Ханс Магнус Енценсбергер (автор)

Ханс Магнус Енценсбергер Hans Magnus Enzensberger
германски поет и преводач
Ханс Магнус Енценсбергер, 2006 г. 20 май 2006 г.
Роден	11 ноември 1929 г. Кауфбойрен, Ваймарска република
Починал	24 ноември 2022 г. (93 г.) Мюнхен, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил във	Фрайбургски университет Хамбургски университет Университет на Ерланген
Литература
Псевдоним	Линда Килт, Елизабет Амбрас, Серенус Брезенганг, Андреас Талмайр
Жанрове	есе, проза, поезия
Течение	Група 47
Семейство
Съпруга	Мария Алигер Дагрун Енценсбергер
Деца	Терезия Енценсбергер
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Ханс Магнус Енценсбергер в Общомедия

Ханс Магнус Енценсбергер (на немски: Hans Magnus Enzensberger) е германски поет, белетрист, есеист, драматург и преводач.

Ханс Магнус Енценсбергер е роден в Кауфбойрен. Прекарва детството си в Нюрнберг, преживява бомбардировките над града и евакуацията, а в края на Втората световна война е призован в „народното опълчение“.

Енценсбергер следва литературознание, чужди езици и философия в Ерланген, Фрайбург, Хамбург и парижката Сорбона. Три години сътрудничи на студентски театър, после на автостоп прекосява Европа от Лапландия до Гибралтар. В 1955 г. защитава докторска дисертация върху поетиката на Клеменс Брентано.

В 1957 г. Ханс Магнус Енценсбергер публикува първата си стихосбирка „В защита на вълците“ ^[1], в която с грубовато и предизвикателно слово, с употреба на жаргон, игрословици и езикови монтажи, изразява гнева си от духовната корупция и еснафското безразличие в своята родина. С желанието си стиховете му да бъдат възприемани като „предмети за потребление подобни на оръжия“ Енценсбергер става художествен наследник на Ерих Кестнер и Бертолт Брехт.

През 1957 г. поетът предприема пътувания из САЩ и Мексико, две години престоява в Норвегия и една година в Италия. Втората му стихосбирка „Роден език“ (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик.

В 1963 г. Енценсбергер получава авторитетната литературна награда „Георг Бюхнер“, пътува в Съветския съюз, а след това из Близкия изток. Публикува стихосбирката „Писменост за слепци“ (1964) и става гост-доцент по поетика във Франкфуртския университет. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание „Курсбух“, с което упражнява силно влияние върху студентското движение от 60-те години. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в САЩ в знак на протест срещу американската политика и живее две години в Куба, като взима участие в Конгреса на културата в Хавана. Голяма литературна слава му донася поетическият епос „Гибелта на 'Титаник'“ (1978). Освен това публикува „Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса“ (1978), „Фурията на изчезването“ (1980), „Павилион“ (1995), „По-леко от въздуха“ (1999), „Тридесет и три стихотворения“ (2001) и „Историята на облаците“ (2003).

Поетът се установява да живее в Мюнхен.

• Bildzeitung, Gedicht, 1957
• verteidigung der wölfe, Gedichte, 1957
• An alle Fernsprechteilnehmer, Gedicht, 1960
• landessprache, Gedichte, 1960
• Gedichte. Die Entstehung eines Gedichts, 1962
• blindenschrift, Gedichte, 1964
• Mausoleum. 37 Balladen aus der Geschichte des Fortschritts, 1975
• Der Untergang der Titanic. Eine Komödie, Versepos, 1978
• Die Furie des Verschwindens. Gedichte, 1980
• Zukunftsmusik, Gedichte, 1991
• Kiosk. Neue Gedichte, 1995
• Leichter als Luft. Moralische Gedichte, 1999
• Die Geschichte der Wolken. 99 Meditationen, 2003
• Rebus, 2009
• Gedichte 1950-2010, 2010
• Blauwärts. Ein Ausflug zu dritt. Gedichte, 2013

• Brentanos Poetik, 1961 (Druckfassung der Diss. 1955)
• Einzelheiten, Essays, 1962
  • Band 1: Bewusstseins-Industrie
  • Band 2: Poesie und Politik
• Politik und Verbrechen, Essays, 1964
• doomsday, 1964
• Deutschland, Deutschland unter anderm. Äußerungen zur Politik, 1967
• Staatsgefährdende Umtriebe, Rede zur Verleihung des Nürnberger Literaturpreises, 1968
• Palaver. Politische Überlegungen 1967-1973, Essays, 1974
• Unsere Landessprache und ihre Leibwächter, 1979
• Politische Brosamen, Essays, 1982
• Auferstanden über alles. Fünf Untersuchungen, 1986
• Ach, Europa! Wahrnehmungen aus sieben Ländern, Prosa, 1987
• Mittelmaß und Wahn. Gesammelte Zerstreuungen, 1988
• Unsere Landessprache und ihre Leibwächter, 1989
• Die Große Wanderung, Essays, 1992
• Aussichten auf den Bürgerkrieg, 1993
• Das Brot und die Schrift, 1993
• Zickzack, Aufsätze, 1997
• Drawbridge Up: Mathematics – A Cultural Anathema / Zugbrücke außer Betrieb: Die Mathematik im Jenseits der Kultur (dt., engl.), 1999
• Nomaden im Regal, Essays, 2003
• Lyrik nervt! Erste Hilfe für gestresste Leser, 2004 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
• Heraus mit der Sprache. Ein bisschen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer, 2005 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
• Schreckens Männer – Versuch über den radikalen Verlierer, 2006
• Im Irrgarten der Intelligenz. Ein Idiotenführer, 2006
• Heraus mit der Sprache – Ein bißchen Deutsch für Deutsche, Österreicher, Schweizer und andere Aus- und Inländer, 2008
• Fortuna und Kalkül – Zwei mathematische Belustigungen, 2009
• Sanftes Monster Brüssel oder Die Entmündigung Europas, 2011
• Enzensbergers Panoptikum: Zwanzig Zehn-Minuten-Essays, 2012
• Überlebenskünstler. 99 literarische Vignetten aus dem 20. Jahrhundert, 2018
• Schreiben für ewige Anfänger. Ein kurzer Lehrgang (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr), 2018

• Das Verhör von Habana, Prosa, 1970
• Der kurze Sommer der Anarchie. Buenaventura Durrutis Leben und Tod, Roman, 1972
• Der Weg ins Freie. Fünf Lebensläufe, 1975
• Heiss & Kalt, Erotische Erzählungen, 1987 (unter dem Pseudonym Elisabeth Ambras)
• Josefine und ich – Eine Erzählung, 2006
• Schauderhafte Wunderkinder, 2006 (unter dem Pseudonym Linda Quilt)
• Hammerstein oder der Eigensinn, Biographie, 2008
• Herrn Zetts Betrachtungen, oder Brosamen, die er fallen ließ, aufgelesen von seinen Zuhörern, 2013
• Tumult, 2014
• Verschwunden!, 2014
• Immer das Geld!, 2015

• Diderot und das dunkle Ei. Ein Interview, 1990
• Die Tochter der Luft, Drama, 1992
• Voltaires Neffe. Eine Fälschung in Diderots Manier, 1996

• Zupp, Eine Geschichte (mit Gisela Andersch), 1958
• Der Zahlenteufel. Ein Kopfkissenbuch für alle, die Angst vor der Mathematik haben, 1997
• Wo warst du, Robert?, Roman, 1998
• Bibs, 2009

• Der Fliegende Robert. Gedichte, Szenen, Essays, 1989
• Diderots Schatten. Unterhaltungen, Szenen, Essays, 1994
• Die Elixiere der Wissenschaft. Seitenblicke in Poesie und Prosa, 2002
• Dialoge zwischen Unsterblichen, Lebendigen und Toten, 2004
• Meine Lieblings-Flops, gefolgt von einem Ideen-Magazin, 2010
• Album, 2010
• Gedichte 1950–2010, 2010
• Versuche über den Unfrieden, 2015
• Gedichte 1950–2015, 2015

• Clemens Brentano: Gedichte, Erzählungen, Briefe, (als Hrsg.) 1958
• Die Denunziation des Tourismus, (als Hrsg.) 1959
• Museum der modernen Poesie, (als Hrsg.) 1960
• Allerleirauh. Viele schöne Kinderreime, (als Hrsg.) 1961
• Vorzeichen. Fünf neue deutsche Autoren, (als Hrsg.) 1962
• Georg Büchner, Ludwig Weidig: Der Hessische Landbote. Texte, Briefe, Prozeßakten, (als Hrsg.) 1965
• Bartolomé de las Casas: Kurzgefaßter Bericht von der Verwüstung der Westindischen Länder, (als Hrsg.) 1966
• Freisprüche. Revolutionäre vor Gericht, 1970
• Klassenbuch. Ein Lesebuch zu den Klassenkämpfen in Deutschland, (als Mithrsg.) 1972
• Gespräche mit Marx und Engels, 1973
• Das Wasserzeichen der Poesie oder Die Kunst und das Vergnügen, Gedichte zu lesen, 1985 (unter dem Pseudonym Andreas Thalmayr)
• Die gescheiterte Revolution. Denkwürdigkeiten aus dem 19. Jahrhundert, 1996 (als Hrsg.)
• Geisterstimmen, 1999 (als Übersetzer und Herausgeber)

• Поезия за тези, които не четат поезия. Подбор и превод от немски език Стефан Бесарбовски, София: Народна култура, 1979, 50 с.
• Гибелта на „Титаник“. Превод от немски език Венцеслав Константинов, София: Народна култура, 1990, 148 с.
• Дяволът на числата, София: Сиела, 2008, 264 с.
• Йозефине и аз. Превод от немски език Владко Мурдаров, София: Атлантис-КЛ, 2008, 110 с.

• Durruti. Biographie einer Legende, 1972 (Buch, Regie, Produktion)

• 1956: „Награда Хуго Якоби“
• 1962: „Награда на немската критика“
• 1963: „Награда Георг Бюхнер“
• 1966: „Нюрнбергска награда“
• 1978: „Награда на немската критика“
• 1980: Златен венец – Стружки вечери на поезията
• 1985: „Награда Хайнрих Бьол“ на град Кьолн
• 1987: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
• 1993: „Награда за мир Ерих Мария Ремарк“
• 1993: „Das politische Buch“, verliehen von der Friedrich-Ebert-Stiftung
• 1994: „Мюнхенска почетна културна награда“
• 1997: „Награда Ернст Роберт Курциус“ за есеистика
• 1998: „Награда Хайнрих Хайне“ на град Дюселдорф
• 2000: „Hörbuch des Jahres“ за Das Wasserzeichen der Poesie
• 2002: „Награда на принцесата на Астурия“
• 2002: „Награда Лудвиг Бьорне“
• 2006: Награда „Д’Анунцио“ за цялостно творчество
• 2006: Medienpreis 2006 von der Berlin-Brandenburgischen Akademie der Wissenschaften und Verleihung des Enzensberger-Sterns
• 2010: Награда „Зонинг“
• 2015: „Награда Франк Ширмахер“

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

• В Общомедия има медийни файлове относно Ханс Магнус Енценсбергер
• Поезия от Ханс Магнус Енценсбергер, в превод на Венцеслав Константинов
• Венцеслав Константинов, Апокалипсисът като комедия, „Народна култура“, 1990
• "Драматургът Ханс Магнус Енценсбергер: Тихо да обожаваме непроницаемото" – интервю
• ((de)) Ханс Магнус Енценсбергер на сайта на издателство Suhrkamp
• ((de)) Lyrikline: Gegenwartslyrik Ханс Магнус Енценсбергер чете свои стихове
• ((de)) Ханс Магнус Енценсбергер в Литературния портал Бавария
• ((de)) Ханс Магнус Енценсбергер в Die LYRIKwelt
• ((en)) Ханс Магнус Енценсбергер в Internet Movie Database

п б р Стружки вечери на поезията, награда „Златен венец“ 1966 – 1975 Робърт Рождественски (1966) Булат Окуджава (1967) Ласло Над (1968) Мак Диздар (1969) Миодраг Павлович (1970) Уистън Хю Одън (1971) Пабло Неруда (1972) Еудженио Монтале (1973) Фазил Хюсню Дагларджа (1974) Леополд Седар Сенгор (1975) 1976 – 1985 Ежен Гилвик (1976) Артур Лундквист (1977) Рафаел Алберти (1978) Мирослав Кърлежа (1979) Ханс Магнус Енценсбергер (1980) Блаже Конески (1981) Никита Станеску (1982) Сачидананда Ватсяян (1983) Андрей Вознесенски (1984) Янис Рицос (1985) 1986 – 1995 Алън Гинсбърг (1986) Тадеуш Ружевич (1987) Десанка Максимович (1988) Томас Шапкот (1989) Хусто Хорхе Падрон (1990) Йосиф Бродски (1991) Ференц Юхас (1992) Генадий Айги (1993) Тед Хюз (1994) Йехуда Амихай (1995) 1996 – 2005 Макото Оока (1996) Адонис (1997) Лу Юан (1998) Ив Бонфоа (1999) Едоардо Сангвинети (2000) Шеймъс Хийни (2001) Славко Михалич (2002) Тумас Транстрьомер (2003) Васко Граса Моура (2004) Уилям Стенли Мървин (2005) 2006 – 2015 Нанси Морехон (2006) Махмуд Дарвиш (2007) Фатос Арапи (2008) Томаж Шаламун (2009) Любомир Левчев (2010) Матея Матевски (2011) Монгане Уоли Сероте (2012) Хосе Емилио Пачеко (2013) Ко Ун (2014) Бей Дао (2015) 2016 – 2023 Маргарет Атууд (2016) Чарлз Симич (2017) Адам Загаевски (2018) Ана Бландиана (2019) Амир Ор (2020) Керол Ен Дафи (2021) Шунтаро Таникава (2022) Влада Урошевич (2023) Жан-Пиер Симеон (2024)

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat ZBMATH