Произведения

Новела

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Повест

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Исмаил Кадаре от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Исмаил Кадаре
Ismail Kadare
албански писател
Роден
Починал
1 юли 2024 г. (88 г.)
Етносалбанци
Религияатеизъм
Учил вТирански университет
Литературен институт „Максим Горки“
НаградиХердерова награда (1998)
Литература
Известни творби„Генералът на мъртвата армия“
„Посърналият април“
ПовлиянИтало Калвино
Семейство
СъпругаХелена Кадаре (22 октомври 1963 – 2024)[1]
Деца2
Подпис
Уебсайт
Исмаил Кадаре в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Исмаил Кадаре.

Исмаил Кадаре е албански писател. Дисидент по времето на комунизма в родината си. След промените, през 1990 г., емигрира във Франция. Дългогодишен член на Комунистическата партия (1970 – 1982), той застава срещу мюсюлманството, което смята за „неалбанско“. В дискусия с него влиза косоваринът Реджеп Чося.

Биография

Фамилната къща на Кадаре в Аргирокастро

Исмаил Кадаре е роден на 28 януари 1936 г. в Аргирокастро (Южна Албания). Гимназия завършва в родния си град, след което и Албанска литература в Държавния университет в Тирана.

Творческия си път започва като поет. Дебютира със стихосбирката „Младежки вдъхновения“ (1954), след което до 1976 г. издава отделни стихосбирки и сборници със стихове и поеми – „Мечтания“, „Моят век“, „За какво мислят тези планини“, „Избрани стихове и поеми“ (1966), „Слънчеви мотиви“, „Избрани поеми за деца“ (1975), „Автобиографията на народа в стихове“, „Време“, „Лирика“ и др. В прозата навлиза със сборник разкази, а през 1963 г. публикува и първия си роман „Генералът на мъртвата армия“, изграден върху едноименен разказ, публикуван преди това.

През 1965 г. Кадаре написва романа „Чудовището“, който е остро разкритикуван и забранен за печат, а авторът обвинен от критиката в използване на декадентска техника на писане. Едва след цели 25 години, през 1991 г., този му роман вижда бял свят.

Признание и награди

От 1988 г. е академик в родината си. От 1990 г. е и член-кореспондент на Академията по изкуствата в Германия. От 1996 г. е чуждестранен асоцииран член на френската Академия за нравствени и политически науки (Académie des sciences morales et politiques).

Исмаил Кадаре е удостояван три пъти с Републиканската награда за литература в родината си, а през 1996 г. по повод 60-годишния му юбилей – и с най-високото албанско отличие – ордена „Честта на нацията“. Кадаре е носител и на редица други международни литературни награди и отличия. През 1991 г. за романа „Палатата на сънищата“ получава наградата на Асоциацията „За нови човешки права" във Франция. Носител на първата международна награда Букър (2005).[2][3] Носител и на Наградата на принца на Астурия (2009).[4]

Библиография

На български

  • Генералът на мъртвата армия. София: Народна култура, 1966, 220 с.
  • Хроника на камък. София: Народна култура, 1975, 194 с.
  • Кой доведе Дорунтина. Превод от албански Марина Маринова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1989, 331 с.
  • Нишата на позора. Превод от албански Марина Маринова. София: Народна култура, 1990, 244 с.
  • Кьорферманът. Превод от албански Марина Маринова. Пловдив: Кооперация „Мини Мод“, 1992.
  • Концерт в края на зимата. Превод от албански Марина Маринова. София: МКС „Комекс“, 1992.
  • Легенда на легендите. Политическо есе. Превод от албански Марина Маринова. София и Пловдив: Стигмати и Жанет-45, 2003.[5][6]

Бележки

  1. ↑ www.albanianliterature.net
  2. ↑ „'Букър' за албанския писател Исмаил Кадаре“, Vesti.bg, 03.06.2005
  3. ↑ Исмаил Кадаре“ на сайта на наградата Букър ((en))
  4. ↑ „Kadare honoured with Asturias Literature prize“, Euronews, 24.06.2009 ((en))
  5. ↑ Марин Бодаков, „окото/Властта/ухото“ Архив на оригинала от 2007-04-15 в Wayback Machine., рец. на „Легенда за легендите“, в. „Култура“, бр. 42, 14 ноември 2003
  6. ↑ Юлия Йорданова, „Сказание за фолклора (посткомунистическа версия)“, рец. на „Легенда за легендите“, електронно списание LiterNet, 28.05.2004, № 5 (54)

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни