Бертолт Брехт (автор)

Бертолт Брехт Bertolt Brecht
германски писател
През 1948 година
Роден	10 февруари 1898 г. Аугсбург, Германия
Починал	14 август 1956 г. (58 г.) Източен Берлин, ГДР
Погребан	Берлин, Федерална република Германия
Религия	атеизъм
Учил в	Мюнхенски университет[1]
Литература
Псевдоним	Bertolt Brecht, Berthold Larsen[2]
Жанрове	Поезия, драматургия, критика
Известни творби	„Животът на Галилей“ „Майка Кураж и нейните деца“ „Удържимият възход на Артуро Хи“
Семейство
Съпруга	Мариане Дзоф (1922 – 27) Хелене Вайгел (1930 – 56)
Деца	Франк Банхолзер (1919 – 1943) Хане Хьов (1923 – 2009) Стефан Брехт (1924 – 2009) Барбара Брехт-Шал (1930)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Бертолт Брехт в Общомедия

Бертолт Брехт (на немски: Bertolt Brecht) е германски поет, драматург, режисьор, и теоретик на изкуството.

Ойген Бертолт Фридрих Брехт е роден в Аугсбург в семейството на фабрикант. Следва естествени науки, медицина и литература в Мюнхен, а в края на Първата световна война е мобилизиран като санитар в аугсбургски лазарет. После продължава следването си, но се отдава изцяло на литературата и театъра и става драматург и режисьор в Мюнхен при кабаретиста Карл Валентин. През 1922 година получава литературната награда „Хайнрих фон Клайст“, а през 1924 година отива в Берлин и там работи като драматург в „Дойчес театър“ при Макс Райнхард. През цялото това време пише стихове, а като противодействие на буржоазния си произход се увлича от учението на Карл Маркс за класовата борба, но никога не встъпва в Германската комунистическа партия. Брехт развива идеята си за „епическия театър“, през 1928 година се жени за голямата актриса Хелене Вайгел и заедно жънат сценични успехи, най-значимият от които е постановката на „Опера за три гроша“ (1928).

След установяването на националсоциалистическа диктатура в Германия Брехт емигрира в Дания, а в родината му неговите творби са публично изгаряни и му е отнето германското гражданство. В Дания, изпълнен с „вяра в нежната сила на разума“, Брехт създава драмата „Животът на Галилей“ (1938) и написва прочутите си „Свендборгски стихотворения“ (1939). През 1941 година се преселва в Съединените щати с напразната надежда да намери поприще като сценарист в Холивуд. През 1947 г. е подложен на разпити от Комисията за антиамериканска дейност и набеден като комунист, едва успява да избегне затвора. В 1948 година Брехт се завръща в Източна Германия и заедно с жена си създава световноизвестния театър „Берлинер ансамбъл“, където поставя преди всичко свои творби. Умира в Берлин и е погребан до своя учител по диалектика – философа Хегел.

Поетическото си творчество Брехт започва с дръзки антибуржоазни сатири и улични балади в експресионистичен маниер, но под влиянието на Вийон, Рембо и Киплинг скоро задълбочава художественото си светоотношение и постепенно намира своя неповторим поетически глас. След Втората световна война стремежът му е да създаде поезия, която „да съответства на новите обществени отношения“, каквито смята, че открива в ГДР.

В последните години от живота си Брехт сам съставя известния сборник „Сто стихотворения“ (1951), в който включва най-добрите си работи от всички творчески периоди.^[3] Публикува и последната си стихосбирка „Буковски елегии“ (1953).

През 1954 г. получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Славата на Бертолт Брехт като поет и драматург несправедливо засенчва постиженията му в областта на прозата – той е също майстор на „притчовия роман“ и социалния разказ. Във всеки Брехтов прозаичен откъс е вложено зрънце от онова богатство на идеи, образи, философски прозрения, житейски опит, ерудиция, които присъстват в драматургията и лириката му. Многообразното творческо дело на Бертолт Брехт продължава да оказва неизмеримо въздействие върху съвременната немска и световна литература.

В чест на поета родният му град Аугсбург учредява през 1995 година литературната награда „Бертолт Брехт“.

• Baal, 1918/1923
• Trommeln in der Nacht, 1918 – 20/1922
• Im Dickicht der Städte, 1921 – 24/1923
• Leben Eduards des Zweiten von England, 1924/1924
• Mann ist Mann, 1924 – 26/1926
• Das Elefantenkalb, 1924 – 26/1926
• Mahagonny-Songspiel, 1927/1927
• Die Dreigroschenoper, 1928/1928
• Aufstieg und Fall der Stadt Mahagonny (Opernlibretto), 1927 – 29/1930
• Der Ozeanflug, auch Der Lindberghflug, auch Der Flug der Lindberghs, 1928 – 29/1929
• Das Badener Lehrstück vom Einverständnis, auch Lehrstück, 1929/1929

• Happy End, 1929/1929
• Der Jasager. Der Neinsager (Opernlibretti/Lehrstücke [Schuloper]), 1929/1930
• Die Maßnahme (Lehrstück), 1930/1930
• Die heilige Johanna der Schlachthöfe, 1919 – 31/1959
• Die Ausnahme und die Regel (Lehrstück), 1930/1938
• Die Mutter, 1930 – 31/1932
• Die Rundköpfe und die Spitzköpfe, 1931 – 34/1936
• Die Horatier und die Kuriatier (Lehrstück), 1933 – 34/1958
• Furcht und Elend des Dritten Reiches, 1935 – 38/1938
• Leben des Galilei, 1937 – 39/1943 (Животът на Галилей)
• Майка Кураж и нейните деца Mutter Courage und ihre Kinder, 1938 – 39/1941
• Das Verhör des Lukullus, auch Lukullus vor Gericht, auch Die Verurteilung des Lukullus (Hörspiel, später Opernlibretto), 1938 – 39/1940, 1951
• Добрият човек от СечуанDer gute Mensch von Sezuan, 1939 – 42/1943

• Herr Puntila und sein Knecht Matti, 1940/1948
• Der aufhaltsame Aufstieg des Arturo Ui, 1941/1958 (Удържимият възход на Артуро Хи)
• Schweyk im Zweiten Weltkrieg, 1941 – 43/1957
• Hangmen Also Die (screenplay), 1942/1943
• Die Gesichte der Simone Machard auch Die Stimmen, 1942 – 43/1957
• The Duchess of Malfi, 1943/1943
• Кавказкият тебеширен кръг Der kaukasische Kreidekreis, 1943 – 45/1948
• Die Antigone des Sophokles, 1947/1948
• Die Tage der Commune, 1948 – 49/1956
• Der Hofmeister, 1950/1950
• Herrnburger Bericht, 1951/1951
• Coriolanus von Shakespeare, 1951 – 53/1962
• Der Prozess der Jeanne D'Arc zu Rouen, 1431, 1952/1952
• Don Juan, 1952/1954
• Turandot oder Der Kongreß der Weißwäscher, 1953 – 54/1969
• Pauken und Trompeten, 1955/1955

• Die Bibel Drama in I Act (1914 in Augsburger Schülerzeitschrift von „Bertold Eugen“ publiziert)
• Der Bettler oder Der tote Hund, 1919
• Er treibt einen Teufel aus, 1919
• Lux in Tenebris, 1919
• Der Fischzug, 1919
• Die Kleinbürgerhochzeit, 1919/1926
• Die Gewehre der Frau Carrar, 1937/1937
• Prärie (Opernlibretto)
• Dansen, 1939
• Was kostet das Eisen?, 1939/1939
• Die sieben Todsünden, auch Die sieben Todsünden der Kleinbürger (Ballettlibretto)

В безсънните нощи ръцете ми те намират -
Опитвам юмручето ти колко тежи.
С теб сигурно вече войни планират -
Какво да направя, че да не вярваш на мръсните им лъжи?
   от „Люлчина песен“

• Lieder zur Klampfe von Bert Brecht und seinen Freunden (1918)
• Psalmen (1920)
• Bertolt Brechts Hauspostille (1916 – 1925)
• Die Augsburger Sonette (1925 – 1927)
• Die Songs der Dreigroschenoper (1928)
• Aus dem Lesebuch für Städtebewohner (1926 – 1927)

• Die Nachtlager (1931)
• Geschichten aus der Revolution (1932)
• Sonette (1932 – 1934)
• Englische Sonette (1934)
• Lieder Gedichte Chöre (1933)
• Chinesische Gedichte (1938 – 1949)
• Studien (1934 – 1938)
• Svendborger Gedichte (1926 – 1937)
• Steffinsche Sammlung (1939 – 1942)
• Hollywoodelegien (1942)
• Gedichte im Exil (1944)
• Deutsche Satiren (1945)
• Kinderlieder (1950)
• Hundert Gedichte (1951)
• Buckower Elegien (1953)

• An die Nachgeborenen
• Ballade von den Seeräubern
• Choral vom Manne Baal
• Der Schneider von Ulm
• Die Legende vom toten Soldaten
• Die Liebenden, auch Terzinen über die Liebe
• Die Lösung
• Einheitsfrontlied
• Erinnerung an die Marie A.
• Fragen eines lesenden Arbeiters
• Der Anachronistische Zug oder Freiheit und Democracy
• Kinderhymne
• Legende von der Entstehung des Buches Taoteking auf dem Weg des Laotse in die Emigration

• Mein Bruder war ein Flieger
• Morgens und abends zu lesen
• Resolution der Kommunarden
• Schlechte Zeit für Lyrik
• Solidaritätslied für den Film Kuhle Wampe

• Bargan läßt es sein
• Geschichten vom Herrn Keuner
• Dreigroschenroman (Просяшки роман)
• Der Augsburger Kreidekreis
• Flüchtlingsgespräche
• Kalendergeschichten
• Die unwürdige Greisin
• Die Geschäfte des Herrn Julius Caesar

• 
  Trommeln in der Nacht 1922
• 
  Die Dreigroschenoper 1928
• 
  Dreigroschenroman 1934
• 
  Leben des Galilei 1938

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Бертолт Брехт
• В Общомедия има медийни файлове относно Бертолт Брехт
• Произведения на Бертолт Брехт в Моята библиотека
• Поезия и проза от Бертолт Брехт, в превод на Венцеслав Константинов
• Поезия от Бертолт Брехт, в превод на Владимир Сабоурин
• Статии по темата от Венцеслав Константинов:

• „Брехт през погледа на Лион Фойхтвангер“
• „Театърът през погледа на Бертолт Брехт“
• „Бърнард Шоу през погледа на Бертолт Брехт“

В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)

• Бертолт Брехт. Три скици към един портрет, сп. „Родна реч“, София, 1989

• ((de)) Lebenslauf
• ((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Бертолт Брехт чете свои стихове
• ((de)) Bio-Bibliografie
• ((de)) Ideologische Entwicklung Bert Brechts
• ((de)) Gedichte^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Deutsche Dichter Архив на оригинала от 2007-10-06 в Wayback Machine.
• ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek
• ((de)) Literaturportal Bayern
• ((de)) Die LYRIKwelt
• ((en)) Филми по произведения и под режисурата на Бертолт Брехт

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND HDS ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef TLS ULAN VIAF WorldCat