Произведения

Хроники на Орм

Сваляне на всички:

Книга игра

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Богдан Русев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Богдан Русев
български писател и преводач
20 октомври 2011 г.
Роден
Богдан Бориславов Русев
11 декември 1975 г.

Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, преводач, сценарист, журналист, копирайтър
Литература
ПсевдонимРобърт Блонд, Деймън Райт
Периодот 1993 г.
Жанроверазказ, роман
Направлениесайбърпънк, фентъзи
Дебютни творби„Варварския Бог“ (1993)
Известни творби„Електрочакра“ (2001), „Варварският Бог“ (1993) „Принцът на Алкирия“ (1994)

Богдан Бориславов Русев е съвременен български писател, преводач и автор на книги‑игри. Работи в областта на прозата, като създава романи, разкази и произведения за деца. Като преводач от английски език представя на българската публика редица автори от световната литература. В жанра на книгите‑игри публикува под псевдонима Робърт Блонд, като е част от авторския тандем „Робърт Блонд и Ейдриън Уейн“.

Работил е и в областта на журналистиката и в областта на рекламата като копирайтър и създател на рекламни концепции.

Биография и творчество

Богдан Русев е роден през 1975 г. във Велико Търново. През 1994 г. завършва Английската езикова гимназия в родния си град.

В периода 1993 – 1999 г. Русев публикува книги‑игри под псевдонима „Робърт Блонд“.[1] Пробива в жанра книги-игри[2] заедно със съавтора си Ейдриън Уейн (псевдоним на Александър Султанов). Двамата дебютират с „Варварският бог“ (1993), написана още като ученици и отличаваща се с обем от 777 епизода. След нея излиза продължението „Принцът на Алкирия“, а по‑късно и четирилогията „Магията на мрака“ – „Призрачният вятър“, „Вълшеният капан“, „Езерният град“ и „Древният враг“.

В самостоятелната си работа Русев създава редица книги‑игри, сред които поредицата „Хрониките на отец Валенс“ (започната съвместно с Уейн и впоследствие продължена от него), „Синът на пустинята“, „Пустинен огън“, „Приказки от 1001 кули“ и други заглавия с преобладаваща фентъзи и ориенталска тематика. Сред по‑късните му проекти са познавателната книга‑игра „Херкулес“ и фантастичният роман „Сонора“, написан в съавторство.

След завършването на гимназията Русев се установява в София. През 1999 г. получава бакалавърска степен по английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2000 г. завършва магистърска програма (Research Programme) в Кингс Колидж, Лондон. След това започва професионална дейност в областта на журналистиката и белетристиката.

От 2001 до 2003 г. е главен редактор на списание „Егоист“,[3] а през 2004 – 2005 г. заема същата позиция в списание „Една седмица в София“. През 2005 – 2006 г. е творчески директор в „Ogilvy & Mather Sofia“,[4] а между 2006 и 2009 г. – творчески директор в „Demner, Merlicek & Bergmann София“.

В периода 2009 – 2010 г. е главен редактор на списание „Light“, приложението на вестник „Капитал“.[5][6]

През 2010 – 2011 г. работи като сценарист в телевизионния проект „Малкото голямо четене“ по БНТ.[7][8]

През 2011 г. е старши копирайтър в „Demner, Merlicek & Bergmann София“, а през 2015 – 2016 г. – творчески директор в рекламната агенция The Smarts.

Освен работата си в областта на книгите‑игри, Русев е автор на повестта „Съдбовно равноденствие“ (публикувана под псевдонима Деймън Райт), както и на сборниците с разкази „Електрочакра“ и „12 приказки от Белегаст“. Като преводач от английски език е подготвил българските издания на редица произведения от съвременната англоезична литература, включително и на филмовата трилогия по „Властелинът на пръстените“.

Живее в село Руен със съпругата си Йоана и сина им.[9][10]

Библиография[11]

Книги-игри

В съавторство с Ейдриън Уейн

Самостоятелни
  • Шоу на смъртта (1993)
  • Последният убиец на дракони (1994)
  • Сонора (1994)
  • Олтарът на тъгата (1995)
  • Пурпурният змей (1995)
  • Коприна в нощта (2004), преиздадена под заглавието „Новите приказки от 1001 нощ“
  • Пътуващият цирк (2014), в книгата на Колин Уолъмбъри „Ледената цитадела“
Поредица „Алкирия“
  1. Варварският бог (1993)
  2. Принцът на Алкирия (1993)
  3. Призрачният вятър (1997)
  4. Вълшебният капан (1998)
  5. Езерният град (1998)
  6. Древният враг (1998)

3, 4, 5 и 6 са част от поредицата „Магията на мрака“, съответно като № 1, 2, 3 и 4

Поредица „Асасините на Персия“
  • Асасините на Персия: Спящият убиец (2011)
Поредица „Патрул за Ада“
  • Патрул за ада (1997)
  • Патрул за ада 2: Мухата отвръща на удара, в Патрул за Ада: 2в1 (2012)
В сп. „Мегаигри“
  • „Патрул за Ада“, бр. 1, 2 и 3 (1994)
  • „Кралска кръв“, бр. 4 и 5 (1994), с Евгений Йорданов

В съавтворство с друи писатели

Самостоятелни

  • Пустинен огън (1996)
  • Дракон в мазето (1997)
  • Херкулес (1997)
  • Вълшебната арфа (1997)
  • Тайната на Зоро (1998)
  • Джонатан Харпър и четиримата конника на Апокалипсиса (1998)
  • Вечният воин (2024)
  • „Лора Фей: Първа мисия“, в сп. „Агамор“ (#19, 2024)
Поредица „Валенсиански хроники“
  • Олтарът на тъгата (1995), с Ейдриън Уейн
  • Небето ви чака (1995)
  • Вампирите на Флавия: Ловците (1997)
  • Вампирите на Флавия: Вкусът на кръвта (1997)
  • Убийство в Белскейд (1999)
Поредица „Приказки от Белегаст“
  1. Приказки от 1001 кули (1996)
  2. Приказки от храма на чудесата (1998)
  • 12 приказки от Белегаст (2004) – сборник с разкази от света на Белегаст
Поредица „Хроники на Орм“
  1. Бойците на Орм (1997)
  2. Роди се сянка (1997)
  3. Войната на сенките (1998)
  • „Онирогаф“, разказ в сп. „Мегаигра“, бр. 14 (1998)
  • „Опасен товар“, разказ в сп. „Мегаигра“, бр. 8 (1997)
Поредица „Синът на пустинята“
  • Синът на пустинята (1995)
  • Синът на пустинята 2 (2025)
В сп. „Мегаигра“ и „Мегаигри“
  • „Приказки от края на света“, сп. „Мегаигра“, бр. 7 и 9 (1997)
  • „Опасен товар“, сп. „Мегаигра“, бр. 8 (1997)
  • „Остатъчно завръщане“, сп. „Мегаигра“, бр. 10 (1997)

Романи

  • Ела при мен (2007)
  • Къщата (2008)[12]
  • Туристът (2010)

Новели и повести

  • Съдбовно равноденствие – повест, издадена под псевдонима Деймън Райт
  • Три новели (2011)[13]

Сборници с разкази

  • Електрочакра (2001)
  • Вълшебна нощ (2006)[14]
  • Singles Collection: 1999 – 2009 (2009)[15]
  • Разкази Light (2011)

Детска и младежка литература

  • Безкрайният път (2010)
  • Витроникс измерение (2018), с Владислав Аначков и Стефан Роглев

Поредица „Българ“

  • Българ: Лабиринтът на времето (2015), с Неделчо Богданов
  • Българ 2 (2016), с Неделчо Богданов

Преводи

Вижте също

Източници

  1. Биография и творчество на Богдан Русев – www.knigi-igri.net, архив на оригинала от 2 май 2012, https://web.archive.org/web/20120502172449/http://knigi-igri.net/index.php?option=com_jmovies&Itemid=57&task=detail&id=258, посетен на 16 август 2012
  2. Книги-игри (История и бъдеще на жанра), архив на оригинала от 16 август 2012, https://web.archive.org/web/20120816071559/http://www.knigi-igri.net/, посетен на 16 август 2012
  3. „Нова година – нови главни редактори“, в. „Капитал“, 20 декември 2003 г.
  4. „Писателят Богдан Русев вече е копирайтър в рекламната агенция Ogilvy&Mather“ Архив на оригинала от 2021-06-16 в Wayback Machine., karieri.bg, 21 януари 2005 г.
  5. Борислав Кандов, „Промени в изданията на „Икономедиа“, в. „Капитал“, 22 октомври 2008 г.
  6. „Богдан Русев е новият главен редактор на „Капитал LIGHT“, economedia.bg, 23 октомври 2008 г.
  7. Теодора Каролеева, Драгомир Симеонов, „Малкото голямо четене“, dariknews.bg, 24 декември 2010 г.
  8. „Малкото голямо четене“ – един амбициозен проект на БНТ“, vesti.bg, 1 март 2011 г.
  9. Писателят Богдан Русев и съпругата му Зорница, които заживяха на село
  10. Богдан Русев и семейството му, които избраха да живеят на село
  11. Списък на всички издадени книги-игри – www.knigi-igri.net, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304130459/http://knigi-igri.net/forum/viewtopic.php?f=80&t=810, посетен на 16 август 2012
  12. Милена Кирова, „Два и половина“, рец. във в. „Култура“, бр. 29 (2556), 31 юли 2009 г.
  13. „Три новели“ на сайта на издателство „Ентусиаст“, архив на оригинала от 23 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111123201907/http://enthusiast.bg/bg/book/101, посетен на 14 ноември 2011
  14. Амелия Личева, „Бързо и романтично“, рец. във в. „Култура“, бр. 2 (2397), 20 януари 2006 г.
  15. Борислав Гърдев, „Синглите на Богдан Русев“, рец. в „Литературен клуб“, 13 февруари 2010 г.
  16. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 Произведения на Богдан Русев в Моята библиотека
  17. Ангел Игов, „Питай автора“, рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2456), 4 май 2007 г.

Външни препратки