Произведения

Джордж Смайли (George Smiley)

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Джон льо Каре от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Джон льо Каре
ПсевдонимДжон льо Каре
Роден19 октомври 1931 г.
Починал12 декември 2020 г. (89 г.)
Професияписател
Националност Англия,
 Великобритания
Активен период1961 - 2020
Жанршпионски и детективски роман
СъпругаАлисън Шарп (1954-1971)
Валери Юстас (1972 - 2020)
Деца4 сина
Подпис
Уебсайтjohnlecarre.com
Джон льо Каре в Общомедия

Джон льо Каре (на английски: John le Carré) е псевдоним на английския писател Дейвид Джон Мур Корнуел (на английски: David John Moore Cornwell), автор на шпионски романи.

Биография

Детство

Дейвид Джон Мур Корнуел е роден на 19 октомври 1931 г. в Пул, Дорсет, Англия.[1][2] Баща му е Роналд Томас Арчибалд (Рони) Корнуел (1905–75)[3][4], и майка му е Олив Мур Корнуел (родена Гласи, р. 1906–1989). Неговият по-голям брат, Тони (1929–2017), е изпълнителен директор на рекламата и окръжен играч по крикет (за Дорсет), който по-късно живее в Съединените щати.[5][6] Неговата по-малка полусестра е актрисата Шарлот Корнуел (1949–2021), а по-малкият му полубрат Рупърт Корнуел (1946–2017) е бивш шеф на бюрото във Вашингтон за The Independent[7][8]. Корнуел няма много ранни спомени за майка си, която напуска семейния им дом, когато той е на пет години. Негов чичо по майчина линия е либералният депутат Алек Гласи. Когато Корнуел е на 21 години, Гласи му дава адреса в Ипсуич, където живее майка му. Около шестнадесет години по-късно майка и син се запознават отново на железопътната платформа в Ипсуич по нейна писмена покана, след първоначалното писмо за помирение на Корнуел.

Бащата на Корнуел е лежал в затвора за застрахователна измама и е известен съдружник на близнаците Роналд и Реджиналд Крей. Семейството непрекъснато беше в дългове. Връзката баща-син е описвана като „трудна“.[9] „Гардиън“ съобщава, че Льо Каре си спомня, че е бил „бит от баща си и е растял без обич, след като майка му го е изоставила на петгодишна възраст“.[10] Рик Пим, интригант измамник и баща на Магнус Пим, главния герой от A Perfect Spy, има Рони за свой прототип. Когато баща му умира през 1975 г., Корнуел плаща за погребална служба, но не присъства, сюжетна точка, повторена в A Perfect Spy.[9]

Образование

Корнуел учи първоначално в подготвителното училище „Сейнт Андрюс“, близо до Пангборн, Бъркшър, и продължава в училище „Шерборн“. Недоволен е от типичния суров режим на английското държавно училище по онова време и не харесва дисциплиниращия директор. Напуска Шерборн рано, за да следва чужди езици в университета в Берн през 1948–1949 г.[11] През 1950 г. получава повиквателна от националната служба и служи в Разузнавателния корпус на британската армия, разположен в окупираната от Съюзниците Австрия, работейки като водещ разпити на немски език хора, прекосили Желязната завеса на Запад. През 1952 г. се завръща в Англия, за да следва в Линкълн Колидж, Оксфорд, където работи тайно за Британската служба за сигурност, MI5, шпионирайки крайнолеви групи за отношенията им с потенциални съветски агенти. По време на следването си е член на колежанско общество за хранене, известно като The Goblin Club.[11]

Когато баща му обявява в несъстоятелност през 1954 г., Корнуел напуска Оксфорд, за да преподава в подготвителното училище в Милфийлд;[12] но година по-късно се връща в Оксфорд и завършва през 1956 г. с първокласна степен по съвременни езици. След това преподава френски и немски език в Итън Колидж в продължение на две години, като през 1958 г. става офицер от MI5.

Смърт

Льо Каре умира в Royal Cornwall Hospital, Труро, на 12 декември 2020 г., на 89 години.[13][14] Разследване, завършено през юни 2021 г., заключава, че Льо Каре е починал, след претърпяно падане в дома му.[15] Съпругата му Валери умира на 27 февруари 2021 г., два месеца след съпруга си, на 82 години.[16]

Синът на Льо Каре Тимъти умира на 31 май 2022 г. на 59-годишна възраст, малко след като завършва редактирането на A Private Spy, колекция от писма на баща му.[17]

Отличия и награди

  • 1963 – Златен кинжал на Асоциацията на британските криминални писатели за Шпионина, който дойде от студа[18]
  • 1964 – Награда „Съмърсет Моъм“ за Шпионинът, който дойде от студа[19]
  • 1965 – Награда „Едгар“ на Асоциацията на американските криминални писатели за Шпионинът, който дойде от студа[20]
  • 1977 – Златен кинжал на Асоциацията на британските криминални писатели за The Honourable Schoolboy[18]
  • 1977 – Мемориална награда „Джеймс Тейт Блек Награда за художествена литература за The Honourable Schoolboy[21]
  • 1983 – награда на Японската асоциация за приключенска фантастика за The Little Drummer Girl[22]
  • 1984 – почетен член на Линкълн Колидж, Оксфордски университет[23]
  • 1984 – Велик майстор „Едгар“ на Асоциацията на американските криминални писатели[20]
  • 1988 – Награда за цялостен принос Диамантен кинжал на Асоциацията на британските криминални писатели[24]
  • 1988 – награда „Малапарте“, Италия[23]
  • 1990 – почетен доктор на Университета на Ексетър[25]
  • 1990 – награда „Хелмерих“ на Библиотечния тръст на Тулса[26]
  • 1996 – почетен доктор на Университета на Сейнт Андрюс[27]
  • 1997 – почетен доктор на Университета на Саутхемптън[28]
  • 1998 – почетен доктор на Университета на Бат[29]
  • 2005 – Асоциация на криминалните писатели Кинжал на кинжалите за Шпионина, който дойде от студа[30]
  • 2005 – Командор на Ордена за изкуство и литература, Франция[23]
  • 2008 – почетен доктор на Бернския университет[31]
  • 2011 – медал „Гьоте“, присъден от Гьоте институт[32][33]
  • 2012 – почетен доктор по литература на Оксфордския университет[34]
  • 2020 – награда „Улоф Палме“[35] – льо Каре дарява паричната част от наградата в размер от 100 хиляди щатски долара на „Лекари без граници“[36]

Библиография

Самостоятелни романи

  • A Small Town in Germany (1968)
    Един малък град в Германия, прев. Борис Миндов, София: ОФ, 1972
  • The Naive and Sentimental Lover (1971)
  • The Little Drummer Girl (1983)
    Малката барабанчица, прев. Лидия Шведова, т.1 и т.2, София: Интерпринт, 1992
  • A Perfect Spy (1986)
  • The Russia House (1989)
    Отдел „Русия“, прев. Веселин Лаптев, София: Народна култура, 1992
  • The Night Manager (1993)
    Нощният управител, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2022
  • Our Game (1995)
    Нашата игра, прев. Владимир Германов, Велико Търново: Абагар, 1996
  • The Tailor of Panama (1996)
  • Single and Single (1999)
    Сингъл & Сингъл, прев. Ивайла Божанова, София: Унискорп, 2005
  • The Constant Gardener (2000)
    Вечният градинар, прев. Боян Дамянов, изд.: ИК „Обсидиан“, София, 2001
  • Absolute Friends (2003)
    Абсолютни приятели, прев. Боян Дамянов, изд.: ИК „Обсидиан“, София, 2004
  • The Mission Song (2006)
  • A Most Wanted Man (2008)
    Най-търсеният човек, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2011
  • Our Kind of Traitor (2010)
    Изменник по вкуса ни, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2013
  • A Delicate Truth (2013)
  • Agent Running in the Field (2019)
    Работа с агенти на терен, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2021
  • Silverview (2021) (публикуван посмъртно)

Серия „Джордж Смайли“ (Smiley)

  1. A Call for the Dead (1961)
    Събуждане на мъртвеца, прев. Васил Антонов, Бургас: Делфин прес, 1990
  2. A Murder of Quality (1962)
    Убийство от класа, прев. Огнян Иванов, София: Панорама, 1991
  3. The Spy Who Came in from the Cold (1963) - награда "Златен кинжал"
    Шпионинът, който дойде от студа, прев. Анелия Данилова, София: Интерпринт, 1991
  4. The Looking Glass War (1965)
  5. Tinker, Tailor, Soldier, Spy (1974)
    Дама, поп, асо, шпионин, прев. Герасим Славов, София: Колибри, 2013
  6. The Honourable Schoolboy (1977) - награда "Златен кинжал"
    Достопочтеният ученик, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2016
  7. Smiley's People (1979)
    Екипът на Смайли, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2017
  8. The Secret Pilgrim (1990)
    Секретният пилигрим, прев. Тинко Трифонов, Варна: Компас, 1993
  9. A Legacy of Spies (2017)
    Шпионско наследство, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2018

Сборници

Документалистика

Източници

  1. ↑ Obituary: John le Carré // BBC News. 13 December 2020. Архивиран от оригинала на 14 December 2020. Посетен на 14 December 2020.
  2. ↑ John le Carré obituary // The Guardian, 14 December 2020. Архивиран от оригинала на 14 December 2020. Посетен на 14 December 2020.
  3. ↑ General Register Office - Register of Births: Dec 1905 5a 231 Poole – Ronald Thomas A. Cornwell
  4. ↑ Why John le Carré's father went to jail (and his links to Dorset) // Daily Echo [Bournemouth Echo]. 15 August 2011. Посетен на 26 October 2022.
  5. ↑ Lelyveld, Joseph. Le Carré's Toughest Case // The New York Times Magazine. 16 March 1986. Архивиран от оригинала на 28 October 2018. Посетен на 30 January 2020.
  6. ↑ Scoundrels and Sons – Author John Le Carre Digs Deep in His Own Past for the Themes of His Work // The Seattle Times. 25 March 1999. Архивиран от оригинала на 14 December 2020. Посетен на 30 January 2020.
  7. ↑ Rupert Cornwell // The Independent. Архивиран от оригинала на 10 September 2014. Посетен на 2 February 2019.
  8. ↑ "Espionage: The Perfect Spy Story". Time. 25 September 1989. Retrieved 14 December 2020.
  9. ↑ а б Brennan, Zoe. What Does John Le Carré Have to Hide? // The Daily Telegraph. 2 April 2011. Архивиран от оригинала на 18 November 2011. Посетен на 14 December 2020.
  10. ↑ Harding, Luke. John le Carré: I was beaten by my father, abandoned by my mother // The Guardian. 2 September 2016. Посетен на 26 October 2022.
  11. ↑ а б Anthony, Andrew. Observer Profile: John le Carré: A Man of Great Intelligence // The Observer. 1 November 2009. Архивиран от оригинала на 18 August 2017. Посетен на 4 March 2010.
  12. ↑ Scholar, linguist, story-teller, spy... // The Guardian. 17 July 1993. Архивиран от оригинала на 9 September 2017. Посетен на 3 July 2017.
  13. ↑ John le Carré, author of Tinker Tailor Soldier Spy, dies aged 89 // The Guardian. 13 December 2020. Архивиран от оригинала на 13 December 2020. Посетен на 13 December 2020.
  14. ↑ John le Carré: Cold War novelist dies aged 89 // BBC News. 13 December 2020. Архивиран от оригинала на 13 December 2020. Посетен на 13 December 2020.
  15. ↑ World famous author John le Carré died after falling at his home in Cornwall // Cornwall Live. 15 June 2021. Посетен на 15 June 2021.
  16. ↑ John le Carré's wife Valerie Jane has died // Cornwall Live. 7 March 2021. Архивиран от оригинала на 7 March 2021.
  17. ↑ Paul Linford. Son of famous novelist who became arts journalist dies aged 59 // 9 June 2022. Посетен на 31 October 2022.
  18. ↑ а б The CWA Gold Dagger // Crime Writers' Association, 5 July 2012. Архивиран от оригинала на 14 January 2012. Посетен на 8 January 2013.
  19. ↑ Society of Authors' Awards // Society of Authors. Архивиран от оригинала на 2021-08-27. Посетен на 2022-12-24.
  20. ↑ а б The Edgar Database // Mystery Writers of America. Архивиран от оригинала на 28 August 2012. Посетен на 10 March 2013.
  21. ↑ Fiction winners // University of Edinburgh. Архивиран от оригинала на 4 November 2020. Посетен на 14 December 2020.
  22. ↑ 日本冒険小説協会大賞リスト // Архивиран от оригинала на 2017-05-28. Посетен на 2022-12-24.
  23. ↑ а б в Debrett's People of Today. Debrett's, 2007. ISBN 978-1-870520-95-9. OCLC 764415351. с. 973.
  24. ↑ The Cartier Diamond Dagger // Crime Writers' Association, 5 July 2012. Архивиран от оригинала на 3 December 2012. Посетен на 7 January 2013.
  25. ↑ Previous honorary graduates // University of Exeter. Архивиран от оригинала на 21 February 2013. Посетен на 6 March 2013.
  26. ↑ Peggy V. Helmerich Distinguished Author Award // Tulsa Library Trust, 1990. Архивиран от оригинала на 24 February 2012. Посетен на 11 February 2012.
  27. ↑ Honorary Graduates // St Andrews University. Архивиран от оригинала на 13 April 2016. Посетен на 6 March 2013.
  28. ↑ Honorary Graduates of Earlier Years // University of Southampton. Архивиран от оригинала на 7 December 2013. Посетен на 6 March 2013.
  29. ↑ Honorary Graduates 1989 to Present // bath.ac.uk. University of Bath. Архивиран от оригинала на 2015-12-19. Посетен на 2022-12-24.
  30. ↑ John le Carré Wins the Dagger of Daggers // Crime Writers' Association. Архивиран от оригинала на 2 May 2013. Посетен на 6 March 2013.
  31. ↑ Bern University Honours John le Carré // Swiss Broadcasting Corporation, 6 December 2008. Архивиран от оригинала на 2013-12-03. Посетен на 2022-12-24.
  32. ↑ The Goethe Medal – Award Recipients 1955–2012 // Goethe Institute. Архивиран от оригинала на 26 December 2012. Посетен на 5 March 2013.
  33. ↑ Germany honours Le Carré with Goethe Medal // The Guardian. 21 June 2011. Архивиран от оригинала на 9 August 2020. Посетен на 13 December 2020.
  34. ↑ Oxford Announces Honorary Degrees for 2012 // University of Oxford, 19 January 2012. Архивиран от оригинала на 2013-04-26. Посетен на 2022-12-24.
  35. ↑ 2019 – David Cornwell/John le Carré // The Olof Palme Memorial Fund, 10 January 2020. Архивиран от оригинала на 20 January 2020. Посетен на 10 January 2020.
  36. ↑ John le Carré wins $100,000 prize for 'contribution to democracy' // The Guardian. 10 January 2020. Архивиран от оригинала на 7 June 2020. Посетен на 31 May 2020.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Джон льо Каре.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни