Произведения

Разказ

Биография

По-долу е показана статията за Роберт Музил от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Роберт Музил
Robert Musil
Графити на Джеф Аерозол върху дома на Музил в Клагенфурт
Графити на Джеф Аерозол върху дома на Музил в Клагенфурт
Роден6 ноември 1880 г.
Починал15 април 1942 г. (61 г.)
Националност Австрия
Активен период1905 – 1942
Жанрроман, новела, разказ, есе, пиеса
Известни творби„Човекът без качества“ 1931 – 1932
Награди„Хайнрих фон Клайст“ (1923), „Художествената награда на град Виена“ (1924) и наградата „Герхарт Хауптман“ (1929).
Подпис
Уебсайт
Роберт Музил в Общомедия

Роберт Музил (на немски: Robert Musil) е австрийски белетрист, есеист и драматург.

Живот

Произход и образование

Роберт Музил, 1900 г.

Роден е на 6 ноември 1880 г. в Клагенфурт, Австро-Унгария, в семейството на университетски професор с аристократичен произход. Учи във военно училище, но го напуска, преди да получи офицерско звание, и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. в Щутгартския технически университет, където става асистент. През 1903 г. започва да изучава философия, логика и експериментална психология, а също физика и математика в Берлин – там слуша лекциите на Вилхелм Дилтай и Георг Зимел. През 1908 г. става доктор по философия с теза върху възгледите на Ернст Мах.

Литературен път

Първата книга на Роберт Музил е романът „Лутанията на възпитаника Тьорлес“ (1906 г.). Следват сборниците с разкази „Единения“ (1911 г.) и есетата „Непристойното и болното в изкуството“ (1911 г.).

От 1914 до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след войната става чиновник във Виена. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели „Три жени“ (1924 г.).

През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета „Посмъртни творби приживе“ (1936 г.).

След националсоциалистическия аншлус на Австрия през 1938 г. Музил емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Германия и на територията на бившата Австрия.

Поетика

Къщата във Виена, където Роберт Музил живее между 1921 и 1938 г.

Основна тема в творчеството на Роберт Музил е безизходицата на съвременния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на съществуване.

Най-значимото произведение на Музил, над което писателят работи повече от десетилетие, до последния си дъх, е тритомният фрагментарен роман „Човекът без качества“ (Der Mann ohne Eigenschaften) (1930 – 1943 г.), в който разглежда разпадането на Австро-Унгария през призмата на философския анализ, гротеската и иронията.

Признание

  • В чест на писателя град Виена учредява литературната награда „Роберт Музил“.

Библиография

Паметна плоча за Роберт Музил в Бърно, Чехия
  • Die Verwirrungen des Zöglings Törleß, 1906
  • Beitrag zur Beurteilung der Lehren Machs (Inaugural-Dissertation), 1908
  • Vereinigungen, Zwei Erzählungen, 1911
  • Die Schwärmer, 1921
  • Grigia, Novelle, 1923
  • Drei Frauen, 1924
  • Der Mann ohne Eigenschaften, 1931/32
  • Nachlaß zu Lebzeiten, 1936
На български език
  • Лутанията на възпитаника Тьорлес. Превод от немски език Надя Фурнаджиева. Пловдив: Христо Г. Данов, 1983, 206 с.
  • Три жени. Превод от немски език Недялка Попова и Надя Фурнаджиева. София: Народна култура, 1984, 188 с.
  • Неприличното в изкуството. Есета, речи, глоси. Превод от немски език Недялка Попова. София: ЛИК, 1999, 288 с.
  • Фантазьорите. Пиеса. Превод от немски език Владко Мурдаров. Пловдив: Пигмалион, 2003, 170 с.[1]
  • Човекът без качества. Превод от немски език Любомир Илиев. София: Атлантис-КЛ, 2009, 1406 с. ISBN 978-954-9621-43-3[2][3]
  • Пиеси. Съставителство и превод от немски език Владко Мурдаров. София: Рива, 2009, 240 с.
  • Безпомощната Европа. Есета. Превод от немски език Пенка Ангелова, Владимир Сабоурин и Владимира Вълкова. Русе: МД Елиас Канети, 2013, 320 с.

Бележки

  1. ↑ Виолета Дечева, „Пиесата на Музил“ Архив на оригинала от 2017-02-25 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, 30, 16 юли 2004 г.
  2. ↑ Стоян Атанасов, „Човекът без качества на Роберт Музил“, рец. във в. „Монд Дипломатик“, май 2009 г.
  3. ↑ Майя Фратева-Разбойникова, „Роберт Музил и Човекът без качества: Под лупата на текста“, рец. във в. „Култура“, 7 (2579), 25 февруари 2010 г.

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки