Макс Жакоб (автор)

Произведения

Поезия

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Лирика в проза

Биография

По-долу е показана статията за Макс Жакоб от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Макс Жакоб
Max Jacob
френски поет
Роден
Починал
5 март 1944 г. (67 г.)
Дранси, Франция
ПогребанСен Беноа сюр Лоар, Франция
РелигияКатолическа църква
Националност Франция
Работилпоет, художник, критик
Литература
ПсевдонимMorven le Gaëlique,[1] Léon David[1]
Периодот 1898 г.
Жанровестихотворение, роман, есе
Течениекубизъм
Подпис
Макс Жакоб в Общомедия

Макс Жакоб (на френски: Max Jacob) е френски поет, художник и критик.

Биография и творчество

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Произхожда от семейство на немски евреи, което през 1825 г. са се преселили от Саарбрюкен в Бретан, Франция.

Прекарва детството си в Кемпер. През 1890 – 1891 години преминава в Париж курс на лечение при Жан-Мартен Шарко. От 1894 г. живее в Париж. Записан е в Парижкото колониално училище, което напуска през 1897 г., преследвайки артистичната си кариера. Изучава право; от декември 1898 г. започва да публикува като художествен критик под псевдонима Леон Давид.

Писателската си дейност започва с книги за деца („История за крал Кабул“, 1903), нееднократно се обръща към бретонския фолклор. Поезията на Жакоб е пълна гротеска и словесна игра, близка до кубизма и сюрреализма.

Той е един от първите приятели на Пабло Пикасо в Париж. Срещнали са се през лятото на 1901 и Жакоб е човекът, който научава младия художник на френски. По-късно споделяли апартамент на булевард Волтер, така Пикасо му остава приятел за цял живот. Жакоб го запознава с Гийом Аполинер, а от своя страна Пикасо го запознава с Жорж Брак. Ще се сприятели по-нататък с Жан Кокто, Жан Хюго, Кристофър Ууд и Амедео Модиляни, който му рисува портрет през 1916 г. Проявява голям интерес към хиромантията и астрологията, увлича се от кабала. В този период за Жакоб е свойствен изключително ексцентричен стил на поведение и оригинален външен облик; афиширайки склонността си към представителите на собствения си пол, той същевременно мъчително преживява това.

Амедео Модиляни. Портрет на Макс Жакоб. Ок. 1916 – 1917.

Жакоб, който има еврейски корени, твърдял, че е имал видение с Исус Христос през 1909, и се прекръства като католик.

Макс Жакоб се разглежда като важна връзка между символисти и сюрреалистите, както може да се види в неговата проза Le cornet à dès и в картините му, изложени в Ню Йорк през 1930 и 1938.

Творбите му включват романа Saint-Matorel (1911), стиховете Le laboratoire central (1921) и La défense de Tartufe (1919), които разясняват философски и религиозни нагласи.

Известният психоаналитик Жак Лакан дължи цитата „Истината е винаги нова“ на Жакоб.

Трагична смърт

В периода на окупацията на Франция по време на Втората световна война е принуден да носи жълта звезда и извънредно болезнено преживява това обстоятелство. През 1942 – 1943 години братът и сестрата на Жакоб загиват в нацистки концлагери. На 24 февруари 1944 г. е арестуван от гестапо като евреин и хомосексуалист, изпратен е в затвора в Орлеан, а след това – в концентрационния лагер Дранси (край Париж), където след няколко дни умира от бронхопневмония. През 1949 г. прахът на Макс Жакоб е пренесен в гробището на Сен Беноа сюр Лоар, а през 1960 г. той официално е зачислен към поетите, загинали за Франция; името му е изписано на мемориалната дъска на загиналите през 1939 – 1945 години писатели в парижкия Пантеон.

Библиография

  • Saint-Matorel (1911)
  • La côte (1911; Бряг)
  • Œuvres burlesques et mystiques de Frère Matorel (1912)
  • Le Siège de Jérusalem‚ grande tentation céleste de Frère Matorel (1914)
  • Le cornet à dès (1917; Чашка за зарове)
  • Le phanérogame (1918)
  • La défense de Tartufe (1919)
  • Cinématoma (1920)
  • Le laboratoire central (1921)
  • Le Roi de Béotie (1921)
  • Le cabinet noir (1922)
  • Art Poétique (1922)
  • Filibuth ou la Montre en or (1923)
  • Le terrain Bouchaballe (1923)
  • Visions infernales (1924)
  • L'Homme de chair et l'Homme reflet (1924)
  • Les pénitents en maillots roses (1925)
  • Le fond de l'eau (1927)
  • Le tableau de la Bourgeoisie (1929)
  • Rivage (1931)
  • Bourgeois de France et d'ailleurs (1932)
  • Ballades (1938)

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  1. ↑ а б ola2003172226 // Посетен на 30 август 2020 г.