Ула Хан (автор)

Ула Хан Ulla Hahn
германска писателка и литературен историк
Ула Хан през 2004 г.
Родена	30 април 1945 г. (79 г.) Брахтхаузен, Германия
Националност	Германия
Работила	писател, поет, белетрист, преподавател
Литература
Жанрове	стихотворение, есе, роман
Известни творби	„Сърце над главата“ (1981)
Научна дейност
Област	Филология
Работила в	Хамбургски университет Бременски университет Хайделбергски университет
Семейство
Съпруг	Клаус фон Донани
Уебсайт	Страница в IMDb
Ула Хан в Общомедия

Ула Хан (на немски: Ulla Hahn) е германска поетеса, белетристка и есеистка, родена в Брахтхаузен, Зауерланд.

Ула Хан израства в Монхайм в близост до Дюселдорф и Кьолн. Следва германистика, социология и история в Кьолнския университет. Получава докторска степен в Хамбургския университет с теза, в която сравнява западногерманската и социалистическата литература на шестдесетте години. Преподава в университетите на Хамбург, Бремен и Олденбург, а след това работи като журналистка и редакторка в културния отдел на Радио Бремен.

Още първата стихосбирка на Ула Хан „Сърце над главата“ (1981) намира многобройни читатели и почитатели и е приета с възторг от критиката, която отбелязва: „Тази авторка успява да намери поетически израз за съвременния живот. Характерно за нейната лирика е напрежението между емоция и артистизъм, тъга и ирония“. Следващите стихосбирки на поетесата „Играеща“ (или: „Край на играта“) (1983), „Красива гледка“ (1985), „Нечувана близост“ (или: „Нечута близост“) ^[1] (1988), „Пламък на радостта“ (1989) и „Любовни стихове“ (1993) ѝ осигуряват трайно място в панорамата на новата немска литература. В 1994 г. Ула Хан става професор по поетика в университета на Хайделберг. Публикува още стихосбирките „Градината на Епикур“ (1995), „Галилео и две жени“ (1997), „Сладка ябълка червена“ (2003) и „Тъй открит е светът“ (2004).

Ула Хан, която е автор и на няколко престижни литературни антологии, живее като писател на свободна практика в Хамбург.

• 1981: „Награда Леонс и Лена“^[2]
• 1981: Stipendium der Deutschen Akademie Rom Villa Massimo^[3]
• 1985: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“
• 1985: Märkisches Stipendium für Literatur
• 1986: „Награда Розвита“ на град Бад Гандерсхайм
• 1987/88: Stadtschreiberin von Bergen-Enkheim
• 1990: Федерален орден за заслуги на лента
• 1994: Cicero-Rednerpreis
• 2002: „Немска награда за книги“
• 2006: „Награда Елизабет Ланггесер“ на град Алцай
• 2006: Hertha-Koenig-Literaturpreis
• 2010: „Награда Ида Демел“
• 2010: Verdienstorden des Landes Nordrhein-Westfalen
• 2011: Почетен доктор на Хайделбергския университет^[4]
• 2013: Ehrenmitgliedschaft der Else-Lasker-Schüler-Gesellschaft^[5]
• 2018: „НаградаХанелоре Греве“

Поезия

• Herz über Kopf, 1981
• Spielende, 1983
• Unerhörte Nähe, 1988
• Freudenfeuer, 1989
• Liebesgedichte, 1993
• Epikurs Garten, 1995
• Stechäpfel – Gedichte von Frauen aus drei Jahrtausenden, Anthologie, 1995

• Galileo und zwei Frauen, 1997
• Bildlich gesprochen, 1999
• Gedichte fürs Gedächtnis, Anthologie, 1999
• Süßapfel rot, 2003
• Stimmen im Kanon – Deutsche Gedichte, Anthologie, 2003
• So offen die Welt, 2004
• Wiederworte, 2011
• Gesammelte Gedichte, 2013

Проза

• Ein Mann im Haus, Roman, 1991
• Das verborgene Wort, Roman, 2001
• Unscharfe Bilder, Roman, 2003
• Liebesarten, Erzählungen, 2006
• Dichter in der Welt, Essays, Reden, Kritiken, 2006
• Aufbruch, 2009
• Spiel der Zeit, 2014
• Wir werden erwartet, 2017

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2020-09-26 в Wayback Machine., използван с разрешение.

• В Общомедия има медийни файлове относно Ула Хан
• Поезия от Ула Хан Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
• ((de)) Ула Хан в Die LYRIKwelt
• ((en)) Ула Хан в Internet Movie Database

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NSK Open Library PLWABN IdRef VIAF WorldCat