Цветан Стоянов (автор и преводач)

Цветан Стоянов
български литературен историк, критик и преводач
Роден	28 януари 1930 г. София, Царство България
Починал	3 юли 1971 г. (41 г.) София, България
Националност	България
Жанр	есе, роман
Известни творби	„Броселиандовата гора“ (1973), „Невидимият салон“ (1978), „Геният и неговият наставник“ (1978)
Съпруга	Антоанета Войникова
Деца	Данила Стоянова
Цветан Стоянов в Общомедия

Цветан Стоянов е виден български интелектуалец, литературен историк, критик, философ, преводач, писател. Превежда и издава произведения на Шекспир, Суифт, Байрон, Шели, Колридж, Бърнс, Шарлот Бронте, Чарлз Дикенс, Оскар Уайлд, Бърнард Шоу, Джек Лондон, Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Киплинг, Стайнбек, Колдуел, Джон Брейн, Харпър Ли и мн. др.

Цветан Савов Стоянов е роден на 28 януари 1930 г. в София. Завършва гимназия в София през 1947 г. Завършва право в Софийския университет през 1952 г. и школата по журналистика през 1954 г. Печата за първи път през 1947 г. във в-к „Отечествен фронт“.^[1] В периода 1953 – 1955 работи в Българската телеграфна агенция (БТА). За една година (1955 – 1956) е литературен сътрудник във в-к „Земеделско знаме“.

В периода 1961 – 1963 г. Цветан Стоянов е редактор в отдел „Критика“ на сп. „Септември“, а след това във в-к „Литературен фронт“ (1967 – 1969). От 1969 г. е научен сътрудник в Института за съвременни социални теории при Президиума на БАН. Член е на Съюза на българските писатели.

През 1970 г. Цветан Стоянов защитава дисертация на тема „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература от средата на XVIII в. до средата на XIX в.“.

Автор е на книгите „Невидимият салон“, „Културата като общение“, „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“, „Геният и неговият наставник“, „Непобеденият победен“, „Мъдростта на древните митове“ (със Здравко Петров) и др. От статиите и есетата му се открояват „Невидимият салон“, „Броселиандровата гора“, „За хубавите разговори“, „Българско, наистина българско“, „Случаят Емили Дикинсън“, „По повод духа на мястото“, „Езикът на певеца“, „Поуките на житието“ и др.^[2]

Умира само на 41 г. вследствие поредица от лекарски грешки, започнали с операция от апендицит.

Според критиката: „Невероятно каква трудоспособност трябва да е притежавал, за да напише и преведе всичко, което ни е оставил, и то да е с такова високо качество.“^[3]

За него Константин Павлов казва: „Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказа го и смъртта му: бездарието и невежеството – в едно от своите медицински превъплъщения – го убиха“. В спомените на поета той е битувал еднакво уютно и в чуждите държави, и в различните векове, а като човек Цветан Стоянов е бил мек и деликатен.

Писателят Тончо Жечев го смята за най-видния мислител на своето поколение.^[4] В предговора си към неговите „Съчинения в два тома“ (1988) той пише: „След Пенчо Славейков и Гео Милев не познавам в нашата най-нова културна история толкова страстен тръбач на новото, на модерното, на съвременното, както и толкова съкровен творчески порив, всестранно подготвен и екипиран за приближаване на нашата литература към най-високите духовни постижения на другите народи, като Цветан Стоянов.“ ^[5]

През 2001 г. НДК организира двугодишен Национален конкурс за есеистика „Цветан Стоянов“.^[6]

На софийската улица „Гогол“ № 6, родната къща на Цветан Стоянов, е поставена паметна плоча с надпис: „Общението свърши, но красотата... остава, Вселената е пълна с нея“, цитат от есето му „Броселиандовата гора“.

• „Ние и Арчи. Екскурзоводска история“ (1961)
• „Случаят с професора“. Повест (1966)
• „Над твоя дом спокойствие“. Повест (1967)
• „Нишките, които се прекъсват. Проблемът за алиенацията в литературата и обществената психология на Запад“ (1967)
• „Мъдростта на древните митове“ (1968, 1975) (със Здравко Петров)
• „Изключителната биография на Буди Будев“. Роман (1969)^[7]

Посмъртно:

• „Броселиандовата гора“ (1973)
• „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“. Монография в три тома.

Т. 1: „От Робинзон до „Манифеста“ (1719 – 1848)“ (1973)

• „Геният и неговият наставник. Идейните отношения между Достоевски и Победоносцев: една скрита страница от историята на патернализма“ (1978)
• „Невидимият салон“ (1978)
• „Български преводачи – избрани преводи“ (1984)
• „Съчинения в два тома“ (1988) – с предговор на Тончо Жечев

Т. 1: „Културата като общение“

„Статии, есета, студии, диалози“

„Геният и неговият наставник“

Т. 2: „Отчуждението“

„Есета“

„Нишките, които се прекъсват“

„Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“

• „Избрано и непубликувано“ (1994)
• „Непобеденият победен“ (2006)
• „Писма до света“ (2010)

• Тончо Жечев, „Помен за Цветан Стоянов“, в. „Литературен форум“, № 13, 29 март – 4 април 1995.
• Панко Анчев, „Новото начало в XX век: 70 г. от рождението на Цветан Стоянов“, в. „Български писател“, № 9, 7 март 2000.

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Цветан Стоянов
• В Общомедия има медийни файлове относно Цветан Стоянов
• Произведения на Цветан Стоянов в Моята библиотека
• „Писма до Петър Алипиев“, LiterNet, 2005
• „Цветан Стоянов – нестандартният интелектуалец и тълкувател на чуждите култури“, Архивен фонд на БНР, 28 януари 2020

Есета

• „За хубавите разговори“, Литературен клуб, 15 март 2010
• „Шаячена интелигенция“ Архив на оригинала от 2013-11-02 в Wayback Machine., в. „Учителско дело“, ноември 1988 / ANDRAL, issue: 29 – 30/2003, pages: 8288, on Central and Eastern European Online Library / също в: Страница за Цветан Стоянов

За него

• Пламен Панайотов, „Незавършеният шедьовър на българското литературознание (Цветан Стоянов „Геният и неговият наставник“)“, LiterNet, 10.07.2010
• Деница Шаранкова, Манол Глишев, „Езикът на соцреализма: от „език-разговор“ към „невидим салон“, Blog.bg, 09.07.2010
• Йордан Василев, „Цветан Стоянов – лъч светлина (80 години от рождението му)“, сп. „Български език и литература“, 2, 2010; LiterNet, 24.07.2010

Нормативен контрол BNF GND ISNI LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat