Произведения

Поезия

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Булат Окуджава от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Булат Окуджава
Роден9 май 1924 г.
Починал12 юни 1997 г. (73 г.)
Националност Русия
Активен период1943 – 1997
Жанрстихотворение, исторически роман
Награди„Руски Букър“ (1994)
Съпруга2 брака:
Галина Смолянинова
Олга Окуджава
Уебсайт
Булат Окуджава в Общомедия

Булат Окуджава (груз. ბულატ ოკუჯავა, рус. Булат Шалвович Окуджава) е руски поет, писател, автор и изпълнител на песни от грузински произход. Роден в Москва, той е един от първите бардове в СССР, той е сред основателите на жанра авторска песен. Написал е около двеста песни, в които смесва рускоезични поетични и фолклорни традиции с френскоезичните шансони от типа на песните на Жорж Брасенс.

Макар и в песните му да няма нищо политическо, за разлика от тези на негови съвременници, като Висоцки, тяхната свежест и различност спомагат за развиване на известно инакомислие в съветската литература от 50-те и 60-те години[1], а властите нееднократно се колебаят дали да не санкционират поета заради възгледите му.

Биография

Роден е на 9 май 1924 г. в Москва, в семейството на комунисти, дошли от Тбилиси. Окуджава е творил само на руски, вероятно защото майка му, която освен грузински и руски, говорела и азербайджански и арменски, искала от посетителите, идващи в дома ѝ да говорят на руски, „езика на Ленин“. През 1937 г., по време на Големия терор, баща му е обвинен в шпионаж в полза на Германия и екзекутиран след скалъпен процес, а майка му прекарва 18 години (1937 – 1955) в ГУЛАГ[1]. През това време Булат Окуджава живее при роднини в Тбилиси.

През 1941 г., на 17-годишна възраст, се записва като доброволец в пехотата на Червената армия и от 1942 г. участва в сраженията. През 1945 г. се завръща в Грузия, завършва гимназия, след което и филология в Тбилиския университет[1]. Работи няколко години като учител във и близо до Калуга.

През 1956 г., три години след смъртта на Сталин, отива в Москва, където работи първоначално в изд. Молодая гвардия, а после и в сп. Литературная газета. По това време, в средата на 50-те, започва да пише музика и текстове за песни.

Скоро след това започва да изнася концерти. Използва само няколко акорда, но изключителната мелодичност на гласа му и смислените текстове го правят широко известен в Съветския съюз. Песните му са издадени чак към края на 70-те, но става широко популярен много преди това, най-вече сред интелигенцията, предимно чрез записите, разпространявани се от ръка на ръка (т.нар. магнитиздат), както в Съветския съюз, така и в Полша. През 1969 г. негова музика е включена във филма „Бялото слънце на пустинята“, а през 1970 г. с негова музика е представен Белоруската гара. Окуджава винаги е гледал на себе си като на поет и е заявявал, че музикалните записи не значат много. Твори и проза, като книгата му „Опразнен театър“ печели наградата Руски Букър за 1994 г.

Умира на 12 юни 1997 г. в болница в парижкото предградие Кламар и е погребан в Москва. Астероидът 3149 Окуджава, открит от чешкия астроном Жденка Ваврова през 1981 г., е кръстен на негово име.

Пощенска марка от Русия посветена на Булат Окуджава, от серията „Популярни певци на руската естрада“, 1999 г., 2 рубли

Песни

Може би един от най-известните стихове на Окуджава, Возьмемся за руки, друзья, чтоб не пропасть поодиночке, първоначално изглеждал безобиден за властите, но до време. Пресата го обвинявала в инфантилност при споделянето на подобни чувства. Третият негов сборник с поезия трябвало да се казва „Песенка о полночном троллейбусе“, на едноименната песен, в която се разказвало за последния тролей, последна надежда за прибиране у дома на всички „корабокрушенци“, т.е. пияници, скитащи из самотните московски улици[1].

Той също така често пеел и за Арбат, старинна московска улица. Неговият размит образ на дисидент се подхранвал и от серията му гротескови песни за руски революционери, преследвани от царската власт в края на XIX век.

Окуджава е автор и на една от най-великите руски песни – Десятый наш десантный батальон.

Библиография

Сборници с песни и стихотворения

  • Март великодушный (1967),
  • Арбат, мой Арбат (1976),
  • Стихотворения (1984),
  • Избранное (1989),
  • Посвящается вам (1988),
  • Милости судьбы (1993),
  • Зал ожидания (Нижний Новгород, 1996),
  • Чаепитие на Арбате (1996),
  • Булат Окуджава. 20 песенок для голоса и гитары. Краков: Польское муз. изд-во, 1970, 64 с.
  • Булат Окуджава. 65 песен (Музикален запис, редакция, съставителство В. Фрумкин). Ann Arbor, Michigan: Ардис, т. 1 – 1980, т. 2 – 1986.
  • Песни Булата Окуджавы. Мелодии и тексты. Съставител и автор на уводната статия Л. Шилов). М.: Музыка, 1989, 224 с.

Исторически романи

  • Бедный Авросимов (1969, в някои по-късни издания – Глоток свободы)
  • Похождения Шипова, или Старинный водевиль (1970)
  • Путешествие дилетантов (1976 – 1978)
  • Свидание с Бонапартом (1983)
  • Упразднённый театр (1993)

На български

  • Булат Окуджава. Избрани стихотворения. София: Народна култура, 1975, 62 с.
  • Булат Окуджава. Пътешествие на дилетанти. София: Народна култура, 1980, 620 с.
  • Булат Окуджава. Похожденията на Шипов. София: Отечествен фронт, 1982, 235 с.
  • Булат Окуджава. Поети с китара. Подбор и превод от руски Иван Николов. София: Христо Г. Данов, 1985, 118 с.
  • Булат Окуджава. Среща с Бонапарт. София: Народна култура, 1987, 300 с.
  • Булат Окуджава. Арбат, мой Арбат. София: Захарий Стоянов, 2004, 112 с. (ISBN 954-739-508-4)
  • Булат Окуджава. Превратностите на съдбата. Повести. Разкази. Стихотворения. София: Дамян Яков, 2009, 328 с. (ISBN 978-954-527-471-8)
  • Булат Окуджава. Ваше Благородие. София: Millenium, 2012, 64 с. (ISBN 978-954-515-168-2)

Източници

  1. ↑ а б в г Michael Specter. Bulat S. Okudzhava, 73, Dies; Poet of Dissent in 50's Russia // The New York Times, 14 юли 1997. Посетен на 11 юли 2008. (на английски)

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни