Мигел де Унамуно (автор)

Мигел де Унамуно Miguel de Unamuno
испански философ и писател
Мигел де Унамуно около 1925 г.
Роден	29 септември 1864 г. Билбао, Испания
Починал	31 декември 1936 г. (72 г.) Саламанка, Втора испанска република
Погребан	Испания
Религия	християнство[1]
Националност	Испания
Учил в	Мадридски университет „Комплутенсе“
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на 19 век
Школа	Екзистенциализъм
Идеи	кихотизъм; героическо безумие; Бог като проекция на фундаменталната жажда на битието за безкрайност на универсума и като гарант за личното безсмъртие.
Повлиян	Августин · Блез Паскал · Киркегор · Ницше
Семейство
Деца	9
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Мигел де Унамуно в Общомедия

Мигел де Унамуно и Хуго (на испански: Miguel de Unamuno y Jugo) е испански философ и писател.

Роден е на 29 септември 1864 година в Билбао, Испания, в семейството на баски търговец. През 1884 г. завършва хуманитарни науки в Мадридския университет, след което става учител по латински в родния си град. През 1891 г. става преподавател по старогръцки език и литература в Саламанкския университет, където си създава репутация на водещ класицист и през 1901 е избран за ректор.

Известен с либералните си политически възгледи, през 1924 г. е интерниран на Канарските острови, откъдето бяга във Франция и живее в изгнание до падането на режима на Мигел Примо де Ривера през 1930 г. След връщането си в Испания отново става ректор на Саламанкския университет, избиран е и за депутат. Критичен към неуредиците на републиканския режим, той първоначално подкрепя метежа на Франсиско Франко, но не след дълго влиза в конфликт с националистите и през октомври 1936 г. е поставен под домашен арест.

Умира на 31 декември 1936 година в дома си в Саламанка, Испания, на 72-годишна възраст.

Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи – Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът – емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в Бог е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“, а също: „Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и да отклоня с волята си пътя на небесните тела“ („Трагичното чувство за живота“). Въпреки тези заявления Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.

• Почетен доктор на Оксфордския университет (1936).

Автор на „Трагичното чувство за живота у хората и у народите“ (1913), „Агонията на християнството“ (1930), „Животът на Дон Кихот и Санчо“, „Моята религия“ и др. Източници на философията му са Спиноза, Паскал и Уилям Джеймс.

• En torno al casticismo (1895 като 5 есета в La España Moderna, 1902 в книга)
• Tres Ensayos 1900: „Adentro“, „La ideocracia“, „La Fe“
• Vida de Don Quijote y Sancho 1905
• Mi Religión y otros ensayos breves 1910
• Soliloquios y conversaciones 1911
• El porvenir de España 1912
• Contra esto y aquello 1912 (полемики)
• Del sentimiento trágico de la vida en los hombres y en los pueblos (1913), 12 есета
• Cómo se hace una novela 1924
• La agonía del cristianismo 1925 (първа публикация на френски, 1930 – на испански)

• Paz en la guerra (1897)
• Amor y pedagogía (1902)
• Niebla (1914)
• Abel Sánchez: una historia de pasión (1917)
• La tía Tula (1921).

• Una historia de amor (1911)
• El espejo de la muerte (1913)
• Tres novelas ejemplares y un prólogo (1920)
• Tulio Montalbán y Julio Macedo (1920)
• La novela de don Sandalio, jugador de ajedrez (1930)
• Un pobre hombre rico o el sentimiento cómico de la vida (1930)
• San Manuel Bueno, mártir (1933)

• De mi país (1903)
• Por tierras de Portugal y de España (1911)
• Andanzas y visiones españolas (1922)

• Poesías (1902)
• Rosario de Sonetos Líricos (1911)
• El Cristo de Velázquez (1920)
• Rimas de dentro (1923)
• Teresa (1924)
• De Fuerteventura a París (1925)
• Romancero del destierro (1928)
• Cancionero (1762, стихотворения, писани между 1928 и 1936 г.)

• La Esfinge (1898) [първоначално: „Gloria o paz“], премиера 1909, публикация 1959
• La Venda (1899) [първоначално: „La ciega“], публикация 1913, премиера 1921
• La princesa doña Lambra (1909)
• La difunta. Sainete (1909)
• El pasado que vuelve (1910) премиера 1923
• Fedra. Tragedia desnuda (1910) премиера 1918, публикация 1921.
• Soledad. Otro drama nuevo (1921) премиера 1953, публикация 1954.
• Raquel encadenada (1921) премиера 1926
• Sombras de sueño (1926), публикация 1927, премиера 1930
• El otro. Misterio en tres jornadas y un epílogo (1926) премиера 1932, публикация 1932
• El hermano Juan (1934)

• Мъгла. Авел Санчес. София: Народна култура, 1979, 778 с. (в общ том със Сонати и Тиранинът Бандерас на Рамон дел Валие-Инклан)
• Три поучителни повести и един пролог. София: Народна култура, 1980, 198 с.
• Есеистика. Превод от испански Тодор Нейков. София: Наука и изкуство, 1983, 803 с.
• Мъченик. София: Профиздат, 1985, 182 с.
• Агонията на християнството. София: Алфа-инт, 1993, 104 с.
• Есета. Том 1 – 3. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1995.
  • Том 1: Трагичното чувство за живота и Агонията на християнството
  • Том 2: Животът на Дон Кихот и Санчо и Как се прави един роман, 368 с.
  • Том 3: Есета 1896 – 1912, 471 с.
• Детството на Дон Кихот и други есета. София: Захарий Стоянов, 2002, 384 с.
• Живата поема на любовта (разкази). София: Унискорп, 2011, 160 с.
• Любов и педагогика. София: Панорама, 2011.
• Абел Санчес. София: Захарий Стоянов, 2011, 168 с.
• Дневник. София: Захарий Стоянов, 2013, 205 с.

• Произведения на Мигел де Унамуно в Моята библиотека
• Венцеслав Константинов: „Сервантес през погледа на Мигел де Унамуно“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
• „Унамуно“^{[неработеща препратка]} – статия в Новая философская энциклопедия ((ru))
• Илюстрирана биография на Унамуно на сайта modernismo98y14.com Архив на оригинала от 2014-04-16 в Wayback Machine. ((en)) ((es))
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Унамуно, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RSL ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat