Томас Ман (автор)

Произведения

Есе

Роман

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Разказ

Биография

По-долу е показана статията за Томас Ман от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Томас Ман
Thomas Mann
германски писател
Томас Ман през 1929 г.
1929 г.
Роден
Починал
12 август 1955 г. (80 г.)
ПогребанШвейцария
Религиялутеранство
Националност Германия
Учил вМюнхенски университет
Мюнхенски технически университет[1]
Работилписател
Литература
Период1890 – 1955
Жанровероман, разказ, новела, есе, пиеса
Известни творби„Буденброкови“
„Вълшебната планина“
„Доктор Фаустус“
НаградиНобелова награда Нобелова (1929)
ПовлиянЙохан Волфганг фон Гьоте
Семейство
БащаТомас Йохан Хайнрих Ман
МайкаЮлия да Силва Брунс
Братя/сестриХайнрих Ман
СъпругаКатя Ман (12 август 1955)
ДецаКлаус Ман
Голо Ман
Подпис
Уебсайт
Томас Ман в Общомедия

Пол Томас Ман (на немски: Thomas Mann) е германски писател, носител на Нобелова награда за литература за 1929 г. за романа си „Буденброкови“ (1901).

Биография

Произход и младежки години (1875 – 1895)

Томас Ман на 9 г.

Роден е на 6 юни 1875 г. в северния ханзейски град Любек, Германия, в семейството на Томас Йохан Хайнрих Ман, сенатор и едър търговец от стар род. Посещава частно училище, а три години след смъртта на бащата и ликвидацията на фирмата му семейството се преселва през 1893 г. в южния баварски град Мюнхен. Там Томас Ман започва работа в застрахователна компания, но е уволнен. Решава да посещава лекции в Техническия университет в Мюнхен с намерението да стане журналист. През 1894 г. публикува първата си новела „Падналата“ в авторитетното списание „Ди Гезелшафт“. Става сътрудник на списание „Симплицисимус“ и създава множество кратки разкази и новели.

Творческа дейност (1895 – 1933)

Томас Ман ок. 1900 г.

През 1895 – 1898 г., заедно с брат си – бъдещия писател Хайнрих Ман, пребивава в Италия, главно в Рим и Палестрина. Още там започва работа над епохалния си роман „Буденброкови“ и публикуването му през 1901 г. го спасява от тежка житейска криза. Следва бърз литературен възход и обществено признание – тогава създава романа „Кралско височество“ (1902) и прочутите новели „Тристан“ (1903) и „Тонио Крьогер“ (1903).

През 1905 г. се жени за Катя Прингсхайм, дъщеря на математика Алфред Прингсхайм, от която има 6 деца. Излиза и първият фрагмент на незавършения му роман „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“[2] (1911), както и новелата „Смърт във Венеция“ (1912). В 1919 г. става почетен доктор на Бонския университет. Публикува романа „Вълшебната планина“ (1924).

През 1929 г. Томас Ман получава Нобеловата награда за литература, но не за последната си творба, а за създадения преди повече от четвърт век роман „Буденброкови“.

Националсоциализъм (1933 – 1938)

Томас Ман през 1939 г.

В 1933 г., след като на власт в Германия идват националсоциалистите, Томас Ман произнася в Мюнхен прочутата си реч „Страдание и величие на Рихард Вагнер“ по случай 50-а годишнина от смъртта на композитора. Докато изнася същата реч в Амстердам, Брюксел и Париж, водещите политически кръгове в Германия организират „протест“ срещу писателя и той се вижда принуден да остане в емиграция – първо в Швейцария, а след лишаването му от германско гражданство през 1938 г.— в САЩ. В Германия книгите му са забранени.

Емиграция (1938 – 1952)

В Съединените щати Томас Ман става гост-професор в Принстънския университет и написва романа „Лоте във Ваймар“ (1939). През 1941 г. семейството се преселва в Калифорния, където писателят завършва тетралогията си „Йосиф и неговите братя“ (1933 – 1943), а през 1944 г. получава американско гражданство. Следват големият роман „Доктор Фаустус“ (1947) и „Избраникът“ (1951).

Последни години (1952 – 1955)

След края на Втората световна война Томас Ман се завръща в Европа през 1952 г., но не отива в Германия, а през 1955 г. се установява в Килхберг на Цюрихското езеро (Швейцария), където остава до края на дните си.

Признание

Гробът на Томас Ман в Килхберг край Цюрих

За своята 50-годишнина писателят споделя:

„ Ако имам някакво желание за посмъртна слава на моето творчество, то е да кажат за него, че е жизнерадостно, макар да познава и смъртта. “
  • За творчеството си Томас Ман е отличен и с престижната награда „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1949).
  • В чест на писателя родният му град Любек учредява през 1975 г. литературната награда „Томас Ман“.

Библиография

Романи

Най-старата фотография на Буденброковата къща в Любек, 1870 г.
  • Buddenbrooks – Verfall einer Familie (1901)
  • Königliche Hoheit (1909)
  • Der Zauberberg (1924) (Вълшебната планина)
  • Joseph und seine Brüder – Tetralogie (1933 – 1943)
    • Die Geschichten Jaakobs (1933)
    • Der junge Joseph (1934)
    • Joseph in Ägypten (1936)
    • Joseph der Ernährer (1943)
  • Lotte in Weimar (1939)
  • Doktor Faustus (1947) (Доктор Фаустус)
  • Der Erwählte (1951)
  • Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull (1954)

Разкази и новели

Томас Ман във Ваймар, 1949 г.
  • Vision, Prosa-Skizze, 1893
  • Gefallen, 1894
  • Der Wille zum Glück, 1896
  • Enttäuschung, 1896
  • Der Tod, 1897
  • Der kleine Herr Friedemann, 1897
  • Der Bajazzo, 1897
  • Tobias Mindernickel, 1898
  • Der Kleiderschrank, 1899
  • Gerächt, Novellistische Studie, 1899
  • Luischen, 1900
  • Der Weg zum Friedhof, 1900
  • Gladius Dei, Novelle 1902
  • Tonio Kröger, Novelle 1903
  • Tristan, Novelle 1903
  • Die Hungernden, 1903
  • Das Wunderkind, 1903
  • Ein Glück, 1904
  • Beim Propheten, 1904
  • Schwere Stunde, 1905
  • Anekdote, 1908
  • Das Eisenbahnunglück, 1909
  • Wie Jappe und Do Escobar sich prügelten, 1911
  • Der Tod in Venedig, 1912 (Смърт във Венеция)
  • Herr und Hund. Ein Idyll, 1918
  • Gesang vom Kindchen, Ein Idyll, 1919
  • Wälsungenblut, 1921
  • Unordnung und frühes Leid, 1926
  • Mario und der Zauberer, 1930
  • Die vertauschten Köpfe – Eine indische Legende, 1940
  • Das Gesetz, 1944
  • Die Betrogene, 1953

Пиеси

  • Fiorenza, 1907
  • Luthers Hochzeit, 1954 (Fragment)

Есеистика (Избрано)

  • Versuch über das Theater, (1907)
  • Friedrich und die große Koalition, (1915)
  • Betrachtungen eines Unpolitischen, (1918)
  • Goethe und Tolstoi, (1923)
  • Von deutscher Republik, (1923)
  • Theodor Fontane, (1928)
  • Freuds Stellung in der modernen Geistesgeschichte, (1929)
  • Deutsche Ansprache. Ein Appell an die Vernunft, (1930)
  • Goethe als Repräsentant des bürgerlichen Zeitalters, (1932)
  • Goethe und Tolstoi. Zum Problem der Humanität, (1932)
  • Goethes Laufbahn als Schriftsteller, (1933)
  • Leiden und Größe Richard Wagners, (1933)
  • Freud und die Zukunft, (1936)
  • Bruder Hitler, (1938)
  • Vom zukünftigen Sieg der Demokratie, (1938)
  • Schopenhauer, (1938)
  • Dieser Friede, (1938)
  • Achtung, Europa!, (1938)
  • Das Problem der Freiheit, (1939)
  • Deutsche Hörer, (1942)
  • Deutschland und die Deutschen, (1945)
  • Nietzsches Philosophie im Lichte unserer Erfahrung, (1947)
  • Goethe und die Demokratie, (1949)
  • Ansprache im Goethejahr 1949
  • Michelangelo in seinen Dichtungen, (1950)
  • Gerhart Hauptmann, (1952)
  • Der Künstler und die Gesellschaft, (1953)
  • Versuch über Tschechow, (1954)
  • Versuch über Schiller, (1955)

Автобиографични произведения

  • Im Spiegel, (1907)
  • Meine Arbeitsweise, (1925)
  • Pariser Rechenschaft, (1926)
  • Lübeck als geistige Lebensform, (1926)
  • Lebensabriß, (1930)
  • Ein Briefwechsel, (1937)
  • On Myself, (1940)
  • Die Entstehung des Doktor Faustus. Roman eines Romans, (1949)
  • Meine Zeit, (1950)
  • Lob der Vergänglichkeit, (1952)
  • Briefe 1889 – 1955, 3 Bde, (1961 – 1965)
  • Tagebücher 1918 – 1955, 10 Bde, (1979 – 1995)


Издания

  • Der kleine Herr Friedemann 1898
    Der kleine Herr Friedemann 1898
  • Buddenbrooks. Verfall einer Familie. Roman. 1901
    Buddenbrooks. Verfall einer Familie. Roman. 1901
  • Tristan. Sechs Novellen. 1903
    Tristan. Sechs Novellen. 1903
  • Fiorenza 1906
    Fiorenza 1906
  • Königliche Hoheit. Roman. 1909
    Königliche Hoheit. Roman. 1909
  • Der Tod in Venedig 1912 Hundertdruck
    Der Tod in Venedig 1912 Hundertdruck
  • Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull. Buch der Kindheit. Roman. 1923
    Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull. Buch der Kindheit. Roman. 1923
  • Der Zauberberg. Roman. 1924
    Der Zauberberg. Roman. 1924
  • Goethe und Tolstoi. Zum Problem der Humanität. 1932
    Goethe und Tolstoi. Zum Problem der Humanität. 1932
  • Vom künftigen Sieg der Demokratie 1938
    Vom künftigen Sieg der Demokratie 1938
  • Lotte in Weimar. Roman. 1939
    Lotte in Weimar. Roman. 1939
  • Joseph, der Ernährer. Roman. 1943
    Joseph, der Ernährer. Roman. 1943
  • Kriegsflugblatt: Die apokalyptischen. Text einer Hörfunk-Vortrags von 1943
    Kriegsflugblatt: Die apokalyptischen. Text einer Hörfunk-Vortrags von 1943
  • Doktor Faustus. Roman. 1947
    Doktor Faustus. Roman. 1947
  • Goethe und die Demokratie 1949
    Goethe und die Demokratie 1949
  • Der Erwählte. Roman. 1951
    Der Erwählte. Roman. 1951
  • Lob der Vergänglichkeit 1952
    Lob der Vergänglichkeit 1952
  • Die Betrogene 1953
    Die Betrogene 1953
  • Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull. Roman. 1954
    Bekenntnisse des Hochstaplers Felix Krull. Roman. 1954
Издания: Collection Dr. Haack, Leipzig (Germany)

Бележки

  1. ↑ www.tum.de
  2. ↑ Из „Самопризнанията на авантюриста Феликс Крул“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки

В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни