Тайсен Дешимару (автор)

Тайсен Дешимару
Тайсен Дешимару (1967)
Роден	29 ноември 1914 г. Сага, Кюшу, Япония
Починал	30 април 1982 г. (67 г.) Токио, Япония
Професия	писател, учител
Националност	Япония
Активен период	1976 – 1982
Жанр	дзен будизъм
Повлиян от Кодо Саваки
Деца	3
Тайсен Дешимару в Общомедия

Тайсен Дешимару (на японски: 弟子丸泰仙; на английски: Taisen Deshimaru) е японски будистки монах, учител по дзен-будизъм и писател на произведения за това учение.

Ясуо Тайсен Дешимару е роден на 29 ноември 1914 г. в малко село близо до Сага, префектура Сага, Кюшу, Япония. Неговият дядо по бащина линия е преподавал джудо на самураи през периода „Мейджи“, докато другият му дядо по майчина линия бил доктор по източна медицина. Баща му е бизнесмен, и е бил кмет на града, а майка му е предана последователка на шин-будизма. Докато е дете тя го обучава в религиозния дух на будизма. Той учи в Университета в Йокохама и прави дълго проучване на християнството и Библията под ръководството на един протестантски свещеник. След това се насочва към школата на риндзай будизма.

След дипломирането си работи на административен пост в „Митсубиши“. Учи икономика в Университета на Токио. Жени се и има три деца. По това време среща учителя Кодо Саваки Роши, който преподава сото дзен будизма, и става негов ученик.

По време на Втората световна война е освободен от армията поради късогледство. Изпратен е към военната администрация на остров Банка в Индонезия, където се разработва медна мина. Там обучава работещите от различни националности на дзен будизъм. Заради защитата му на местните жители от репресиите на японската окупационна армия е пратен в затвора, но е освободен от властите в Токио. След това отива на остров Билитон да работи в медна мина, която е отнета от холандците. В края на войната е заловен от американците, и е изпратен в лагер в Сингапур.

След войната се завръща при учителя Кодо Саваки и следва учението му продължение на 14 години. Основава Институт за азиатска култура и практикува дзадзен. Преди смъртта си през 1965 г., учителят Кодо Саваки му предава щафетата и го прави свой официален духовен приемник. Напътства го да продължи разпространява учението по света.

През 1967 г. учителят Дешимару оставя семейството на сина си, качва се на Транссибирската железница, и пристига в Париж в края на годината. Без да знае френски и без пари първоначално живее в магазин за здравословни храни, и се издържа като лектор по дзен будизъм и практикува Шиацу масажи. Шиацу е традиционна японска терапия, която използва натиск с пръсти, длани, лакти и колене върху специфични точки по тялото, наречени меридиани. Целта е да се подобри енергийния поток и да се стимулира естественото изцеление на тялото. Шиацу съчетава техники от акупресура и масаж, за да облекчи стреса, подобри кръвообращението и повиши общото благосъстояние на тялото. Терапията може да бъде полезна при различни физически и емоционални проблеми, включително болка, стрес и умора. Шиацу като терапия се развива в Япония в началото на 20-ти век. Тя се базирана на древни китайски лечебни техники и японски масажни практики, известни като Анма. Шиацу официално е призната като форма на терапия в Япония през 1950 г. благодарение на работата на Токуджиро Намикоши, който създава съвременната форма на Шиацу. Той основава първото училище по Шиацу през 1940 г. в Токио, което спомага за популяризирането и разпространението на техниката както в Япония, така и по света.

Шиацу и дзен будизма имат общи корени в японската култура и философия, които акцентират върху връзката между тялото и духа, както и важността на енергийните потоци в организма.

Тайсен Дешимару установява своето доджо на улица „Пернети“ в Париж и основава Европейската дзен асоциация. През 1970 г. е получил дхарма от Ямада Рейрин Роши, а през 1976 г. е упълномощен да бъде представител (кайкиосокан) на Сото дзен будизма за цяла Европа. Неговата харизма, комбинирана с естественост и чувство за хумор, привлича много хора от интелектуалните, научните и политически кръгове на Европа, и го прави популярен. Постепенно, предимно с помощта на млади хора, се основават около 100 доджо в Европа и Северна Америка. През 1980 г. основава La Gendronnière Zen Temple в областта Лоара, който става център за разпространение на дзен учението, и е най-големият извън Япония.

За учението на дзен будизма пише с помощта на своите ученици редица книги, които постоянно се преиздават. Напътствията и примерите на Тайсен Дешимару черпят своята сила от факта, че той отлично познава съвременното мислене и проблеми на модерния човек на ХХ век, и съчетава западното мислене с дзен учението. Той насърчава учениците си да живея без его, личен интерес, или желание за лична изгода, и да следват космическия ред „несъзнателно, естествено и автоматично“.

Тайсен Дешимару умира от рак на панкреаса на 30 април 1982 г. в Токио, Япония.

Истинското признание за неговия труд идва след смъртта му. Иуамото Зенджи, президент на Японската будистка федерация и отговарящ за Сото дзен будизма, го определя като „Бодхидарма на Новите времена“.

• Zen et cerveau (1976)
• Za-Zen, the practice of the Zen (1977)
• The Voice of the Valley (1979)
• Questions to a Zen Master (1985)
• The Ring of the Way: Testament of a Zen Master (1987)
• Дзен в бойните изкуства, Изд. Хелиопол, 1994, The Zen Way To Martial Arts (1991)
• Sit: Zen Teachings of Master Taisen Deshimaru (1996)
• The Way of True Zen (2002)

• ((fr)) Биография в сайта на Международната дзен асоциация
• ((en)) Библиография в Goodreads
• ((en)) Биография в Psychologies Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine.
• ((en)) Биография в Buddha net
• ((en)) Биография в Zen-road
• ((en)) Биография в Zen-buddhism
• ((bg)) История на Шиацу

• Произведения на Тайсен Дешимару в Моята библиотека

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NDL NKC PLWABN IdRef VIAF WorldCat