Сан Антонио (автор)

Фредерик Дар
Фредерик Дар през 1992 г.
Псевдоним	Сан Антонио, и други
Роден	29 юни 1921 г. Бургоан Жалийо|Жалийо, Франция
Починал	6 юни 2000 г. (78 г.) Бонфонтен, Швейцария
Професия	писател
Националност	Франция
Активен период	1940 – 2000
Жанр	криминална литература, хумористична литература
Направление	ироничен криминален роман
Повлиян от Фокнър, Стайнбек
Съпруга	Одет Дамезин, Франсоаз де Каро
Уебсайт	Страница в IMDb
Фредерик Дар в Общомедия

Фредерик Дар (на френски: Frédéric Dard), e френски писател, по-известен по света под псевдонима Сан Антонио, автор на повече от 250 криминални романа на френски език.

Фредерик Дар е роден 29 юни 1921 г. в Жалио (днес Бургоен-Жалио-Изер, Франция, починал е на 6 юни 2000 г. в Бонфонтен, Швейцария. Единствен син на Франциск Дар и Жозефин-Ана Каде той е роден с дефект на едната ръка. Родителите му, които са заети със семейния бизнес, го оставят на отглеждане при баба му. На нея той дължи любовта си към четенето и литературата.

Икономическата криза през 1929 г. води до фалит на семейството и имущество им е разпродадено пред очите им. Те се местят да живеят в малък апартамент Лион. Дар изучава без интерес търговия в Екол Нормал Политекник „Ла Маритиниер“ в Лион.

През 1938 г. той е представен от чичо си на Марсел Гранше, основател на издателство „Lugdunum“ и на вестника „Le Mois à Lyon“. Нает е като стажант, а през 1940 г. става редактор на рекламите. Първите му статии, насърчавани от ръководителите му – д-р Едмон Локар и романиста Макс-Андре Дазерг, се публикуват анонимно във вестника от 1939 г. Привлечен от журналистиката той започва да пише и през октомври 1940 г. публикува първия си роман – „La Peuchère“. През март 1941 г. издава романа „Monsieur Joos“, който получава първа награда от издателство „Lugdunum“ и го прави известен. От 1940 до 1944 година благодарение на Марсел Гранше сътрудничи на различни парижки вестници: „Пари-Соар“, „7 жур“, в които между другото публикува разкази и новели.

Сключва брак през 1942 г. с Одет Дамезин, с която имат две деца – Патрис и Елизабет. Настанява се с нея в Лион, на ул. „Калас“ 4, където живеят от 1944 до 1949 г. Пише дески книги и популярни романи, за да изхранва семейството си, и бързо придобива популярност. Силно повлиян от американския „черен“ роман (Фокнър, Стайнбек, и др.), той се сприятелява с Жорж Сименон. Под ръководството на Клемент Жаке пише първите си романи под цветисти англоезични псевдоними. През 1949 г. след раздяла с Гранше се преместват да живеят в крайградска къща в Мусо. След няколко слаби години, през които той пише и работи за театъра.

Първият му роман „Вижте му сметката“ (1949), от издателство „Жакие“, Лион, подписан с псевдонима Сан Антонио и разказваща за героя му в първо лице, дават началото на цяла огромна серия романи. Много скоро от този роман се заинтересува Арман дьо Каро, поставил вече началото на голямото издателство за полицейски и шпионски романи – „Fleuve noir“, спечелило по-късно световна известност, и публикува два нови романа. През 1954 г. Дар и Робърт Хосейн започват дълго театрално сътрудничество.

Нарастващата популярност на комисаря Сан Антонио го кара да пише бързо и да издава все повече произведения джобен формат, дотам, че му донася проблеми с френските данъчни власти.

Бракът му с Одет Дамезин не е щастлив и в месеците преди раздялата им, той се опитва да се обеси. Оженва се отново на 14 юни 1968 г. за Франсоаз де Каро, дъщеря на Арман дьо Каро. С нея той поема към Швейцария, където строи новия си дом „Вила Сан Антонио“ в Гщаад. През 1970 г. се ражда дъщеря им Жозефин. През март 1983 г. тя е отвлечена от един телевизионен оператор искащ откуп от 2 млн. швейцарски франка, заради което вилата е трябвало да бъде продадена. Похитителят е хванат, а откупът възстановен, но това за дълго травмира писателя и дъщеря му.

Фредерик Дар поддържа много добри приятелства с писатели, артисти и художници. Любител е на сюрреализма (Рене Магрит) и хиперреализма (Доменико Ноли).

През 1978 г. купува ферма, която възстановява във вида и от 18 век, в градчето Bonnefontaine (Бонфонтен) в областта „L'Eau vive“. Там установява по-късно и новия си дом, където почива на 6 юни 2000 г. Погребан е, съгласно волята му, в гробището „Saint-Chef“ в Дофин, селото на баба му, където е живял като дете през 1930 г.

Най-популярната част от творчеството на Фредерик Дар си стават разследванията на непобедимия полицейски инспектор Сан Антонио, съвременния Гаргантюа, са описани с много хумор в 175 романа (според Дружеството на приятелите на Сан Антонио). За стила му са характерни хумор и сарказъм, изобилства с игри на думи, жаргон и неологизми и същевременно висок регистър на литературния френски. Във Франция дори е издаден „Речник на Сан Антонио“, който съдържа около 15 000 думи.

Под истинското си име Фредерик Дар е публикувал около шестдесет романа. Той използва и най-различни псевдоними за своите романи – San-Antonio (със или без тире), Frédéric Valmain, James Carter, J. Redon, Virginia Lord..., и още много, много други. За някои тях семейството му отрича да са негови, затова и броят на романите му често варира в различните изследвания и публикации. Популярния си псевдоним „Сан Антонио“ той придобива случайно след като посочва с пръст картата на САЩ в търсене на англоезично име за своя герой (град Сан Антонио, Тексас).

Изключително плодотворен писател той е автор на 288 романа, 250 новели, 20 театрални постановки (като „Снегът беше мръсен“ по Сименон, „Бел Ами“ по Мопасан, „Плътта на орхидеята“ по Джеймс Хадли Чейз, както и „Сан Антонио“, „Дамата от Чикаго“, „Мъглите на Манчестер“) и 16 киносценария. Последният роман на Фредерик Дар излиза след смъртта му и е завършен от неговия син Дара Патрис, който продължава да пише под този псевдоним.

Фредерик Дар е един от най-четените автори на ХХ век и началото на XXI век. Неговите книги са преведени в над 33 страни и в над 300 млн. екземпляра. Много от произведенията на Сан Антонио са преиздавани неведнъж – така например „История на Франция“ е препечатана 18 пъти в родината му. Всеки месец се правят не по-малко от 3 нови публикации. По романите на Сан Антонио са заснети много филми, но те не могат да предадат цялото езиково богатство на автора.

Фредерик Дар (Сан Антонио) е включен в три френски енциклопедии и речници: „Ларус“, „Робер“ и „Ашет“, нещо, което само по себе си говори за неговия голям принос към френската и световната култура.

През 1997 г. е основано Дружество на приятелите на Сан Антонио^[1].

До 1992 г. в България не са издавани произведения на автора. Поради специфичния стил на автора преводът на книгите му е много труден. Преводачите на български са Любомир Найденов, Гриша Атанасов, и постигналия най-добро съответствие Теодор Михайлов.

• L’histoire de France (1964)
  История на Франция, изд.: ИК „Колибри“, София (2007), прев. Теодор Михайлов
• La nurse anglaise ()
  Джуджето, изд.: ИК „Колибри“, София (2009), прев. Теодор Михайлов

• ((en)) Frédéric Dard в Internet Movie Database
• ((fr)) Frédéric Dard in Encyclopædia Britannica Online
• ((fr)) Analysis of the San-Antonio crime novels
• ((fr)) Сайт на Дружеството на приятелите на Сан Антонио
• Произведения на Фредерик Дар в Моята библиотека

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Frédéric Dard в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NDL NKC NLA Open Library PLWABN ICCU LIBRIS IdRef VIAF WorldCat