Пол Остър (автор)

Произведения

Роман

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Пол Остър от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Пол Остър
Пол Остър в Ню Йорк, 2008 г.
Пол Остър в Ню Йорк, 2008 г.
Роден3 февруари 1947 г.
Починал30 април 2024 г. (77 г.)
Националност САЩ
Активен период1974 –
Жанрроман
Направлениепостмодернизъм
Известни творби„Нюйоркска трилогия“
СъпругаЛидия Дейвис (1974 – 1977; разведени; 1 дете),
Сири Хуствет (от 1981; 1 дете)
Подпис
Уебсайт
Пол Остър в Общомедия

Пол Остър (на английски: Paul Auster) е съвременен американски писател.

Биография и творчество

Роден е на 3 февруари 1947 г. в Нюарк, Ню Джърси, САЩ. Автор на многобройни романи, сценарии, новели, поезия. Изявява се и като преводач и филмов режисьор.

Отличава се с това, че творчеството му е посветено на Ню Йорк, където живее със съпругата си, писателката Сири Хуствет.

През 2007 г. е удостоен с титлата доктор хонорис кауза на Лиежкия университет.

Отличия и награди

  • 1989 Prix France Culture de Littérature Étrangère за „Нюйоркска трилогия“
  • 1990 Morton Dauwen Zabel Award на Американската академия за изкуства и литература
  • 1991 Финалист за PEN/Faulkner Award for Fiction за „Музика на случайността“
  • 1993 Prix Médicis Étranger за „Левиатан“
  • 1996 Наградите „Бодил“ – Най-добър американски филм: „Дим“
  • 1996 Independent Spirit Award – Най-добър дебютен сценарий: „Дим“
  • 1996 John William Corrington Award for Literary Excellence
  • 2001 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за Timbuktu
  • 2003 Избран за член на Американската академия за изкуства и науки[1]
  • 2004 Номинация за наградата IMPAC (кратък списък) за „Книга на илюзиите“
  • 2004 Grand prix Metropolis bleu в Монреал, Канада
  • 2005 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за „Нощта на оракула“
  • 2006 Награда на принца на Астурия за литература
  • 2006 Избран за член на Американската академия за изкуства и литература
  • 2007 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за „Бруклински безумства“
  • 2007 Командор на Ордена за изкуство и литература на Франция[2]
  • 2008 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за Travels in the Scriptorium
  • 2009 Premio Leteo (Леон, Испания)
  • 2010 Médaille Grand Vermeil de la ville de Paris[3]
  • 2010 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за „Човек на тъмно“
  • 2011 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за Invisible
  • 2012 Номинация за наградата IMPAC (дълъг списък) за Sunset Park
  • 2012 NYC Literary Honors for fiction[4]
  • 2017 Номинация за наградата Букър (кратък списък) за 4321[5]

Частична библиография

Романи

С Джон Ашбъри на Бруклинския литературен фестивал през 2010 г.
С Амоз Оз през 2008 г.

Филми

  • The Music of Chance (1993), автор;
  • Дим (1995), сценарист;
  • Blue in the Face (1995), автор, режисьор;
  • Lulu on the Bridge (1998), автор

Бележки

  1. ↑ Book of Members, 1780–2010: Chapter A // American Academy of Arts and Sciences. Посетен на April 16, 2011.
  2. ↑ Paul Auster décoré par la France à New York sur le site de France 3. // Архивиран от оригинала на 2007-11-20. Посетен на 2019-10-19.
  3. ↑ Paul Auster décoré par Bertrand Delanoë, L'Express June 11, 2010
  4. ↑ NYC Literary Honors - 2012 Honorees // nyc.gov. Архивиран от оригинала на 2014-05-14. Посетен на April 23, 2015.
  5. ↑ McCrum, Robert. Man Booker prize 2017: from Abraham Lincoln to Brexit Britain // The Observer. October 15, 2017. Посетен на 26 October 2017.
  6. ↑ Димитър Камбуров, „Моралът на тривиума“, рец. в сп. „Литературен клуб“, 10 юли 2006 г.
  7. ↑ Nicci Gerrard, Dead men do tell tales, рец. във в. „Обзървър“, 29 септември 2002 г. ((en))
  8. ↑ Michelle Goldberg, "The Book of Illusions" by Paul Auster, рец. в сп. „Салон“, 5 септември 2002 г. ((en))
  9. ↑ Кристина Йорданова, „За великолепието на стила (и едно опасение)“, рец. във в. „Култура“, бр. 29, 29 юли 2005 г.
  10. ↑ Peter Conrad, Blasts from the past, рец. във в. „Обзървър“, 8 февруари 2004 г. ((en))
  11. ↑ Sean O'Hagan, Abstract expressionist, рец. във в. „Обзървър“, 8 февруари 2004 г. ((en))
  12. ↑ Blake Morrison, Things that go bump in the light, рец. във в. „Гардиън“, 7 февруари 2004 г. ((en))
  13. ↑ Ангел Игов, „Остър хроничен синдром“, рец. във в. „Култура“, бр. 32 (2426), 22 септември 2006 г.
  14. ↑ Michael Dibdin, Accident and life, рец. във в. „Гардиън“, 19 ноември 2005 г. ((en))
  15. ↑ Toby Lichtig, A city of dreamers, рец. във в. „Обзървър“, 20 ноември 2005 г. ((en))
  16. ↑ Ophelia Field, Going nowhere by accident, рец. във в. „Телеграф“, 20 ноември 2005 г. ((en))
  17. ↑ Yvonne Zipp, Paradise regained in Brooklyn, рец. във в. „Крисчън Сайънс Монитър“, 3 януари 2006 г. ((en))
  18. ↑ David Hellman, A twist of fate, рец. във в. „Сан Франсиско Кроникъл“, 1 януари 2006 г. ((en))
  19. ↑ Maya Jaggi, Devoured by darkness, рец. във в. „Гардиън“, 30 август 2008 г. ((en))
  20. ↑ Jenny Diski, America through the looking glass (Paul Auster follows Pirandello and Philip K Dick with decidedly mixed results), рец. във в. „Обзървър“, 7 септември 2008 г. ((en))
  21. ↑ Natasha Tripney, Welcome to the house of grief, рец. във в. „Обзървър“, 7 юни 2009 г. ((en))
  22. ↑ „Човек на тъмно“ – произведено в Америка!“, анонс на сайта ЛиРа, 3 ноември 2011 г.
  23. ↑ Edward Docx, Invisible by Paul Auster, рец. във в. „Обзървър“, 29 ноември 2009 г. ((en))
  24. ↑ Joanna Briscoe, Invisible by Paul Auster, рец. във в. „Гардиън“, 14 ноември 2010 г. ((en))
  25. ↑ Mark Lawson, Sunset Park by Paul Auster – review, рец. във в. „Гардиън“, 6 ноември 2010 г. ((en))

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни