Книги
Произведения
Биография
Роман
-
-
В омаята на преображението 5,6
- Rausch der Verwandlung, 1982
-
-
-
Мария Антоанета 4,4
- Marie Antoinette, 1932
-
-
-
Мария Стюарт 4,7
- Maria Stuart, 1935
-
-
-
Нетърпеливо сърце 5,4
- Ungeduld des Herzens, 1939
-
- Сваляне на всички:
Новела
-
-
Schachnovelle de 0
- Schachnovelle, 1942
-
-
-
Гувернантката 5
- Die Governante, 1907
-
-
-
Играчът на шах 6
- Schachnovelle, 1942
-
-
-
Неочаквана среща с един занаят 0
- Unvermutete Bekanntschaft mit einem Handwerk, 1931
-
-
-
Огнена тайна 5,3
- Brennendes Geheimnis, 1913
-
-
-
Писмо на една непозната 5,9
- Brief einer Unbekannten, 1922
-
-
-
Приказка в здрача 5
- Geschichte in der Dämmerung, 1911
-
-
-
Разруха на едно сърце 5
- Untergang eines Herzens, 1927
-
-
-
Скарлатина 5
- Scharlach, 1908
-
-
-
Смут в чувствата 0
- Verwirrung der Gefühle, 1927
-
-
-
Шахматна новела 5,6
- Schachnovelle, 1942
-
-
-
Шахматна новела 5,7
- Schachnovelle, 1942
-
-
-
Шахматна новела 5,7
- Schachnovelle, 1942
-
- Сваляне на всички:
Поезия
Разказ
-
-
Легенда за третия гълъб 5,3
- Die Legende der dritten Taube, 1922
-
-
-
Невидимата сбирка 0
- Die unsichtbare Sammlung, 1927
-
-
-
Случка край Женевското езеро 0
- Der Flüchtling. Episode vom Genfer See, 1927
-
-
-
Фантастична нощ 6
- Phantastiche Nacht, 1922
-
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Стефан Цвайг от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Стефан Цвайг Stefan Zweig | |
Стефан Цвайг ок. 1900 г. | |
Роден | 28 ноември 1881 г. |
---|---|
Починал | 22 февруари 1942 г. |
Националност | Австрия |
Активен период | 1901-194, |
Жанр | роман, новела, разказ, драма |
Дебютни творби | Сребърни струни, стихотворения, 1901 |
Повлиян от
| |
Подпис | |
Уебсайт | |
Стефан Цвайг в Общомедия |
Стефан Цвайг (на немски: Stefan Zweig, Щефан Цвайг) е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант.
Цвайг е сред първомайсторите на австрийската психологическа новела. Спечелва си световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.
Житейски и творчески път
От 1892 г. до 1900 г. е ученик в Staats Gimnasium Wasagaße Wien 9 Район. През периода 1900 – 1904 г. Цвайг следва философия и история на литературата във Виенския университет. Учи и един семестър в Берлинския университет. Завършва като доктор по философия.
През 1897 г. публикува в списание първото си стихотворение, а през 1901 г. Цвайг, още студент, публикува и първата си книга „Сребърни струни“ – импресионистична лирика в стила на френските символисти, повлияна от поезията на Хуго фон Хофманстал и на Райнер Мария Рилке.
През 1904 г. предприема пътувания из Европа, Северна Африка, Азия и Америка, като пребивава по няколко месеца в различни страни – Франция, Англия, Индия, Цейлон, Бирма, Куба, Пуерто Рико, САЩ, Канада и др. Близко приятелство го свързва с Емил Верхарен и Ромен Ролан.
Първа световна война
По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина и в поредица от статии се застъпва за „справедлив мир между народите“.
През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, жени се за Фридерике Мария фон Винтерниц, която познава от 1912 г. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва.
Националсоциализъм
През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. През втората половина на 30-те години писателят е канен в редица държави, за да изнася лекции или за премиери на негови произведения – Португалия, Бразилия, Аржентина, САЩ. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия. Цвайг наема за своя лична секретарка г-ца Лоте Алтман, с която се жени през 1939 г. след раздялата си с Фридерике.
Втора световна война
Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк (1940), а после в Бразилия (1941). В бразилския град Петрополис написва последната си творба – „Шахматна новела“ [1] – и от отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на „кафявата чума“ се самоубива заедно с жена си през февруари 1942 г.
Признание
Своята житейска и творческа мисия Стефан Цвайг съзира в това да изгражда културни мостове между народите, за да се обедини Европа от „една огромна обща духовна енергия, която да превъзмогне противоречията и политическите сблъсъци“. Или – с думите на Цвайг, казани за Еразъм: „За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.“
В чест на писателя град Залцбург учредява през 1992 г. литературната награда „Стефан Цвайг“.
Библиография
Стихотворения
- Сребърни струни
- Silberne Saiten. Gedichte (1901)
- Ранни венци
- Die frühen Kränze. Gedichte (1906)
- Събрани стихотворения
- Die gesammelten Gedichte (1924)
Новели
- Любовта на Ерика Евалд
- Die Liebe der Erika Ewald. Novellen (1904)
- Огнена тайна
- Brennendes Geheimnis (1911)
- Първо преживяване
- Erstes Erlebnis. Vier Geschichten aus Kinderland (1911)
- Писмо от една непозната
- Brief einer Unbekannten (1922)
- Амок
- Amok. Novellen einer Leidenschaft (1922)
- Страх
- Angst (1925)
- Невидимата сбирка
- Die unsichtbare Sammlung und andere Erzählungen (1926)
- Бежанецът. Епизод на Женевското езеро
- Der Flüchtling. Episode vom Genfer See (1927)
- Хаос на чувствата
- Verwirrung der Gefühle. Drei Novellen (1927)
- Двадесет и четири часа от живота на една жена
- Vierundzwanzig Stunden aus dem Leben einer Frau (1927)
- Малка хроника. Четири новели
- Kleine Chronik. Vier Erzählungen, (1930)
- Калейдоскоп. Тринадесет новели
- Kaleidoskop. Dreizehn Erzählungen, (1934)
- Събрани новели
- Gesammelte Erzählungen, 2 Bände (1936)
- Закопаният свещник
- Der begrabene Leuchter (1937)
- Шахматна новела (посмъртно)
- Schachnovelle (1942)
- Фрагмент от една новела (посмъртно)
- Fragment einer Novelle (1961)
Легенди
- Очите на вечния брат. Легенда
- Die Augen des ewigen Bruders. Eine Legende (1922)
- Легенда за третия гълъб
- Die Legende der dritten Taube (1922)
- Рахел спори с Бог
- Rahel rechtet mit Gott (1928)
- Легенди (посмъртно)
- Legenden (1945)
Биографични романи
- Жозеф Фуше
- Joseph Fouché. Bildnis eines politischen Menschen (1929)
- Мария Антоанета
- Marie Antoinette. Bildnis eines mittleren Charakters (1932)
- Триумфът и трагедията на Еразъм Ротердамски
- Triumph und Tragik des Erasmus von Rotterdam (1934)
- Мария Стюарт
- Maria Stuart (1935)
- Кастело срещу Калвин. Една съвест срещу насилието
- Castellio gegen Calvin oder. Ein Gewissen gegen die Gewalt (1936)
- Магелан. Човекът и неговото дело
- Magellan. Der Mann und seine Tat (1938)
- Америго. Повест за една историческа грешка (издадена посмъртно)
- Amerigo. Die Geschichte eines historischen Irrtums (1944)
- Балзак (посмъртно)
- Balzac. Roman seines Lebens (1946)
Есеистика
- Верлен
- Verlaine (1904)
- Емил Верхарен
- Emile Verhaeren (1910)
- Спомени за Емил Верхарен (частно издание)
- Erinnerungen an Emile Verhaeren, Privatdruck (1917)
- Марселин Деборд-Валмор. Животът на една поетеса
- Marceline Desbordes-Valmore. Das Lebensbild einer Dichterin (1920)
- Сърцето на Европа. Посещение в женевския Червен кръст
- Das Herz Europas. Ein Besuch im Genfer Roten Kreuz (1918)
- Ромен Ролан. Човек и творчество
- Romain Rolland. Der Mann und das Werk (1921)
- Франс Мазарел (с Артур Холичер)
- Frans Masereel (mit Arthur Holitscher) (1923)
- Прощаване с Рилке (слово)
- Abschied von Rilke. Eine Rede (1927)
- Звездни мигове на човечеството. Пет исторически миниатюри
- Sternstunden der Menschheit. Fünf historische Miniaturen (1927)
- Смисълът и прелестта на автографите
- Sinn und Schönheit der Autographen (1935)
- Артуро Тосканини
- Arturo Toscanini (1936)
- Надгробно слово за Зигмунд Фройд
- Worte am Grabe Sigmund Freuds (1939)
- Бразилия. Страна на бъдещето
- Brasilien. Ein Land der Zukunft (1941)
- Време и свят. Събрани статии и беседи 1904 – 1940 (посмъртно)
- Zeit und Welt. Gesammelte Aufsätze und Vorträge 1904 – 1940 (1943)
- Монтен (посмъртно, писано 1935 – 1941)
- Montaigne (1960)
- Европейско наследство (посмъртно)
- Europäisches Erbe (1960)
- Монотонизирането на света. Статии и беседи (посмъртно)
- Die Monotonisierung der Welt. Aufsätze und Vorträge (1976)
Строителите на света. Опит за типология на духа:
Die Baumeister der Welt. Versuch einer Typologie des Geistes:
- Трима майстори. Балзак, Дикенс, Достоевски
- Drei Meister: Balzac – Dickens – Dostojewski (1920)
- Битката с демона. Хьолдерлин, Клайст, Ницше
- Der Kampf mit dem Dämon. Hölderlin – Kleist – Nietzsche (1925)
- Трима поети на своя живот. Казанова, Стендал, Толстой
- Drei Dichter ihres Lebens. Casanova – Stendhal – Tolstoi (1928)
- Изцеление чрез духа. Месмер, Мери Бейкър Еди, Фройд
- Die Heilung durch den Geist. Mesmer – Mary Baker Eddy – Freud (1931)
Автобиографични творби
- Пътувания. Пейзажи и градове
- Fahrten. Landschaften und Städte (1919)
- Срещи с хора, книги и градове
- Begegnungen mit Menschen, Büchern, Städten (1937)
- Светът от вчера. Спомени на един европеец (посмъртно)
- Die Welt von Gestern. Erinnerungen eines Europäers (1942)
- През епохи и светове (посмъртно)
- Durch Zeiten und Welten (1961)
- Дневници (посмъртно)
- Tagebücher (1984)
- Писма в четири тома (посмъртно)
- Briefe, Vier Bände (1995 – 2005)
Драматургия
- Терсит. Трагедия (в три действия)
- Tersites. Ein Trauerspiel In drei Aufzügen (1907)
- Дом край морето. Драма в две части (в три действия)
- Das Haus am Meer. Ein Schauspiel in zwei Teilen (In drei Aufzügen) (1912)
- Преобразеният комедиант. Драма от епохата на немското рококо
- Der verwandelte Komödiant. Ein Spiel aus dem deutschen Rokoko (1913)
- Йеремия. Драматична поема в девет картини
- Jeremias. Eine dramatische Dichtung in neun Bildern (1917)
- Легенда за един живот. Камерна драма в три действия
- Legende eines Lebens. Ein Kammerspiel in drei Aufzügen (1919)
- „Волпоне“ на Бен Джонсън. Безсърдечна комедия в три действия
- Ben Johnson's „Volpone“. Eine lieblose Komödie in drei Akten (1926)
- Агнецът на сиромаха. Трагикомедия в три действия (девет картини)
- Das Lamm des Armen. Tragikomödie in drei Akten (neun Bildern) (1929)
- Мълчаливата жена. Комична опера в три действия
- Die schweigsame Frau. Komische Oper in drei Aufzügen (1935)
Други произведения
- Философията на Иполит Тен (дисертация)
- Die Philosophie des Hippolyte Taine Dissertation (1904)
- Нетърпеливо сърце (роман)
- Ungeduld des Herzens. Roman (1939)
- Клариса (роман-фрагмент, посмъртно)
- Clarissa. Ein Romanentwurf (1981)
- Събрани съчинения (посмъртно)
- Gesammelte Werke (1981)
- В омаята на преображението (роман, посмъртно)
- Rausch der Verwandlung. Roman (1982)
Бележки
Източници
- Тази статия съдържа материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Стефан Цвайг
- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Стефан Цвайг
- Проза от Стефан Цвайг, в превод на Венцеслав Константинов
- Статии по темата от Венцеслав Константинов:
- „Европейската мисъл през погледа на Стефан Цвайг“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- Опити върху тайната на духа, „Георги Бакалов“, 1985
- Триумф и трагедия на Стефан Цвайг, „Родна реч“, 4, 1989
- Васил Димитров, „Светът от вчера“: Книга на месец март 2020 г., сайт на Читателския клуб на НБУ
- Произведения на Стефан Цвайг в Моята библиотека
- Произведения на Стефан Цвайг в проекта Гутенберг
- ((de)) Стефан Цвайг в Die LYRIKwelt
- ((de)) StefanZweig.de
- ((fr)) ((en)) StefanZweig.org
- ((en)) Стефан Цвайг в Internet Movie Database
|