Стефан Дичев (автор)

Стефан Дичев
Роден	9 януари 1920 г. Велико Търново, Царство България
Починал	27 януари 1996 г. (76 г.) София, България
Професия	строителен инженер, юрист, писател
Националност	България
Активен период	1954 – 1996
Жанр	роман
Тема	история
Дебютни творби	„За свободата“ (1954 – 1956)
Повлиян от руската класика
Съпруга	Лиляна Дичева
Деца	Ивайло Дичев
Уебсайт	Страница в IMDb

Стефан Николов Дичев е български писател.

Роден и израсъл във Велико Търново. През 1938 г. завършва гимназия в родния си град, след което следва строително инженерство в Бърно, Чехия (по това време протекторат Бохемия и Моравия). Завършва право в Юридическия университет на Софийския университет през 1943 г.; асистент е по икономически науки (1944 – 1946), защитава кандидатска дисертация по държавно-стопански науки (1946).^[1] От 1948 е инспектор във Върховната стопанска камара. Има афинитет към политикономическите науки, но след деветосептемврийския преврат се отдава на писателска и редакторска дейност.

Стефан Дичев е директор и един от създателите на поредицата на български език „Световна класика“ на издателството „Народна култура“ (1967 – 1972). В поредицата издава романа на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“, преди още да е взето решението за пускането му на книжния пазар в СССР, след което е уволнен от издателството. От 1962 до 1990 г. е главен редактор на основаното от него списание „Космос“. Младежкото научно четиво е едно от най-търсените, най-четените и най-обсъжданите по онова време.

В паметта на българските читатели Стефан Дичев остава с историческо-приключенските си романи. Той пресъздава части от родната история в увлекателни сюжети, смесвайки измислица с достоверност.

Първото му произведение е историческия роман „За свободата“ (1954 – 1956), излязъл в две части. В „За свободата“ Дичев експериментира с модела на романа-епопея. По този начин писателят успява да прокара представянето на няколко гледни точки, а за собствената си оценка запазва координиращо-обобщаваща функция.

Творчеството на писателя се фокусира върху философско-екзистенциално преосмисляне на историческите събития посредством илюстративно-приключенски четива, поради цензурата от страна на управляващата по това време България БКП.

Дичев отразява Освобождението и пресъздава художествено образите на най-значимите български исторически фигури от този период като Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Христо Иванов-Големия, Найден Геров, Иванчо Хаджипенчович и други.

Стефан Дичев пише „Неуловимият“ – приключенски роман в стила на Емилио Салгари, с който предизвиква обществен скандал (впоследствие филмиран от Вили Цанков).

След десетоноемврийския преврат Стефан Дичев, подобно на Яна Язова, се захваща със своя Magnum opus – трилогията „Завоевателят на миражите“, която не успява да довърши, посветена на Александър Македонски. Стефан Дичев умира, пишейки третата част на своята трилогия.

Най-известното произведение на Стефан Дичев е екранизираният му роман „Пътят към София“, посветен на 100-годишния юбилей от възстановяването на българската държава. Това е и първият цветен многосериен филм, създаден в България.

На Стефан Дичев е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

• „За свободата“ (1954 – 1956);
• „Рали“ (1960);
• „Пътят към София“ (1962);
• „Младостта на Раковски“ (1962);
• „Ескадронът“ (1968);
• „Крепости“ (1974);
• „В лабиринта“ (1977);
• „Съдбоносната мисия“ (1978);
• „Среща на силите“ (1978);
• „Подземията на Сен Жан д'Акр“ (1988);
• „Завоевателят на миражите“ (недовършен – 1999).

• „Първа българска легия“ (1960) – поема;
• „Отвъд отчаянието“ (1978) – драматургичен сценарий;
• „Суровото време“ (1981) – сценарий за телевизионен театър;
• „Демонът на империята“ (1971) – киносценарий;
• „Рали“ (1978) – киносценарий;
• „Пътят към София“ (1978) – киносценарий;
• „Среща на силите“ (1982) – киносценарий, посветен на Цариградската конференция.

• Борислав Гърдев, „Памет за Стефан Дичев“, електронно списание LiterNet, 26 януари 2010, № 1 (122)
• „Преиздават книгите на Стефан Дичев за 90-годишнината му“, интервю на Аглика Георгиева с Лиляна Дичева, в. „Новинар“, 8 януари 2010
• Карина Димитрова, „Божана възкресява „Пътят към София“, News4000.bg, 11 януари 2010

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Стефан Дичев.

• Произведения на Стефан Дичев в Моята библиотека
• От и за Стефан Дичев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Стефан Дичев в Internet Movie Database
• Стефан Дичев в Goodreads

Нормативен контрол BNF CONOR.BG FAST GND ISNI Koninklijke LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Литература“          Портал „Велико Търново“          Портал „България“