Бърнард Шоу (автор)

Произведения

Разказ

Биография

По-долу е показана статията за Джордж Бърнард Шоу от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Джордж Бърнард Шоу
George Bernard Shaw
Роден26 юли 1856 г.
Починал2 ноември 1950 г. (94 г.)
Професиядраматург, писател, пътешественик, есеист, театрален критик
Националност Ирландия
 Великобритания
Жанрсатира, черна комедия
Награди
Нобелова награда
Нобелова награда
Подпис
Уебсайт
Джордж Бърнард Шоу в Общомедия

Джордж Бърнард Шоу (на английски: George Bernard Shaw) е виден ирландски писател – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. Носител на Нобелова награда за литература (1925). Един от основателите на Лондонското училище по икономика и политически науки. Вторият (след Шекспир) по популярност драматург в английския театър. Един от двамата в историята на човечеството (вторият е Боб Дилън), удостоени и с Нобелова награда, и с „Оскар“.

Шоу става Нобелов лауреат през 1925 г. „за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща сатира, често съчетана с изключителна поетична красота“, а получава „Оскар“ през 1939 г. за сценария на филма „Пигмалион“, който е екранизация на едноименната му комедия.

Биография

Роден е на 26 юли 1856 г.[1] в Дъблин, Ирландия в семейството на Джордж Кар Шоу, търговец на зърно, и Лусинда Шоу, професионална певица. Има и две сестри.

Средното си образование получава в Дъблин. По-късно Шоу нарича училището „най-вреден етап“ от образованието си. Той неведнъж критикува образователната система, която се съсредоточава върху умственото, а не духовно развитие на децата. Особено авторът критикува системата за физически наказания в училищата.

Тъй като семейството няма средства да го изпрати в университет, Шоу на 15-годишна възраст започва работа като служител в агенция за недвижими имоти. Занимава се със събиране на наеми, същевременно се научава да води прецизно счетоводни книги и да пише с много четлив почерк. Всичко, написано с почерка на Шоу (дори и в напредналите му години) е лесно и приятно за четене.

През 1876 г. Шоу се мести в Лондон. Там започва да посещава библиотеки и музеи, усилено се занимава и създава своите първи произведения. Неговите ранни романи нямат успех до 1885 г., когато той става известен като творчески критик, и едва тогава те са публикувани.

Той сътрудничи на редица литературни издания („The Star“, „The Pall Mall Gazette“, „The World“), където завежда рубриките „Музикална критика“ и „Театрален живот“. Към средата на 1880-те той става уважаван театрален и музикален критик. Статиите си подписва с инициалите G.B.S. и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за рядко оригинален и остроумен журналист, който изразява смело своите мнения.

Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си „Къщата на вдовеца“, която включва в цикъла „Неприятни пиеси“. В този цикъл са включени още 2 пиеси: „Обичаният мъж“ (1893) и „Професията на госпожа Уорън“ (1894). Последната е забранена за поставяне на сцената и трябва да минат 8 години, за да може лондонската публика да я види. Вторият цикъл „Приятни пиеси“ обхваща: „Оръжията и човекът“ (1894) – действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война, „Кандида“ (1894), „Избраникът на съдбата“ и „Никога не може да се каже“ (1894). Третият цикъл са 3 пиеси за пуритани: „Ученикът на дявола“ (1898), „Цезар и Клеопатра“ (1899) и „Промяната у капитан Брасбоунд“ (1899). Към същия период от творческата му дейност се отнасят и комедиите „Човек и свръхчовек“ (1903), „Другият остров на Джон Бул“ (1904), „Майор Барбара“ (1905), „Дилемата на лекаря“ (1906), „Женитба“ (1908), „Неравен брак“ (1909), „Разобличението на Бланко Поснет“(1908), „Андрокъл и лъвът“ (1912), „Пигмалион“ (1913). През периода 1912 – 1918 г. Шоу пише едноактни пиеси (с 1 действие) на злободневни теми. След войната създава пиесите „Домът на разбитите сърца“ (1919), „Връщане в Матюзалем“ (1920), „Света Йоанна“ (1923), „Кола с ябълки“ (1929), „Много е хубаво, за да бъде вярно“ (1931), „Милионершата“ (1935), „На скалите“ (1933), „Женева“ (1938), „В щастливите дни на Карл Чарлз“ (1939).

Шоу е известен с изключително острия си език, като строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Защитавал е теориите на Маркс и Енгелс за класите. Известно време е привърженик на евгениката – идеята за унищожаване на низшите прослойки и хората, които с нищо не допринасят за съществуването си, което е било свързано с неговите социално-политически възгледи, но след това преминава на позицията на мека критика на това учение.[2]

Той е сред създателите на т. нар. Фабианско общество – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира към социална справедливост. Сред най-известните му и бляскави произведения са: „Къщите на вдовиците“ (пиеса, публикувана през 1893 от цикъла „Неприятни пиеси“), „Професията на мисис Уорън“ (драма с основна тема проституцията), „Кандида“, „Избраник на съдбата“, „Човек и свръхчовек“, „Майор Барбара“, „Андрокъл“ и др. Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му.

През 20-те години Шоу започва да губи вяра в идеята на фабианството, че обществото може да бъде променено постепенно, и става все по-запленен от диктаторските методи. През 1922 г. той приветства идването на Мусолини на власт в Италия, отбелязвайки, че на фона на „недисциплинираността, бъркотията и задънената улица в парламента“, Мусолини е „правилният вид тиранин“.[3] Шоу е готов да толерира определени диктаторски ексцесии; Уайнтрауб в своята биографична скица на ODNB коментира, че „флиртът на Шоу с авторитарните междувоенни режими“ е отнел много време, за да избледнее, а Беатрис Уеб смята, че той е бил „обсебен“ от Мусолини.[4]

Ентусиазмът на Шоу от Съветския съюз датира от началото на 20-те години, когато той приветства Ленин като „единствения наистина интересен държавник в Европа“.[5] През 1931 г. той посещава Съветския съюз с група, водена от Нанси Астор.[6] Внимателно организираното пътуване завършва с продължителна среща със Сталин, когото Шоу по-късно описва като „грузински джентълмен“ без злоба в него.[7] На вечеря, дадена в негова чест, Шоу казва на събралите се: „Видях всички „ужаси“ и бях ужасно доволен от тях“.[8] През март 1933 г. той е един от подписалите писмо в The Manchester Guardian, протестиращо срещу продължаващото погрешно представяне на съветските постижения: „Никоя лъжа не е твърде фантастична, нито една клевета не е твърде остаряла... за използване от по-безразсъдните елементи на британската преса“.[9]

Възхищението на Шоу от Мусолини и Сталин демонстрира нарастващото му убеждение, че диктатурата е единствената жизнеспособна политическа договореност. Когато нацистката партия идва на власт в Германия през януари 1933 г., Шоу описва Хитлер като „много забележителен човек, много способен човек“[10] и заявява, че се гордее, че е единственият писател в Англия, който е „скрупульозно учтив и справедлив към Хитлер“,[11] въпреки че основното му възхищение е към Сталин, чийто режим подкрепя безкритично през цялото десетилетие.[8] Шоу вижда пакта Молотов-Рибентроп от 1939 г. като триумф за Сталин, който, каза той, сега държи Хитлер под палеца си.[10]

В предговора си към своята пиеса „На скалите“ (1933) той излага теоретична основа за репресиите на НКВД срещу „враговете на народа“.[източник? (Поискан преди 7 дни)] В отворено писмо до редакцията на вестник Manchester Guardian Бърнард Шоу нарича появилите се в пресата сведения за глада в СССР (1932 – 1933) фалшива новина[9]. Също така в писмо до вестник Labour Monthly Бърнард Шоу открито застава на страната на Сталин и на Трофим Лисенко в кампанията против учените генетици[12].

Починал на 94-годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс, Хартфордшър.

Източници

  1. ↑ Internet Broadway Database (англ.) – 2000.
  2. ↑ Bond C. J. Eugenics and Bernard Shaw // The Eugenics Review. — Vol. 21. — P. 159 – 161.
  3. ↑ Holroyd, Michael. Bernard Shaw, Volume 3: 1918–1950: The Lure of Fantasy. London, Penguin, 1993. ISBN 978-0-14-012443-9. с. 143.
  4. ↑ Holroyd, Michael. Bernard Shaw, Volume 3: 1918–1950: The Lure of Fantasy. London, Penguin, 1993. ISBN 978-0-14-012443-9. с. 146.
  5. ↑ Holroyd, Michael. Bernard Shaw, Volume 3: 1918–1950: The Lure of Fantasy. London, Penguin, 1993. ISBN 978-0-14-012443-9. с. 226.
  6. ↑ Holroyd, Michael. Bernard Shaw, Volume 3: 1918–1950: The Lure of Fantasy. London, Penguin, 1993. ISBN 978-0-14-012443-9. с. 233 – 234.
  7. ↑ Weintraub, Stanley. GBS and the Despots // The Times Literary Supplement. 22 август 2011.
  8. ↑ а б Nestruck, J. Kelly. Was George Bernard Shaw a Monster? // The Globe and Mail. Niagara-on-the-Lake, Ontario, 1 July 2011.
  9. ↑ а б Letters to the Editor: Social Conditions in Russia by George Bernard Shaw, published in The Manchester Guardian, 2 March 1933 // Gareth Jones' Memorial Website. Архивиран от оригинала на 2013-03-08. Посетен на 2013-04-29. (на английски)
  10. ↑ а б Geduld, H. M. Bernard Shaw and Adolf Hitler // The Shaw Review 4 (1). 1961. с. 11–20.
  11. ↑ Holroyd, Michael. Bernard Shaw, Volume 3: 1918–1950: The Lure of Fantasy. London, Penguin, 1993. ISBN 978-0-14-012443-9. с. 421.
  12. ↑ Shaw, Bernard. The Lysenko Muddle // January 1949. Посетен на 2013-04-29. (на английски)

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Джордж Бърнард Шоу.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Ирландия“         Портал „Ирландия“