Биография
По-долу е показана статията за Георги Мишев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Георги Мишев | |
| български писател | |
 8 декември 2010 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Жанрове | сценарий, очерк |
| Известни творби | „Матриархат“ „Вилна зона“ „Селянинът с колелото“ „Дами канят“ „Дунав мост“ |
| Награди | „Златен ланец“ (1998)[1] „Петко Р. Славейков“ (2003) Голямата награда за литература на Софийския университет (2006) „Константин Константинов“ (2013) „Райко Алексиев“ (2014) „Йордан Йовков“ (2015) |
| Народен представител в: VII ВНС | |
| Семейство | |
| Деца | Михаил Вешим[2] Цветан Гемишев[2] |
| Подпис | .jpg) |
| Уебсайт | |
| Георги Мишев в Общомедия | |
Георги Мишев Иванов е български сценарист, писател и редактор.
Биография
Георги Мишев Иванов е роден на 3 ноември 1935 г. в с. Йоглав, Ловешко. Завършва Техникума по ветеринарна медицина „Цанко Патарински“ в Ловеч (1953) и журналистика в Софийския държавен университет (1958).
В периода 1958 – 1967 г. е окръжен кореспондент на в-к „Септемврийче“ в Ловеч. Член на литературен кръжок „Христо Кърпачев“ (Ловеч). През 1966 г. е организатор и съставител на първия алманах на писателите в Ловеч, озаглавен „С дъх на люляк“.
Редактор в издателство „Народна младеж“ (1967 – 1970), редактор (1970) и сценарист (1973) в „Киностудия Бояна“ (София).
Автор на разкази, повести и романи за възрастни и деца. Сред тях са „Осъмски разкази“, „Хлапето“, „Носачи на жалони“, „Адамити“, „Матриархат“, „Вилна зона“, „Селянинът с колелото“, „Дами канят“ и „Патриархат“. Неговите сценарии за игрални филми са влезли в златния фонд на българското кино. Сред тях са „Преброяване на дивите зайци“ и „Вилна зона“ на режисьора Едуард Захариев, „Дами канят“ и „Самодивско хоро“ на режисьора Иван Андонов, „Не си отивай“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“ на режисьора Людмил Кирков и др.
Член на Съюза на българските писатели. Председател е на Обществения комитет за екологична защита на Русе от създаването му на 8 март 1988 г. Народен представител в VII велико народно събрание (1990 – 1992).
Негов син е писателят хуморист Михаил Вешим.
Признание и награди
- Заслужил деятел на културата (1981)
- Специална награда на XV кинофестивал на българския игрален филм (1978)
- Награди от кино-фестивали в Локарно, Карлови Вари, Москва и др.
- Националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (2003)
- Голямата награда за литература на Софийския университет (2006)
- На 27 април 2006 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Ловеч „За принос в утвърждаване престижа на Ловеч в страната и чужбина“.[3]
- Националната награда за детска литература „Константин Константинов“ (2013)[4]
- На 7 март 2014 г. получава Националната литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.[5]
- На 21 ноември 2015 г. в Добрич получава връчваната на пет години Национална литературна награда „Йордан Йовков“.[6][7][8]
Библиография
- Синеокият рибар. Разкази за В. Левски. София: Народна младеж, 1958, 35 с. (2 изд., 1987)
- Две момчета и Олимпи. Малка повест. 1961
- Осъмски разкази. 1963
- Хлапето. Разкази за юноши. 1964
- Адамити. Разкази. 1966
- Добре облечени мъже. Прости провинциални разкази. Варна: Георги Бакалов, 1967, 160 с.
- Матриархат. София: Народна младеж, 1967, 161 с. (2 изд., 1978; 3 изд., София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, 114 с.)
- Носачи на жалони. Повест за юноши. 1968 (2 изд., София: Отечество, 1980, 127 с.)
- Приказки по домофона. София: Български писател, 1969, 52 с.
- Есенен панаир. Разкази и новели. София: Народна младеж, 1970, 280 с.
- Гумена глава. Повест за деца. София: Български писател, 1971, 100 с.
- Отдалечаване. Повест. 1973
- Гнездото на кълвачите. Приказка. 1974
- Вилна зона. Повест. София: Отечествен фронт, 1976, 138 с. (2 изд., София: Народна младеж, 1985, 188 с.; 3 изд. Велико Търново: Слово, 2004, 225 с.)
- Киносценарии (Момчето си отива. Не си отивай. Преброяване на дивите зайци. Самодивско хоро). 1978
- Произведено в провинцията. Новели. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 177 с.
- Бозайници. Разкази. София: Профиздат, 1982, 189 с.
- Пъпна връв. Две повести. 1982
- Селянинът с колелото. Избрана проза. 1985
- Дами канят. Роман. София: Български писател, 1986, 197 с. (2 изд., София: Слънце, 2006, 239 с.)
- Майстор в храстите. Приказка за деца. 1986
- Добър ден, господин учителю. Разкази за деца. София: Отечество, 1987, 120 с.
- Четиво за мислещи тръстики. Разкази. 1992
- Село край дворец. София: Балкани, 1998, 50 с.
- Дунав мост. Роман. София: Хемус, 1999, 375 с.
- Сламено сираче. Роман за юноши. София: Егмонт, 2004, 148 с.
- Патриархат. София: Литературен форум, 2008, 527 с.
- Преброяване на дивите зайци. Избрани разкази и новели. София: Сиела, 2008, 416 с.
- Мир на страха ни. Пловдив: Хермес, 2015, 527 с.[9]
Филмография
- „Патриархат“ (7-сер. тв, 2005)[10]
- „Дунав мост“ (7-сер. тв, 1999)
- „Зона В-2“ (1989)
- „Есенно слънце“ (1982)
- „Дами канят“ (1980)
- „Почти любовна история“ (1980)
- „Лъжовни истории“ (1977)
- „Матриархат“ (1977)
- „Не си отивай!“ (1976)
- „Самодивско хоро“ (1976)
- „Вилна зона“ (1975)
- „Селянинът с колелото“ (1974)
- „Шосе Е-107“ (1974)
- „Преброяване на дивите зайци“ (1973)
- „Момчето си отива“ (1972)
- „По улица Раковски“ (1970, документален късометражен)
- „Ако не иде влак“ (1967, късометражен)
Източници
- ↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995 – 2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
- ↑ а б eva.bg
- ↑ Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 59 – 62. ISBN 978-954-8259-84-2
- ↑ „Носители на Националната награда „Константин Константинов“ – 2013 г.“ Архив на оригинала от 2016-03-13 в Wayback Machine., Сливенски новини, 8 май 2012 г.
- ↑ „Георги Мишев с наградата „Райко Алексиев“, електронен бюлетин „Културни новини“, 7 март 2014 г.
- ↑ Валентина Добринчева, „Георги Мишев получи Националната литературна награда „Йордан Йовков“, dariknews.bg, 21 ноември 2015 г.
- ↑ Станислава Кръстева, „Писателят Георги Мишев получи националната литературна награда „Йордан Йовков“, topnovini.bg, 21 ноември 2015 г.
- ↑ „Георги Мишев получи националната литературна награда „Йордан Йовков“ Архив на оригинала от 2020-09-21 в Wayback Machine., БТА, 21 ноември 2015 г.
- ↑ Откъси от „Мир на страха ни“ на Георги Мишев, Портал за култура, изкуство и общество, 13.11.2014 г.
- ↑ Геновева Димитрова, „Фейлетонен трагизъм“, рец. във в. „Култура“, бр. 41, 25 ноември 2005 г.
Външни препратки
- От и за Георги Мишев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Георги Мишев в Литернет
- Критика за Георги Мишев в Литернет
- Произведения на Георги Мишев в
Моята библиотека - Откъс от „Вилна зона“ на Георги Мишев, в. „Дневник“, 21 ноември 2015
- Георги Мишев в
Internet Movie Database ((en)) - Марин Георгиев, „Опити за опитността“, Портал за култура, изкуство и общество, 30 март 2021
|
