Произведения

Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Крум Григоров от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Крум Григоров
български писател
Роден
Починал
11 юни 1987 г. (77 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вУниверситет за национално и световно стопанство
Литература
НаградиДимитровска награда (1951)

Крум Григоров Захариев е български писател.

Биография

Роден е на 27 юни 1909 година в село Габрешевци, Кюстендилско. Учи в непълната гимназия в село Трекляно и след това завършва Педагогическото училище в Лом. Взема дейно участие в учителската профопозиция в Кюстендил (1929 – 1934). Следва финансови науки в Свободния университет в София (сега УНСС) (1941 – 1944). За пръв път печата във вестник „Брод“ разказа „Границата" (1936). Сътрудничи на демократични вестници и списания: „Ведрина“, „Страници“, „Литературен час“, „Свят“, „Народна просвета“, „Литературен глас“ и др.

Член на БКП от 1944 г. След 9 септември 1944 г. развива активна творческа дейност. Работи в редакциите на вестник „Работническо дело“ (1950 – 1954), „Вечерни новини“ (1957 – 1958) и списание „Пламъче“. Отразява в творбите си селската действителност.

Негови творби са преведени на руски, румънски, унгарски, полски, корейски, италиански, френски, сърбохърватски и хинди.

Член на СБП.

Паметна плоча на Крум Григоров на входа на дома му на ул. „Гургулят“ № 20, София

Отличия и награди

Носител на Димитровска награда (1951) и на орден „Георги Димитров“ (1979, 1984).

Заслужил деятел на културата (1965), народен деятел на културата (1974), герой на социалистическия труд (1984). Носител на наградата на СБП за белетристика (1960), пръв носител на наградата „Георги Караславов“ (1982).

Удостоен със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1969 г.

Библиография

  • „Слънчев град“ (1935),
  • „Границата“ (1939),
  • „Бразди из чернозема“ (1940),
  • „Бойно кръщение“ (1945),
  • „По нов път“ (1947),
  • „Новодомци“ (1949),
  • „Председател на селсъвета“ (1950, 1952),
  • „Нашият дом“ (1950),
  • „Малкият овчар“ (1951),
  • „Моето детство“ (трилогия, 1953, 1954, 1959),
  • „Сред народа“ (1955, 1959, 1964),
  • „Раздолчани“ (1958),
  • „Гимназист“ (1966),
  • „Жътва“ (1952),
  • „Игличево“ (1953, 1956),
  • „Мечтите на моя дядо“ (1955),
  • Избрани разкази (1955),
  • „Танчо от Гороцвет“ (1959),
  • „Селска хроника“ (1959),
  • „Отново на училище“ (1959),
  • „Звездана“ (1961),
  • „Съкровището на баба“ (1961),
  • „Пролет в Черешово“ (1962),
  • „Селска история“ (1962),
  • „На гости“ (1966),
  • „Цигулката“ (1966),
  • „Зайчар“ (1967),
  • „Лисичето кожухче“ (1969),
  • Избрани произведения, т. I и II, (1969),
  • „Живата кукла“ (1970),
  • „Неспокойно сърце“ (1970),
  • „Да уловим видението“ (1972),
  • „Ласка“ (1976),
  • „Из дневника на Мутара“ (1976),
  • „Разкази за Кунето“ (1978),
  • Избрани произведения, 2 тома, (1979),
  • „Овчарска рапсодия“ (1982),
  • „Ездач на вълци“ (1983),
  • „Воденичката“ (1983)[1]

Бележки

  1. ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 155 – 156.