Произведения

Поезия

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Хелмут Прайслер от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Хелмут Прайслер
Helmut Preißler
Роден16 декември 1925 г.
Починал20 декември 2010 г. (85 г.)
Бад Зааров, Германия
Професияпоет, преводач
Националност Германия
Жанрдетска литература
Хелмут Прайслер в Общомедия

Хелмут Прайслер (на немски: Helmut Preißler) е немски поет, преводач и автор на книги за деца.

Житейски и творчески път

Хелмут Прайслер е роден в Котбус, в семейството на майстор-предач.

В края на Втората световна война Прайслер пребивава две години в белгийски военнопленнически лагер. След това става учител и следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг. Създава си име още с първата стихосбирка „Гласове на мъртвите“ (1957) – поредица от въображаеми епитафии на загинали немски войници, – повлияна от естетиката на Бертолт Брехт и вдъхновена от книгата на американския поет Едгар Ли Мастърс „Антология Спун Ривър“. Като продължение следват „Гласове на живите“ (1958) и „Гласове на потомците“ (1961), в които Прайслер прославя „новия живот“ в традициите на агитационната поезия на Ерих Вайнерт и Куба.

Любовна лирика

Но освен като „партиен поет“ Хелмут Прайслер се откроява и като автор на съкровена любовна и интимна лирика. Сред най-значимите му книги са „Между треви и звезди“ (1963), „Щастието да е трайно“ (1971), „Моят копнеж: човекът“ (1976), „Мечтани брегове“ (1979), „Лотосови семена“ (1984), „С тебе искам да живея“ (1988), „Зелена диша Земята“ (1988). Прайслер е и съставител на антологията „Немска любовна поезия от Валтер фон дер Фогелвайде до наши дни“ (1963).

Обединена Германия

След политическата промяна в Германия през 1989 г. Хелмут Прайслер е поканен в 1993 г. да участва в писателска среща, където в самокритичен план поставя въпроса: „Как да се справят писателите от ГДР с рухването на илюзията на столетието?“

Признание

За творчеството си поетът е отличен с литературната награда на Министерството на културата на ГДР „Хайнрих Хайне“ (1966) и „Националната награда на ГДР“ (1971).

Библиография

  • Stimmen der Toten, Gedichte, 1957
  • Stimmen der Lebenden, Gedichte, 1958
  • Berichte der Delegierten, Gedichte, 1959
  • Stimmen aus den Brigaden, 1960
  • Stimmen der Nachgeborenen, Gedichte, 1961
  • Stimmen, 1962
  • Zwischen Gräsern und Sternen, Gedichte, 1963
  • Redet ein menschliches Wort, Gedichte, 1964
  • Wege und Begegnungen, 1968
  • Sommertexte, 1968
  • Poesiealbum 9, 1968
  • Poesiealbum 31, 1970
  • Glück soll dauern, 1971
„Зелена диша Земята“ (1988)
  • Farbiger Traum, Gedichte, 1972
  • Gedichte. 1957 – 1975, 1973
  • Himmelblau und Fröhlichsein, Kinderbuch, 1973
  • Dies ist mein Land, 1974
  • Meine Sehnsucht: Der Mensch, 1974
  • Erträumte Ufer, 1979
  • Da sagte Fips, Kinderbuch, 1979
  • Träume und Taten, 1980
  • Cuba, 1981
  • Mein erstes Leben, 1983
  • Lotoskerne, 1984
  • Ausgewählte Gedichte, 1985
  • Der Traum im Bambushaus, Kinderbuch, 1986
  • Postleitzahlen-Limericks, 1986
  • Ich will mit dir leben, Gedichte, 1988
  • Grün atmet die Erde, Gedichte, 1988
  • Wir wandern durch den Winterwald, Kinderbuch, 1989
  • Durch den Tag laufen, Gedichte, Geschichten, Bilder, 1989
  • Postleitzahlen-Limericks von Aachen bis Zwesten, 1993
  • Gründe oder wer nicht die Kehre macht. Autobiographie 1990 – 1997, 1997
  • Schmieg dich mir an, 2002
  • Simpl reimt, 2002

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни