Биография

По-долу е показана статията за Никола Ракитин от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Никола Ракитин
български поет
Портретна снимка на Никола Ракитин, 1931 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
2 май 1934 г. (48 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилучител, директор на музей, поет
Литература
Жанровестихотворение
Известни творби„Размирни години“ (1919)
Семейство
СъпругаКатя
Деца3 дъщери
Никола Ракитин в Общомедия
Паметник на Никола Ракитин в с. Трудовец

Никола Ракитин е псевдоним на Никола Василев Панчев, български поет.[1]

Биография

Роден е на 6 юни 1885 г. в с. Лъжане, Орханийско. Завършва славянска филология в Софийския университет (1908). Участва в Първата световна война. Сестрта на Никола Ракитин, Рада е омъжена за поета Стамен Панчев, автор на стихотворението „Сине мой“.[2]

Работи като учител в Плевен (1908 – 1933). Директор на Военно-историческия музей в Плевен (1933 – 1934). Несправедливо обвинен за изчезването на ценности от музея, Ракитин се самоубива на 2 май 1934 г., като се хвърля от влака при тунел 3 до гара Реброво на път от София за Плевен.[3]

Самоубийството на Ракитин намира широк отзвук в печата, като за него е обвинявано ръководството на Военното министерство. С този случай се свързва и уволнението на военния министър Александър Кисьов няколко дни по-късно.[4]

Творчество

За първи път печата през 1906 г. в сп. „Демократически преглед“. Поезията на Ракитин е предимно пейзажна. Стихосбирката му „Размирни години“ е протест срещу войната и насилието над човека. Сътрудничи на списанията „Българска сбирка“, „Просвета“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, „Златорог“, „Българска мисъл“ и на вестник „Светлоструй“.[5]

Негови първи творби са „Зима при Вит“ и „Пролет при Вит“.

Съчинения

  • „Под цъфналите вишни“ (1909)
  • „Животът може би е сън“ (1911)
  • „Беглец“ (1914)
  • „Размирни години“ (1919)
  • „Преди да съмне“ (1920)
  • „Златни нишки“ (1922)
  • „Родното село“ (1922)
  • „В тишината на далечния град“ (1923)
  • „Васил Левски“ (1923 – съавтор Ст. Георгиев)
  • „Жената и морето“ (1923)
  • „Мургаш“ (1923)
  • „На една струна“
  • „Освободеният Прометей“ (1923)
  • „Лес“ (1924)
  • „Дарове на Балкана“ (1932)
  • „Капят листата“ (1933)
  • „Русалска поляна“ (разкази, 1938) и др.

Памет

На Никола Ракитин е наречена улица в София (Карта).

Бележки

  1. ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.7 24 юли 1924. стр. 1.
  2. ↑ Стамен Панчев // literaturensviat.com. Посетен на 25 февруари 2024.
  3. ↑ Пенчо Ковачев. Намират тялото на Никола Ракитин, разкъсано на парчета // в-к „24 часа“. 24chasa.bg, 31.10.2011. Посетен на 21 януари 2016 г.
  4. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 252.
  5. ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3682.

Източници

Тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2003-07-26 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград“          Портал „България“         Портал „България“