Ерих Фрид (автор)

Биография

По-долу е показана статията за Ерих Фрид от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Ерих Фрид
Erich Fried
австрийски писател
Ерих Фрид през декември 1981 г.
Ерих Фрид през декември 1981 г.
Роден
Виена, Първа австрийска република
Починал
22 ноември 1988 г. (67 г.)
ПогребанВеликобритания
Религияатеизъм
Националност Австрия
Работилпоет, белетрист, есеист, преводач
Литература
Жанровепоезия, есе
Известни творби„Любовни стихотворения“ (1979
„Каквото е“
„Един войник и едно момиче“ (1960)
„Деца и глумци“ (1965)
„Почти всичко възможно“ (1975)
Подпис
Уебсайт
Ерих Фрид в Общомедия

Ерих Фрид (на немски: Erich Fried) е австрийски поет, белетрист, есеист и преводач.

Биография

Ерих Фрид е роден във Виена в еврейско семейство.

След Аншлуса на Австрия през 1938 г. и смъртта на баща му вследствие на разпити в Гестапо Фрид емигрира в Лондон, където остава да живее и упражнява различни професии – общ работник, млекар, библиотекар, стъклар. В 1950 г. става редактор на списание „Блик ин ди велт“, а след това сътрудник на немската секция на БиБиСи (до 1968 г.) и на лявото литературно списание „Кюрбискерн“.

Творчество

Поезия

Първите публикации на Ерих Фрид са стихосбирките „Германия“ (1944) и „Австрия“ (1945). През 1963 г. поетът става член на свободното литературно сдружение „Група 47“. В творбите си с типичен виенски „черен хумор“ Фрид създава застрашителни „модели“ на света, като провокира читателя към заемане на житейска и гражданска позиция. И в следващите си поетически книги, между които „Предупредителни стихове“ (1964), „Нападки“ (1967), „Въпроси на времето“ (1968), „Покана за безпокойство“ (1972), „Противоотрова“ (1974), „Тъй дойдох сред немците“ (1977), „Шарении“ (1977) и „100 безотечествени стихотворения“ (1978), Фрид излага своя опит в позитивното превъзмогване на миналото и настоящето. Лириката му си служи с архитипни мотиви и символи и е богата на културни асоциации, възникващи от неочаквани словесни образувания, в които понякога са вплетени изрази от древни мъдрости, от народни приказки и детски римушки. Стихосбирките му „Любовни стихотворения“ (1979) и „Каквото е“ [1] (1983) се превръщат в най-четените лирически книги в немскоезичната общност след Втората световна война.

Проза

Цитат от Ерих Фрид върху Берлинската стена:
„Който желае светът да съществува такъв, какъвто е, не желае той да съществува“

Прозата на Ерих Фрид е силно повлияна от света на Франц Кафка и обрисува един демоничен свят на насилие и безизходица. Особена значимост добива романът му „Един войник и едно момиче“ (1960), както и сборниците с текстове „Деца и глумци“ (1965), „Почти всичко възможно“ (1975) и „Безмерността на всички неща“ (1982).

Библиография

  • Blutiger Freitag, 1929
  • Deutschland, 1944
  • Österreich, 1945
  • Drei Gebete aus London, 1945
  • Nacht in London, 1946
  • Ein Soldat und ein Mädchen, 1960
  • Reich der Steine, 1963
„Германия“ (1944)
  • Warngedichte, 1964
  • Überlegungen, 1964
  • Kinder und Narren, 1965
  • und Vietnam und, 1966
  • Anfechtungen, 1967
  • Die Beine der größeren Lügen, 1969
  • Unter Nebenfeinden, 1970
  • Die Freiheit den Mund aufzumachen, 1972
  • Neue Naturdichtung, 1972
  • Höre Israel, 1974
  • So kam ich unter die Deutschen, 1977
  • 100 Gedichte ohne Vaterland, 1978
  • Liebesgedichte, 1979
  • Was es ist, 1983
  • Um Klarheit, 1985
  • Mitunter sogar Lachen, 1986
  • Es ist was es ist. Liebesgedichte, Angstgedichte, Zorngedichte, 1991 (postum)

Награди и отличия

В чест на писателя през 1990 г. е учредена австрийската международна литературна награда „Ерих Фрид“.

Бележки

  1. ↑ Стихотворението „Каквото е“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни