Деян Енев (автор)

Преводни произведения

Роман

Биография

По-долу е показана статията за Деян Енев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Деян Енев
български писател
Портрет на Деян Енев от Жюстин Томс, 2012 г.
19 януари 2012 г.
Роден
11 август 1960 г. (64 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, журналист
Литература
Жанроверазказ, стихотворение
Известни творби„Господи, помилуй“ (2004)
Награди„Южна пролет“ (1987)
„Хр. Г. Данов“ (2000)
„Хеликон“ (2004)
„Златен ланец“ (2006)[1]
„Милош Зяпков“ (2009)
„Николай Кънчев“ (2012)
„Чудомир“ (2016)[2]
„Йордан Йовков“ (2020)[3][4]
ПовлиянЙордан Йовков, Исак Бабел, Джеръм Дейвид Селинджър
Семейство
ДецаДена Попова

Деян Енев е съвременен български писател.

Биография и творчество

Роден е на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител.[5]

Бил е журналист във вестниците „Марица“, „Новинар“, „Експрес“, „Отечествен фронт“, „Сега“ и „Монитор“.

Зад гърба си има над 2000 журналистически публикации: интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони.

Две години е работил като копирайтър в рекламна агенция „Огилви и Мейдър“.

През 2010 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ е участвал като лектор в курса по творческо писане, организиран със съдействието на издателя Георги Гроздев. През 2012 г. е лектор в юбилейното пето издание на семинара по творческо писане, организиран от фондация „Елизабет Костова“ в Созопол. Понастоящем е колумнист в „Портал Култура“.

Член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ през 2006 г.[6]

Член на журито на наградата „Вик“ за български роман на годината при четвъртото ѝ издание – 2007 г.[7]

Председател на журито на националната литературна награда за сборник с разкази „Минко Неволин“ през 2012 г.[8]

Член на българското жури на Наградата за литература на Европейския съюз през 2011 г.[9][10] и през 2014 г.[11]

Председател на журито на Наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ през 2020 г.[12] и 2021 г.[13]

През май 2016 г. е отличен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен.[14]

Творчество

Деян Енев е издал петнадесет книги, сред които няколко сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) – за която получава Наградата в конкурса за дебютна книга „Южна пролет“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия (1997); „Клането на петела“ (1997); „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“; и „Всички на носа на гемията“ (2005); „Градче на име Мендосино“ (2009) – Национална литературна награда „Милош Зяпков“, номиниран за наградата „Хеликон“; „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); „Внукът на Хемингуей“ (2013); „Малката домашна църква. Съвременни притчи“ (2014).

Сборникът му с избрани разкази „Всички на носа на гемията“ претърпява три издания (Изд. „Фама“, 2005; Изд. „Фабер“, 2007; Изд. „Сиела“, 2009). Лауреат на голямата награда „Златен ланец“ на в. „Труд“ за къс разказ през 2006 г.

През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике“ издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България“. Преводът е дело на Норберт Рандов и Катрин Цемрих, послесловът и съставителството – на Димитър Динев.[15]

Като свои учители в жанра на разказа Енев посочва: Йордан Йовков, Исак Бабел и Джеръм Дейвид Селинджър.

Библиография

Сборници с разкази
  • „Четиво за нощен влак“ (1987)
  • „Конско евангелие“ (1992)
  • „Ловец на хора“ (1994)
  • „Клането на петела“ (1997)
  • „Ези-тура“ (2000)
  • „Господи помилуй“ (2004)
  • „Всички на носа на гемията“ (2005)
  • „Градче на име Мендосино“ (2009)
  • „7 коледни разказа“ (2009)
  • „Българчето от Аляска“ (2011)
  • „Внукът на Хемингуей“ (2013)
  • „Малката домашна църква. Съвременни притчи“ (2014)
  • „Гризли. Нови разкази“ (2015)
  • „Мария“ (2016)
  • „Християнски разкази“ (2016)
  • „Дърводелецът“ (2017)
  • „Лала Боса. Разкази“ (2019)
Очерци за писатели
  • „Хора на перото“ (2009)
Християнски есета
  • „Народ от исихасти“ (2010)
  • „По закона на писателя“ (2015)
Поезия

Източници

  1. ↑ „Наш човек се окичи със „Златния ланец“!“, в. „Сега“, 23 декември 2006 г.
  2. ↑ „Статуетката на Чудомир отива при Деян Енев за „Кметски избори“, zakazanlak.bg, 22 март 2016 г.
  3. ↑ Дияна Райнова, „Деян Енев получава Националната литературна награда „Йордан Йовков“, 24chasa.bg, 21 октомври 2020 г.
  4. ↑ „Деян Енев получава Националната литературна награда „Йордан Йовков“ Архив на оригинала от 2021-09-24 в Wayback Machine., BTA.bg, 27 октомври 2020 г.
  5. ↑ Деян Енев, LiterNet
  6. ↑ Жури на наградата „Хеликон“ 2006, официален сайт на награда „Хеликон“
  7. ↑ Жури 2007, сайт на награда „Вик“, февруари 2007
  8. ↑ Златка Михайлова, „Връчиха наградите „Минко Неволин“ Архив на оригинала от 2016-09-23 в Wayback Machine., Public Republic, 3 ноември 2012 г.
  9. ↑ National Juries of the 2011 European Union Prize for Literature Архив на оригинала от 2018-04-13 в Wayback Machine. ((en))
  10. ↑ „Калин Терзийски пред европейска награда за „изгряващ“ автор“ Архив на оригинала от 2016-09-23 в Wayback Machine., сп. Пламък, бр.3 (есен) от 2011 г.
  11. ↑ National Juries of the 2014 European Union Prize for Literature Архив на оригинала от 2016-09-23 в Wayback Machine. ((en))
  12. ↑ „Награда „Чудомир“ за къс хумористичен разказ взема Петър Марчев“, chudomir.eu, 19 март 2021.
  13. ↑ „Чудомирови празници в Казанлък (Весел Цанков с награда „Чудомир“ за къс хумористичен разказ)“, БНР, 25 март 2022.
  14. ↑ „Звезден миг за големи творци“, Ploshtadslaveikov.com, 25 май 2016 г.
  15. ↑ Tibor Fischer, „Circus Bulgaria by Deyan Enev – review“, рец. във в. „Гардиън“, 16 октомври 2010 г.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни