Произведения

Интервю

Роман

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Мишел Турние от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Мишел Турние
Michel Tournier
френски писател
Мишел Турние през 2005 г.
Мишел Турние през 2005 г.
Роден
Мишел-Мари Едуар Турние
Починал
18 януари 2016 г. (91 г.)
Шоазел, деп. Ивлин, Франция
ПогребанФранция
Националност Франция
Учил вТюбингенски университет
Парижки хуманитарен факултет
Литература
Жанровероман, новела, разказ, есе
Известни творби„Петкан или чистилището на Пасифика“ (1967),
„Горски цар“ (1970),
„Метеорите“ (1975)
Награди„Голяма награда за роман на Френската академия“ (1967)
„Гонкур“ (1970)
Повлиян
 
Гюнтер Грас[1][2][3], Франсоа Рабле, Мигел де Сервантес, Луи-Фердинан Селин[4]
Уебсайт
Мишел Турние в Общомедия

Мишел Турние (на френски: Michel-Marie-Édouard Tournier) е френски писател. През 1967 г. романът му „Петкан или чистилището на Пасифика“ печели „Голяма награда за роман на Френската академия“ и през 1970 г. „Горски цар“ („Le Roi des aulnes“) му донася „Гонкур“.

Биография и творчество

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Роден е в Париж на 19 декември 1924 г. Като юноша първоначално има амбицията да стане писател, но открива философията, дисциплина на която решава да се посвети. Проваля се на приемния изпит във Висшата Нормална школа, така че се записва в Сорбоната, където защитава дипломна рабора върху Платон. На конкурса за преподаватели, "агрегацията", също се проваля, така че се обръща отново към литературата - занимава се с критика, журналистика, преводи. В течение на десет години, 1958-68, е главен редактор на голямото издателство "Плон". Първия си роман публикува когато вече е прехвърлил четиридесетте. Художествените му текстове са в сферата на фантастичното, а го вдъхновяват традиционната немска култура, католицизма и философиите на Гастон Башлар. Член е на Академията „Гонкур“. Романът „Метеорите“ („Les Météores“) (1975) изследва темите за близначеството и хомосексуализма. Умира на 18 януари 2016 г. в Шоазел, департамент Ивлин, където прекарва последните години от живота си.

Библиография

Романи

  • Vendredi ou les Limbes du Pacifique (1967)
  • Le Roi des aulnes (1970)
  • Vendredi ou la Vie sauvage (1971)
  • Les Météores (1975)
  • Gaspard, Melchior & Balthazar (1980)
  • Gilles et Jeanne (1983)
  • La Goutte d'Or (1985)
  • La Couleuvrine (1994)
  • Eléazar ou la Source et le Buisson (1996)

Сборници с разкази и новели

  • Le Coq de bruyère (1978)
  • La Fugue du Petit Poucet (1979)
  • Pierrot ou les secrets de la nuit (1979)
  • Barbedor (1980)
  • Le Médianoche amoureux (1989)
  • Sept contes (1998)

Есеистика

  • Le Vent Paraclet (1978)
  • Le Vol du vampire (1981)
  • Vues de dos (1981). Фотографии на Едуар Буба
  • Des clefs et des serrures (1983). С фотографии.
  • Petites Proses (1986)
  • Le Tabor et le Sinaï (1988)
  • Le Crépuscule des masques (1992). За фотографията и фотографите.
  • Le Pied de la lettre (1994)
  • Le Miroir des idées (1994)
  • Le Vol du vampire (1994)
  • Célébrations (1999)
  • Journal extime (2002)
  • Allemagne, un conte d'hiver de Henri Heine (2003)
  • Le Bonheur en Allemagne? (2004)
  • Les Vertes lectures (2006)
  • Voyages et paysages (2010)
  • Je m'avance masqué (2011).

Издания на български

  • „Дивият петел“ (разкази). Превод от френски Бояна Петрова. София: Народна култура, 1982, 270 с.
  • „Петкан или Чистилището на Пасифика“ (роман). Превод от френски Мария Георгиева. Варна: Георги Бакалов, 1985.
    • 2 изд. „Петкан или Чистилището на Пасифика“ (роман). София: Агата А, 2002.
  • „Петкан, или дивият живот“, София: Отечество, 1987.
  • „Златната капка“ (роман). София: Народна култура, 1989, 180 с.
  • „Среднощен пир на любовта“ (разкази). Превод от френски Георги Ангелов. София: Петриков, 1994.
  • „Горски цар“ (роман). Превод от френски Изабела Георгиева. София: Парадокс, 1994, 345 с.
  • „Метеорите“ (роман). Превод от френски Пенка Пройкова и Венелин Пройков. София: Хемус, 1997, 535 с.
  • „Тримата влъхви“. Превод от френски Екатерина Петрова. София: Литера Прима, 1998, 206 с.
  • „Елеазар или Изворът и къпината“ (роман). Превод от френски Георги Ангелов. Плевен: Евразия-Абагар, 1998, 95 с. ISBN 978-954-450-085-6 [5][6]
  • „Х-тимен дневник“ (роман). София: Пулсио, 2005, 218 с.

За него

  • Salim Jay, Idriss, Michel Tournier, et les autres, La Différence, 1986.
  • Serge Koster, Michel Tournier, Julliard, 1995, 230 p.
  • Arlette Bouloumié, Le Roman mythologique, José Corti, 1997.
  • Rachel Edwards, Myth and the Fiction of Michel Tournier and Patrick Grainville, Lewiston, New York, Edwin Mellen Press Ltd, 2000.
  • Farid Laroussi, Écritures du sujet: Michaux, Jabès, Gracq, Tournier, Éditions Sils Maria, 2006, 184 p.
  • Vladimir Tumanov, „Black/White: Michel Tournier, Anatole France & Genesis Архив на оригинала от 2017-08-09 в Wayback Machine..“ Orbis Litterarum 54 (4): 301 – 314.
  • Luis Montiel, Más acá del bien en el mal. Topografía de la moral, 2003.

Признание и награди

Носител на медал „Гьоте“ за 1993 г. Доктор хонорис кауза на Лондонския университет (1997).

Източници

  1. ↑ „Günter Grass du Tambour au prix Nobel“ (реакция на Мишел Турние при връчването на Нобеловата награда на Гюнтер Грас). – В: Сп. Le Magazine littéraire N°381, novembre 1999, page 27.
  2. ↑ Статия в сп. Cicero, май 2007.
  3. ↑ Jean-Pierre Damour et Lionel Acher в Dictionnaire des écrivains de langue française, M-Z, édition Larousse, Paris, 2001, page 1887.
  4. ↑ Michel Tournier, Quel curieux Allemand que voilà, Le Magazine littéraire, 1 novembre 1999.
  5. ↑ Амелия Личева, „Отвъд границите“, рец. в „Култура“, бр. 25 (2034), 26 юни 1998.
  6. ↑ Митко Новков, „Митопаяжини“, рец. в „Култура“, бр. 32 (2041), 14 август 1998.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни