Фридрих Дюренмат (автор)

Фридрих Дюренмат Friedrich Dürrenmatt
Фридрих Дюренмат през 1989 г.
Роден	5 януари 1921 г. Конолфинген, Швейцария
Починал	14 декември 1990 г. (69 г.) Нойенбург, Швейцария
Националност	швейцарец
Уебсайт	Страница в IMDb
Фридрих Дюренмат в Общомедия

Фридрих Дюренмат (на немски: Friedrich Dürrenmatt) е швейцарски драматург, белетрист, поет и есеист, а също и художник.

Роден е в Конолфинген, кантон Берн, Швейцария в семейството на протестантски пастор.

Дюренмат следва теология, философия, естествени науки и литература в Цюрих, а после и в родния си град. Работи като график и театрален критик.

Дюренмат си създава световно име преди всичко като драматург, който с моралистичен патос дири своята нравствена позиция отвъд идеологиите и класовата борба. На сцена излиза трагикомедията му „Писано е“ (1947), но успех му донася комедията „Бракът на господин Мисисипи“ (1952). Най-често поставяните му драми са „Посещението на старата дама“ (1956), „Франк V“ (1959), и особено „Физиците“ (1962).

Литературния си път Дюренмат започва като прозаик. Пише разкази, повлияни от мрачните внушения на Франц Кафка и Ернст Юнгер. В тях се води мистична борба между световните сили на доброто и на злото. През 1950 г. излиза сборникът „Градът“ и първият му роман „Съдията и неговият палач“. Следват романът „Подозрението“ (1951), прозаичната комедия „Един грък търси гъркиня“ (1955), новелата „Аварията“ (1956) и романът „Обещанието„ (1958). През следващите години Дюренмат публикува самостоятелно издание на новелата „Тунелът“ (1964) и повестта „Сгромолясването“ (1971). Накрая идва и книгата „Зимната война в Тибет“ (1981) – зловеща „антиутопия“, в която от хуманистични позиции се разглеждат последиците от една Трета световна война. Така Фридрих Дюренмат се утвърждава и като майстор на психологическата проза, като сатирик с остър усет за гротескното и абсурдното.

В последното десетилетие от живота си Фридрих Дюренмат публикува книга със стихове, в която се изразява като предупредител за нещастията, които дебнат страната му и човешкия род (стихотворението „Швейцарски псалм I“ ^[1]). Посмъртно излиза и „Възможното е страшно. Избрани стихотворения“ (1993).

• 1945: Der Alte
• 1947: Es steht geschrieben. Eine Komödie
• 1947: Der Blinde. Ein Drama
• 1949: Romulus der Grosse. Eine Komödie
• 1950: Der Richter und sein Henker. Kriminalroman
• 1951: Der Verdacht. Kriminalroman (Подозрението)
• 1952: Die Ehe des Herrn Mississippi
• 1952: Der Tunnel. Kurzgeschichte
• 1953: Ein Engel kommt nach Babylon
• 1954: Herkules und der Stall des Augias. Hörspiel
• 1955: Grieche sucht Griechin. Eine Prosakomödie
• 1956: Der Besuch der alten Dame. Eine tragische Komödie
• 1956: Abendstunde im Spätherbst. Utopische Komödie in einem Akt zur Phänomenologie des Schriftstellers

• 1955 – 1957: Die Panne
• 1958: Es geschah am hellichten Tag
• 1958: Das Versprechen. Requiem auf den Kriminalroman (Обещанието)
• 1959: Frank der Fünfte. Oper einer Privatbank
• 1962: Die Physiker. Eine Komödie in 2 Akten
• 1963: Die Heimat im Plakat. Ein Buch für Schweizer Kinder
• 1966: Der Meteor. Eine Komödie in 2 Akten
• 1967: Die Wiedertäufer. Eine Komödie in zwei Teilen
• 1969: Play Strindberg. Totentanz nach August Strindberg
• 1970: Sätze aus Amerika
• 1971: Der Sturz. Erzählung
• 1972: Der Mitmacher. Komödie
• 1974: Zusammenhänge. Essay über Israel
• 1974: Nachgedanken. Eine Konzeption / Unter anderem über Freiheit, Gleichheit und Brüderlichkeit in Judentum, Christentum, Islam und Marxismus und über zwei alte Mythen
• 1975: Die Frist. Eine Komödie

• 1981: Labyrinth. Stoffe I-III
• 1983: Achterloo. Eine Komödie
• 1985: Minotaurus. Ballade
• 1985: Justiz. Roman
• 1986: Der Auftrag oder Vom Beobachten des Beobachters der Beobachter. Novelle in 24 Sätzen
• 1986: Rollenspiele
• 1988: Achterloo IV. Komödie
• 1989: Durcheinandertal. Roman
• 1990: Turmbau. Stoffe IV-IX.

Посмъртни издания

• 1991: Midas oder Die Schwarze Leinwand
• 1991: Kants Hoffnung. Zwei politische Reden. Zwei Gedichte
• 1992: Gedankenfuge. Texte aus dem Nachlass
• 1993: Das Mögliche ist ungeheuer. Ausgewählte Gedichte
• 1994: Skizzenbuch. Engel, Teufel und so weiter
• 1995: Der Pensionierte. Fragment eines Kriminalromans
• 1996: Gespräche 1961 – 1990 in vier Bänden
• 2001: Das Nashorn schreibt der Tigerin. Bild-Geschichten

• Фридрих Дюренмат, Физици, Комедия. Превод от немски Димитър Стоевски. София: Народна култура, 1966, 138 с.
• Фридрих Дюренмат, Съдията и неговият палач, Новели. Превод от немски Георги Георгиев. София: Народна култура, 1968, 296 с.
• Фридрих Дюренмат, Подозрението, Роман. Превод от немски Венцеслав Константинов. София: Народна младеж, 1972, 123 с.
• Фридрих Дюренмат, Обещанието. Подозрението, Романи. Превод от немски Георги Георгиев, Венцеслав Константинов. Пловдив: Христо Г. Данов, 1984, 228 с.
• Фридрих Дюренмат, Съдията и неговият палач. Подозрението, Романи. Превод от немски Георги Георгиев, Венцеслав Константинов. София: Народна младеж, 1989, 160 с.
• Фридрих Дюренмат, Правосъдие, Роман. Превод от немски Александър Андреев. Пловдив: Христо Г. Данов, 1989, 189 с.
• Фридрих Дюренмат, Съдията и неговият палач, Новела. Превод от немски Георги Георгиев. София: Зодиак-ВН, 1991, 88 с.
• Фридрих Дюренмат, Разговори 1961 – 1990, В 4 т., Превод от немски Генчо Дончев. София: ЛИК, 2002 (ISBN 954-607-545-0, ISBN 954-607-546-9, ISBN 954-607-547-7, ISBN 954-607-548-5)
• Фридрих Дюренмат, Съучастникът: Един комплекс. Превод от немски Иво Милев. София: Захарий Стоянов, 2003, 349 с. (ISBN 954-739-361-8)
• Фридрих Дюренмат, Клетвата, Роман. Превод от немски Георги Георгиев. София: Унискорп, 2008, 160 с. (ISBN 978-954-330-132-4)
• Фридрих Дюренмат, Избрани пиеси. Превод от немски София Тоцева. София: Рива, 2012, 336 с. (ISBN 978-954-320-397-0)

• 1958: „Награда Шилер“ на град Манхайм
• 1960: „Голяма награда „Шилер““
• 1979: „Литературна награда на Берн“
• 1983: „Австрийска държавна награда за европейска литература“
• 1985: „Награда Жан Паул“ на провинция Бавария
• 1986: „Възпоменателна награда Шилер“ на провинция Баден-Вюртемберг
• 1986: „Награда Георг Бюхнер“
• 1989:„Награда Ернст Роберт Курциус“ (за есеистика)

През 1969 г. писателят става почетен доктор на университета „Темпъл“ във Филаделфия, САЩ.

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., използван с разрешение.

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Фридрих Дюренмат
• В Общомедия има медийни файлове относно Фридрих Дюренмат
• Поезия и проза от Фридрих Дюренмат Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
• Венцеслав Константинов: Рицарят, Смъртта и Дяволът Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., „Христо Г. Данов“, 1984
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Фридрих Дюренмат, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
• ((de)) Фридрих Дюренмат в Die LYRIKwelt
• ((de)) Биобиоблография на Фридрих Дюренмат в проекта Biografien.org
• ((de)) Фридрих Дюренмат в проекта Deutsche Dichter Архив на оригинала от 2007-10-29 в Wayback Machine.
• ((en)) Фридрих Дюренмат в Internet Movie Database

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND HDS ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN RKD ICCU LIBRIS SIKART SNAC IdRef TLS ULAN VIAF WorldCat