Произведения
Поезия
-
-
Бъзов цвят 0
- 1962
-
-
-
Напусната къща 0
- 1964
-
-
-
Неизречено 5
- 1962
-
-
-
Пристигане 0
- 1963
-
-
-
С твоя глас 4
- 1963
-
-
-
Среднощно село 0
- 1963
-
-
-
Странникът 4
- 1962
-
- Сваляне на всички:
Разказ
-
-
Епитафия за Пинау 0
- Epitaph für Pinau, 1961
-
-
-
Писмо от Америка 6
- Brief aus Amerika, 1961
-
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Йоханес Бобровски от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Йоханес Бобровски Johannes Bobrowski | |
Роден | 9 април 1917 г. |
---|---|
Починал | 2 септември 1965 г. |
Професия | поет, белетрист, есеист, преводач |
Националност | Германия |
Уебсайт | |
Йоханес Бобровски в Общомедия |
Йоханес Бобровски (на немски: Johannes Bobrowski), пълно име Johannes Konrad Bernhard Bobrowski, е немски поет, белетрист, есеист и преводач.
Биография
Йоханес Бобровски е роден в Тилзит, Източна Прусия. Израства в дома на железопътен чиновник, а в 1928 г. семейството се преселва в Кьонигсберг (днес Калининград), града на философа Имануел Кант.
Още от юношеските си години Бобровски развива интерес към историята и изкуството на германските, славянските и прибалтийските народи, увлича се от старинна музика, сам свири на орган и рисува. В 1937 г. започва да следва в Берлин история на изкуството, но е призован във Вермахта. Прекарва цялата Втора световна война на фронта като ефрейтор, воюва в Полша, Франция и на Източния фронт – в Прибалтика и при Новгород, – където създава и първите си стихотворения. В самия край на войната Бобровски попада в плен и остава в съветски трудов лагер край Ростов на Дон до 1949 г. След завръщането си в Германия работи до смъртта си като редактор в издателство и в 1955 г. публикува своите „Пруска елегия“ в списание „Зин унд Форм“.
Творчество
Под перото на Бобровски излизат четири стихосбирки – „Сарматско време“ (1961), „Реки на сенчестата земя“ (1962), „Знаци на времето“ [1] (1967) и „Сред гъсталаците на вятъра“ (1970) (последните две посмъртно), – в които с неповторима пластичност и изразителност обрисува природата и хората на Прибалтика и северните части на Русия и Германия, където се сблъскват, за да се оплодят взаимно славянската с немската култура. Световна слава му донасят романите „Воденицата на Левин“ (1964) и „Литовски пиана“ (1966), както и сборниците с разкази „Бьолендорф и празникът на мишките“ (1965) и „Предупредителят“ (1967) (посмъртно).
Признание
Йоханес Бобровски е смятан за най-значителния немски поет след Втората световна война, създал образци на „природната лирика“. Творчеството му се съизмерва с това на френския нобелист Сен-Джон Перс и възпламенява духа с художествената си мощ и замайващото си своеобразие. Книжовното дело на Бобровски е удостоено с много отличия.
Библиография
- Gedichte, 1943/44
- Sarmatische Zeit, Gedichte, 1961
- Сарматско време, изд.: Народна култура, София (1980), прев. Стефан Гечев, Велизар Бонев
- „Das Klavier“, Gedicht, 1961
- Schattenland Ströme, Gedichte, 1962
- Wer mich und Ilse sieht im Grase. Deutsche Poeten des 18. Jahrhunderts über die Liebe und das Frauenzimmer, hrsg. und mit einem Nachwort von Johannes Bobrowski, 1964
- Levins Mühle. 34 Sätze über meinen Großvater, Roman, 1964
- Воденицата на Левин : 34 теми за моя дядо, изд.: Народна култура, София (1979), прев. Стефан Бесарбовски
- Boehlendorff und andere, Erzählungen, 1965
- Mäusefest und andere Erzählungen, 1965
- Посмъртни публикации
- Johannes Bobrowski liest Lyrik und Prosa, Zwei Schallplatten nebst Textbuch, 1966
- Boehlendorff und Mäusefest, Erzählungen, 1966
- Litauische Claviere, Roman, 1966
- Литовски пиана, изд.: Хр. Г. Данов, Пловдив (1983), прев. Вили Брюкнер
- Wetterzeichen, Gedichte, 1967
- Der Mahner, Erzählungen und andere Prosa aus dem Nachlaß, 1967
- Im Windgesträuch, Gedichte aus dem Nachlaß, 1970
- Poesiealbum 52, Gedichte, 1972
- Gesammelte Werke, In 6 Bänden, 1998 – 1999
- Im Strom, Gedichte und Prosa gelesen vom Autor, 2001
Награди и отличия
- 1962: Alma-Johanna-Koenig-Preis
- 1962: „Награда на Група 47“
- 1965: „Награда Хайнрих Ман“ (für „Levins Mühle“)
- 1965: Internationaler Charles-Veillon-Preis
- 1967: F.-C.-Weiskopf-Preis
Бележки
Източници
- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
- В Общомедия има медийни файлове относно Йоханес Бобровски
- Поезия и проза от Йоханес Бобровски Архив на оригинала от 2016-03-09 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Йоханес Бобровски чете свои стихове
- ((de)) Йоханес Бобровски в Die LYRIKwelt
- ((de)) Johannes-Bobrowski-Gesellschaft
- ((en)) Йоханес Бобровски в Internet Movie Database
|