Книги
Произведения
Хроники на Орм
-
-
Бойците на Орм 3,7
- 1997
-
-
-
2.Войната на сенките 0
- 1998
-
- Сваляне на всички:
Книга игра
-
-
Варварският бог 5,1
- 1993
-
-
-
Шоу на смъртта 3,7
- 1993
-
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Богдан Русев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Богдан Русев | |
| български писател и преводач | |
20 октомври 2011 г. | |
| Роден | Богдан Бориславов Русев
11 декември 1975 г.
|
|---|---|
| Националност | |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | писател, преводач, сценарист, журналист, копирайтър |
| Литература | |
| Псевдоним | Робърт Блонд, Деймън Райт |
| Период | от 1993 г. |
| Жанрове | разказ, роман |
| Направление | сайбърпънк, фентъзи |
| Дебютни творби | „Варварския Бог“ (1993) |
| Известни творби | „Електрочакра“ (2001), „Варварският Бог“ (1993) „Принцът на Алкирия“ (1994) |
Богдан Бориславов Русев е съвременен български писател, преводач и автор на книги‑игри. Работи в областта на прозата, като създава романи, разкази и произведения за деца. Като преводач от английски език представя на българската публика редица автори от световната литература. В жанра на книгите‑игри публикува под псевдонима Робърт Блонд, като е част от авторския тандем „Робърт Блонд и Ейдриън Уейн“.
Работил е и в областта на журналистиката и в областта на рекламата като копирайтър и създател на рекламни концепции.
Биография и творчество
Богдан Русев е роден през 1975 г. във Велико Търново. През 1994 г. завършва Английската езикова гимназия в родния си град.
В периода 1993 – 1999 г. Русев публикува книги‑игри под псевдонима „Робърт Блонд“.[1] Пробива в жанра книги-игри[2] заедно със съавтора си Ейдриън Уейн (псевдоним на Александър Султанов). Двамата дебютират с „Варварският бог“ (1993), написана още като ученици и отличаваща се с обем от 777 епизода. След нея излиза продължението „Принцът на Алкирия“, а по‑късно и четирилогията „Магията на мрака“ – „Призрачният вятър“, „Вълшеният капан“, „Езерният град“ и „Древният враг“.
В самостоятелната си работа Русев създава редица книги‑игри, сред които поредицата „Хрониките на отец Валенс“ (започната съвместно с Уейн и впоследствие продължена от него), „Синът на пустинята“, „Пустинен огън“, „Приказки от 1001 кули“ и други заглавия с преобладаваща фентъзи и ориенталска тематика. Сред по‑късните му проекти са познавателната книга‑игра „Херкулес“ и фантастичният роман „Сонора“, написан в съавторство.
След завършването на гимназията Русев се установява в София. През 1999 г. получава бакалавърска степен по английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а през 2000 г. завършва магистърска програма (Research Programme) в Кингс Колидж, Лондон. След това започва професионална дейност в областта на журналистиката и белетристиката.
От 2001 до 2003 г. е главен редактор на списание „Егоист“,[3] а през 2004 – 2005 г. заема същата позиция в списание „Една седмица в София“. През 2005 – 2006 г. е творчески директор в „Ogilvy & Mather Sofia“,[4] а между 2006 и 2009 г. – творчески директор в „Demner, Merlicek & Bergmann София“.
В периода 2009 – 2010 г. е главен редактор на списание „Light“, приложението на вестник „Капитал“.[5][6]
През 2010 – 2011 г. работи като сценарист в телевизионния проект „Малкото голямо четене“ по БНТ.[7][8]
През 2011 г. е старши копирайтър в „Demner, Merlicek & Bergmann София“, а през 2015 – 2016 г. – творчески директор в рекламната агенция The Smarts.
Освен работата си в областта на книгите‑игри, Русев е автор на повестта „Съдбовно равноденствие“ (публикувана под псевдонима Деймън Райт), както и на сборниците с разкази „Електрочакра“ и „12 приказки от Белегаст“. Като преводач от английски език е подготвил българските издания на редица произведения от съвременната англоезична литература, включително и на филмовата трилогия по „Властелинът на пръстените“.
Библиография[11]
Книги-игри
В съавторство с Ейдриън Уейн
Самостоятелни
- Шоу на смъртта (1993)
- Последният убиец на дракони (1994)
- Сонора (1994)
- Олтарът на тъгата (1995)
- Пурпурният змей (1995)
- Коприна в нощта (2004), преиздадена под заглавието „Новите приказки от 1001 нощ“
- Пътуващият цирк (2014), в книгата на Колин Уолъмбъри „Ледената цитадела“
Поредица „Алкирия“
- Варварският бог (1993)
- Принцът на Алкирия (1993)
- Призрачният вятър (1997)
- Вълшебният капан (1998)
- Езерният град (1998)
- Древният враг (1998)
3, 4, 5 и 6 са част от поредицата „Магията на мрака“, съответно като № 1, 2, 3 и 4
Поредица „Асасините на Персия“
- Асасините на Персия: Спящият убиец (2011)
Поредица „Патрул за Ада“
- Патрул за ада (1997)
- Патрул за ада 2: Мухата отвръща на удара, в Патрул за Ада: 2в1 (2012)
В сп. „Мегаигри“
- „Патрул за Ада“, бр. 1, 2 и 3 (1994)
- „Кралска кръв“, бр. 4 и 5 (1994), с Евгений Йорданов
В съавтворство с друи писатели
- Бойците на Европа (1998), с Тед Грей
Самостоятелни
- Пустинен огън (1996)
- Дракон в мазето (1997)
- Херкулес (1997)
- Вълшебната арфа (1997)
- Тайната на Зоро (1998)
- Джонатан Харпър и четиримата конника на Апокалипсиса (1998)
- Вечният воин (2024)
- „Лора Фей: Първа мисия“, в сп. „Агамор“ (#19, 2024)
Поредица „Валенсиански хроники“
- Олтарът на тъгата (1995), с Ейдриън Уейн
- Небето ви чака (1995)
- Вампирите на Флавия: Ловците (1997)
- Вампирите на Флавия: Вкусът на кръвта (1997)
- Убийство в Белскейд (1999)
Поредица „Приказки от Белегаст“
- Приказки от 1001 кули (1996)
- Приказки от храма на чудесата (1998)
- 12 приказки от Белегаст (2004) – сборник с разкази от света на Белегаст
Поредица „Хроники на Орм“
- Бойците на Орм (1997)
- Роди се сянка (1997)
- Войната на сенките (1998)
- „Онирогаф“, разказ в сп. „Мегаигра“, бр. 14 (1998)
- „Опасен товар“, разказ в сп. „Мегаигра“, бр. 8 (1997)
Поредица „Синът на пустинята“
- Синът на пустинята (1995)
- Синът на пустинята 2 (2025)
В сп. „Мегаигра“ и „Мегаигри“
- „Приказки от края на света“, сп. „Мегаигра“, бр. 7 и 9 (1997)
- „Опасен товар“, сп. „Мегаигра“, бр. 8 (1997)
- „Остатъчно завръщане“, сп. „Мегаигра“, бр. 10 (1997)
Романи
- Ела при мен (2007)
- Къщата (2008)[12]
- Туристът (2010)
Новели и повести
- Съдбовно равноденствие – повест, издадена под псевдонима Деймън Райт
- Три новели (2011)[13]
Сборници с разкази
Детска и младежка литература
- Безкрайният път (2010)
- Витроникс измерение (2018), с Владислав Аначков и Стефан Роглев
Поредица „Българ“
- Българ: Лабиринтът на времето (2015), с Неделчо Богданов
- Българ 2 (2016), с Неделчо Богданов
Преводи
- Робърт Паркър – Съни Рандъл: За честта на фамилията (2000)[16]
- Джон Нанс – Полет 6 (2002)[16]
- Том Робинс – Вила „Инкогнито“ (2003)
- Айрис Мърдок – Дилемата на Джаксън (2003)[16]
- Браян Хейг – Шом Дръмънд: Тайно разрешение (2003)[16]
- Брет Ийстън Елис – Правилата на привличането (2004)
- Алън Фолсъм - Претендентът (2004)[16]
- Чарлз Буковски – Всичко на масата (2005)[16]
- Джон Гришам – Брокерът (2005)[16]
- Браян Хейг – Шом Дръмънд: Кукловодът (2005)[16]
- Робърт Б. Паркър – Тъжното момиче (2005)[16]
- Джон Гришам – Невинният (2006)[16]
- Джон Фанти – Питай прахта (2006)[17]
- Лий Чайлд – Джак Ричър: По трудния начин (2006)[16]
- Робърт Б. Паркър – Момиче за сто долара (2007)[16]
- Джон Гришам – Обжалването (2008)[16]
- Чарлз Буковски – На юг от никъде (2008)
- Лий Чайлд – Нищо за губене (2008)[16]
- Джош Базел – Анатомията на Питър (2009)[16]
- Чайна Миевил – Градът и градът (2009)
- Том Робинс – Б като бира (2009)
- Хънтър Томпсън – Ангелите от Ада (2011)
- Даниъл Уилсън - Робокалипсис (2011)[16]
- Дейвид Балдачи – Шоу и Кати Джеймс: Избави ни от Злото (2011)[16]
- Джеймс Патерсън, Максим Паетро – Детективска агенция Private (2011)[16]
- Чарлз Буковски – Жени (2012)[16]
- Александър Хемон – Любов и препятствия (2012)
- Александър Хемон – Проектът „Лазар“ (2012)
- Стив Бери – Легендата за Линкълн (2014)[16]
- Алая Доун Джонсън – Летният принц (2014)[16]
- Питър Уотс – Отвъд разлома (2015)
- Кирил Бонфилиоли – Модеркай: Катастрофалната картина (2015)[16]
- Патрик Ротфус – Музиката на тишината (2015)[16]
- Лий Чайлд – Накарай ме (2015)[16]
- Брайън Хейг - Нощната смяна (2015)[16]
- Джордж Р. Р. Мартин – В дома на червея (2017)[16]
- Минди Мехия – Всичко, което искаш да бъда (2018)[16]
- Майк Лосън – Труден противник (2018)[16]
- Алма Катцу – Глад (2018)[16]
- Чарлз Бранд – Ирландецът (2019)
- Шари Лапена – Двойката от съседната къща (2019)[16]
- Робърт Маккамън – Момчето, което чуваше всичко (2020)
- Макс Брукс – Деволюция (2020)
- Чарлз Буковски – Холивуд (2021)
- Лий Чайлд – Джак Ричър: Лош късмет и неприятности (2023)
- Р. Ф. Куанг – Вавилон: Тайна история (2023)
Вижте също
Източници
- ↑ Биография и творчество на Богдан Русев – www.knigi-igri.net, архив на оригинала от 2 май 2012, https://web.archive.org/web/20120502172449/http://knigi-igri.net/index.php?option=com_jmovies&Itemid=57&task=detail&id=258, посетен на 16 август 2012
- ↑ Книги-игри (История и бъдеще на жанра), архив на оригинала от 16 август 2012, https://web.archive.org/web/20120816071559/http://www.knigi-igri.net/, посетен на 16 август 2012
- ↑ „Нова година – нови главни редактори“, в. „Капитал“, 20 декември 2003 г.
- ↑ „Писателят Богдан Русев вече е копирайтър в рекламната агенция Ogilvy&Mather“ Архив на оригинала от 2021-06-16 в Wayback Machine., karieri.bg, 21 януари 2005 г.
- ↑ Борислав Кандов, „Промени в изданията на „Икономедиа“, в. „Капитал“, 22 октомври 2008 г.
- ↑ „Богдан Русев е новият главен редактор на „Капитал LIGHT“, economedia.bg, 23 октомври 2008 г.
- ↑ Теодора Каролеева, Драгомир Симеонов, „Малкото голямо четене“, dariknews.bg, 24 декември 2010 г.
- ↑ „Малкото голямо четене“ – един амбициозен проект на БНТ“, vesti.bg, 1 март 2011 г.
- ↑ Писателят Богдан Русев и съпругата му Зорница, които заживяха на село
- ↑ Богдан Русев и семейството му, които избраха да живеят на село
- ↑ Списък на всички издадени книги-игри – www.knigi-igri.net, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304130459/http://knigi-igri.net/forum/viewtopic.php?f=80&t=810, посетен на 16 август 2012
- ↑ Милена Кирова, „Два и половина“, рец. във в. „Култура“, бр. 29 (2556), 31 юли 2009 г.
- ↑ „Три новели“ на сайта на издателство „Ентусиаст“, архив на оригинала от 23 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111123201907/http://enthusiast.bg/bg/book/101, посетен на 14 ноември 2011
- ↑ Амелия Личева, „Бързо и романтично“, рец. във в. „Култура“, бр. 2 (2397), 20 януари 2006 г.
- ↑ Борислав Гърдев, „Синглите на Богдан Русев“, рец. в „Литературен клуб“, 13 февруари 2010 г.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 Произведения на Богдан Русев в
Моята библиотека - ↑ Ангел Игов, „Питай автора“, рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2456), 4 май 2007 г.
Външни препратки
- Статии от Богдан Русев в „Капитал“ Архив на оригинала от 2016-10-17 в Wayback Machine.
- Богдан Русев на сайта на издателство „Обсидиан“ Архив на оригинала от 2018-09-08 в Wayback Machine.
- Богдан Русев на сайта на издателство „Сиела“ Архив на оригинала от 2020-02-25 в Wayback Machine.
- Произведения на Богдан Русев в
Моята библиотека - Произведения на Робърт Блонд в
Моята библиотека
|