Уве Бергер (автор)

Биография

По-долу е показана статията за Уве Бергер от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Уве Бергер
Uwe Berger
Роден29 септември 1928 г.
Починал16 февруари 2014 г. (85 г.)
Берлин, Германия
Националност Германия
Жанрстихотворение, роман, новела, есе
Награди„Хайнрих Хайне“ (1968)
Подпис
Уве Бергер в Общомедия

Уве Бергер (на немски: Uwe Berger) е германски поет, белетрист, есеист и преводач.

Биография и творчество

Уве Бергер е роден в Ешвеге в семейството на банков директор.

Още ученик, в края на Втората световна война, Бергер е призован да служи в противовъздушната отбрана на Берлин, а после и като младши военноморски офицер в Дания. След завръщането си в Германия следва германистика и изкуствознание в Хумболтовия университет в Берлин.

Уве Бергер започва литературния си път с абстрактни творби, но с време се утвърждава като поет на „новия живот“, който изобразява в различни стихотворни жанрове: от автобиографичната балада и философския сонет до гражданската поезия и интимно-лиричните импресии. Като познавач на класическата и съвременната немска поезия Бергер подготвя и издава съчиненията на Конрад Фердинанд Майер, Йоханес Р. Бехер и др., а така също (заедно с Гюнтер Дайке) обширната антология „Немска христоматия“ (1963), в която са събрани образци на немската лирика от ранните минезингери до Йоханес Р. Бехер, Георг Маурер и новите западногермански поети.

Творби

В стихосбирките си „Бодилът в теб“ (1958), „Сърцето на Земята“ (1960), „Земя по пладне“ (1965), „Лица“ (1968), „Образи на превъплъщението“ (1971), „Кремък“ (1974), „Усмивка в полет“ (1975), както и в цикъла „Мечта на пътищата“, Уве Бергер представя дните на своето поколение в историческа перспектива и в духовна приемственост. Той е автор и на проникновена любовна поезия, включена в стихосбирките „Тихи думи“ (1978), „Излизане от тишината“ (1982), „Това отражение в очите ти“ (1985), „Мечтата на Орфей. Любовна лирика 1949-1984“ (1988), „Дъх“ [1] (2003).

Поетът много пътува и през 1978 г. посещава България. Художествен резултат от опознаването на множество страни и народи са стихосбирките му „Пространства“ (2004) и „Проходими думи“ (2006).

Признание

За творчеството си Уве Бергер е отличен с литературната награда на Министерството на културата на ГДР „Хайнрих Хайне“ (1968) и „Националната награда на ГДР“ (1972).

Библиография

  • Die Einwilligung, Sechs Erzählungen, 1955
  • Straße der Heimat, Gedichte, 1955
  • Der Dorn in dir, Gedichte, 1958
  • Der Erde Herz, Gedichte, 1960
  • Hütten am Strom. Gedichte 1946-1961, 1961
  • Rote Sonne, Skizzen und Aufzeichnungen, 1963
  • Mittagsland, Gedichte, 1965
  • Gesichter, Gedichte, 1968
  • Die Chance der Lyrik, Aufsätze und Betrachtungen, 1971
  • Bilder der Verwandlung, Gedichte, 1971
  • Arbeitstage. Aus dem Tagebuch 1964-1972, 1973
  • Feuerstein, Gedichte, 1974
  • Lächeln im Flug, Gedichte, 1975
  • Backsteintor und Spreewaldkahn. Märkische Landschaften, 1975
„Лирика от ГДР“ (1976)
  • Nebelmeer und Wermutsteppe. Begegnungen, 1977
  • Zeitgericht. Gedichte 1946-1975, 1977
  • Leise Worte, Gedichte, 1978
  • Der Schamanenstein. Menschen und Orte, 1980
  • Nur ein Augenblick. 99 Reiseskizzen, 1981
  • Auszug aus der Stille, Gedichte, 1982
  • Das Verhängnis oder Die Liebe des Paul Fleming, Roman, 1983
  • Die Neigung, Roman, 1984
  • In deinen Augen dieses Widerscheinen, Gedichte, 1985
  • Woher und wohin. Aufsätze und Reden 1972-1984, 1986
  • Weg in den Herbst. Erinnerungen, 1987
  • Traum des Orpheus. Liebesgedichte 1949-1984, 1988
  • Last und Leichtigkeit, Oden, 1989
  • Flammen oder Das Wort der Frau, Erzählung, 1990
  • Atem. Liebesgedichte und Grafiken, 2003
  • Räume. Verse und Bilder, 2004
  • Pfade hinaus. Episoden der Erinnerung, 2005
  • Wegworte. Gedichte und Zeichen, 2006
  • Kater-Vater. Sinngedichte, 2006
  • Den Granatapfel ehren. Hundert Gedichte 1946–1989, 2007
  • Du wirst sein. Gedichte und Zeichen, 2010
  • Vom Sinn. Nachlese, 2011/2012
  • Ungesagtem lauschen. Aus dem Tagebuch der Jahre 2000 bis 2012, 2013
  • Suche nach mehr, Roman, 2013

Източници и бележки

  1. ↑ Стихотворението „Което е било“ в превод на Венцеслав Константинов.
Тази статия се основава на материал[неработеща препратка], използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни