Произведения

Поема

Поезия

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Теодор Траянов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Теодор Траянов
български поет
Теодор Траянов, 1928 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
15 януари 1945 г. (62 г.)
Националност България
Работилдипломат, учител, преводач
Литература
ПсевдонимАнжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.
Период1899 – 1945
Жанровепоезия
Направлениесимволизъм
Семейство
Братя/сестриАсен Траянов
СъпругаЕлена Петерс (брак от 1906 г., раздяла без развод от 1912 г.)[1]
Теодор Траянов в Общомедия

Теодор Василев Траянов е български поет символист, шахматист и шахматен деятел.[2]

Биография

Младежки години

Теодор Траянов е роден на 30 януари 1882 г. в Пазарджик в семейството на съдия и учителка.[3] Баща му Васил Тодоров Траянов е роден в Скопие, по произход от Кожле, Македония, а майка му Елена Лютова е родена в град Велес.[4][5][6] Брат му Асен Траянов (1885 – 1940) е военен инженер и изследовател на Венецуела.[7] Теодор завършва Първа мъжка гимназия в София (1899).[8] Следва във Физико-математическия факултет на Софийския университет (1899 – 1900) и във Висшето техническо училище във Виена (1901 – 1908). Дипломира се, като архитект.[3] Участва, като доброволец в двете балкански войни през 1912 – 1913. Включва се в четата на Христо Чернопеев.[2]

Кариера

Заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена (1914 – 1920) и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1921 г. временно е освободен от длъжност и пребивава в България. През 1923 г. правителството на Александър Цанков окончателно го отзовава. Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. В периода 1926 – 1933 г. е учител в Първа мъжка гимназия в София. Член-учредител е на Македонския научен институт.[9]

Творчество

Снимка на Трифон Кунев, Антон Страшимиров и Теодор Траянов, ок. 1906-1907 г., експонат на филиала на Националния литературен музей Дом-паметник „Елин Пелин“, с. Байлово

За пръв път печата стихове през 1899 г. в сп. „Смях“. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Художник“, „Ново общество“, „Съвременник“, „Съвременна мисъл“, „Свобода“, „Художествена култура“, „Факел“, „Звено“, „Народ и армия“, „Везни“, „Парнас“, „Хиперион“, „Модерно изкуство“, на алманаха „Южни цветове“, на вестниците „Ден“, „Оса“, „Злъчка“, „Епоха“, „Вестник на жената“, „Зора“, „Литературни новини“, „Мисъл“, „Заря“, „Литературен глас“, „Литературен свят“, „Мир“, „Литературен живот“ и др. Участва в литературни сборници и антологии – „Българска антология“ (1910), „Поетична година“ (1915), „Най-отбрани песни“ (1917), „Млада България“ (1922), „Одрин“ (1923), „Лорд Байрон“ (1924). Заедно с Иван Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922 – 1931 най-голямото българско символистично списание – „Хиперион“[5][2][10].

Съществено влияние върху идейно-естетическото му съзряване оказва дългогодишното му пребиваване във Виена: запознава се в оригинал с трудове на немски философи като Йохан Готлиб Фихте, Георг Вилхелм Хегел, Едмунд Хусерл, Фридрих Ницше, с писатели романтици и неоромантици; приет е от виенската артистична бохема, свързва се с писатели като Райнер Мария Рилке, Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал, Стефан Георге, Херман Бар и др. Включва се във виенския културен живот – негова драматизация (пантомима) на „Младият крал“ от Оскар Уайлд (музика Д. Караджов) е поставена във Фолксопер (1914).[2]

Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание; символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Заедно с Пейо Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около списание „Хиперион“) смятат стихотворението му „Нов ден“ (сп. „Художник“, 1905) за начало на символистичното направление в България. Иван Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература.[2]

Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция – постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма („Regina mortua“, „Химни и балади“) и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в историческата съдба („Български балади“), националния мит („Романтични песни“) и националния гений („Пантеон“). Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, космичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата – мъртвата царкиня, да проследи подсъзнателния ѝ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти. Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в българската съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на освободения европейски човек). Характерни за него са митологичните образи, свързани с варварското прабитие, с богомилството и адамитството.[2]

Въплъщение на житейското и творческото му кредо – победа на духа над материалния живот, е кн. „Пантеон“ – поетична апология на избраниците на духа, одически химн на световни и български прокълнати поети, оригинална по замисъл и артистично превъплъщение антология, която има известно сходство с „На Острова на блажените“ на П. П. Славейков.[2]

Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. „Хиперион“.[2]

Превежда драмите „Ричард III“ от Уилям Шекспир, „Фиеско“ от Фридрих Шилер, „Шутът Тантрис“ от Е. Хард, „Принц фон Хомбург“ от Хайнрих фон Клайст, поставяни в Народния театър в София. Адаптира на български език произведения за деца.[2]

Псевдоними: Анжар, Т. Мур, Т. Т., Т. Тр.[2]

Една част от личния му архив се съхранява във фонд 110К в Централния държавен архив. Той се състои от 5 архивни единици от периода 1938 – 1945 г.[11] Друга част се съхранява във фонд 562К в Държавен архив – Пазарджик. Той се състои от 294 архивни единици от периода 1873 – 2012 г.[12]

Шахмат

Траянов започва да се занимава с шахмат като ученик в Първа мъжка гимназия под влиянието на тогавашния директор Кунчо Кутинчев.[8] През 1898 г. в София играе в първото официално шахматно състезание в България с професора по математика Димитър Табаков, като завършват наравно 3:3.[3][8] Впоследствие развива шахматния си талант във Виена.[3][8] През 1907 г. печели първото неофициално първенство по шахмат, провело се в кафене „Смолницки“, като побеждава във всички партии.[8] През 1931 г. става председател на новоучредения Българския шахматен съюз.[13] На 13 април 1936 г. играе партия, която завършва наравно с Александър Алехин на сеанса му в София.[14]

Смърт

Христо Троански пише в книгата си „Убийствено червено“ (София, самиздат, 2004 г.):

„ На 20 декември 1944 г. започват първите два процеса на „народния съд“. В София се засилват мерките за „удържане на положението срещу надигащите се реакционни сили“. Но що за „реакционна сила“ е внезапно арестуваният и отведен в Дирекцията на милицията поет Теодор Траянов? По-това време авторът на знаменитата балада „Тайните на Струма“ е болен от рак. Знаели ли са инквизиторите му? Няма значение. Неговото име отдавна фигурира в „писателския“ списък на Главинчев, а той още живее! Нечий пропуск, който трябва да бъде отстранен.

Поетът многократно е пребиван от бой дотолкова жестоко, че очните му ябълки се пръснали. И за да не умре в подземията на Дирекцията, откарват го в Александровската болница. Негови близки, получили разрешение да го посетят, намират Траянов захвърлен в някакъв склад сред купища въжета. През повечето време е в полусъзнание, ръцете му треперят и едвам повдига с пръсти клепачите си, за да гледа – те са парализирани.

Няма документ, който да потвърждава, че поетът е „пребивавал“ в сградата при Лъвов мост и изобщо, че е бил привикан от органи на милицията. Още през септември Трайчо Костов е предупредил: никакви документи! В противен случай ще се търси лична отговорност. Има фалшифициран акт за смъртта на Траянов. От 15 януари 1945 г. Безсмислено е да се цитират неистини.

Така си отива от този свят „най-храбрият български писател“, както го нарича Николай Райнов, понеже включваният в номинациите за Нобелова премия автор на „Пантеон“ е и един от малцината българи, носители на златния кръст за храброст – от участието му във войните.

“

Памет

На Теодор Траянов е наречена улица в квартал „Надежда III“ в София (Карта).

Съчинения

  • Regina mortua. Стихотворения. 1909
  • Химни и балади. Избрани стихотворения. 1902 – 1909. 1912
  • Български балади. 1921, 1995
  • Песен на песните. 1923
  • Романтични песни. София, 1926
  • Освободеният човек. 1905 – 1911, 1929
  • Пълно събрание на съчиненията: Т. 1 – 3: Т. 3 София: Ст. Атанасов 1929.
  • Декламаториум. Най-популярни песни и поеми. 1932
  • Пешо чорлавият. Истории за непослушни деца. Нагодил на бълг. ез..., 1933
  • Пантеон, 1934.
  • Най-хубавите басни за деца. Нагодил на бълг. ез... 1934
  • Едно, две, три... Стихове от... Пантеон. 1934
  • Земя и дух. 1921 – 1926. Кн. 1. 1941
  • Избрани стихотворения. 1966
  • Избрани творби. 1981
  • Венчани духовно Дневник и стихотворения: Писма от Теодор Траянов. София УИ „Св. Кл. Охридски“ 2000.

Библиография

  • Бенароя, Моис. Теодор Траянов и неговият мир. София: сп. Хиперион, 1926.
  • Кирил Христов, Димитър Бояджиев, Теодор Траянов в спомените на съвременниците си. София: Бълг. писател 1969.
  • Балабанова, Вера. Теодор Траянов, София: Изд. на БАН 1980.
  • Балабанова, Вера. Теодор Траянов: Литературни анкети. София: Наука и изкуство 1980.
  • Илиев, Стоян. Теодор Траянов – грядущ и непознат. София: Български писател 1983.
  • Теодор Траянов: Нови изследвания. София: БАН, 1987.
  • Udolph, Ludger. Teodor Trajanov: Die Entwicklung seiner Lyrik, 1904 bis 1941: Eine philol. Studie. Koln etc.: Bohlau, 1993.
  • Младенов, Иван. Теодор Траянов в развитието на българския символизъм. София: Акад. изд. Проф. М. Дринов 1997.
  • Дачев, Мирослав. Слово и образ: Български балади. Теодор Траянов. Сирак Скитник. София: Планета 3, 2003.
  • Теодор Траянов и неговата епоха. София Изд. център Боян Пенев 2008.
  • Dakova, Bisera. Der unanthologische Trajanov. Die getilgte Dekadenz: Uber die Verwandlungen der poetischen Sprache. Hamburg: Kovac, 2009.

Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Теодор Траянов
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Теодор Траянов.

Бележки

  1. ↑ Галина Минчева, „Поетът Теодор Траянов“, в-к „Монитор“, 22.10.2005 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к Атанасова, Цветанка. „Теодор Траянов“. // Речник по нова българска литература (1978 – 1992). София, Хемус, 1994. ISBN 954-428-061-8.
  3. ↑ а б в г Попов, Георги. Във виенско кафене ли Теодор Траянов получи шахматна закалка? // в-к Сега, 22 септември 2006.
  4. ↑ списание България Македония, Брой 2, 2009 г.
  5. ↑ а б Албум-алманах „Македония“. София, 1931. (2. фототип. изд., Фондация ВМРО, Варна-София, 2008, с. 855 ISBN 978-954-92064-1-8)
  6. ↑ Теодор Траянов. Нови изследвания. София, Издателство на Българската академия на науките, 1987. с. 7.
  7. ↑ Александрова, Мария. „България и Венецуела – 30 години дипломатически отношения“. // Сдружение на испаноговорещите журналисти в България, 08.2004.
  8. ↑ а б в г д Петков, Петко. Траянов – поетът и апостолът. // Дума. N 11, 14 януари 2006.
  9. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  10. ↑ Теодор Траянов: От мъртвата царица до поетичното безсмъртие // публикувано от inspiro-bg.com, 12.12.2010, раздел: Архив – Брой № 4. Посетен на 18.11.2016.
  11. ↑ Теодор Василев Траянов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 27 август 2019 г.
  12. ↑ Теодор Василев Траянов // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 27 август 2019 г.
  13. ↑ Сергиев, Стефан. Доклад относно честването 75 г. БФШ. // Българска федерация по шахмат, 15.12.2006.
  14. ↑ Alekhine’s Simultaneous Exhibition:Sofia, Bulgaria, April 1936, chess-bg.nm.ru, посетен на 31 март 2014. ((en))
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Македония“         Портал „Македония“