Книги
Биография
По-долу е показана статията за Апулей от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Апулей Lucius Apuleius | |
Роден | ок. 123 г. |
---|---|
Починал | ок. 180 г. Картаген |
Професия | писател, оратор, философ |
Националност | римлянин |
Известни творби | Златното магаре |
Апулей Lucius Apuleius в Общомедия |
Луций Апулей (на латински: Lucius Apuleius) е древноримски писател, философ и оратор с берберски произход. Най-известен е с приключенския си роман Златното магаре (Aureus Asinus), с оригинално заглавие Метаморфози (Metamorphoses).
Биография
Сведения за живота на Апулей идват главно от Апология (Apologia), негова защитна реч пред съда срещу обвинения в магия, и от Флорида (Florida), сборник с откъси от негови речи. Някои подробности за Апулей, включително първото му име Луций, са извлечени от Златното магаре, въпреки че автобиографичният характер на романа се оспорва.
Апулей е роден около 123 г. в Мадавра, Нумидия (днес в Алжир), в семейството на богат магистрат. Той учи в Картаген, Атина и Рим, и пътува в Мала Азия и Египет. След завръщането си в Нумидия се жени за богата вдовица, майка на негов съученик от Атина, и е обвинен, че е постигнал това с магия. За своята защита в съда той пише речта Апология (158 г.), в която защитава себе си и осмива своите обвинители, като същевременно показва достойнствата на заниманията с философия и жречество.
Апулей е бил посветен в Дионисиевите мистерии, бил е жрец на Ескулап, Изида и Озирис, както и върховен жрец на провинция Африка. Причислявал себе си към философите платоници и познавал в детайли Платоновата философия. Почитали са го още приживе със статуи.
Творчество
Златното магаре е единственият латински роман, запазен изцяло до наши дни. Той описва премеждията на главния герой Луций, който участва в опити с магия и по погрешка е превърнат в магаре. В тази форма той чува и вижда много необичайни неща, докато е върнат в човешкия си вид от богинята Изида. Той става последовател на нейния култ и е посветен в мистериите ѝ. Книгата включва множество разкази за пътешествията на Луций, сред които най-известен е този за Психея и Купидон.
Писал е произведения по естествено-научни теми, аритметика, музика, романи и философски творби, като За божеството на Сократ, За Платон и неговата философия и За вселената. Превел е на латински диалога Федон на Платон.
Библиография
- На български език
- Амуръ и Психея. Превод Георги Бакалов. София: Хемусъ, 1918, 62 с. (Универсална библиотека „Хемус“, № 30)
- Амуръ и Психея. Превод от немски език Б. Пенева под редакцията на Константин Сагаев. София: Цвят, 1918, 58 с. (Библиотека „Цвят“, № 45)
- Златното магаре. Превод от латински език Георги Батаклиев, Петър Радев. София: Народна култура, 1961, 284 с.
- Златното магаре. Превод от латински език Георги Батаклиев, Петър Радев. София: Народна култура, 1984, 294 с. (Библиотека за антична литература „Хермес“)
- Апология. Превод от латински език Димитър Бояджиев. София: Народна култура, 1990, 174 с. (Библиотека за антична литература „Хермес“)
Външни препратки
- Произведения на Апулей в Моята библиотека
- Произведения на Apuleius в проекта Гутенберг
- Apulei Opera – всички запазени произведения на Апулей на латински в The Latin Library
- ((en)) Английски превод на Apologia от H. E. Butler Архив на оригинала от 2007-12-21 в Wayback Machine.
- Езра Паунд, „Тирада за Психея в Златната книга на Апулей“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Apuleius в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|