Ян Гиу (автор)

Ян Гиу Jan Guillou
Ян Гиу през 2013 г.
Роден	17 януари 1944 г. (80 г.) Сьодертеле, лен Стокхолм, Швеция
Професия	писател, журналист, сценарист
Националност	Швеция
Активен период	1971-
Жанр	трилър, исторически роман
Известни творби	поредица „Карл Хамилтън“ поредица „Рицарят тамплиер“
Съпруга	Марина Стаг (?-?) Ан Мари Скарп (2010- )
Деца	Дан (1970), Ан-Лин (1972)
Уебсайт	Официален сайт Страница в IMDb
Ян Гиу в Общомедия

Ян Гиу (на шведски: Jan Guillou) е шведски журналист, сценарист и писател, автор на бестселъри в жанровете шпионски роман, исторически роман, политически трилър и документалистика.

Ян Оскар Свер Люсиен Анри Гиу е роден на 17 януари 1944 г. в Сьодертеле, лен Стокхолм, Швеция, в семейството на французина от Бретан Шарл Гиу и норвежката Мариане Ботолфсен. Той придобива френско гражданство по рождение и става шведски гражданин през 1975 г. След като баща му се премества в Хелзинки, родителите му се развеждат, а той израства с майка си и втория ѝ съпруг, в Салтшьобаден и предградието Нюсбю Парк край Стокхолм.

Има трудно детство и заради поведението си е местен в различни училища. Завършва средното си образование в интерната „Солбака“ в Сьодерманланд и в интерната във Вигбюхолм през 1964 г. Учи право в продължение на 2 години.

Започва кариерата си на журналист през периода 1966 – 1967 г. в списание „FIB aktuellt“. След това става съсобственик на лявото списание „Folket i Bild/Kulturfront“, в което работи в периода 1967 – 1972 г. В него получава известността си като разследващ журналист. През 1973 г. заедно с Питър Брат, и по сведения от бившия служител Хакан Исаксон, разкриват тайната шведска разузнавателна агенция наречена „Informationsbyrån (IB)“ (Информационно бюро), която е специализирана за следене на шведските комунисти, и извършва незаконни дейности по подслушване и обиски, без съдебни заповеди и явно финансиране. Разкритията, наречени „IB-аферата“, са отречени от правителството на Улоф Палме и са потвърдени чак през 2002 г. от специална комисия. За направените разкрития тримата са арестувани и осъдени за шпионаж при закрити врата, като Гиу получава присъда от 10 месеца затвор, която изтърпява в затвора в Стокхолм. Заради репресията става герой за свободата на печата. През 1984 г. е удостоен с голямата журналистическа награда.

Гиу има леви възгледи и в края на 60-те и началото на 70-те се свързва с маоистки организации и за кратко е член на Комунистическата партия на Швеция. През октомври 2009 г. таблоидът „Expressen“ обвинява Гиу, че е бил агент на КГБ в периода 1967 – 1972 г. Публикувани са документи на Шведската служба за сигурност и интервюта с бившия полковник от КГБ Олег Гордиевски. Гиу потвърждава, че е имал контакти за събиране на информация, но не е бил агент. Впоследствие „Expressen“ се отказва от твърденията си, посочвайки ги като неправилни интерпретации.

Първата му книга „Om kriget kommer“ (Ако войната беше) е публикувана през 1971 г. и е на тема шестдневната война на Израел с арабските му съседи.

През 1981 г. издава полуавтобиографичната си книга „Ondskan“ (Зло), в която описва в лицето на героя детството и юношеството си. Впоследствие много от историите, свързвани с него, са посочени като художествена измислица. През 2003 г. романът е екранизиран в успешния едноименен филм с участието на Андреас Уилсън и Густав Скарсгард.

През 1986 г. е издаден първият му шпионски роман „Coq Rouge“ от поредицата „Карл Хамилтън“. Главният герой Карл Хамилтън е шведски военен шпионин, който е обучен за специалните военноморски сили. Заради аристократичния си произход и левите си убеждения е наречен с прякора „Coq Rouge“ (Червения петел). Героят е определян от критиката като „шведския Джеймс Бонд“. Някои от героите от поредицата се основават на реални лица. От 1989 г. книгите от поредицата са екранизирани в редица шведски филми и ТВ сериали, с участието на Питър Стормеър и Микаел Персбранд в ролята на Хамилтън.

След завършване на поредицата „Карл Хамилтън“, през 1998 г. е издаден първият му исторически роман „Пътят към Иеросалим“ от поредицата „Рицарят Тамплиер“. Главният герой Арн Магнусон става свидетел, както и катализатор за много важни исторически събития, както в родината си Швеция и в кръстоносните походи срещу Близкия изток. В четвъртия роман се проследява историята на внука на Арн Магнусон Биргер Ярл.

Ян Гиу е основател и съсобственик от 1999 г. на едно от най-големите издателства в Швеция „Piratförlaget“, заедно с Лиза Марклунд, Зиги Зигфридсон и със съпругата си.

Работи като колумнист за шведския вечерен таблоид „Aftonbladet“ като коментира вътрешно-политически и международни теми. В периода 2000 – 2004 г. е председател на Националния пресклуб.

Писателят е вторият, след Астрид Линдгрен, по печалба от романите си в Швеция.

Първо е бил женен за писателката и преводачка Марина Стаг, с която имат две деца – Дан (1970) и Ан-Лин (1972). След това се жени за издателката Ан-Мари Скарп.

Ян Гиу живее със семейството си в Стокхолм и във Флибо, Йостхамар, където пише своите книги.

• Om kriget kommer (1971)
• Det stora avslöjandet (1974)
• Handbok för rättslösa (1975)
• Journalistik (1976)
• Irak – det nya Arabien (1977) – с Марина Стаг
• Artister. Intervjuer och porträtt (1979) – с Ян Хакан Далстрьом
• Reporter (1979, преработен през 1989)
• Ondskan (1981) – френска награда за литература
• Berättelser från det Nya Riket (1982) – с Горан Скит
• Gudarnas berg (1990) – за деца
• Häxornas försvarare (2002)

1. Coq Rouge (1986)
   Хамилтън: кодово название Coq Rouge, изд.: ИК „Персей“, София (2009), прев. Мариян Петров
2. Den demokratiske terroristen (1987)
   Демократичният терорист, изд.: ИК „Персей“, София (2010), прев. Мариян Петров
3. I nationens intresse (1988) – награда за най-добър шведски криминален роман
   В интерес на нацията, изд.: ИК „Персей“, София (2012), прев. Росица Цветанова
4. Fiendens fiende (1989)
5. Den hedervärde mördaren (1990)
6. Vendetta (1991)
   Вендета: операция в Сицилия, изд.: ИК „Персей“, София (2016), прев. Неда Димова-Бренстрьом
7. Ingen mans land (1992)
8. Den enda segern (1993)
9. I hennes majestäts tjänst (1994)
10. En medborgare höjd över varje misstanke (1995)
11. Madame Terror (2006)
12. Men inte om det gäller din dotter (2008)

1. Vägen till Jerusalem (1998)
   Пътят към Йерусалим, изд.: ИК „Персей“, София (2008), прев. Ростислав Петров
2. Tempelriddaren (1999)
   Рицар на храма, изд.: ИК „Персей“, София (2009), прев. Гергана Панкова
3. Riket vid vägens slut (2000)
   Кралство в края на пътя, изд.: ИК „Персей“, София (2009), прев. Румен Руменов
4. Arvet efter Arn (2001)
   Наследството на Арн, изд.: ИК „Персей“, София (2010), прев. Росица Цветанова

1. Tjuvarnas marknad (2004)
2. Fienden inom oss (2007)
3. Men inte om det gäller din dotter (2008) – част и от серията „Карл Хамилтън“

1. Brobyggarna (2011)
2. Dandy (2012)
3. Mellan rött och svart (2013)
4. Att inte vilja se (2014)

• 1981 Genombrottet – ТВ филм
• 1984 Vargen – ТВ филм
• 1988 Private War – сюжет
• 1989 Täcknamn Coq Rouge – по романа „Хамилтън: кодово название Coq Rouge“
• 1989 Förhöret – ТВ филм
• 1990-1991 Fiendens fiende – ТВ минисериал, сюжет 8 епизода
• 1992 Kvällspressen – ТВ минисериал, сюжет 5 епизода
• 1992 Den demokratiske terroristen – по романа
• 1994 Den vite riddaren – ТВ минисериал, сюжет 4 епизода
• 1995 Vendetta – по романа
• 1995 Tribunal – ТВ филм
• 1998 Хамилтън, Hamilton – по романите „Ingen mans land“ и „Den enda segern“
• 1996 – 1999 Anna Holt – полицейски ТВ сериал, сюжет 15 епизода
• 2001 Hamilton – ТВ минисериал, по романите „Ingen mans land“ и „Den enda segern“
• 2003 Talismanen – ТВ минисериал, сюжет 7 епизода
• 2003 Зло, Ondskan – по романа
• 2004 Arns rike – ТВ минисериал, сюжет 5 епизода
• 2007 Арн – Рицарят тамплиер, Arn: Tempelriddaren – по романа „Пътят към Йерусалим“ и „Рицар на храма“
• 2008 Арн – Кралство в края на пътя, Arn: Riket vid vägens slut – по романа „Кралство в края на пътя“
• 2010 Arn – ТВ минисериал, по романите
• 2012 Hamilton: I nationens intresse – по романа „В интерес на нацията“
• 2012 Hamilton: Men inte om det gäller din dotter – по романа
• 2016 Hamilton 3: I hennes majestäts tjänst – по романа

• ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
• ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
• ((sv)) Биография в официалния сайт
• ((en)) Биография и библиография в „Kirjasto“^{[неработеща препратка]}

• Официален сайт на Ян Гиу
• Ян Гиу в Internet Movie Database
• ((sv)) Публикации на Ян Гиу в „Aftonbladet“
• Произведения на Ян Гиу в Моята библиотека

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN MBa NDL NKC NLA NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS IdRef VIAF WorldCat