Лада Галина (автор и преводач)

Биография

По-долу е показана статията за Лада Галина от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Лада Галина
българска писателка
Родена
Ганка Славова Габровска
Починала
31 март 2015 г. (81 г.)
Националност България
Учила вСофийски университет
Работиларедактор, драматург
Литература
Жанровероман, разказ, пиеса, пътепис, сценарий, приказка
Семейство
СъпругЕфрем Каранфилов
ДецаЕфрем Ефремов

Ла̀да Га̀лина е литературен псевдоним на българската писателка Ганка Славова Габровска-Каранфилова. Съпруга на писателя Ефрем Каранфилов.

Биография

Родена е на 8 февруари 1934 г. в Бургас. Учи в родния си град и в Димитровград. През 1958 г. завършва специалност Славянска филология на Софийския държавен университет.

Започва да печата през 1950 г. във в. „Народна младеж“ и „Литературен фронт“.[1]

Работи в „Димитровградска правда“ по време на строителството на Химкомбината. в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. Редактор е във вестник „Септемврийче“, списание „Пламък“ и вестник „Литературен фронт“.[1] Драматург в Държавния сатиричен театър. Работи и в литературната редакция на Българското национално радио. Издава над 40 книги и е сценарист на два игрални филма.[2]

Пиесата ѝ „Топлите камъни“ е играна в Театъра на въоръжените сили.[1]

През 1987 г. взима участие в Международната писателска програма на Университета на Айова.[3]

През последните години от живота си живее в САЩ. За Съединените щати заминава през 1996 г. Работи в книжарница от веригата „Барнс енд Нобъл“ в Бирмингам. През 2002 г. Лада Галина е поканена от Боян Кулов, Теодора Гълъбова и Юлия Димитрова да стане съосновател на българско училище във Вашингтон – Българския учебен и културен център „Св. Климент Охридски“.[2] Преподава в училището повече от десет години.[1]

През 2002 г. се акредитира като български журналист в Белия дом, кореспондент на вестник „Дневник“.[1]

През 2012 г. е удостоена с годишната награда на Центъра на българската общност във Вашингтон за значим принос за запазване на българския език и култура сред българската общност.[4]

Умира след усложнения от инсулт на 81-годишна възраст през 2015 г. в болница във Вашингтон.

Библиография

Романи
  • „Цветът на изворите“ (1966)
  • „Кристали“ (1973)
  • „Пръстенът“ (1977)
  • „Искам да ти разкажа“ (1981)
  • „Митологии“ (1995)
Сборници с разкази и новели
  • „Момчето пораснало“ (1958)
  • „Другият бряг на залива“ (1963)
  • „Аерогара“ (1966)
  • „Майска сесия“ (1968)
  • „Шосето не е космос“ (1971)
  • „Есен в дъбовите гори“ (1979)
  • „Огънят гори“ (1979)
Публицистика
  • „Най-хубавият миг“. Очерци [за строителите на Димитровград] (1957)
  • „Лиля“. Биографичен разказ за Лиляна Димитрова. За средна училищна възраст (1961)
  • „Лиляна“. Художествено-документална повест за Лиляна Димитрова (1972, 1984)
  • „Мечтата не е простреляна. Чилийски дневник - 73“. Социогр. очерк (1974)
  • „Какво хубаво време за труд“. Публицистика (1982)
  • „От Балкана до Сиера Невада. Срещи с Испания“. Публицистика (1986)
  • „Американски писатели“ (1992)
Пътеписи
  • „Ехо от Андите. Пътеписи за Перу, Еквадор и Колумбия“ (1977)
  • „Високите звезди на Киргизия“ [Пътепис за Киргизката ССР] (1978)
Пиеси
  • „Топлите камъни. Кристали. Сантяго - хотел „Карера“ (1974)

Филмография (сценарист)

Източници

  1. ↑ а б в г д Родена Лада Галина (1934 – 2015) // Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.
  2. ↑ а б В САЩ почина Лада Галина, Eurochicago.com, 5 април 2015
  3. ↑ Lada Galina // International Writing Program. University of Iowa.
  4. ↑ Почина писателката Лада Галина (1934-2015) // Литературен свят.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни