Първан Стефанов (преводач)

Биография

По-долу е показана статията за Първан Стефанов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Първан Стефанов
Първан Стефанов, 22 декември 2010 г.
Първан Стефанов, 22 декември 2010 г.
Роден1 януари 1931 г.
Починал31 декември 2012 г. (81 г.)
Националност България
Жанрстихотворение, драма
СъпругаНадежда Драгова

Първан Стефанов Рангелов е български поет, преводач и драматург.

Биография

Роден е на 1 януари 1931 г. в с. Чепърлянци, Годечко. През 1948 година завършва гимназия в Годеч, а през 1952 година – Софийски университет, специалност Славянска филология. От 1952 до 1953 година Стефанов работи като учител в Мездра. Редактор е във вестник „Народна младеж“ и в списания „Младеж“ през 1953 – 60 година, в Българска кинематография (1961 – 64, 1971 – 72) и в издателствата „Български писател“ (1967) и „Народна младеж“ (1972).[1] Бил е драматург на театрите във Варна (1960), Хасково (1964 – 66), Пазарджик (1984 – 90) и на Театър „София“ (1973 – 84, 1990 – 91).[2]

Умира на 31 декември 2012 г.

Творчество

Заедно със съпругата си Надежда Драгова пише пиесите: „Еретици“ (1968), „Има Бог Перун“, „Женски години“, „Между два изстрела“ (1969), „Мечтател безумен“ (1972), „На война като на война“, „Дипломати“, „Насред София“, „Почти идилия“, „Свободна валенция“, „Светът е от майки роден“ (1973), „Столичани“, „Съвременна българска драма“ (1981).[1][3] С Надежда Драгова са сценаристи на филма „Легенда за Паисий“.

Библиография

Стихосбирки

Още от 1948 година Първан Стефанов пише поезия и през годините издава над 20 поетични книги, сред които по-значими са:

  • 1956 – „Соколови пера“,
  • 1958 – „Песни за гнева и радостта“,
  • 1962 – „Далечините обещават“,
  • 1964 – „Пътуване към усмивката“,
  • 1966 – „Насрещно време“,
  • 1968 – „Циганско лято“,
  • 1969 – „Стихове“,
  • 1971 – „Ковано слънце“,
  • 1973 – „Арматура за барабани“,
  • 1978 – „Малки нашествия“,
  • 1981 – „На глас и на ум“,
  • 1982 – „Диагноза“,
  • 1984 – „Премълчана любов“,
  • 1986 – „Лирика“.[2][1]
  • 2005 – „Насрещно време и други стихотворения“

Преводи

Първан Стефанов е преводач от немски, руски, полски, сръбски. Превежда на български Валерий Брюсов, Александър Блок, Сергей Есенин, Михаил Светлов, Константин Галчински, Карол Войтила, Тадеуш Ружевич, Десанка Максимович, Душко Трифунович, Анна Саед-Шах, Инна Лиснянская и други.[3]

  • 1992 – Карол Войтила, „Поезия“, подбор и превод от полски Първан Стефанов. София: Христо Ботев, 1992, 103 с.

Награди

През 1979 година Стефанов е обявен за Заслужил деятел на културата.[1]

Носител е на различни награди, сред които:

  • 1955 – Сребърен медал за поезия на Международния фестивал на младежта във Варшава: в конкурс за литература с председател на журито Назъм Хикмет.
  • 1997 – Почетен диплом „За заслуги по оценяване на полската култура зад граница“, издаден във Варшава от Полския център на Асоциацията за европейска култура SEC – Société Européenne de Culture. [4]
  • 2006 – Голямата награда на Сдружението на българските писатели. [5]

Източници

  1. ↑ а б в г Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, с. 452.
  2. ↑ а б Първан Стефанов: биографична информация, поезия и критика, Литернет.
  3. ↑ а б Представяне на Първан Стефанов Архив на оригинала от 2009-09-27 в Wayback Machine., сайт на издателство „Жанет 45“
  4. ↑ Първан Стефанов: Биографична информация и поезия (мъртъв линк)
  5. ↑ Първан Стефанов с годишната награда на Сдружение на български писатели Архив на оригинала от 2014-04-13 в Wayback Machine., Slovo.bg

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни