Произведения

Поезия

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Йоханес Хадлауб от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Йоханес Хадлауб
Johannes Hadlaub
Изображение на Йоханес Хадлауб в Манески кодекс (ок.1300)
Изображение на Йоханес Хадлауб
в Манески кодекс (ок.1300)
Роден1280 г.
Починалоколо 1340 г. (60 г.)
Цюрих, Швейцария
Професияпоет-минезингер
Националност Швейцария
Йоханес Хадлауб в Общомедия

Йоханес Хадлауб (на немски: Johannes Hadlaub) (ок.1280-ок.1340) е късен швейцарски минезингер, произлязъл от буржоазните среди на град Цюрих.

Живот

Хадлауб бил заможен човек и обичал да общува с патрициите и меценатите на града. Лиричните му песни често носят автобиографични черти и в маниера на народните майстори-певци пресъздават собствените му любовни увлечения и страдания.

Творби

Текст на Хадлауб

По образеца на Найдхарт фон Ройентал швейцарският минезингер затрогва слушателите си с непринудени, често грубовати и чувствено откровени описания на човешките страсти и неволи[1]. Поетът създава и множество есенни песни, посветени на жътвата и младото вино.

Предполага се, че Хадлауб е взел дейно участие в съставянето на сборника с песни Манески кодекс (ок.1300), богато украсен с миниатюри и съхраняван днес в Хайделбергската университетска библиотека.

Признание

През XIX век швейцарският писател Готфрид Келер увековечава образа на поета в творба за любовта на нежния певец „Хадлауб“ от цикъла „Цюрихски новели“ (1877).

Чиста любов

Прегърнах я неволно с обич сляпа,
 тя трепна и ухапа
 ръката ми.

Но горест в мен това не породи,
 а само услади
 душата ми.

Ухапването беше тъй приятно,
че болка не изпитах, страдах само
 за нежното ѝ рамо,
 невероятно.

ок. 1300 [2]

Бележки

  1. Стихотворението „Целува тя дете“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. „Чиста любов“ от Йоханес Хадлауб, в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-07-11 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки