Хенри Джеймс (автор)

Хенри Джеймс Henry James
американски писател
Фотография на Хенри Джеймс от Алис Бътън, преди 1916 г.
Роден	15 април 1843 г. Ню Йорк, САЩ
Починал	28 февруари 1916 г. (72 г.) Лондон, САЩ
Погребан	САЩ
Националност	САЩ (1843-1915)  Великобритания (1915-1916)
Учил в	Харвардски университет
Работил	писател, драматург
Литература
Период	1871-1916
Жанрове	роман, разказ, пиеса
Течение	литературен реализъм
Известни творби	„Примката на призрака“
Повлиян	Хенрик Ибсен, Оноре дьо Балзак
Семейство
Братя/сестри	Уилям Джеймс[1]
Съпруга	няма
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Хенри Джеймс в Общомедия

Хенри Джеймс (на английски: Henry James) е американски писател, написал 20 романа, 112 разказа, 12 пиеси и голямо количество литературна критика. Авторите, от които се учи, са Чарлз Дикенс, Оноре дьо Балзак и Натаниел Хоторн.

Хенри Джеймс е роден на 15 април 1843 г. в Ню Йорк в заможно семейство. Баща му, Хенри Джеймс старши, е един от най-известните интелектуалци на Америка в средата на 19 век, сред чиито приятели са Торо, Емерсън и Хоторн. Брат на Хенри Джеймс е Уилям Джеймс (1842 – 1910) – известен философ прагматист.

Животът на Джеймс преминава предимно в Европа. През детските си години пътува из цяла Европа с баща си и брат си. Преподават му частни учители в Женева, Лондон, Париж, Болоня и Бон. На деветнадесетгодишна възраст за кратко време следва право в Харвард, но интересите му са повече в областта на литературата, отколкото на правото. Джеймс публикува първия си разказ „Трагедия от грешки“ на 21-годишна възраст и оттогава се посвещава на литературата.

От ранни години Джеймс чете в оригинал класически произведения на английската, американската, френската и немската литература, както и руски класици в превод. Първият му роман – „Пази и защитавай“ (Watch and Ward) (1871) – е за един ерген, който осиновява 12-годишно момиченце и планира да се ожени за него.

След като живее известно време в Париж, Джеймс се премества в Лондон, а оттам в Рай, Съсекс. По време на първите си самостоятелни години в Европа Джеймс пише романи, които описват живота на американци, живеещи в чужбина. Едва през 1905 г. Джеймс посещава отново САЩ.

Между 1906 и 1910 г. Джеймс ревизира много от разказите и романите си за т. нар. Нюйоркско издание на събраните му произведения. Автобиографията му, „Едно малко момче и другите“ (1913) е последвана от продължение – „Бележки на един син и брат“ (1914). Третият том, „Средна възраст“, се появява посмъртно през 1917. Избухването на Първата световна война е шок за Джеймс и през 1915 той става британски гражданин в знак на вярност към втората си родина и като протест срещу отказа на САЩ да влезе във войната. Джеймс получава удар през декември 1915 г. В очакване на смъртта възкликва: „Е, това е то най-сетне, известното нещо!“ Умира в Рай след три месеца на 28 февруари 1916 г. Два романа остава недовършени – „Слоновата кула“ и „Усет за миналото“ (1917).

Характерно за романите на Джеймс е психологията, разбирането, чувствително нарисуваните портрети на дами. Неговите главни теми са невинността на новия свят в конфликт с корупцията и мъдростта на стария. Сред неговите шедьоври е „Дейзи Милър“ (1879), където младата и невинна американка Дейзи намира своите ценности в конфликт със сложните европейски условности. В „Портрет на една дама“ (1881) млада американска жена е измамена по време на пътуванията ѝ из Европа. Окончателната версия на романа се появява през 1908. Главната героиня Изабел Арчър, безпарично сираче, отива в Англия при своите леля и чичо и техният туберкулозен син, Ралф. Изабел наследява пари, отхвърля едно добро предложение за брак и необмислено се жени за Гилбърт Озмънд, сноб вдовец, преждевременно състарен, с млада дъщеря, Пензи. Очаква я голямо разочарование.

„Бостънци“ (1886) e написан в период на надигащ се феминизъм, r е основан на романа на Алфонс Доде „Евангелистът“. „Това, което знаеше Мейси“ (1897) обрисува младо момиче, което трябва да избира между родителите и майчински нежната си стара гувернантка. В „Крилата на гълъба“ (1902) наследството разрушава любовта на млада двойка. Джеймс смята „Посланиците“ (1903) за свое „най-съвършено“ произведение на изкуството. Романът рисува опитите на Ламбърт Стретчър да убеди Чад, сина на мисис Нюсъм, да се върне от Париж обратно в Съединените щати. Възможността Стретчър да се ожени за мисис Нюсъм е изпусната, но той все пак остава доволен в ролята си на вдовец и наблюдател.

Едно от най-прочутите произведения на Джеймс е „Примката на призрака“. Тази новела е написана под формата на дневник, останал от гувернантка, която е работила в заможно, изолирано имение в Англия. Тя се опитва да спаси две невинни и разглезени деца от демони и призраци, за които до края не става ясно къде се появяват – в къщата ли или в болното съзнание на гувернантката.

Въпреки че Джеймс е най-добре известен с романите си, неговите есета с литературна критика днес привличат читатели и извън ерудираните познавачи. В ранната си критика Джеймс смята, че британските и американски романи са скучни и безформени, а френската литература е „непоносимо нечиста“. „Мосю Зола е великолепен, но той прави впечатление на невеж пред английския читател, той сякаш работи на тъмно; ако притежаваше толкова много светлина, колкото енергия, неговите резултати щяха да бъдат с най-висока стойност.“. Х. Дж. Уелс използва Джеймс като прототип за моделиране за Джордж Бун в своя роман „Бун“ (1915). Когато главният герой спори, че романите трябва да бъдат използвани за пропаганда, а не за изкуство, Джеймс изпраща писмо до Уелс: „Изкуство е това, което създава живот, събужда интерес, придава важност, и аз не познавам никакъв заместител на силата и красота на този процес. Никога не бих могъл да бъда Бун“.

• Watch and Ward (1871)
• Eugene Pickering (1874)
• Roderic Hudson (1875)
• The American (1877)
• The Europeans (1878)
  Европейците, изд.: „Сиела“, София (2005), прев. Людмила Колечкова
• Daisy Miller (1879)
• The Diary of Man of Fifty (1879)
• An International Episode (1879)
• Confidence (1879)
• Washington Square“ (1880)
  Уошингтън Скуеър, изд.: „Фама“, София (2009), прев.
• The Portrait of a Lady (1881)
  Портрет на една дама, изд.: „Народна култура“, София (1972, 1983), прев. Юлий Генов
• The Bostonians (1886)
  Бостънци, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Надежда Розова
• The Princess Casamassima (1886)
• The Reverberator (1888)
• The Tragic Muse (1890)
• The Other House (1896)
• The Spoils of Poynton (1897)
• What Maisie Knew (1897)
  Какво знаеше Мейзи, изд.: ИК „Колибри“, София (2011), прев. Иглика Василева
• The turn of the screw (1898)
  Примката на призрака, изд.: „Фама“, София (2002), прев. Иглика Василева
• The Awkward Age (1899)
• The Sacred Fount (1901)
• „Посланиците“ („The Ambassadors“, 1901)
• „Крилете на гълъбицата“ („The Wings of the Dove“, 1902)
• „Златната делва“ („The Golden Bowl“, 1904)
• The Aspern Papers (1908)
  Архивът на Аспърн, изд.: „Вестникарска група България“, София (2009), прев. Весела Еленкова
• The Whole Family (в съавторство, 1908)
• The Outcry (1911)
• The Ivory Tower (незавършен, публ. 1917)
• The Sense of the Past (незавършен, публ. 1917)

• Pyramus and Thisbe (1869)
• Still Waters (1871)
• A Change of Heart (1872)

• French Poets and Novelists (1875)
• English Hours (1905)
• The American Scene (1907)
• Within the Rim and Other Essays (1918)
• Henry James Letters to A. C. Benson and Auguste Monod (1969)

• A Small Boy and Others (1913)
• Notes of a Son and a Brother (1914)
• The Middle Years (1917)

• Портрет на една дама – библ. „Избрани романи“ № 5, изд.Народна култура, 1972 г.
• Европейците. Портрет на една дама (романи) – изд. Народна култура, 1983 г.
• Примката на призрака – изд. „Фама“, 2002 г.
• Европейците – изд. „Сиела“, 2005 г.
• Архивът на Аспърн – изд. „Фама“, 2008 г.; Вестникарска група „България“, 2009 г.
• Уошингтън Скуеър – изд. „Фама“, 2009 г.
• Какво знаеше Мейзи – изд. Colibri, 2011 г.
• Бостънци – изд. Colibri, 2016 г.

В сборници и други публикации

• Английски и американски разказвачи (сб. разкази) – изд.Народна култура, 1976 г.
• Желязната девственица: Разкази на ужаса (сборник) – изд. „Факел“, 1991 г.
• в статия „Изкуството на романа“, сп. „Език и литература“, 2/1999 г.
• „Майсторът на ковчези: 19 разказа за призраци“ (сборник) – ИК „Труд“, 2002 г.

• Berkeley Square (1933), реж. Франк Лойд
• The Lost Moment (1947), реж. Мартин Гейбъл
• The Philco Television Playhouse – ТВ сериал (от 1948), с много създатели
• Studio One – ТВ сериал (от 1948), с много създатели
• The Heiress (1949), реж. Уилям Уайлър
• The Prudential Family Playhouse – ТВ сериал (1950-1951), реж. Доналд Дейвис
• The House in the Square (1951), реж. Рой Уорд Бейкър
• Curtain Call (от 1952) – ТВ сериал, с много създатели
• Omnibus (от 1952) – ТВ сериал, с много създатели
• Screen Directors Playhouse – ТВ сериал (от 1955), с много създатели
• Matinee Theatre – ТВ сериал (от 1955), с много създатели
• Startime – ТВ сериал (от 1959), с много създатели
• The Innocents (1961), реж. Джек Клейтън
• BBC Play of the Month – ТВ сериал (от 1965), с много създатели
• The Portrait of a Lady (1968), реж. Джеймс Селан Джоунс
• The Nightcomers (1971), реж. Майкъл Уинър
• The Golden Bowl – ТВ сериал (от 1972), реж. Джеймс Селан Джоунс
• The Turn of the Screw (1974), реж. Дан Къртис
• Daisy Miller (1974), реж. Питър Богданович
• The Europeans (1979), реж. Джеймс Айвъри
• Les ailes de la colombe (1981), реж. Беноа Жако
• The Turn of the Screw (1982), реж. Петър Вайгъл
• The Bostonians (1984), реж. Джеймс Айвъри
• The Bostonians (1984), реж. Джеймс Айвъри
• Otra vuelta de tuerca (1985), реж. Елой де ла Иглесиа
• Nightmare Classics – ТВ сериал (от 1989), с много създатели
• The Turn of the Screw (1992), реж. Ръсти Леморанд
• The Haunting of Helen Walker (1995), реж. Том Маклафлин
• The Portrait of a Lady (1996), реж. Джейн Кемпиън
• The Wings of the Dove (1997), реж. Йън Софтли
• Washington Square (1997), реж. Агниежка Холънд
• Under Heaven (1998), реж. Мег Ричмън
• The American (1998), реж. Пол Унвин
• Presence of Mind (1999), реж. Антъни Ейлой
• The Haunting of Hell House (1999), реж. Мич Маркус
• The Turn of the Screw (1999), реж. Бен Болт
• Die Freunde der Freunde (2002), реж. Доминик Граф
• The Californians (2005), реж. Джонатан Паркър
• In a Dark Place (2006), реж. Донато Ротуно
• Le pendu (2007), реж. Клер Девер
• Il mistero del lago (2009), реж. Марко Серафини
• The Turn of the Screw (2009), реж. Тим Фивел
• The Aspern Papers (2010 г.), реж. Мариана Хелмунд
• What Maisie Knew (2012), реж. Скот Макджехи и Дейвид Сиджел

• ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“

• ((en)) Произведения на Henry James в проекта Гутенберг
• ((en)) Хенри Джеймс в Internet Movie Database
• ((en)) Henry James Timeline, в. Гардиън, 22 юли 2008
• Венцеслав Константинов: „Хенри Джеймс през погледа на Чарлс Пърси Сноу“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NARA NDL NEWW Women Writers NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat