Хайнрих Бьол (автор)

Хайнрих Бьол Heinrich Böll
германски писател
Хайнрих Бьол в Бон през 1981 г.
Роден	21 декември 1917 г. Кьолн, Германска империя
Починал	16 юли 1985 г. (67 г.) Кройцау-Лангенбройх, Германия
Погребан	Федерална република Германия
Религия	Католическа църква
Националност	Германия
Учил в	Кьолнски университет
Работил	писател, поет, сценарист, преводач
Литература
Жанрове	разказ, роман, есе, радиопиеса
Течение	Литература на развалините
Известни творби	„Билярд в девет и половина“ (1959) „Възгледите на един клоун“ (1963) „Групов портрет с дама“ (1971) „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974)
Награди	„Георг Бюхнер“ (1967) Нобелова (1972)
Семейство
Съпруга	Анемари Бьол
Деца	Рене Бьол Раймунд Бьол
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Хайнрих Бьол в Общомедия

Хайнрих Бьол (на немски: Heinrich Böll) е един от най-изтъкнатите германски писатели след Втората световна война. Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1972 г.

Хайнрих Бьол е роден на 21 декември 1917 г. в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 30-те години успешно устоява да не бъде включен в Хитлеровата младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет.

Призован е във Вермахта и шест години участва във Втората световна война. Воюва във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и изпратен в лагер за военнопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и цял живот му се налага да ходи по болници.

Същата година се завръща в разрушения си роден град и продължава следването си по германистика. През 1947 г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма. Представител е на движението Литература на развалините.

След войната писателят често пътува като представител на новата, след-нацистка Германия. Когато Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз (1974), първото убежище, което получава е в дома на Бьол.

Първият роман на Бьол, „Влакът пристигна навреме“, е публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Световно признание си спечелва с романите „Дом без стопани“ (1954), „Билярд в девет и половина“ (1959), „Възгледите на един клоун“ (1963), „Групов портрет с дама“ (1971), „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974) и „Грижовна обсада“ (1979). Последният му роман, литературен паметник на град Бон, тогавашна столица на ФРГ, е „Жени пред речен пейзаж“ (1985).

Белетристичното творчество на Бьол е дълбоко свързано с родния му град Кьолн, с почти задължителния за гражданите римокатолицизъм и с доста грубоватото им чувство за хумор. В следвоенните години Бьол е ангажиран със спомени от войната и въздействието ѝ – материално и психологическо – върху живота на обикновените хора. Те са истинските герои в неговите романи и разкази. Отрицателните му герои са фигури, облечени във власт – правителството, крупния бизнес и Църквата, които той бичува с хумор и горчивина, за техния конформизъм, малодушие, егоизъм и злоупотреби.

Стилът на Бьол се отличава с простота на изказа и силно въздействие. Характерно за Бьол е вглеждането в характерите на своите герои, в ситуациите и предметния свят, който осъществява сюжетната завръзка в разказа.

Хайнрих Бьол е превеждан на повече от 30 езика и е един от най-четените немски автори.

В годината на Нобеловата награда за литература (1972) Хайнрих Бьол публикува и книга с поезия. В нея с дълбоко проникновение обрисува картината на обществения живот във Федерална република Германия. Тази картина е мрачна, угнетяваща, но в нея има и упование. И като поет Бьол проявява мъжеството да бъде безпощадно критичен към всички прояви на бездуховност и насилие над човека и все пак да търси и намира пролуки за светлината, за вярата, надеждата и любовта. Той е убеден в способността на поезията, на литературата и изкуството да променят света – да го изпълват с повече човечност и мъдрост. Посмъртно са публикувани още две негови стихосбирки – „Идем отдалеч“ (1986) и „Ангелът – когато го търсиш“ (1987).

• Die Botschaft, 1947
• Der Mann mit den Messern, 1948
• Der Zug war pünktlich, 1949
  • Влакът пристигна навреме
• An der Brücke, 1949
• Wanderer, kommst du nach Spa..., Erzählungen, 1950
• Die schwarzen Schafe, 1951
• Wo warst du, Adam?, Roman, 1951
  Къде беше, Адам?, Изд. „Ланс&Делакорт“, София, 1999, ISBN 954-8415-51-8
• Nicht nur zur Weihnachtszeit, 1951
• Mein Onkel Fred, 1951
• Der Lacher, 1952
• Schicksal einer henkellosen Tasse, 1952
• Die unsterbliche Theodora, 1953
• Bekenntnis eines Hundefängers, 1953
• Erinnerungen eines jungen Königs, 1953
• Im Lande der Rujuks, 1953
• Hier ist Tibten, 1953
• Die Waage der Baleks, 1953
• Und sagte kein einziges Wort, Roman, 1953
  И не каза нито дума, Изд. на ОФ, София, 1961
• Haus ohne Hüter, Roman, 1954
  Дом без стопанин, Изд. на НСОФ, София, 1963
• Unberechenbare Gäste, 1954
• Es wird etwas geschehen, 1954
• Das Brot der frühen Jahre, 1955
  Хлябът на предишните години, Изд. „Делакорт“, София, 2001, ISBN 954-8415-59-3
• Irisches Tagebuch, 1957
• Im Tal der donnernden Hufe, 1957
• Die Spurlosen, Hörspiel, 1957
• Hauptstädtisches Journal, 1957
• Der Wegwerfer, 1957
• Der Bahnhof von Zimpren, 1958
• Doktor Murkes gesammeltes Schweigen, 1958
• Billard um halb zehn, Roman, 1959
  Билярд в девет и половина, Изд. „Народна култура“, София, 1986
• Keine Träne um Schmeck, 1961
• Ein Schluck Erde, Drama, 1962
• Als der Krieg ausbrach. Als der Krieg zu Ende war, Zwei Erzählungen, 1962
• Ansichten eines Clowns, 1963
  Възгледите на един клоун, Изд. „Народна младеж“, София, 1966; „Народна култура“, София, 1986; Изд. „Весела Люцканова“, София, 1997, ISBN 954-8453-17-7
• Entfernung von der Truppe, 1964
• Ende einer Dienstfahrt, 1966
  Така завърши една командировка, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1971

• Gruppenbild mit Dame, Roman, 1971
  Групов портрет с дама, Изд. Атлантис КЛ, София, 1997
• Die verlorene Ehre der Katharina Blum, 1974
  Изгубената чест на Катарина Блум, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1987
• Berichte zur Gesinnungslage der Nation, 1975
• Du fährst zu oft nach Heidelberg und andere Erzählungen, 1979
• Fürsorgliche Belagerung, Roman, 1979
• Was soll aus dem Jungen bloss werden? Oder: Irgendwas mit Büchern., 1981
• Vermintes Gelände, 1982
• Das Vermächtnis, (geschrieben 1948 – 49), 1982
• Die Verwundung und andere frühe Erzählungen, 1983
• Frauen vor Flusslandschaft, Roman, 1985

Посмъртни издания

• Der Engel schwieg, Roman (geschrieben 1949 – 51), 1992
  Ангелът мълчи, Изд. „Делакорт“, 1998, ISBN 954-8415-39-9
• Der blasse Hund, Elf Erzählungen, 1995
• Kreuz ohne Liebe, Roman (geschrieben 1946 – 47), 2003

Сборници с разкази на Хайнрих Бьол на български

• Безсмъртната Теодора, Изд. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1968
• Джуджето и куклата, Изд. „Профиздат“, София, 1987
• В долината на кънтящите копита, Изд. „Весела Люцканова“, София, 1999, ISBN 954-8453-35-5
• Из спомените на един млад крал, Изд. „Весела Люцканова“, София, 2001, ISBN 954-8453-63-0

• 1951: „Награда на Група 47“ für Die schwarzen Schafe
• 1953: „Награда на германската критика“
• 1953: Förderpreis des Kulturkreises der deutschen Wirtschaft im BDI e.V.
• 1955: Prix du Meilleur livre étranger für die französische Übersetzung von Haus ohne Hüter
• 1958: Eduard von der Heydt-Kulturpreis der Stadt Wuppertal
• 1959: „Голяма художествена награда на провинция Северен Рейн-Вестфалия“
• 1967: „Награда Георг Бюхнер“ за цялостно творчество
• 1972: „Нобелова награда за литература“
• 1974: Carl-von-Ossietzky-Medaille
• 1974: Mitglied der American Academy of Arts and Letters
• 1975: Mitglied der Akademie der Künste (Berlin)
• 1979: Федерален орден за заслуги (отказан)
• 1982: Почетен гражданин на град Кьолн
• 1983: Professorentitel des Landes Nordrhein-Westfalen
• 1983: Mitglied der American Philosophical Society
• 1984: Mitglied der American Academy of Arts and Sciences
• 1984: Commandeur im Ordre des Arts et des Lettres
• 2010: Почетен гражданин на град Борнхайм (посмъртно)
• 2015: Dankbarkeitsmedaille des Europäischen Zentrums der Solidarność (посмъртно)
• 2017: Die Deutsche Post brachtet eine Briefmarke zum 100. Geburtstag Heinrich Böll zu 0,70 € für den Standardbrief heraus.^[1]

През 1985 г. родният град на писателя Кьолн учредява в негова чест наградата „Хайнрих Бьол“ за изтъкнати постижения в областта на немската литература.

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Хайнрих Бьол
• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Възгледите на един клоун
• В Общомедия има медийни файлове относно Хайнрих Бьол
• Поезия и проза от Хайнрих Бьол, в превод на Венцеслав Константинов
• „Биография и библиография на Хайнрих Бьол“ Архив на оригинала от 2011-08-08 в Wayback Machine.
• „Вестта“ (разказ), превод на Анелия Цанкова, в Litclub.com, електронна публикация на 21 октомври 2001 г.
• „Тогава в Одеса“ (разказ), превод на Здравка Евстатиева, в „Литературен Форум“, бр. 33 (474), 16 октомври 2001
• Венцеслав Константинов: Между отчаянието и надеждата Архив на оригинала от 2012-01-25 в Wayback Machine., „Профиздат“, 1987
• ((de)) Хайнрих Бьол в Die LYRIKwelt
• ((de)) Zu Heinrich Böll Архив на оригинала от 2007-12-17 в Wayback Machine.
• ((en)) Хайнрих Бьол в Internet Movie Database

п б р Нобелова награда за литература Лауреати на наградата 1901: Прюдом 02: Момзен 03: Бьорнсон 04: Ф. Мистрал, Ечегарай 05: Сенкевич 06: Кардучи 07: Киплинг 08: Ойкен 09: Лагерльоф 1910: Хайзе 11: Метерлинк 12: Хауптман 13: Тагор 15: Ролан 16: Хейденстам 17: Гелеруп, Понтопидан 19: Спителер 1920: Хамсун 21: Франс 22: Бенавенте 23: Йейтс 24: Реймонт 25: Шоу 26: Деледа 27: Бергсон 28: Унсет 29: Ман 1930: Луис 31: Карлфелт 32: Голсуърти 33: Бунин 34: Пирандело 36: О'Нийл 37: Мартен дю Гар 38: Бък 39: Силанпя 44: Йенсен 45: Г. Мистрал 46: Хесе 47: Жид 48: Елиът 49: Фокнър 1950: Ръсел 51: Лагерквист 52: Мориак 53: Чърчил 54: Хемингуей 55: Лакснес 56: Хименес 57: Камю 58: Пастернак° 59: Куазимодо 1960: Перс 61: Андрич 62: Стайнбек 63: Сеферис 64: Сартр° 65: Шолохов 66: Агнон, Закс 67: Астуриас 68: Кавабата 69: Бекет 1970: Солженицин 71: Неруда 72: Бьол 73: Уайт 74: Юнсон, Мартинсон 75: Монтале 76: Белоу 77: Алейксандре 78: Сингер 79: Елитис 1980: Милош 81: Канети 82: Гарсия Маркес 83: Голдинг 84: Сейферт 85: Симон 86: Шоинка 87: Бродски 88: Махфуз 89: Села 1990: Пас 91: Гордимър 92: Уолкът 93: Морисън 94: Ое 95: Хийни 96: Шимборска 97: Фо 98: Сарамагу 99: Грас 2000: Гао 01: Найпол 02: Кертес 03: Кутси 04: Йелинек 05: Пинтър 06: Памук 07: Лесинг 08: Льо Клезио 09: Мюлер 2010: Варгас Льоса 11: Транстрьомер 12: Мо 13: Мънро 14: Модиано 15: Алексиевич 16: Дилън 17: Ишигуро 18: Токарчук 19: Хандке 2020: Глик 21: Гурна 22: Ерно 23: Фосе 24: Хан ° Наградата е отказана/Не е присъждана през: 1914, 1918, 1935, 1940-43 година

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat