Емилио Салгари (автор)

Емилио Салгари Emilio Salgari
италиански писател
Роден	Емилио Карло Джузепе Мария Салгари 21 август 1862 г. Верона, Кралство Ломбардия-Венеция
Починал	25 април 1911 г. (48 г.) Торино, Италия
Погребан	Верона, Италия
Националност	Италия
Работил	писател, журналист
Литература
Псевдоним	Гуидо Алтиери Гуидо Ландучи Енрико Бертолини А. Пермини С. Ромеро Емилиус Амиралядор
Период	1883 – 1911
Жанрове	приключенски роман, исторически роман, уестърн
Дебютни творби	„Папуаси“ (1883, разказ)
Известни творби	„Черният корсар“ (1898) „Тигрите на Момпрацем“ (1900)
Повлиян	Хенри Райдър Хагард
Семейство
Баща	Луиджи Салгари
Майка	Луиджа Градара
Съпруга	Ида Перуци
Деца	Фатима, Надир, Омар, Ромеро
Уебсайт	Страница в IMDb
Емилио Салгари в Общомедия

Емѝлио Салгàри (на италиански: Emilio Salgari), роден Емилио Карло Джузепе Мария Салгари (Emilio Carlo Giuseppe Maria Salgari), е италиански писател на исторически и приключенски романи.

Изключително плодовит автор, той е запомнен преди всичко като автор на приключенските саги от Индо-малайския цикъл (или Цикъла на малайските пирати с най-известния му герой Сандокан) и на Антилските корсари (с главен герой Черният корсар). Той също така пише исторически романи, като „Картаген в пламъци“, и различни фантастични истории, като „Чудесата на 2000-те г.“, в които си представя тогавашното общество след век – научен роман, предшественик на научната фантастика в Италия.^[1] Много от творбите му имат филмови и телевизионни адаптации.

Популярността му се доказва и от голямото разпространение на апокрифи: над сто произведения, публикувани под неговото име, всъщност са написани от други романисти.^[2] Въпреки шумния успех и огромните тиражи през целия си живот Салгари изпитва финансови затруднения.

Въпреки че е автор на художествена приключенска литература, Салгари е сред малкото писатели на такава тематика, чиито произведения са цензурирани от Главлит. Причината за тоталитарната цензура на Салгари се основава на факта, че през 1908 г. е направен филмов сценарий по романа му „Картаген в пламъци“, на който епичен едноименен тричасов филм сценарист е Габриеле Д'Анунцио.

Роден е в град Верона на 21 август 1862 г.^[3][4][5][6] в заможно семейство. Майка му е венецианката Луиджа Градара (1830 – 1887), а баща му е от района на Верона – Луиджи Салгари (1826 – 1889), търговец на платове при Порта Борсари във Верона.^[3] Кръстен е на 7 септември в църквата „Сант Еуфемия“. Израства във Валполичела, в Община Неграр, по-точно в подселището ѝ Томениге ди Сото, след което се мести в сегашното Ка Салгари. Има брат Паоло и сестра Клотилда (1865 – 1898), към които е привързан и с които живее във Верона след смъртта на родителите им.^[7]

От 1878 г. учи в Кралския технически и морски институт „Паоло Сарпи“ във Венеция, но не успява да стане морски капитан, както би желал. Изоставяйки обучението си във втори курс през 1881 г., той се завръща във Верона, за да започне да се занимава с журналистика.

Вдъхновен от приключенските разкази на Алфред Асолан, Луи Бусенар, Майн Рид и от историческите и дори измислени книги на ориенталиста Луи Жаколио, Салгари дебютира като писател във вестникарски приложения. Първата му публикувана творба е разказът „Папуаси“ (1883), написан на 20-годишна възраст в четири части, който се появява в миланския седмичник „Валиджа“^[8] под инициалите С.Е. Още в училище той пише първия си разказ и пише на издателя, че вече има няколко истории в духа на Жул Верн, Гюстав Емар и Джеймс Фенимор Купър.

Между 15 септември и 12 октомври 1883 г. той публикува на части във веронския вестник „Нуова Арена“ романа „Тай-Си“ (по-късно препубликуван в том под заглавието „Розата на Донг-Гианг“ през 1897 г.). След това в същия вестник излиза романът „Тигърът на Малайзия“ (препубликуван като „Тигрите на Момпрацем“), който се радва на значителен успех, но от който няма значителна икономическа възвръщаемост, последван от „Фаворитката на Махди“ (1883-1884), написан осем години по-рано. Също през 1883 г. Салгари става редактор на самия вестник. Развива интензивна дейност под псевдонимите „Амиралядор“ и „Емилиус“. Две години по-късно става редактор на в. „Арена“. На 25 септември 1885 г. дори предизвиква колега от конкурентния вестник „Адидже“ на дуел. След 1887 г. окончателно решава да се посвети на литературата. Автор е на повече от двеста романа и разкази.

През 1887 г. умира майка му, а на 27 ноември 1889 г. се самоубива баща му,^[9] който, вярвайки, че е болен от неизлечима болест, се хвърля от прозореца. На 30 януари 1892 г., Салгари се жени за Ида Перуци^[9] (1866 – 1922), по прякор „Аида“, театрална актриса. След раждането на най-голямата им дъщеря Фатима (1893 – 1914) сем. Салгари решават да се преместят в Пиемонт, където писателят е подписал договор с изд. „Спейрани“. Първоначално се установяват в град Ивреа през 1894 г., след което живеят в къща на пл. „Пинели“ в град Куорне и впоследствие отиват в близкото село Алпете.^[10][11] Още три деца са родени през този период: Надир (1896 – 1936), Ромеро (1899 – 1931) и Омар (1901 – 1963). Към края на 1897 г. издателят „Антон Донат“, с когото той започва да си сътрудничи, го убеждава да се премести в Генуа и семейството се установява в Каза Ребора в квартал „Сампиердарена“. По време на престоя си там той пише „Черният корсар“, публикуван през 1898 г. и смятан за неговият шедьовър. В Генуа той се сприятелява и с Джузепе Гарути, известен още като Пипейн Гамба, който е един от първите илюстратори на неговите творби.

През 1900 г., подтикнат от изд. „Спейрани“, Салгари се мести за постоянно в Торино със семейството си, на бул. „Казале“, първо на номер 298, а след това на 205. Оттук той може лесно да стига до Централната градска библиотека с трамвай, където намира карти и разкази за екзотични пътувания, които формират основата и вдъхновението за неговите истории. Между 1892 и 1898 г. публикува около тридесет творби, от които 16 само в тригодишния период 1894-1896 г. Сред тях, отново с изд. „Спейрани“, са „Съкровището на президента на Парагвай“, „Морските истории на магистър Катраме“, „Кралят на планината“, „През Атлантика с балон“ и „Корабокрушенците на Орегон“. Причината за цялата тази работа са дълговете, които Салгари продължава да трупа. През 1896 г. писателят подписва друг договор с генуезкото изд. „Донат“, а през 1906 г. също с флорентинското „Бемпорад“.

На 3 април 1897 г., по предложение на кралицата на Италия Маргарита Савойска, Салгари е удостоен от Кралския дом с титлата „Кавалер на Ордена на Короната на Италия“. В знак на признателност писателят й изпраща първото копие от всяка своя творба.^[12][13] Икономическото му положение обаче не се подобрява. От 1903 г., когато съпругата му започва да проявява признаци на лудост, дълговете му се множат, за да може да плаща за лечението й. През 1910 г. психичното здраве на Ида се влошава още повече и тя е принудена да влезе в психиатрична болница.

В живота си Салгари е „виртуален пътешественик“^[14][15]: пътува много малко, но поглъща атласи и речници, благодарение на което измисля повече от 1300 героя, базирайки всяка своя книга на щателни прозрения и влизайки в конфликт с издателите от онова време поради сериозни икономически проблеми.^[16]

Работните договори задължават Салгари да пише три книги годишно и за да поддържа този ритъм, той е принуден да пише по три страници на ден. Поради стрес той пуши по сто цигари на ден и пие чаша след чаша вино Марсала.^[17] В същото време ръководи периодично издание за пътувания. Повече от проблема с недостатъчното възнаграждение, пропорционално на обема на работата, неговата неврастения се дължи главно на преумората му. Той не само не печели, но дори не е приеман от тогавашните литературни кръгове и това е финален удар по достойнството му. Нервите му не издържат. Към това се добавя и носталгията по жена му, хоспитализирана месеци наред в психиатрична болница. Стресиран и унизен, той е оставен сам с деца, които трябва да гледа. Изпадащ във все по-голяма депресия, през 1909 г. той прави опит за самоубийство за първи път, хвърляйки се върху меч, но е спасен навреме от дъщеря си Фатима. Той нанася доста дълбока рана в лявата страна на торса си, но мечът се плъзва под кожата, без да навлезе в дълбочина.^[18] През декември 1910 г. дава последното си интервю – на журналиста Антонио Касули, кореспондент на неаполитанския вестник „Матино“, който години по-късно заявява, че е усетил в дома му тъжна и меланхолична атмосфера.

Писателят решава да опита отново да сложи край на живота си сутринта на вторник, 25 април 1911 г. Той оставя три известни писма на масата, адресирани до децата му, до редакторите на вестници и до неговите издатели. Изглежда, че има 13 писма и получателите на другите писма първо отричат и след това потвърждават, че те съществуват, но съдържанието им остава неизвестно.^[3] Той пише на издателите: „на вас, които забогатяхте върху кожата ми. Поздравявам ви, като счупвам писалката“. На децата си обяснява, че лудостта на майка им е изсмукала всичките му сили и е погълнала сърцето му.^[19]

Той напуска дома си, като взима обичайния трамвай с бръснач в джоба. В писмото до децата си писателят ги информира къде да намерят тялото му – в едно от деретата на гората на Вал Сан Мартино, над малката църква „Мадона дел Пилоне“ – хълмистата местност с изглед към бул. „Казале“ в Торино, където семейството ходи на пикник. Тялото на 48-годишния писател е намерено не от децата му, а от 26-годишната Луиджа Куирико, отишла в гората да събира дърва. То е жестоко разрязано по гърлото и корема и той все още стиска бръснача в ръката си. Салгари се самоубива, както един от неговите герои може да се самоубие – с харакири, с очи, обърнати към изгряващото слънце.^[20]

Погребението му се състои в Парка „Валентино“, но остава незабелязано, тъй като в онези дни Торино е зает с откриването на предстоящата Международна изложба за 50-годишнината от Обединението на Италия. Неговият гроб, снабден с посвещение, незабавно е преместен в пантеона на Монументалното гробище на Верона.

Астероидът 1998 UC23 е наречен 27094 Salgari. През 2011 г. италианската авиокопмания Алиталия посвещава на писателя един от своите Еърбъсове A320-216 (EI-DSF).

Впоследствие още трагедии засягат семейството на Салгари. През 1914 г. дъщеря му Фатима, едва 24-годишна, става жертва на туберкулоза. Съпругата му Ида прекарва живота си в психиатрична болница, болна от рак, от която излиза ден преди смъртта си през 1922 г.^[21] През 1931 г. се самоубива синът му Ромеро,^[9] след като прави опит за убийство на жена си, брат ѝ и сина си Мимо.^[19] През 1936 г. синът на Салгари Надир, лейтенант от запаса от Кралската армия, губи живота си от рани вследствие на трагичен инцидент с мотоциклет. Интервю от 1957 г. с най-малкия му жив син Омар разказва пред камерите на Rai за живота на баща му. Омар на свой ред публикува приключенски романи и се самоубива, като скача от втория етаж на апартамента си в квартал „Сан Донато“ в Торино на 5 ноември 1963 г.^[22] Последният потомък на писателя, правнукът му Ромеро младши Салгари (1959 – 2022), син на Мимо, става известен в новините, защото през 1984 г. в градчето Монта намушква до смърт 72-годишна пенсионерка поради тривиално порицание. Действието му е последвано от опит за самоубийство. Признат за психично болен, той е освободен и настанен в психиатрично заведение, след което се посвещава заедно със сестра си на популяризиране на делото на Салгари.^[19]

Най-голяма е популярността на писателя в Италия, Испания и Португалия. Италианската писателка Грация Деледа твърди, че едно от постоянните му определения в литературните среди е „италианският Жул Верн“. В англоезичните страни популярността му е по-малка.

Салгари дължи популярността си на впечатляваща продукция с осемдесет творби (повече от двеста, ако се вземат предвид и разказите му), разделени в различни приключенски цикли, които изграждат различни наративни вселени и безброй герои (включително някои с голям успех, като Сандокан, Янец де Гомера и Черният корсар), всички оригинални творения на писателя, с изключение на един случай. Романът от 1896 г. (преиздаден в том през 1911 г.) I predoni del gran deserto всъщност е написан като продължение на чужда творба (Vita eccentrica от Винченцина Джирарди Фабиани^[23]). Като цяло героите на Салгари са поставени в точен исторически контекст; реконструкцията на информация относно институционалните събития на страните, които той описва, не се ограничава напр. до фигурата на Джеймс Брук, белия раджа на Саравак.

Сериозните проучвания, проведени от нидерландската историчка Бианка Мария Герлих (чиито трудове са публикувани от авторитетни научни списания като Archipel в Нидерландия и Oriente Moderno в Италия^[24]) всъщност правят възможно реконструирането на прочетените исторически и географски източници четени и използвани в библиотеките от Салгари.

Самият Салгари публикува множество произведения под различни псевдоними, воден от различни мотиви, най-известният от които е неотложната необходимост да се заобиколи договорната клауза за изключителност, която го държи обвързан с изд. „Донат“. Въпреки това за самото издателство той публикува, под псевдонима „Енрико Бертолини“, три романа, както и няколко разказа и текстове от различен вид; в този случай това е използвана предпазна мярка, когато, притиснат от договори и крайни срокове, писателят използва повече от необходимото елементи, взети от произведения на други писатели (както в случая с „Пещерите на съкровищата“ – свободна версия на романа „Рудниците на цар Соломон“ от Хенри Райдър Хагард).

Салгари също е цитиран като един от основните предшественици на научната фантастика в Италия. Въпреки че по това време той е определян като „италианския Жул Верн“, в действителност той, според Джанфранко де Турис, „не е бил много надарен за футуристични спекулации и рядко е включвал устройства и машини, които надхвърлят технологията на времето".^[25] Най-забележителното изключение е неговият роман Le meraviglie del duemila (1907),^[26] считан за най-важния текст на италианската „протонаука“.^[27] Този роман, чието действие се развива в бъдещето, първоначално публикуван през 1907 г. с изд. „Бемпорад“ и подписан поради договорни причини с псевдонима „Гуидо Алтиери“, по-късно е разширен и преиздаден с името на Салгари за изд. „Донат“. Другите произведения на Салгари никога не се развиват извън неговото време,^[25] въпреки че в различни други негови романи има идеи за научна фантастика по маниер на Жул Верн.

1. Le Tigri di Mompracem (1900), изд. за пръв път на части като La tigre della Malesia (1883-1884)
   Последната битка на Сандокан, изд. „Отечество“ (1983, 1987)
   Сиамският тигър, изд. „Маг-77“ (1991)
2. I misteri della jungla nera (1895), изд. за пръв път на части като Gli strangolatori del Gange (1887) и като Gli amori di un selvaggio (1893-1894)
   Тайната на Черната джунгла, изд. „Отечество“ (1983, 1987)
3. I pirati della Malesia (1896), изд. за пръв път на части като La Vergine della pagoda d'oriente (1891)
   Малайските пирати, изд. „Тера плюс“ (2003)
4. Le due Tigri (1904)
   Двата тигъра, изд. „Маг-77“ (1992), изд. „Тренев & Тренев“ (1992, заедно с Тайното съкровище)
   Сандокан срещу Тигъра на Индия, изд. „Тера плюс“ (2005)
5. Il re del Mare (1906)
   Владетелят на океана, изд. „Тренев и Тренев“ (1991) и в: Сандокан - Страшилището на южните морета, Световна библиотека (1994) ISBN 954-8735-02-4; Господарят на моретата, изд. „Маг-77“ (1992)
6. Alla conquista di un impero (1907)'
7. Sandokan alla riscossa (1907)
8. La riconquista del Mompracem (1908)
9. Il Bramino dell'Assam (1911)
10. La caduta di un impero (1911), посмъртно
11. La rivincita di Yanez (1913), посмъртно

1. Il Corsaro Nero (1898)
   Черният корсар, изд. „Отечество“ (1981); изд. „Параф“ (1992)
2. La regina dei Caraibi (1901)
   Кралицата на Карибско море, изд. „Тера плюс“, 2004
3. Jolanda, la figlia del Corsaro Nero (1905)
   Дъщерята на Черния пират, изд. „Маг-77“ (1992)
4. Il figlio del Corsaro Rosso (1908)
   Синът на червения пират (1946); Синът на червения корсар, изд. „Орион“ (1996)
5. Gli ultimi filibustieri (1908)
   Последните филибустери, изд. „Г. Бакалов: (1984); изд. „Андина“ (1991)

1. I corsari delle Bermude (1909)
   Бермудските пирати, изд. „Ерове“ (2023)
2. La crociera della Tuonante (1910)
3. Straordinarie avventure di Testa di Pietra (1915), посмъртно
   Борба въ океана, изд. Звезда (1941); Битка в океана, изд. „Маг-77“ (1991); Невероятните приключения на Каменна глава, изд. „Ерове“ (2023)

1. Sulle frontiere del Far-West (1908)
   По границите на Далечния запад, изд. „Отечество“ (1983, 1986)
2. La scotennatrice (1909)
   Последна борба, изд. „Тренев & Тренев“ (1992) и в. Огнени гори, изд. „Маг-77“ (1991)
3. Le selve ardenti (1910)
   Огнени гори, изд. „Будилник“ (1991), изд. „Маг-77“ (1991) (в три тома: 1. Смъртни врагове 2. Борба за скалпове 3. Последна борба), изд. „Световна библиотека“ (2000)

• Il Tesoro del Presidente del Paraguay (1894)
• Il Continente Misterioso (1894)

• Le stragi delle Filippine (1897)
• Il Fiore delle Perle (1901)

• I Figli dell'Aria (1904)
• Il Re dell'Aria (1907)

• Capitan Tempesta (1905)
  Капитан Темпеста, изд. „Маг-77“ (1991)
• Il Leone di Damasco (1910)
  Дамаския лъв, изд. „Маг-77“ (1991)

• La favorita del Mahdi, 1887
• I drammi della schiavitù, 1896
• La Costa d'Avorio, 1898
• Le caverne dei diamanti, 1899 (свободен превод на романа „Цар Соломон“ на Хенри Райдър Хагард)
  „Пещерите на съкровищата, в: Гората на засадите, изд. „Детелина 6“ (1992)
• Avventure straordinarie d'un marinaio in Africa, 1899, псевдоним: Е. Бертолини
• La montagna d'oro. Avventure nell'Africa centrale, 1901 (също Il treno volante, 1926), псевдоним: Гуидо Алтиери
• La giraffa bianca, 1902. Псевдоним: Дж.
• I predoni del Sahara, 1903
• Le pantere di Algeri, 1903
  Алжирските пантери, изд. „Нашите времена“ (1946); Военно издателство (1947); изд. „Паралакс“ (1991)
• Sull'Atlante, 1907
• I briganti del Riff, 1911
• I predoni del gran deserto,1896

• Gli orrori della Siberia, 1900
• Le Aquile della steppa, 1907

• Il capitano della Djumna, 1897
• La montagna di luce, 1902
• La Perla Sanguinosa, 1905

• Il re della montagna. Romanzo persiano, 1895

• Le figlie dei Faraoni, 1905
  Тронът на фараона, изд. „Калем 90“ (1991), изд. „Маг-77“ (1995)
• Cartagine in fiamme, 1908
  Картаген в пламъци, изд. „Тренев & Тренев“ (1991); Последните дни на Картаген, изд. „Лакрима“ (1991)

• La scimitarra di Budda, 1892
• I naufragatori dell'Oregon, 1896
• Le stragi della China. Grande romanzo di avventure nell'estremo Oriente, псевдоним: Гуидо Алтиери, 1901. После Il sotterraneo della morte, 1902
  Подземието на смъртта, изд. „Маг-77“ (1991)
• Sul mare delle perle. Il marajah di Jafnapatam, като Дж. Ландучи, 1903
  Ловци на бисери, изд. „Абагар Евразия“ (1992)
• La città del re lebbroso, 1904
  „Градът на прокажения крал“, в: Градът на прокажения крал, изд. „Лакрима“ (1992), повест
• La gemma del fiume rosso, като Дж. Ландучи, 1904
• L'eroina di Port Arthur. Avventure russo-giapponesi, като Гуидо Алтиери, 1904. (известен и като La naufragatrice, 1924)

• I pescatori di trepang, 1896
• I Robinson italiani, 1896
• Il tesoro della Montagna Azzurra, 1907
  Съкровището на сините планини, изд. „Култура“ (1948), изд. „Маг-77“ (1992)

• I pescatori di balene, 1894
• Un dramma nell'Oceano Pacifico, 1895
• Attraverso l'Atlantico in pallone, 1896
• Gli scorridori del mare, 1900, псевдоним: Ромеро
• I solitari dell'Oceano, 1904

• Il re della prateria, 1896.
  Царят на прерията, изд. „Маг - 77“ (1991) – в два тома (т. 1 Царят на прерията 2. В прерията на апахите)
• Il figlio del cacciatore d'orsi, като A. Пермини, 1899
• Avventure fra le pelli-rosse, come Дж. Ландучи, 1900
  В прерията на апахите, изд. „Маг - 77“ (1991)
• I minatori dell'Alaska, 1900
  Златото на Аляска, изд. „Едем 21“ (1992)
• La Sovrana del Campo d'Oro, 1905

• Al Polo Australe in velocipede, 1896
• Nel paese dei ghiacci, 1896. Включва повестите I naufraghi dello Spitzberg („Корабокрушенците от Шпицберген“, в: Борба на борда, изд „Тренев & Тренев“ (1992), повест) и I cacciatori di foche della Baia di Baffin
• Al Polo Nord, 1898
• La "Stella polare" e il suo viaggio avventuroso, 1901 (познат и като Verso l'Artide con la Stella Polare, 1929)
• La Stella dell'Araucania, 1906
• Una sfida al Polo, 1909

• I naufraghi del Poplador, 1895
• La città dell'oro, 1898
• La capitana del Yucatan, 1899
• L'uomo di fuoco, 1904
  Огненият човек, изд. „Маг-77“ (1992)
• Duemila leghe sotto l'America, 1888; преработено и допълнено издание като Il tesoro misterioso, 1907
  Тайното съкровище, изд. „Маг-77“ (1992), изд. „Тренев & Тренев“ (1992, заедно с Двата тигъра), повест

• I naviganti della Meloria, като Е. Бертолини, 1902

• Le meraviglie del Duemila (1907)

• La rosa del Dong-Giang (1897) (известен също като Tay-See), роман
• La Bohème italiana. Una vendetta malese (1909) – автобиография
• I selvaggi della Paupasia (1883), повест
  Пленниците на пампасите, изд. „Маг-77“ (1992)
• Lo schiavo di Madagascar (1920) – посмъртен роман, базиран на сюжет, оставен от автора и публикуван от Надир Салгари през 1950 г.
  Робът от Мадагаскар, изд. „Маг-77“ (1992)
• Авантюристи, изд. „Гуторанов и син“ (1992). ISBN 9545300132
• „По суша и море“, в: Гората на засадите, изд. „Детелина 6“ (1992), повест
• Капитан Жилдиац, изд. „Маг-77“ (1992)
• Пиратите на пустинята; Отец Креспел в Лабрадор, изд. „Маг-77“ (1995)
• Човекоядците в Тихия океан, изд. „Маг-77“ (1991)
• Съкровището на инките, изд. „Маг-77“ (1991)
• Последният пират. Корабокрушение във Флорида, изд. „Маг-77“ (1991)
• Смарагдът от Цейлон, изд. „Жеко Маринов“ (1940), изд. „Маг-77“ (1992)
• Скалпировачът Утагори, изд. „Маг-77“ (1992)
• Годеницата на бермудския корсар, изд. „Робинзон“ (1996)
• Изчезналият кораб, изд. „Световна библиотека“ (1996)
• Гръмотвержецът кръстосва морето, изд. „Ерове“ (2023)
• Ягуарът на Мато Гросо, изд. Албатрос“ (1995)
• Царят на човекоядците, изд. „Ж. Маринов“ (1941), изд. „Пан“ (1992), повест

• Le novelle marinaresche di Mastro Catrame (1894) – разкази
• Le grandi pesche nei Мari Аustrali (1904) – 4 разказа (Le grandi pesche nei mari australi; Un’avventura nelle pampas; Una caccia sulle montagne rocciose; Le avventure del padre Crespel nel Labrador („Отец Креспел в Лабрадор“, в: Борба на борда, изд. „Тренев & Тренев“ (1992), новела))
• Piccole avventure di terra e di mare (1905) – 13 разказа, 7 от които – и в I racconti della Bibliotechina Aurea Illustrata (1901/1906). С псевдонима „Кап. Гуидо Алтиери“
• Storie rosse (1910) (2005) – 15 глави от 15 романа
• I racconti della Bibliotechina Aurea Illustrata (1901/1906) – 67 разказа, публикувани под псевдонима „Кап. Гуидо Алтиери“ за поредицата Bibliotechina Aurea Illustrata, изд. „Салваторе Биондо“
• Vascello maledetto (1909) – 17 разказа (13 от Le novelle marinaresche di Mastro Catrame (1894) и 4 от Le grandi pesche dei Mari Australi (1904))
• L'ultimo corsaro (1934) – 16 разказа, 8 от които – на Салгари.
• I racconti di avventure (1935 – 1941) – 96 разказа, от които 66 от поредицата Bibliotechina Aurea Illustrata (1901/1906)
  Градът на прокажения крал, изд. „Лакрима“ (1992), съдържа малка част от разказите
• Storie rosse (1954) – 23 разказа
• Avventure di prateria, di jungla e di mare (1971) – разкази. Ново изд. Il mistero della foresta e altri racconti (2002) – разкази и 5 къси текста
• Racconti avventurosi (1974) – разкази
• Tutti i racconti e le novelle d'avventura (1977) – повести и разкази
• Gli antropofaghi del mare del Corallo (1995) – разкази
• Un'avventura in Siberia (1996) – разкази
• L'isola di fuoco e altre storie di mare (1997) – разкази, вкл. в Bibliotechina Aurea Illustrata (1901/1906)
• Storie di motangna (2001) – разкази
• La stella filante. Alla conquista della luna (2002) – разкази
• Le novelle marinaresche di Mastro Catrame (2002) – повести
• Storie con la maschera (2003) – разкази и кратки текстове (вкл. и разказа Il castello degli spiriti, Замъкът на духовете, изд. „Ж. Маринов“ (1938), изд. „Пан“ (1992))
• Per terra e per mare (2004) – разкази (вкл. и разказа Il castello degli spiriti, Замъкът на духовете, изд. „Ж. Маринов“ (1938), изд. „Пан“ (1992))
• La Nave Fantasma (2006) – разкази
• I Racconti del Capitano (2006) – разкази
• I predoni (2007) – разкази
• Schiavi e schiavisti (2007) – разкази
• I misteri dell'India (2008) – разкази

След смъртта на Салгари има голямо разпространение на подражаващи на неговите романи. За да се възползват от популярността му, тези произведения имат на корицата и/или заглавната страница името на Салгари (или на един от неговите синове), последвано от различни формулировки (напр. „посмъртен роман, базиран на сюжета на автора“, „роман, базиран на сюжета на автора, редактиран от Надир/Омар Салгари“ и др.). Първите томове, написани в периода, близък до живота/смъртта на Салгари, по някакъв начин все още са подобни на неговия начин на писане или на неговите аргументи, но с течение на времето тази продукция се влошава.

Ренцо Киосо (Renzo Chiosso)

• Le avventure di Simon Wander (1920): преработка на ранен текст от Салгари, първоначално озаглавен Avventure di Simone Wan der Steel nella Nuova Guinea и никога неотпечатан
• Le mie memorie (Le mie Avventure) (1928) – първа чернова, след което текстът е преработен от Джовани Бертинети
• A bordo dell'Italia Una, разказ в приложението към романа I Cacciatori di Foche (1929), на свой ред произволно разделяне на оригиналния салгарски текст Nel Paese dei Ghiacci

Луиджи Мота (Luigi Motta) (вероятно дело на Емилио Морето)

• I Naufraghi dell'Hansa (1921)
• Il Brick del diavolo (1923), сборник с 13 разказа, 12 от които – на Салгари, чието заглавие е произволно променено.(вкл. и разказа Il castello degli spiriti, Замъкът на духовете, изд. „Ж. Маринов“ (1938), изд. „Пан“ (1992))
• Addio Mompracem! (1924)
• I cacciatori del Far-West (1925)
• La Tigre della Malesia (1925)
• Il naufragio della Medusa (1926)
• Lo scettro di Sandokan (1927)
• Sandokan il Rajah della Jungla Nera (1950)
• La Gloria di Yanez (1927)

Джовани Бертинети (Giovanni Bertinetti)

• Lo smeraldo di Ceylon (1928)
• L'eredità del capitano Gildiaz (1928)
• Le avventure del gigante Bardana (1928)
• Il fantasma di Sandokan (1928) – посмъртен роман, базиран на сюжет, оставен от автора, публикуван от Надир Салгари и поставен хронологично след Addio Mompracem! (1928) на Емилио Морето)
  Призракът на Сандокан, изд. „Тренев & Тренев (1991) и в: Сандокан - Страшилището на южните морета, изд „Световна библиотека“ (1994)^[28]
• Le ultime avventure (gesta) di Sandokan (1928)
• Sandokan nel labirinto infernale (1929)
• Lo schiavo del Madagascar (1929)
• José il peruviano (1919)
• Manoel de la Barrancas (1931)
• Lo scotennatore (1931)
• Song Kai il pescatore (1931)
• La storia di Mago Magon (1938)
• Le nuove mirabolanti avventure di Mago Magon più forte del leon (1939)
• I ribelli della montagna (1940)
• Il vulcano di Sandokan (1945)

Америко Греко (Americo Greco)

• La scimitarra di Khien Lung (1939)
• Il Corsaro Rosso (1941)
• I pirati del Mar Giallo (1943), сборник с разкази
• La figlia del Cacico (1943), също Ariuka (la figlia del Cacico)
• I filibustieri della Tartaruga (1944)
• L'Aquila Bianca (1947)

Марио Казалино (Mario Casalino)

• I Prigionieri delle Pampas (1926)
• I Cannibali dell'Oceano Pacifico (1930)

Ренцо Киарели (Renzo Chiarelli)

• La figlia del Corsaro Verde (1941)

Сандро Касоне (Sandro Cassone)

• Il Corsaro Verde (1942)

Карло Де Матия (Carlo De Mattia)

• Il deserto del ghiaccio (1947)

Куатрини (Quattrini)

• La tigre del Bengala (1986 - 1894)

Емилио Фанчели (Emilio Fancelli)

• Le pantere di Timor (1860)
• Yanez la tigre bianca
• Mompracem controi i dacoiti (1861)
• Il figlio di Yanez (1880)

Неизвестен автор

• L'ultima tigre (1928), сборник с разкази
• L'ultimo corsaro (1934), сборник с разкази
• Le tigri del Borneo (1943), сборник с разкази
• L'Indiana dei Monti Neri (1941)
• Le ultime imprese del Corsaro Nero (1941)
• La vendetta dei Tughs (1941)
• I Tughs alla riscossa (1942)
• Il segreto del Fakiro (1943)
• Il ritorno delle Tigri di Mompracem (1943)
• Il tesoro della Jungla (1943)
• Sandokan nel cerchio di fuoco (1945)
• Mago Magon batte Belgiglio (1946)
• Mago Magon e la strega del mare (1946)
• Sandokan nella Jungla Nera (1947)
• La Stella del Sud (1947)
• Sandokan contro il Leopardo di Sarawak (1947)
• Hanno rapito Pinocchio (1951)
• Il tesoro del Bengala (1954)
• Morgan il conquistatore di Panama (1959)
• La rivincita di Tremal-Naik
• Il rajah dell'Asam
• Sandokan contro il leopardo di Sarawak

• Il corsaro nero (1921), реж. Витале Де Стефано, по едноименния роман
• Jolanda, la figlia del Corsaro Nero (1921), реж. Витале Де Стефано, по едноименния роман
• La regina dei Caraibi (1921), реж. Витале Де Стефано, по едноименния роман
• Gli ultimi filibustieri (1921), реж. Витале Де Стефано, по едноименния роман
• Il corsaro rosso (1921), реж. Витале Де Стефано
• Il figlio del Corsaro Rosso (1921), реж. Витале Де Стефано
• Il corsaro nero (1928), реж. Родолфо Феро, незавършен филм, по едноименния роман
• Il corsaro nero (1937), реж. Амлето Палерми, по едноименния роман
• I pirati della Malesia (1941), реж. Енрико Гуацони, по едноименния роман
• La figlia del Corsaro Verde (1941), реж. Енрико Гуацони, по едноименния апокрифен роман на Ренцо Киарели
• Le due tigri (1941), реж. Джорджо Симонели, по едноименния роман
• Capitan Tempesta (1942), реж. Корадо Д'Ерико и Умберто Скарпели, по едноименния роман
• Il leone di Damasco (1942), реж. Корадо Д'Ерико и Енрико Гуацони, по едноименния роман
• I cavalieri del deserto/Gli ultimi tuareg (1942), реж. Освалдо Валенти, незавършен филм
• Gli ultimi filibustieri (1943), реж. Марко Елтер, по едноименния роман
• Il figlio del corsaro rosso (1943), реж. Марко Елтер, по едноименния роман
• El Corsaro Negro (1944), реж. Чано Уруета
• La montagna di luce (1949), късометражен филм, реж. Дино Ризи, по едноименния роман
• La vendetta del corsaro (1951), реж. Примо Дзельо, по „Черният корсар“
• I tre corsari (1952), реж. Марио Солдати, по Il Corsaro verde
• Jolanda, la figlia del Corsaro Nero (1953), реж. Марио Солдати, по едноименния роман
• Il tesoro del Bengala (1953), реж. Джано Вернучо, по Салгари
• I misteri della jungla nera (1954), реж. Джан Паоло Калегари и Ралф Мърфи, по едноименния роман
• La vendetta dei Tughs (1954), реж. Джан Паоло Калегари и Ралф Мърфи, по едноименния роман
• Il figlio del corsaro rosso (1959), реж. Примо Дзельо, по едноименния роман
• Cartagine in fiamme (1959), реж. Кармине Галоне, по едноименния роман
• Morgan il pirata (1960), реж. Примо Дзельо
• Sandokan, la tigre di Mompracem (1963), реж. Умберто Ленци, по „Тигрите от Момпрацем“
• I pirati della Malesia (1964), реж. Умберто Ленци
• Kalì-Yug la dea della vendetta (1963), реж. Марио Камерини, по Салгари
• Il mistero del tempio indiano (1963), реж. Марио Камерини, по Салгари, продължение на предходния
• Sandokan alla riscossa (1964), реж. Луиджи Капуано, по едноименния роман
• Sandokan contro il leopardo di Sarawak (1964), реж. Луиджи Капуано, по едноименния апокрифен роман
• I misteri della giungla nera (1964), реж. Луиджи Капуано, по едноименния роман
• La montagna di luce (1965) или Sandok - La montagna di luce, реж. Умберто Ленци, по едноименния роман
• L'avventuriero della Tortuga (1965), реж. Луиджи Капуано, по едноименния роман
• I predoni del Sahara (1965), реж. Гуидо Малатеста, по едноименния роман
• Le tigri di Mompracem (1970), реж. Марио Секуи, по едноименния роман
• Il Corsaro nero (1971), реж. Лоренцо Джика Пали, по едноименния роман
• Le tigri di Momparcem (1976) – тв сериал по едноименния роман
• Sandokan (1976) - тв сериал в шест епизода, реж. Серджо Солима, по романите от Индом-малтийския цикъл
• Il corsaro nero (1976), реж. Серджо Солима, по Il corsaro nero e La regina dei Caraibi)
• La tigre è ancora viva: Sandokan alla riscossa! (1977), реж. Серджо Солима, по Sandokan alla riscossa
• Il segreto del Sahara (1987) - тв минисериал в четири епизода, реж. Алберто Негрин, по Салгари
• I misteri della giungla nera (1991) - тв минисериал в 3 епизода, реж. Кевин Конър, по едноименния роман
• Sandokan (1992) – тв анимационен сериал, по романите за Сандокан
• Il ritorno di Sandokan (1996) – тв минисериал в 4 епизода, реж. Енцо Дж. Кастелари
• Il Corsaro nero (1998) – детски екшън по едноименния роман
• Sandokan - La tigre della Malesia (1998) – тв анимационен сериал, по „Тигрите от Момпарцем“
• L'elefante bianco, regia di Gianfranco Albano (1998) - тв минисериал в 2 епизода, реж. Джанфранко Албано, по романа „Градът на прокажения крал“
• Jolanda, la figlia del Corsaro Nero – тв анимационен сериал по едноименния роман

• ((it)) Emiliosalgari.org – биобиблиография
• ((it)) Ermanno Detti, Salgari, Emilio, в Enciclopedia dei ragazzi, 2006
• ((it)) Guido Mazzoni, Salgari, Emilio, в Enciclopedia Italiana, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1936
• ((it)) Salgari, Emilio, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
• ((it)) Salgari, Emìlio, на sapere.it, De Agostini
• ((it)) Emilio Salgari, на BeWeb, Conferenza Episcopale Italiana
• ((en)) Bibliografia di Emilio Salgari, на Internet Speculative Fiction Database
• ((en)) Емилио Салгари в Goodreads
• ((it)) Италианска библиография на Емилио Салгари, на Catalogo Vegetti della letteratura fantastica, Fantascienza.com
• ((it)) Marco Mancini, Emilio Salgari: il viaggio della fantasia. Посетено на 18 август 2023 г.
• ((it)) Списък с фалшивите произведения на Салгари
• ((it)) Emilio Salgari (1826-1911): L'opera completa (PDF). Посетено на 18 август 2023

• Scrivere l'avventura: Emilio Salgari, Atti del convegno nazionale di Torino, marzo 1980, Torino, Quaderni dell'assessorato per la cultura, 1981
• Giovanni Arpino e Roberto Antonetto, Emilio Salgari, il padre degli eroi, Mondadori, 1991
• Antonio Piromalli, Motivi di narrativa popolare nel ciclo dei «Pirati della Malesia» da Letteratura e cultura popolare, Firenze, Olschki, 1983
• Bruno Traversetti, Introduzione a Salgari, Roma-Bari, Laterza, 1989
• Felice Pozzo, Emilio Salgari e dintorni, premessa di Antonio Palermo, Napoli, Liguori, 2000
• Ann Lawson Lucas, La ricerca dell'ignoto. I romanzi d'avventura di Emilio Salgari, Firenze, Olschki, 2000
• Gianfranco De Turris, Emilio Salgari e le pseudo meraviglie del 2000 Архив на оригинала от 2023-03-17 в Wayback Machine., на fantascienza.net
• Vittorio Sarti, Bibliografia Salgariana, Libreria Malavasi, Milano, 1990
• Vittorio Sarti, Nuova Bibliografia Salgariana, Sergio Pignatone Editore, Torino, 1994
• Silvino Gonzato, Emilio Salgari. Demoni, amori e tragedie di un capitano che navigò solo con la fantasia, Vicenza, Neri Pozza 1995
• Un po' prima della fine? Ultimi romanzi di Salgari tra novità e ripetizione (1908-1915), a cura di Luciano Curreri e Fabrizio Foni, Roma, Luca Sossella Editore, 2009
• Quaderni d'Altri Tempi, Al di fuori l'uragano, e qua io, Salgari!, A. VII, n. 31, 2011
  • Fabrizio Foni e Claudio Gallo, Letteratura e immagine nel romance salgariano
  • Corinne D'Angelo, L'Italia e gli italiani nelle opere di Emilio Salgari
  • Sergio Brancato, L'ambigua epica della giovane Italia
  • Vittorio Frigerio, Dall'Aquila Bianca all'Aquila della Notte
  • Adolfo Fattori, I Fear The Body Electric: lo spleen, l'elettricità e il "nervosismo sociale"
  • Gennaro Fucile, Voucher, totem e bamboo
• Claudio Gallo e Giuseppe Bonomi, Emilio Salgari, la macchina dei sogni, Presentazione di Mino Milani, Milano, BUR Rizzoli, 2011
• Massimo Carloni, Salgari, salgariani e falsi Salgari, in AA. VV., Salgari, salgariani e falsi Salgari. Pirati, Corsari e Uomini del West, Senigallia, Fondazione Rosellini, 2011
• Simonetta Satragni Petruzzi, Salgari e il melodramma. GIi echi dell'Opera nell'opera di Salgari, Roma, Il cubo, 2011
• Corine D'Angelo, Eroi di carta sul grande schermo. Emilio Salgari e il cinema, Simple, 2011
• «La penna che non si spezza». Emilio Salgari a cent'anni dalla morte, Convegno di studi (Torino, 11-13 maggio 2011), a cura di Clara Allasia e Laura Nay, Alessandria, Edizioni dell'Orso, 2012
• Paolo Bacilieri, Sweet Salgari, Bologna, Coconino Press, 2012
• Elio Manzi, Geografie salgariane, Torino, Viglongo, 2013
• Ann Lawson Lucas, Emilio Salgari. Una mitologia moderna tra letteratura, politica, società, Vol. I. Fine secolo. 1883-1915. Le verità di una vita letteraria, Firenze, Olschki, 2017
• Claudio Gallo, Giuseppe Bonomi, SALGARI, Emilio, in Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2017. Посетено на 18 август 2023 г.
• Daniele Capanelli, Spunti e profili ispanici nella narrativa di Emilio Salgari (1993 – 1901). Посетено на 18 август 2023 г.

• Произведения на Емилио Салгари в Моята библиотека
• ((it)) Произведения на Емилио Салгари в digilander.libero.it
• ((it)) Произведения на Емилио Салгари в Liber Liber
• ((it)) Произведенията на Емилио Салгари в Wikisource
• ((it)) Emiliosalgari.it – фенсайт за Емилио Салгари
• ((en)) Емилио Салгари в Internet Movie Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Emilio Salgari в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU SNAC IdRef VIAF WorldCat

Портал „Литература“          Портал „Италия“          Портал „Биографии“