Произведения

Неаполитански романи

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Елена Феранте от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Елена Феранте
Elena Ferrante
италианска писателка /италиански писател
Родена
18 октомври 1943 г.(1943-10-18)
Религияатеизъм
Националност Италия
Литература
ПсевдонимЕлена Феранте
Период1992 –
Жанровеесе
Известни творби„Гениалната приятелка“ (поредица)
ПовлиянаМаргьорит Дюрас, Елса Моранте
Уебсайтelenaferrante.com

Ѐлена Ферàнте (на италиански: Elena Ferrante) е псевдоним на италианска писателка или писател на бестселъри в жанровете съвременен роман и психологическа драма. Известна е с поредицата „Гениалната приятелка“.

През 2016 г. списание „Тайм“ я включва сред 100-те най-влиятелни личности в света.[1]

Биография и творчество

Елена Феранте е родена на 18 октомври 1943 г. в Неапол, Италия, където израства. Завършва висше образование по филология. Като един от любимите си автори споменава Елса Моранте.[2]

Първият ѝ роман, „Тягостна любов“ (1992) получава наградите „Остров Прочида на Артуро-Елса Моранте“[3] и „Сребърен Оплонти“, и е номиниран за наградите „Стрега“ и „Артемизия“. През 1995 г. е екранизиран в едноименен филм на режисьора Марио Мартоне с участието на Анна Бонаюто и Анджела Луза, и участва в конкурса на 48-ия филмов фестивал в Кан.

Следва романът „Дни на самота“ (2002), финалист за Награда „Виареджо“, екранизиран в едноименния филм на режисьора Роберто Фаенца и представен в конкурса на 62-ия Международен филмов фестивал във Венеция.

През 2006 г. излиза романът ѝ „Непознатата дъщеря“, екранизиран през 2021 г. в едноименния филм с режисьор Маги Джилънхол. От него Феранте създава детската история „Нощния плаж“ (2007). През 2012 г. изд. Edizioni e/o обединява първите ѝ три романа в тома Cronache del mal d'amore („Хроники на любовната мъка“).

През 2011 г. излиза първият том от поредицата „Гениалната приятелка“, през 2012 г. вторият – „Новото фамилно име“, през 2013 г. третият – „Тази, която си отива, тази, която остава“, и през 2014 г. четвъртият и последен – „Историята на изгубеното дете“. Главни героини, от 50-те години на XX век в най-бедните квартали на Неапол, Елена Греко и Лила Черуло, са приятелки и като тийнейджърки се опитват да намерят себе си и пътя си в живота. Прилежната и старателна Елена е обсебена от природно надарената, темпераментна и твърдоглава Лила, като се стреми да ѝ подражава, в съревнование за признанието на учителите, вниманието на момчетата и статута в обществото. Когато Лила изчезва безследно, Елена решава да напише история за живота им.

През 2017 г. американската телевизия HBO, в сътрудничество с италианската Rai, обявява продукцията на телевизионния сериал „Гениалната приятелка“, базиран на първия роман от поредицата. Сериалът, режисиран от италианския режисьор Саверио Костанцо и с премиера извън конкурса, е представен на Филмовия фестивал във Венеция през 2018 г. Той е излъчен със световна премиера по HBO от 18 ноември до 10 декември 2018 г. В Италия е излъчен по Rai 1 и качен на TIMvision от 27 ноември до 18 декември 2018 г. Вторият сезон, базиран на втория роман, започва излъчване по Rai 1 на 10 февруари 2020 г. Третият сезон, базиран на третия роман, започва излъчване на 6 февруари 2022 г. Към 2023 г. се заснема и четвъртият, последен сезон. Трите сезона на „Гениалната приятелка“ са излъчени в България по HBO.

През ноември 2014 г. Феранте е включена в Списъка на стоте най-влиятелни мислители на сп. „Форин Полиси“ в категорията „Хронисти“, а през април 2016 г. – в категорията „Творци“ на 100-те най-влиятелни личности за 2016 г. на сп. „Тайм“.

Последният ѝ роман, „Измамният живот на възрастните“, излиза на 7 ноември 2019 г. и е екранизиран в сериал, добавен в Нетфликс през януари 2023 г.

Феранте е широко призната извън Италия, особено в САЩ, където четири от романите ѝ добиват популярност в превод на Ан Голдщайн чрез Europa Editions. На 12 юли 2024 г. „Ню Йорк Таймс“ определя „Гениалната приятелка“ като най-добрата книга на XXI век.

В България творбите ѝ се издават от „Колибри“.

Тя е сред европейските писатели, подписали призив към британските граждани да не подкрепят Брекзит.[4]

Въпросът за идентичността

Съществуват различни предположения за самоличността на Елена Феранте.[5] Широко разпространено е мнението, че името ѝ е псевдоним, макар тази хипотеза да не е потвърдена от самата авторка. Издателите ѝ, Сандро Фери и Сандра Оцола, многократно подчертават, че разкриването на самоличността ѝ би довело до прекратяване на писателската ѝ дейност.

Сред най-често споменаваните личности, предполагаеми автори зад псевдонима, са Анита Рая[1][6] – неаполитанска есеистка и преводачка от издателство E/O и съпруга на писателя и сценариста Доменико Старноне; самият Старноне; Гофредо Фофи, есеист, активист, журналист и филмов, литературен и театрален критик, роден в Губио, както и издателите Сандро Фери и Сандра Оцола от Edizioni E/O.[7] Стилови и стилометрични изследвания насочват към Доменико Старноне, подкрепени от паралели между персонажи и мотиви в неговите и в романите на Феранте. В този контекст значима е публицистиката на Симоне Гато, която потвърждава анализа на Луиджи Галела.[8]

Според хипотезата на критика и романиста Марко Сантагата, опитал се да разкрие самоличността на Феранте, зад псевдонима стои историчката и нормалист Марчела Мармо, професорка в Неаполитанския университет „Федерико II“.[9] Други предположения насочват към философа Марчело Фриксионе, макар че задълбочените екологични и топографски познания за определени неаполитански райони, присъстващи в творчеството на Феранте, трудно се съчетават с тази хипотеза, тъй като Фриксионе е родом от Генуа.[10][11]

През октомври 2016 г. хипотезата, че Феранте е Анита Рая,[1] е подсилена след публикация във вестник „Il Sole 24 Ore“,[12] подета от водещи международни медии.[13] Автор на разследването е журналистът Клаудио Гати, който основава твърденията си на анализ на имотното състояние на Рая и значителното увеличение на хонорарите ѝ, съвпадащо с успеха на тетралогията. Методът му е остро критикуван от Сандра Оцола, макар без категорично опровержение.[14]

През февруари 2022 г. Клаудио Гати отново се връща към темата, като заявява, че целта му е да открие „биографично-културен интерпретационен ключ“ към романите на Феранте чрез изследване на предполагаемия еврейски произход на Анита Рая.[15]

Без да разкрива самоличността си, Феранте публикува книгата „Отломката“ (La frantumaglia), събрала нейни писма до издателя, интервюта и кореспонденция с читатели. Произведението цели да обясни причините за желанието ѝ да остане анонимна: стремеж към защита на личния живот, поддържане на дистанция и отказ от публичен образ, който би могъл да изкриви възприятието за творчеството ѝ. Феранте подчертава, че книгите ѝ трябва да бъдат възприемани като „самодостатъчни организми“, към които присъствието на автора не добавя нищо съществено, оформяйки уникална авторска позиция на отсъствие.

Произведения

Самостоятелни романи

  • L’amore molesto (1992)
    Тягостна любов, изд.: ИК „Колибри“, София (2021), прев. Иво Йонков
  • I giorni dell’abbandono (2002)
    Дни на самота, изд.: ИК „Колибри“, София (2009), прев. Дария Карапеткова
  • La figlia oscura (2006)
    Непознатата дъщеря, изд.: ИК „Колибри“, София (2021), прев. Тонина Манфреди
  • La vita bugiarda degli adulti (2019)
    Измамният живот на възрастните, изд.: ИК „Колибри“, София (2020), прев. Иво Йонков

Серия „Гениалната приятелка“ (L’amica geniale)

  1. L’amica geniale (2011)
    Гениалната приятелка, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Вера Петрова
  2. Storia del nuovo cognome (2012)
    Новото фамилно име, изд.: ИК „Колибри“, София (2017), прев. Вера Петрова
  3. Storia di chi fugge e di chi resta (2013)
    Тази, която си отива, тази, която остава, изд.: ИК „Колибри“, София (2018), прев. Мария Добрева
  4. Storia della bambina perduta (2014)
    Историята на изгубеното дете, изд.: ИК „Колибри“, София (2019), прев. Иво Йонков

Детска литература

  • La spiaggia di notte (2016)

Публицистика

  • La Frantumaglia (2003, 2007, 2016 – 2-ро прер. и доп. изд.)
  • L'invenzione occasionale (2019)
  • I margini e il dettato (2021)
    Между полетата на страницата, изд.: ИК „Колибри“, София (2023), прев. Ния Филипова

Екранизации

Кино
Телевизия
  • L'amica geniale, реж. Саверио Костанцо, Алис Рорвахер и Даниеле Лукети – телевизионен сериал (2018 – ), 24 еп. към 27 февр. 2022 г.
  • La vita bugiarda degli adulti, реж. Едуардо де Анджелис – телевизионен сериал (2023)

Източници

  1. 1 2 3 Marco Bruna. Elena Ferrante tra le 100 persone più influenti al mondo per «Time» // Corriere della Sera. 22 април 2016. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2016.
  2. ↑ Rachel Donadio. ‘Writing Has Always Been a Great Struggle for Me’ // The New York Times. 9 декември 2014. Архивиран от оригинала на 17 февруари 2015.
  3. ↑ Albo vincitori "Isola di Arturo" (1992) // Premio Procida-Isola di Arturo-Elsa Morante. Архивиран от оригинала на 9 май 2019.
  4. ↑ Dear Britain: Elena Ferrante, Slavoj Žižek and other European writers on Brexit // Посетен на 2023-6-15.
  5. ↑ PAOLO DI STEFANO, L’identità nascosta di Elena Ferrante, mistero sempre meno misterioso, в Corriere della Sera, 13 luglio 2024
  6. ↑ Anita Raja // Архивиран от оригинала на 20 декември 2016.
  7. ↑ Elena Ferrante, la scrittrice fantasma nota a chiunque // 2015-2-17. Посетен на 2026-4-4.
  8. ↑ Chi era poi Elena Ferrante? // Посетен на 2026-4-4.
  9. ↑ «Ecco chi è Elena Ferrante» // Посетен на 2026-4-4.
  10. ↑ Perché è una buona notizia che Elena Ferrante corra allo Strega // Посетен на 2026-4-4.
  11. ↑ Il Premio Strega cambia regole Elena Ferrante potrebbe entrare in gara // Посетен на 2026-4-4.
  12. ↑ Ecco la vera identità di Elena Ferrante // Посетен на 2026-4-4.
  13. ↑ Why is the exposure of Elena Ferrante causing such outrage? // Посетен на 2026-4-4.
  14. ↑ Il caso Elena Ferrante è una spy-story. Anita Raja: "Sono io ma lasciatemi in pace". Poi la smentita // Посетен на 2026-4-4.
  15. ↑ Elena Ferrante è Anita Raja. Ma i media fanno finta di niente e assecondano il gioco della casa editrice // Архивиран от оригинала на 2022-2-19.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Елена Феранте.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Elena Ferrante в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​