Биография

По-долу е показана статията за Сирак Скитник от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Сирак Скитник
български писател и художник
Роден
Починал
5 март 1943 г. (59 г.)
Кариера в изкуството
АкадемияЧастно училище в Петербург
УчителиЛеон Бакст
Направлениеживопис
ПовлиянНиколай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин
Литература
ПсевдонимСирак Скитник, П. Кобалт, Н. Р-ски, С. С.
Жанровестихотворение
Известни творби„Изповеди“ (1910)
Семейство
СъпругаОлга Тодорова – Сирачката
Сирак Скитник в Общомедия

Сирак Скитник е артистичният псевдоним на българския писател и художник Панайот Тодоров Христов.

Биография

Роден е на 22 октомври 1883 г. в Сливен. Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и другаде (1903 – 1904). През 1908 г. заминава за Петербург, където учи живопис в частното училище на Леон Бакст (състудент на Марк Шагал и Василий Кандински).

Сирак Скитник (вторият) с Михаил Герджиков (петия) и приятели, 1939 г.
„Балканът“, С. Скитник, 1919 г.

Член е на групата „Мир искусства“, която в края на 19 век и началото на 20 век се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Николай Рьорих, Иван Билибин, Кузма Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 г. се завръща в България, участва в Балканската война. През 1913 – 1917 г. учителства в Асеновград.

Съредактор е на сп. „Златорог“ от 1922 г. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923 – 1924), където поставя пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея през 1923 г. Библиотекар е в Министерството на просвещението през 1924 – 1925 г. Председател (1927) на дружество „Родно изкуство“, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ).

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III издава указ, с който се одържавява Радио „София“. На 18 юни същата година Сирак Скитник пръв поема поста главен ръководител на радиото и остава на него до смъртта си. Умира в София на 5 март 1943 г.

Творчество

Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира през 1905 г. със стихове в сп. „Художник“. Сътрудничи с поетични творби на списанията „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Наблюдател“, „Слънце“, „Българан“.

Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея ѝ придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност на образите.

Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“, „Съвременник“, „Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, „Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите „Старо и ново изкуство“ – 1919 г.; „Тайната на примитива“ – 1923 г.).

Памет

На Сирак Скитник е наречена улица в квартал „Гео Милев“ в София (Карта).

Съчинения

  • Изповеди. Кн. 1. Стихове. 1910 г.
  • Избрани статии (1920 – 1942), 1981 г.

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2003-09-16 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни