Пол Клодел (автор)

Произведения

Поезия

Лирика в проза

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Пол Клодел от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Пол Клодел
Paul Louis Charles Claudel
френски писател
Пол Клодел, 1927 г.
Пол Клодел, 1927 г.

Роден
Починал
Париж, Франция
ПогребанФранция

РелигияКатолическа църква
Националност Франция
Работилписател, поет, драматург, дипломат
Литература
ПсевдонимDelachapelle
Период1890 – 1955 г.
Жанровепоезия, драма
Направлениесимволизъм
Известни творби„Пет големи оди“
НаградиГолям кръст на Ордена на Почетния легион
ПовлиянРембо
Семейство
Братя/сестриКамий Клодел
СъпругаРен Сент-Мари Перен (1906 – 1955)
ДецаМари, Пиер, Рен, Хенри, Рене

Подпис
Уебсайтwww.paul-claudel.net
Пол Клодел в Общомедия

Пол Луи Шарл Клодел (на френски: Paul Louis Charles Claudel) е френски дипломат, драматург и поет.

Биография

Роден е на 6 август 1868 г. във Вилньов сюр Фер, Франция, в семейството на Луи-Проспер Клодел, висш провинциален служител. Брат е на скулпторката Камий Клодел.

От 1882 г. живее в Париж. През 1885 г. завършва философия в лицея „Луи льо Гранд“. Там се запознава с Леон Доде и Ромен Ролан. През 1887 – 1888 г. работи в Компиен, от 1889 г. учи право в Училището за политически науки. След дипломирането си през 1890 г. работи в Министерството на външните работи, а от 1893 г. е на задгранична дипломатическа служба. Работи като вицеконсул в Ню Йорк и Бостън, а в периода 1895 – 1909 г. е консул в Китай. През 1905 г. дава обет в бенедиктинския манастир „Сейнт Мартин дьо Лижуж“.

Шато Бранже в Изер

Има дълга любовна връзка с омъжената Розали Веч. На 14 март 1906 г. се жени за Реин Сейнт-Мари Перин и след 3 дни заминават за Китай. Имат 5 деца – Мари, Пиер, Реин, Хенри и Рене.

Изпратен е за консул в Прага (1909), генерален консул във Франкфурт на Майн (1911), консул в Хамбург (1913). Назначен е за пълномощен министър в посолството в Рио де Жанейро, Бразилия (1916), в Копенхаген (1920). Последователно е посланик в Токио, Вашингтон и Белгия. През 1936 г. прекратява дипломатическата си кариера и се установява в замъка Шато Бранже в Изер, който придобива през 1927 г.

Умира на 23 февруари 1955 година в Париж на 86-годишна възраст.

Творчество

Пол Клодел на корицата на списание „Тайм“, 1927 г.

Докато учи в лицея Клодел се увлича от поезията на Артюр Рембо и символистите, и започва да пише. Паралелно с дипломатическата си дейност развива и писателската си кариера. Първата му драма „Tête d’or“ (Златна глава) е публикувана през 1890 г.

Първият му поетичен сборник „Познание на Изтока“ е публикуван през 1896 г. Много от пиесите му са адаптирани за театъра, киното и телевизията.

През 1946 г. е избран за член е на Френската академия. Удостоен е с отличието Голям кръст на Ордена на Почетния легион.

Признание

В негова чест е наименуван лицеят „Клодел“ в Отава, Канада.

Портрет на Пол Клодел от Феликс Валотон, 1898 г.

Произведения

Драма

  • Tête d’or (1890, първи вариант)
  • La Jeune Fille Violaine (1892, първи вариант)
  • La Ville (1893, първи вариант)
  • L'Échange; Tête d’Or (1894, първи вариант)
  • La Jeune Fille Violaine (1901, втори вариант)
  • Le Repos du septième jour (1901)
  • L’Otage (1911)
  • L’Annonce faite à Marie (1912)
  • L’Ours et la Lune (1917)
  • Le Pain dur (1918)
  • Les Choéphores d’Eschyle (1919)
  • Le Père humilié (1920)
  • Les Euménides d’Eschyle (1920)
  • Protée (1920, първи вариант)
  • Le Soulier de satin (1929)
  • Le Livre de Christophe Colomb (1933)
  • Jeanne d’Arc au bûcher (1939)
  • La Sagesse ou la Parabole du destin (1939)
  • L’Histoire de Tobie et de Sara (1942)
  • Le Partage de midi (1948)
  • Protée (1949, втори вариант)

Поезия

  • Connaissance de l’Est (1896)
  • Poèmes de la Sexagésime (1905)
  • Processionnal pour saluer le siècle nouveau (1907)
  • Cinq grandes Odes (1911)
    Пет големи оди, изд.: ИК „Прозорец“, София (2004), прев. Андрей Манолов
  • Le Chemin de la Croix (1911)
  • La Cantate à trois voix48 (1911 – 1912)
  • Corona benignitatis anni dei (1915)
  • La Messe là-bas (1919)
  • Poèmes de guerre (1914 – 1916) (1922)
  • Feuilles de saints (1925)
  • Cent phrases pour éventails (1942)
  • Visages radieux (1945)
  • Accompagnements (1949)

Екранизации

  • 1968 Der Tausch – ТВ филм, по „L'Échange“
  • 1970 De boodschap aan Maria – ТВ филм
  • 1975 Protée – ТВ филм
  • 1976 Christophe Colomb – ТВ филм
  • 1977 Partage de midi – ТВ филм
  • 1981 Conversations dans le Loir-et-Cher – ТВ филм
  • 1982 Le soulier de satin – ТВ филм
  • 1982 Le pain dur – ТВ филм
  • 1985 Le soulier de satin
  • 1991 L'annonce faite à Marie
  • 1993 Edwige Feuillère en scène – ТВ филм
  • 2006 Tête d'or
  • 2007 Jeanne d'Arc au bûcher – ТВ филм
  • 2011 Partage de midi – ТВ филм
  • 2013 Camille Claudel 1915 – по писмата му

Източници

Външни препратки