Биография

По-долу е показана статията за Педро_Салинас от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Педро Салинас
Pedro Salinas
Роден27 ноември 1891 г.
Починал4 декември 1951 г. (60 г.)
Професияпоет, драматург, писател, преводач
Националност Испания
Активен период1911 – 1951
Жанрдрама, лирика, есе, документалистика
ТечениеПоколение '27
Повлиян от
Повлиял на
  • Луис Чернуда
СъпругаМаргарита Ботела (1915 – 1951)
Деца2
Педро Салинас в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Педро Салинас.

Педро Салинас (на испански: Pedro Salinas) е испански университетски преподавател, литературен критик, драматург, преводач, писател и поет, автор на произведения в жанра лирика, драма и документалистика. Част е от литературната група писатели и поети Поколение '27.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество

Педро Салинас и Серано е роден на 27 ноември 1891 г. в Мадрид, Испания, в семейството на Педро Салинас Елмос, търговец, и Соледад Серано.[1] Баща му умира когато е шестгодишен.[4] Учи в Испано-френския колеж и в института „Сан Исидро“ в Мадрид. После на 19-годишна възраст започва да учи право в Мадридския университет[4], но след две години продължава да следва философия и литература. Там през 1917 г. получава докторска степен с дисертация върху илюстрациите на Дон Кихот.[1][5]

Първите му стихотворения са публикувани през 1911 г. от Рамон Гомес де ла Серна в списание „Прометео“.[1][2] През 1913 г. е назначен за секретар на литературната секция на частния институт Атенео де Мадрид, където заедно с Енрике Диес-Канедо и Фернандо Фортун се заемат с мисията за „освобождаване на испанския стих от игото на метриката“. През 1914 г. става преподавател по испански език в Сорбоната.[2] През лятото на 1915 г. се жени за Маргарита Ботела в Алжир, с която се установяват в Париж и имат две деца – Соледад и Хайме.[1] Запознава се с творчеството на Пруст, чиито първи три тома от сагата „По следите на изгубеното време“ по-късно превежда в сътрудничество с поета Хосе Мария Кирога Пла. Преводите му допринасят за познаването на френския писател в испаноезичния свят.[5]

През 1917 г. семейството се завръща в Испания и година по-късно той получава професорско място в университета на Севиля.[2] Живеят в Севиля до 1929 г.[3] В периода 1922 – 1923 г. преподава като асистент в Кеймбриджкия университет.[1] След завръщането си публикува първата си стихосбирка, „Предзнаменования“.[3] През 1930 г. става преподавател на мястото на Хорхе Гилен в университета на Мурсия.[1] През същата година започва да преподава и в Централното училище за езици в Мадрид[4], където по-късно, през 1932 г., основава списанието „Литературен указател“ (Índice Literario) с цел да информира испанистите за новата испанска литература.[3] В периода 1928 – 1936 г. се включва в дейностите и целите на проекта за безплатно образование чрез Центъра за исторически изследвания.[1]

През 1936 г. избухва опит за преврат, докато той е на Международния летен университет в Сантандер.[3] Превратът дава началото на Гражданската война в Испания, заради която той се премества във Франция, откъдето отива в изгнание в САЩ.[1] Там е гост-професор в Уелсли Колидж, по-късно работи за Балтиморския университет „Джонс Хопкинс“ и през лятото на 1943 г. се прехвърля в университета на Пуерто Рико.[2] През 1946 г. се завръща в Балтимор.[1][3]

Поетичното му творчество има три етапа. Началният етап в него (1923 – 1932) е белязан от влиянието на чистата поезия на Хуан Рамон Хименес и футуристичния авангард. Етапът на пълнотата в творчеството му (1933 – 1939) се състои от любовната трилогия стихосбирки: „Гласът, дължащ се на теб“ (1933), която представя историята на една любовна страст, от нейното зараждане до нейния разрив; „Любовна причина“ (1936), която представя историята на любовната страст, от нейното зараждане до нейния разрив; и „Дълго съжаление“ (1939), в която развива линията на предишните две произведения. Тази му поетична поредица е породена от аферата му с американска студентка Катрин Уитмор започнала през 1932 г. по време на летния университет в Сантандер.[5] Етапът му на изгнание (1940 – 1951) включва поемата „Съзерцаваното“ (1946), като диалог с морето на Сан Хуан, Пуерто Рико; стихосбирката „Всичко е ясно и други стихове“ (1949), в която отразява темата за сътворението чрез думи, и др.[4][5]

Освен поезия пише много пиеси с поетичен оттенък. Автор е на няколко книги с проза – романите „Вечерня на радостта“ (1926) и „Невероятната бомба“ (1950) за ужасите на атомната бомба; и сборника „Безупречното голо тяло и други разкази“ (1951).[4] Пише и есета за живота и творчеството на поетите Хорхе Манрике и Рубен Дарио.[2]

Педро Салинас умира на 4 декември 1951 г. в Бостън, САЩ.[1] Погребан е според завещанието му в Сан Хуан, Пуерто Рико.[4]

Произведения

Поезия

  • Presagios (1923)[1][2][5]
  • Seguro azar (1929)
  • Fábula y signo (1931)
  • La voz a ti debida (1933)
  • Razón de amor (1936)
  • Error de cálculo (1938)
  • Lost Angel and Other Poems (1938)
  • Poesía junta (1942)
  • El contemplado (1946) – поема
  • Todo más claro y otros poemas (1949)
  • Poesías completas (1955) – посмъртно
на български език
  • Стихове в сборника „Испанска поезия“, изд.: „Народна култура“, София (1980), прев. Александър Муратов и Атанас Далчев
  • Неотдавнашно да (стихотворение), сп. „Везни“ (2000), прев. Румен Стоянов
  • Съзерцаването (стихотворение), алм. „Панорама“ бр.11 (2009), прев. Нева Мичева
  • Стихове в „Литературен клуб“, прев. Рада Панчовска
  • Стихове в „Литературен свят“ (2013, 2014, 2015, 2017, 2021), прев. Диана Павлова, Петър Велчев, Красимира Василева, Виолета Бончева, Атанас Далчев

Проза

  • Víspera del gozo (1926) – роман[1]
  • La bomba increíble (1950) – роман
  • El desnudo impecable y otras narraciones (1951) – разкази

Пиеси

  • El director (1936)
  • El parecido (1942 – 1943)
  • Ella y sus fuentes (1943)
  • La bella durmiente (1943)
  • La isla del tesoro (1954)
  • La cabeza de la medusa (1945)
  • Sobre seguro (1945)
  • Caín o Una gloria científica (1945)
  • Judit y el tirano (1945)
  • La estratosfera. Vinos y cervezas (1945)
  • La fuente del arcángel (1946)
  • Los santos (1946)
  • El precio (1947)
  • El chantajista (1948)

Есета

Разкази

  • Versión modernizada del Cantar de Mio Cid (1926)
  • Víspera del gozo (1926)
  • La bomba increíble (1950)
  • El desnudo impecable y otras narraciones (1951)

Преводи

  • Капризите на Марияна (1920), от Алфред дьо Мюсе
  • На път към Суан (1920), от Марсел Пруст
  • Запленен от момичета в цвят (1922), от Марсел Пруст
  • Обществото на Германт (1931), от Марсел Пруст

Източници

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  2. ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
  3. ↑ а б в г д е ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio
  4. ↑ а б в г д е ж Биография в сайта „Литературен свят“
  5. ↑ а б в г д е Биография и библиография в сайта „Актуална литература“

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pedro Salinas в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Испания“         Портал „Испания“