Николаус Ленау (автор)

Николаус Ленау Nikolaus Lenau
Роден	13 август 1802 г. Шадат, окръг Тимишоара, Банат
Починал	22 август 1850 г. (48 г.) Виена, Австрийска империя
Националност	Австрия
Подпис
Николаус Ленау в Общомедия

Николаус Ленау (на немски: Nikolaus Lenau) е поетическото име на Николаус Франц Нимбш фон Щреленау, австрийски лирик, роден в Шадат (унгарски: Csatád), окръг Тимишоара, Банат, днес Румъния, в семейството на разорен офицер. През 1926 г. градчето е преименувано в чест на поета Ленаухайм.

Още на младини Ленау вкусва горчивините на бедността и на съсипаното семейно огнище. Намерил убежище при баба си във Виена, той следва философия, право и медицина и общува с виенски писатели, сред които Франц Грилпарцер и Фердинанд Раймунд. За да избяга от „затвора на народите“, както нарича Австрийската империя, Ленау напуска родината си и започва да странства, а в 1832 г. се преселва в Америка. На следната година обаче се завръща в Германия, разочарован от „вонящите до небето еснафски душици“ на американците. Нещастната любов към съпругата на свой приятел, напразните домогвания до професура по естетика във Виенския университет и разтрогването на два годежа довеждат поета до душевен срив и той е въдворен в психиатричната клиника Обердьоблинг край Виена, където след три години умира в пълно умопомрачение.

Поезията на Николаус Ленау, популярна преди всичко с „Песни на тръстиките“ ^[1] (1832), е проникната от дълбоко страдание и див възторг, в нея метежната душа непрекъснато дири светла пролука през мрака на покрусата и отчаянието. Ленау предпочита есенните мотиви с мекия блясък на залеза над смълчаните планини, с нежната прозрачност на въздуха, който бавно натежава от багрите на нощта. Поетът е майстор при предаването на всички отсенки на мимолетното настроение, но и на страстното опустошително чувство, което не дарява радост, а е извор на мъка – такава е за него любовта. Пламенни стихове посвещава Ленау на борците за човешко освобождение – сред тях са чешкият национален герой Ян Жишка и изгореният на клада италиански реформатор Савонарола. Своя романтически възглед за раздвоението между блян и действителност поетът излага в драматичната си поема „Фауст“ (1836).

„Мировата скръб“ на Ленау го сродява с други големи негови съвременници като Джордж Байрон и Джакомо Леопарди. Отличен музикант, Николаус Ленау е написал много хармонични стихове, към някои от които сам е съчинил музика. За него Пенчо Славейков казва: „Особено на млади хора, като на мене едно време, Ленау ще се харесва със своята меланхолия и с вълшебната музикалност на стиха... Неговите пейзажи са едни от най-дивните в немската лирика, и темпераментът на Ленау е добил може би най-добър израз в тях.“

В чест на поета Съюзът на немскоговорещите унгарци в град Фюнфкирхен учредява през 1990 г. културната награда „Ленау“.

• Der Unbeständige, 1822
• Abschied. Lied eines Auswanderers, 1823
• Schilflieder, 1832
• Winternacht, 1832
• Der Postillion 1833
• Polenlieder, 1835
• Faust, 1836
• Savonarola, 1837
• Stimme des Kindes, 1838
• In der Neujahrsnacht, 1840
• Die Albigenser, 1842
• Waldlieder, 1843
• Blick in den Strom, 1844
• Eitel nichts!, 1844
• Don Juan (Fragment), 1844

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2012-01-18 в Wayback Machine., използван с разрешение.

• Поезия от Николаус Ленау Архив на оригинала от 2012-03-08 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов

• ((de)) Projekt Gutenberg-DE

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Николаус Ленау.

• ((de)) Werke bei Zeno.org
• ((de)) zgedichte.de^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Gedichte berühmter Schriftsteller Архив на оригинала от 2006-09-04 в Wayback Machine.
• ((de)) Bücherquelle
• ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
• ((de)) Freiburger Anthologie
• ((de)) Liebeslyrik deutscher Dichter
• ((de)) Die LYRIKwelt
• ((en)) Филми по произведения на Николаус Ленау

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA Open Library PLWABN RSL ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat