Константин Павлов (преводач)

Константин Павлов
български поет и киносценарист
Корица на четвъртия брой на консервативното списание „Разум“ за 2003 г. Броят е посветен на Константин Павлов.
Роден	Константин Мирчев Павлов 2 април 1933 г. Попово, Царство България
Починал	28 септември 2008 г. (75 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Работил	редактор, преводач, сценарист
Литература
Жанрове	стихотворение, драма, сценарий
Награди	„Иван Николов“ (1996) „Никола Фурнаджиев“ (2000)[1] Голямата награда за литература на Софийския университет (2003)[2] „Христо Г. Данов“ (2005)[3]
Семейство
Съпруга	Мария Павлова[4]
Деца	Донка Павлова[4]
Уебсайт	Страница в IMDb

Константин Мирчев Павлов е български поет и киносценарист.

Роден е на 2 април 1933 г. в бившето село Попово, Пернишко (днес територията му е част от дъното на язовир „Студена“). Завършва гимназия през 1952 г. Следва право в Софийския държавен университет. Редактор в Радио София (1957 – 1959), в издателство „Български писател“ (1961 – 1962; 1964 – 1965), вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965 – 1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци, а през 1980 г. е избран за член на Съюза на българските писатели. През 1983 г. по повод 50-годишнината от рождението му е издадена книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии. През 1989 г. за първи път след дълго прекъсване печата стихотворения във вестник „Литературен форум“. Напуска СБП на 3 февруари 1989 г. Никога не е членувал в други организации или партии.^[5][6]

Умира на 28 септември 2008 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.^[7]

Константин Павлов е признат като оригинален творец със силно влияние върху модерната българска поезия и култура. Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години. Тогава Анна Ахматова искрено възкликва: „Константин Павлов е най-големият български поет, когото някога съм чела!“ Стиховете на К. Павлов са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици. По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми. Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество в България и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.^[5]

• „Сатири“. София, 1960.
• „Стихове“. София, 1965.
• „Стари неща. Избрани стихове и киносценарии“. София: Български писател, 1983, 160 с.
• „Появяване“. София, 1989.
• „Агонио сладка“. София: Факел, 1991, 70 с.
• „Убийство на спящ човек“. София: Инграф, 1992, 39 с.
• „Елегичен оптимизъм“. София: Факел, 1993, 192 с.
• „Репетиция за гала танц“. София: Литературен форум, Библиотека „Българска сбирка“, 1995, 120 с.
• „Отдавна…“. Пловдив: Жанет 45, 1998, 44 с.
• „Спомен за страха“. Плевен: ЕА, 1998, 36 с.
• „Надпяване“ (2001)
• „Стихове“ (2002) – първи том от луксозен четиритомник „Избрано“, включващ още „Записки“, „Пиеси“ и „Сценарии“.

• „Записки 1970 – 1993“. Пловдив: Жанет 45, 2000 (2002), 94 с.
• „Пиеси“ (2002)
• „Сценарии“ (2002)
• „Избрани интервюта“ (2006)
• „Персифедрон“ (2007) – пиеси, стихове, записки

• „Константин Павлов в българската литература и култура. Изследвания, статии, есета“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Личности“. Книга четвърта. София: Кралица Маб, 2009. ISBN 978-954-533-096-4.
• Ани Илков. „Несъвършеният гений. Книга за Константин Павлов“. София: Полис, 2010. ISBN 978-954-796-031-2.
• „Стихове“ от Константин Павлов в българската литература и култура“. Съставител Пламен Дойнов. Библиотека „Алтернативният канон. Творбите“. Книга втора. София: Кралица Маб, 2016. ISBN 978-954-533-151-0.

Като сценарист

• Съдбата като плъх (тв, 2001)
• Нещо във въздуха (1993)
• Селцето (1990)
• Без драскотина (1989)
• Памет (1985)
• Бяла магия (1982)
• Масово чудо (1981)
• Илюзия (1980)
• Чуй петела (1978)
• Спомен за близначката (1976)
• Обич (1972)

Като актьор

• Опит за мълчание (1998) Себе си
• Живот до поискване (1987)

В края на октомври 2008 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Константин Павлов в българската литература и култура“.^[8]

През 2015 г. в Перник е създаден Национален конкурс за поезия „Константин Павлов“.^[9]

През ноември 2015 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Стихове“ (1965) от Константин Павлов в българската литература и култура“.^[10]

През януари 2022 г. журналистката и дългогодишна ръководителка на българската редакция на радио „Дойче веле“ Румяна Таслакова създава награда на негово име. За членове на журито са поканени Мирела Иванова, Михаил Неделчев и Ани Илков. Наградата ще се връчва всяка година на рождения ден на Константин Павлов – 2 април, на тържествена церемония в Софийска градска художествена галерия. Материалното ѝ изражение е малка пластика, изработена от скулптора Ангел Станев. Медиен партньор е Българската телеграфна агенция.^{[11][12][13][14]}

• От и за Константин Павлов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Константин Павлов в Internet Movie Database
• Константин Павлов с Награда „Никола Фурнаджиев“, в. „Литературен форум“, бр. 10 (433), 31 октомври 2000 г.

За него

• Йордан Василев, „Константин Павлов“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
• Ани Илков, „Хюбрисът на моралната памет“, в. „Литературен вестник“, бр. 5, 6 февруари 2002 г.
• Александър Кьосев, „Константин Павлов, доносчик срещу извървяното“, в. „Култура“, бр. 30, 26 юли 2002 г.
• Михаил Неделчев, „За Константин Павлов: ... това кълбо от злост и отрова... (Бележки за социолитературното битие на поезията на Константин Павлов)“, в. „Култура“, бр. 42 (2525), 5 декември 2008 г.
• Пламен Дойнов, „Константин Павлов и случаят „Спомен за страха“. Пътят до „Стихове“ (1965)“, Електронно списание LiterNet, 31.12.2011, № 12 (145)
• „Явлението Константин Павлов“: Разговор с Румен Леонидов и Ани Илков, БНТ, 9 април 2018
• Марин Георгиев, „Неизплюти фасове“, Портал за култура, изкуство и общество, 2 април 2022

In memoriam

• Румен Леонидов, „In Memoriam: Константин Павлов“, електронно списание „Либерален преглед“, 29 септември 2008 г.
• Амелия Личева, „Думи за Константин Павлов“, в. „Капитал“, 2 октомври 2008 г.
• Георги Борисов, „Одраскани от звездите“, в. „Култура“, бр. 33 (2516), 3 октомври 2008 г.
• Ани Илков, „Поклон в тишината“, в. „Култура“, бр. 33 (2516), 3 октомври 2008 г.
• Георги Господинов, „Поклон за изпращане или посрещане“, в. „Култура“, бр. 33 (2516), 3 октомври 2008 г.
• Виолета Дечева, „В драматургията подобно преживяване е уникално“, в. „Култура“, бр. 33 (2516), 3 октомври 2008 г.

Нормативен контрол BIBSYS BNF CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat