Произведения

Жълтата къща

Предговор

Роман

Новела

Повест

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Дончо Цончев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Дончо Цончев
български писател
Роден
Починал
22 юли 2010 г. (76 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Учил вСофийски университет
Литература
Жанровероман, разказ, повест, сценарий
Дебютни творби„Боровинки“ (разказ)
Известни творби„Принцовете“ (1976)
НаградиГоляма награда за литература на Софийския университет (2007)
ПовлиянЕмилиян Станев
Семейство
СъпругаСнежана Капитанска
ДецаСтефан
Ангелина

Дончо Стефанов Цончев е български писател, известен с реалистичната си проза. Депутат в XL народно събрание (2005-2009).

Биография

Роден е на 27 юли 1933 г. в Левски. Завършва гимназия през 1951 г. и специалност „Геохимия“ в Софийския университет през 1959 г.[1]

Работи като зидар, геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), геолог в Министерството на горите.

После е завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“ (1968-1970), заместник главен редактор на издателство „Профиздат“ (1970-1973), завеждащ отдел „Българска литература“ (1973-1989) в сп. „Съвременник“. Той е директор на сп. „Лов и риболов“ от 1989 г., основател и директор на в-к „Наслука“ от 1991 г.

Дончо Цончев е женен за Снежана Капитанска, имат син Стефан, дъщеря Ангелина и петима внуци.[2][3] Живее в София и Нови хан.

Дончо Цончев е републикански шампион по бокс за 1951 и 1952 г.[3] и републикански шампион по автомобилизъм за 1964, 1965 и 1966 г.[3]

През 2004 г. е награден с орден „Стара планина“ I степен за големите му заслуги към българската литература и по случай неговата 70-годишнина. На 14 декември 2007 г. е отличен с Голямата награда за литература на Софийския университет[4].

Гробът му се намира в парцел 1 на Централните софийски гробища.[5]

Творчество

Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, издадени в 60 книги. Сценарист е на 4 игрални филма, написал е 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.

Произведения

Разкази

  • 1956 г. – „Боровинки“
  • 1966 г. – „Мъже без вратовръзки“
  • 1971 г. – „Опасни типове“
  • 1976 г. – „Принцовете“
  • 1982-1986 – трилогия „Жълтата къща“
  • 1983 г. – „Това и онова
  • 1983 г. – „Нямаше как“
  • 1983 г. – „Хадайет“
  • 1983 г. – „Хубав мъж“
  • 1983 г. – „Април в лозята“
  • 1983 г. – „Цветелина“
  • 1983 г. – „Водни ски“
  • 1983 г. – „Помощ“
  • 1983 г. – „Елипсата“
  • 1983 г. – „Я живей като другите“
  • 1983 г. – „Редене на тухли“
  • 1983 г. – „Конкретната реалност около теб“
  • 1983 г. – „Кавалерите“
  • 1983 г. – „Имитация“
  • 1983 г. – „Конфликтна личност“
  • 1983 г. – „Кутийката“
  • 1983 г. – „Жътва за снимка“
  • 1983 г. – „Ръката“
  • 1983 г. – „Празник без подарък“
  • 1983 г. – „Добър човек“
  • 1983 г. – „Рицарят на простите неща“
  • 1983 г. – „За кучетата и за човеците“
  • 1983 г. – „Ред“
  • 1983 г. – „Обрешко“
  • 1983 г. – „Акробационе“
  • 1983 г. – „Чорапите“
  • 1983 г. – „Катедралата“
  • 1983 г. – „Блатото“
  • 1983 г. – „Бунар“
  • ???? г. – „Прогноза“
  • ???? г. – „Аз съм тук“
  • 1987 г. – „Бялото куче“
  • ???? г. – Жътва“
  • 1987 г. – „Затворен цикъл“
  • 1987 г. – „Къде се намира Швейцария?“
  • 1987 г. – „Лимон“
  • 1987 г. – „Лятно време“
  • 1987 г. – „Маймунизация“
  • 1987 г. – „Мара Пайрън“
  • ???? г. – „Мартеница“
  • ???? г. – „Мекото“
  • 1987 г. – „Минчовци“
  • 1987 г. – „Наш човек“
  • ???? г. – „Негодни за рая „
  • ???? г. – „Петелът“
  • 1987 г. – „Пирон“
  • 1987 г. – „Произшествие на шосето Лондон-Калкута“
  • 1987 г. – „Протокол за един ловен излет“
  • 1987 г. – „Протокол за една голяма печалба“
  • 1987 г. – „Протокол за една пикантна случка“
  • 1987 г. – „Протокол за женското приятелство“
  • 1987 г. – „Протокол за истинското приятелство“
  • 1987 г. – „Протокол за класиците“
  • 1987 г. – „Протокол за колегиалността“
  • 1987 г. – „Протокол за младите таланти“
  • 1987 г. – „Протокол за поетичния начин на живот“
  • 1987 г. – „Протокол за роднините“
  • 1987 г. – „Протокол за семейното щастие“
  • 1987 г. – „Протокол на една командировка“
  • 1987 г. – „Протокол на една морска история“
  • 1987 г. – „Протокол на едно дежурство“
  • 1987 г. – „Романтика“
  • 1987 г. – „След събитията“
  • 1987 г. – „Тандърлили“
  • 1987 г. – „Трън“
  • 1987 г. – „Четири хубавици в гората“
  • 1987 г. – „Фантастът“
  • 1987 г. – „Шалчето“
  • ???? г. – „Шаро“
  • 1991 г. – „Циганинът“
  • 1992 г. – „Ние, децата на голямата лъжа“
  • 2003 г. – „Старият кладенец“

Издания

На български език
  • 1966 г. – „Мъже без вратовръзки“
  • 1970 г. – „Роман на колелета“
  • 1970 г. – „Червени слонове“ (роман)
  • 1970 г. – „Лесни момчета“ (роман)
  • 1970 г. – „Да си мъж – не е невъзможно“ (роман)
  • 1971 г. – „Опасни типове“
  • 1972 г. – „Почти любовна история“ (роман)
  • 1974 г. – „Роман на колелета“
  • 1976 г. – „Принцовете“
  • 1982-1986 – трилогия „Жълтата къща“
  • 1983 г. – „Празник без подарък“ (сборник)
  • 1987 г. – „Протоколи и измислици“ (сборник)
  • 1989 г. – „Дневникът на един геолог“ (сборник)
  • 1991 г. – „Принцовете“
  • 1991 г. – „Циганинът“
  • 1992 г. – „Ние, децата на голямата лъжа“
  • 2002 г. – „Перата на индианците“ (сборник) – издателство „Захарий Стоянов“
  • 2003 г. – „Старият кладенец“, издателство „Еа“
  • 2005 г. – „Синорът на живите“ (сборник), Издателска къща „Труд“
  • 2006 г. – трилогия „Жълтата къща“
  • 2007 г. – „Червени слонове“ (сборник) – издателство „Захарий Стоянов“
На руски език
  • 1987 г. – „Прогноз“ – сп. „Дружба“, № 3 – 4
В сборници
  • 1981 г. – „Перпендикулярно време“ – антология (Издателство „Георги Бакалов“, Варна, номер 26 от поредицата „Библиотека Галактика“.
    • „Фантастът“ – разказ.

Бележки

  1. ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888-1974. Т. 3. София, Софийски университет, 1975. с. 1604.
  2. ↑ „Дончо Цончев иззида с майсторлък своите 70 години“ Архив на оригинала от 2021-11-26 в Wayback Machine., интервю на Деян Енев, в-к „Сега“, 19 юли 2003 г.
  3. ↑ а б в „Дончо Цончев, писател - Богът на парите е по-силен от всички диктатори“ Архив на оригинала от 2018-07-02 в Wayback Machine., интервю на Деян Енев, в-к „Политика“, 21.08.2009 г.
  4. ↑ „Писателят Дончо Цончев получи голямата награда за литература на Софийския университет от неговия ректор проф. Иван Илчев“ Архив на оригинала от 2021-11-26 в Wayback Machine., в-к „Сега“, 15 декември 2007 г.
  5. ↑ Дончо Цончев (1933-2010) // София помни.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Дончо Цончев.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „България“         Портал „България“