Книги
Биография
По-долу е показана статията за Станислас-Андре Стеман от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Станислас-Андре Стеман | |
Роден | 23 януари 1908 г. |
---|---|
Починал | 15 декември 1970 г. |
Професия | писател |
Националност | Белгия |
Активен период | 1927 – 1962 |
Жанр | криминален роман, трилър, драма |
Деца | Стефан Стеман |
Уебсайт | |
Станислас-Андре Стеман в Общомедия |
Станислас-Андре Стеман (на френски: Stanislas-André Steeman) е белгийски писател, автор на бестселъри в жанровете трилър и криминален роман. Баща е на актьора-комик Стефан Стеман.
Биография и творчество
Роден е на 23 януари 1908 г. в Лиеж, Белгия. Още на 6 години съставя първият си разказ. През 1920 г. постъпва в калежа „Албърт“ в Антверпен, но съставя повече комикси, отколкото да учи. На 16 години, през 1924 г., напуска училище. Същата година е публикуван първият му сборник с разкази „Ефимерно“, някои от които вече са били отпечатани в белгийския вестник „La Nation belge“. През 1926 г. е издаден и вторият му сборник „Белгийски истории“.
През 1927 г. е публикуван първият му роман „Роман за млади момичета“.
В периода 1928 – 1933 г. работи като журналист за „La Nation belge“. Там среща друг журналист, Херман Сартини, който пише под псевдонима Синтер. Двамата пишат общо 5 криминални романа преди Синтер да се откаже, а Стеман довършва още 2 романа.
През 1931 г. е издаден романът му „Six hommes morts“ (Шест мъртви мъже), от поредицата „Г-н Венс“. Главен герой е инпектор Венцеслас Воробейчик, наричан господин Венс. За книгата е удостоен с награда за най-добър криминален роман и е екранизирана неколкократно. Насърчен от наградата той изцяло се посвещава на продуктивната си писателска кариера.
Най-известните му романи са „Убиецът живее на 21“ и „Légitime Défense“ (Законна защита).
Тъй като страда от сърце през 1945 г. се премества да живее в Южна Франция.
Станислас-Андре Стеман умира след дълго боледуване от рак на 15 декември 1970 г. в Мантон.
Произведения
Като Станислас-Андре Стеман
Самостоятелни романи
- Un roman pour jeunes filles (1927)
- Les Amants puérils (1928)
- Le Démon de Sainte-Croix (1932)
- Le Lévrier bleu (1934)
- L'Adorable Spectre, (1935) – издаден и като „Lady Anne“
- L'Infaillible Silas Lord (1937)
- La Maison des veilles (1938)
- L'assassin habite au 21 (1939)
Убиецът живее на 21, изд. „Хр. Г. Данов“, София (1988), прев. Борис Миндов - Légitime Défense (1942) – издаден и като „Quai des Orfèvres“
- Haute Tension (1953)
- Impasse des Boiteux (1959)
- Le condamné meurt à cinq heures (1959)
- Une veuve dort seule (1960)
- Peut-être un vendredi (1961)
- Autopsie d'un viol (1964)
Серия „Г-н Венс“ (M. Wens)
- Six hommes morts (1931) – издаден и като „Le Dernier des six“
- La Nuit du 12 au 13 (1931)
- Un dans trois (1932)
- Les Atouts de M. Wens (1932) – издаден и като „Des cierges au diable“
- L'Assassiné assassiné (1933) – издаден и като „Le Trajet de la foudre“
- Le Yoyo de verre (1933) – издаден и като „Virage dangereux“
- L'Ennemi sans visage (1934) – издаден и като „Wens et l'automate“
- La Vieille Dame qui se défend (1940)
- La Résurrection d'Atlas (1941)
- Crimes à vendre (1951)
- Poker d'enfer (1955)
- Six hommes à tuer (1956) – издаден и като „Que personne ne sorte“
- La morte survit au 13 (1958)
Серия „Инспектор Малезе“ (Inspecteur Malaise)
- Péril (1930)
- Le Doigt volé (1930)
- Zéro (1932)
- Le Mannequin assassiné (1932)
Серия „Животът на Марко“ (Désiré Marco)
- Madame la Mort (1951)
- Dix-huit fantômes (1952) – издаден и като „Dortoir des grandes“
- Faisons les fous (1961)
Сборници
- Éphémères (1924)
- Histoires belges (1926)
- L'aventure est au coin de la page (2005)
Пиеси
- Les Mains qui parlent
- L'assassin habite au 21
- Quai des Orfèvres
Съвместно със Синтер
Самостоятелни романи
- Le Mystère du zoo d'Anvers (1928)
- Le Treizième Coup de minuit (1928)
- Le Maître de trois vies (1929)
- Le Diable au collège (1930)
- Le Guet-apens (1932)
Продължени само от Стеман
- Le Bandit chevaleresque (1932)
- Les Deux Solitaires (1932)
Екранизации
- 1994 Le trajet de la foudre – ТВ филм, по романа
- 1975 Les grands détectives – ТВ сериал, 1 епизод по романа „Six hommes morts“
- 1970 Le mannequin assassiné – ТВ филм,
- 1970 L'ennemi sans visage – ТВ филм, – по романа
- 1970 Le démon de Sainte Croix – ТВ филм, – по романа
- 1964 Que personne ne sorte – по романа „Les Six Hommes Morts“
- 1953 Dortoir des grandes – по романа „18 Fantômes“
- 1952 Brelan d'as – история, част от „Mort dans l'ascenseur, Le“
- 1950 Mystère à Shanghai – по романа „La Nuit du 13“
- 1950 Le furet – по романа „Crimes à vendre“
- 1948 La muerte camina en la lluvia – по романа „Убиецът живее на 21“
- 1948 Le mannequin assassiné – сюжет
- 1947 Кеят на ювелирите – по романа „Legitime Defense“
- 1947 Les atouts de Monsieur Wens – по романа
- 1946 L'ennemi sans visage – по романа
- 1942 Убиецът живее на №21, L'assassin habite au 21
- 1941 Le dernier des six – по романа „Les Six Hommes Morts“
- 1935 The Riverside Murder – по романа „Les Six Hommes Morts“
Източници
- ((en)) Библиография в „Goodreads“
- ((fr)) Биография в „Babelio“[неработеща препратка]
- ((fr)) Биография в „Fichesdelecture“
- ((fr)) Биография от Жан-Пол Лабуре и Жулиен Дюпре
Външни препратки
- Станислас-Андре Стеман в Internet Movie Database
- Станислас-Андре Стеман в Internet Speculative Fiction Database
- Произведения на Станислас-Андре Стеман в Моята библиотека
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stanislas-André Steeman в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|