Добри Немиров (автор)

Добри Зарафов
Снимка на Добри Немиров, 1918 г. Източник: ДА „Архиви“
Псевдоним	Добри Немиров
Роден	3 февруари 1882 г. Тутракан, Княжество България
Починал	30 септември 1945 г. (63 г.) София, Царство България
Националност	България
Съпруга	Вера Немирова
Деца	Евгени Немиров Емил Немиров
Подпис
Добри Зарафов в Общомедия

Добри Харалампиев Зарафов е български писател, известен под псевдонима Добри Немиров. Председател е на Съюза на българските писатели в периода 1937 – 1940 г. ^[1]

Роден е на 3 февруари 1882 г. в Тутракан, но веднага след раждането му, семейството му се установява в Русе. Впоследствие Русе е отбелязван като родно място на писателя от неговите биографи.^[2]

През 1902 година започва да публикува в периодичния печат разкази с псевдонима Добри Немиров. Публикува в сп. „Учителска мисъл“ (1903 г.) и „Народен живот“ (1904 г.). След преместването си в София (1905 г.) сътрудничи на сп. „Демократически преглед“, „Из нов път“, „Българска сбирка“, „Съвременна илюстрация“, „Листопад“, „Везни“, „Хиперион“ и др.^[3] През 1912 г. издава първата си книга „Разкази“, с която бързо си печели славата на талантлив белетрист. По време на Първата световна война Немиров служи във военните редакции на списание „Отечество“ и „Военни известия“, вследствие на което издава книги с военни разкази – „Нови дни“ и „Разкази на редника“, в които рисува душевния потрес у българския войник от материалната и духовна разруха на страната. Запазени са сведения от 1923 г., че пътува и конферира из страната.^[4]

Добри Немиров става „един от ратниците“ за установяване на добросъседски отношения между българския и румънския народ на почвата на културата. „Моята мисия е да извърша нещо за взаимното опознаване на между румънския и българския народ е мисия, продиктувана от въпиющата нужда да се разчисти пътят към доброто и светлото. Аз не съм политик и не съм свикнал да се ползвам от средствата на политиката, но аз съм човек и знам колко ценни са добродетелите и честния и самоотвержен културоносител“. В трудните дни на изпитание за южнодобруджанци, в началото на 1930 г. той посещава Добрич, Балчик, Каварна и Кюстенджа и изнася беседи на теми, чийто общ характер ги прави общодостъпни и полезни. Немиров става посланик на българската култура в поробена Добруджа.

Работи като библиотекар в Българско книжовно дружество до 1918 г. и Министерство на благоустройството. От 1929 г. е член на Управителния съвет, а в периода 1937 – 1940 и председател на Съюза на българските писатели.

След освобождението на Южна Добруджа през 1940 г., писателят посещава родното си място на 3 ноември 1941 г. и възкликва „Ах, Тутракан, Тутракан! Да имах тайнствената власт на чудодеец, ще замахна с ръка и ще те преобразя, както аз те желая. О, ти ще получиш онова сияние, което ти отреждат и животът и историята.“ На пристанището той е посрещнат от кмета на града Петър Друмев и от хиляди тутраканци с цветя. Същия ден Добри Немиров е провъзгласен за почетен гражданин на Тутракан:

След посещението на родния си град Немиров за втори път посещава добруджанските градове Силистра, Добрич, Каварна и Балчик. Новите впечатления и преживявания на писателя в освободена Добруджа намират израз във вълнуващо написаните пътеписни разкази от цикъла „След свободата“, които заедно с тези от първото му посещение в 1930 г. биват издадени под надслов „По равната земя. Из Добруджа“ (1942 г.). Книгата е един затрогващ разказ за националната трагедия на Добруджанския край.

Негови синове са публицистът и дипломат Емил Немиров и оперният режисьор Евгени Немиров.

Писателят умира на 30 септември 1945 г. в София.^[2][6]

Личният му архив се съхранява във фонд 90К в Централния държавен архив. Той се състои от 144 архивни единици от периода 1885 – 1970 г.

• Разкази. 1912
• Певец. Спомени за Тасо. 1915
• Разкази на редника. 1917
• Другият. Роман 1918 (1920)
• Кошмар. Повест. 1919
• Най-добрият лекар. Двамата Петьовци. Загубени. Царят на младостта. Пиеси за деца. 1919
• Бедният Лука. Повест. 1923 (1927, 2006, филмирана през 1979 г.)
• Дело №9. Роман, 1925, филмиран през 1985 г. със заглавие Горски хора
• Братя. Роман (1927)
• Първи бразди. Роман (1929)
• Тъмни души. Драма. (1930)
• През огъня. Роман. 1931
• Човекът, който беше нищо. Повест. 1932 (в том 6 на Книга на книгите на изд. „Задруга“)
• Когато бях малък. Разкази. Кн. I. 1934 (1942, 1945, 1946)
• Когато бях малък. Разкази. Кн. II. 1936 (1947)
• Когато бях малък. Разкази. Кн. III. 1939 (1943)
• Майко. Разкази. 1935
• Възелът. Драма. 1937
• Ангелогласният. Исторически роман за Йоан Кукузел. 1938 (1981)
• Отвсякъде. Разкази. 1939
• И вечна да е! Из Македония. Пътеписи. 1942
• По равната земя. Из Добруджа. 1942
• Дунавът. Разкази. 1943
• Урок по български език. 1943
• Избрани произведения. 1960 (1982)
• Когато бях малък. Избрани разкази за деца. 1955 (1973, 1977, 1989)
• Братя. Бедният Лука. Разкази. 1982
• Великият чичо. 2001
• От Любен Каравелов до Стефан Гечев. 2002
• Детски цветослов. 2012
• Българската литература и войните (1912 – 1918). 2013

• Скици на живите. 1934
• „Добри Немиров. Спомени от един свидетел на неговия живот“ от Емил Немиров (1986)
• Скъпи неща. 2000

• 
  Немиров пред родната си къща, 1920 година
• 
  Корицата на първото издание на „По равната земя“
• 
  Писателят в работна обстановка
• 
  Паметна плоча на фасадата на дома, в който живее от 1932 г. до смъртта си
• 
  Домът му на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 119

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Добри Немиров

Нормативен контрол CONOR.BG FAST GND ISNI LCCN NKC Open Library PLWABN VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Литература“          Портал „История на България“