Лао Дзъ (автор)

Лао Дзъ 老子
китайски философ
Роден	VI век пр.н.е. Джоу
Починал	V век пр.н.е. Джоу
Религия	Даоизъм
Философия
Регион	китайска философия
Школа	Таоизъм
Идеи	у вей
Уебсайт	Страница в IMDb
Лао Дзъ в Общомедия

Лао Дзъ (на китайски: 老子) е китайски философ от древността, централна фигура в даоизма, сред 3-те главни китайски религиозно-философски системи.

В религиозните форми на даоизма той е почитан като божество. Според традицията той е живял през 6 век пр.н.е., но в съвременната историография се предполага, че или е легендарна личност, или е живял през 4 век пр.н.е., по времето на Стоте школи на мисълта.^[1]

Най-често използваното име на философа, Лао Дзъ, е почетна титла със значение на „почитаем господин“. Много биографии му приписват личното име Ли Ар (李耳), и посмъртното име Дан (聃), поради което понякога е наричан и Ли Дан.^[2][3][4]

По времето на династията Тан Лао Дзъ е почитан като предшественик на императорите, след като даоистите откриват връзка между фамилното име на династията Ли и името на самия Лао Дзъ. Той получава титлата Върховен мистериозен и първоначален император (Тайшан Сюенюен Хуанди; имената Сюенюен и Хуанди се използват и за Жълтия император.^[5][6][7]

Първият биограф на Лао Дзъ (на български – „Старо дете“), великият китайски историк Сима Цян, живял през II век пр. Хр., дава за него повече от оскъдни сведения: Лао Дзъ (истинското му име е Ли Е) най-вероятно е роден през VI век пр. Хр. (някои изследователи конкретизират 579 г. пр. Хр.) в Дзюйжен, царство Чу, в Южен Китай. Работи в царската библиотека и архив на държавата Джоу. Там, може би, се среща с Конфуций. Получава прозвището „Лао Дзъ“, което означава „Стария мъдрец“ или „Стария младенец“ (даоистите предпочитат втория вариант).

На преклонна възраст решава да напусне Китай и се отправя някъде на запад. Началникът на граничната застава Ин Си разбира кой е странният пътник и отказва да го пусне през границата, докато мъдрецът не му напише кратко изложение за своето учение. Лао Дзъ написва трактат от пет хиляди йероглифа, известен като „Трактат за Пътя (Дао) и свойството (Дъ)“ – „Дао-дъ дзин“. Загадъчният и тайнствен образ на Лао Дзъ привлича и омагьосва даоистите, които постепенно започват да го обожествяват. Съгласно даоистката традиция, Лао Дзъ е безсмъртен. Други смятат, че Лао Дзъ е напуснал Китай, и мястото и датата на смъртта му са неизвестни. Трети мислят, че той е умрял и погребан в Китай. За най-вероятна дата на смъртта му се смята 499 г. пр. Хр.

Съществува и версия, според която Лао Дзъ е живял през IV век пр. Хр. и е написал Дао-дъ дзин, най-превежданата книга след Библията ок. 350 г. пр.н.е. Освен от философия се е интересувал и от история, а синът му Дзун става военачалник на китайското княжество Уей. По това време Китай все още не е единна държава, а е разделен на множество малки княжества.

Единствената книга на Лао Дзъ, Дао-дъ дзин, (на китайски: 道德經, Dao De Jing) е един от най-популярните трактати в Китайската философия. Тя е основното произведение, в което е изложена философията на даоизма.

Текстовете са загадъчни, трудни за превод и тълкуване по различни причини. Дори древните китайски коментатори и последователи на мъдреца им дават различни интерпретации. Това се дължи не само на тяхната лаконичност, но и на парадоксалната им семантика. Мъдрецът сам казва това в началото на текст 81:

„

Верните слова не са красиви, красивите слова не са верни. Мъдрият не спори, спорещият не е мъдър ...

“

„

Достоверните слова не са красиви. Красивите слова не са достоверни. Добронамерените слова не са риторични. Риторичните слова не са добронамерени. Знаещият човек не се самоизтъква. Самоизтъкващият се човек не знае.

“

Ключов за целия сборник е текстът (под №25 в старокитайските преписи):

„

Тъй Пътят дао е велик, Небето е велико, Земята е велика, и Човекът също е велик. Във вселената има Четири Велики и Човекът е едно от тях. Човекът следва Земята. Земята следва Небето. Небето следва Пътя дао. Дао – онова, което е.¹

“

Тук е разкрита вечната и велика човешка природа, която е изначална и съизмерима с Пътя. На практика няма нищо, което да е различно от Пътя, тъй като той е:

„

Самостойно и неизменно. Вездесъщо е и всеподвижно, ала неизтощимо. Може да е майка на Небето и Земята.

“

Наглед съдържащи противоречия, текстовете очертават основните линии, които всеки би трябвало да следва, за да е в синхрон с Пътя (Дао). Може да се каже, че са подчинени на принципа на Единство на противоположностите. Противоположностите са две страни на един и същ процес/явление. По същия начин Пътят е Всичко и Нищо едновременно – съдържайки всичко, в него нищо не взема превес над другите, не изпъква; щом съдържа всичко, значи съдържа и нищо – като двете страни на една противоположност. На двата полюса са и хората: едните, мъдреците, следват Пътя, а другите не го виждат или го изгубват.

(1) Някои цитати са от превода на Крум Ацев.

Според редица изследователи Лао Дзъ сякаш е положил съзнателни усилия да прикрие своите следи и да остане анонимен. Това, което е известно за него, граничи с легендата. Споменава се, че знаменателно за неговата необикновеност е зачеването му – майка му погълнала падаща звезда и носила плода цели 81 години. Точно толкова – 81 – са текстовете в оригиналния сборник.

Според мита Лао Дзъ се е срещал с един друг китайски мислител, Конфуций. Самият Конфуций веднага разпознал в лицето на Лао Дзъ истинския мъдрец и съпоставил двамата – себе си причислил към хората, които цял живот търсят истината, а Лао Дзъ – към тези, които носят знанието по рождение.

Преводи на Лао Дзъ на български език от китайски:

• Ленин Димитров Христов, Философията на Лао Дзъ, изд. Наука и изкуство, София, 1967 (пълен превод) – това е версията разпространена в интеренет, макар че обикновено не е указван преводач и публикация
• Бора Беливанова, Древнокитайски мислители (Лао Дзъ, Джуан Дзъ, Лие Дзъ, Ян Джу и Уан Чун), сб. от поредицата „Философско наследство“, преводи от китайски и руски, изд. Наука и изкуство, София, 1980 (частичен превод)
• Лао Дзъ. Тао Те Кинг. Книга за Пътя и Неговата сила, писмена и устна версии, изд. Хелиопол, София, 1994
• Теодора Куцарова, Лао Дзъ. Дао Дъ дзин Трактат за Дао и Добродетелта (линкът е към частичен превод) Архив на оригинала от 2008-12-15 в Wayback Machine., в „Proceedings of The First National Symposium on Korean Studies“, Кореана: Корея – Традиции и съвременност, София, февруари 1996
• Лао Дзъ. Дао Де Дзин. Размисли за всеки ден; мъдростта на древен Китай, изд. Мириам, София, 2001
• Крум Ацев, Книга за пътя и постигането (Дао Дъ дзин), изд. Кибеа, 2002
• Теодора Куцарова, Лаодзъ, Даодъ(а)дзин(г), Трактат за пътя и природната дарба, превод от старокитайски език и текстологично изследване, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София: 2008 (пълен превод)

• Drompp, Michael Robert. Tang China And The Collapse Of The Uighur Empire: A Documentary History. Brill Academic Publishers, 2004. ISBN 9004140964.
• Fowler, Jeaneane. An Introduction To The Philosophy And Religion Of Taoism: Pathways To Immortality. Brighton, Sussex Academic Press, 2005. ISBN 1-84519-085-8.
• Luo, Jing. Over a cup of tea: an introduction to Chinese life and culture. Washington, University Press of America, 2004. ISBN 0-7618-2937-7.
• Kohn, Livia. Daoism Handbook (Handbook of Oriental Studies / Handbuch der Orientalisk – Part 4: China, 14). Boston, Brill Academic Publishers, 2000. ISBN 90-04-11208-1.
• Kramer, Kenneth. World scriptures: an introduction to comparative religions. New York, Paulist Press, 1986. ISBN 0-8091-2781-4.

• Лао Дзъ на български (превод от английски)
• Интервю с Крум Ацев за „Книга за пътя и постигането“, Литературен Вестник, 24 – 30.04.2002 г.
• ((en)) Лао Дзи на сайта на Хонконгския университет
• ((en)) Английски превод на Пътят Архив на оригинала от 2007-03-13 в Wayback Machine. на Чарлз Мюлер

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke KulturNav LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat