Атанас Душков (автор и преводач)

Атанас Душков
български писател
Атанас Душков. Източник: ДА „Архиви“
Роден	10 октомври 1909 г. Копривщица, Царство България
Починал	3 юни 2000 г. (90 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	журналист, писател
Награди	Почетно звание „Заслужил“ Петко Р. Славейков (награда) (1989) Почетен граждани на Копривщица Почетен гражданин на София
Семейство
Баща	Гаврил Душков
Атанас Душков в Общомедия

Атанас Гаврилов Душков е български детски писател.

Той е сред създателите и класиците на съвременната българска детска литература. Негови творби са включвани често в букварите и читанките.^[1] Писал е и в детското списание „Светулка“, излизало през 1933 – 1934 г.^[2]

Атанас Гаврилов Душков е роден на 10 октомври 1909 г. в Копривщица като четвърто дете в семейството на Анна Мандулова и учителя Гаврил Душков Бойдашек (1868-1963). Дядовците му участват в Априлското въстание. Семейството се мести във Фердинанд (Монтана), където баща му става учител в гимназията. От дете работи по строежи и тухларници, като хамалин и продавач. Учи в София от 1923 г., работи като словослагател в печатница, учи в Графическото училище, участва в литературния кръжок „Ученическа мисъл“. Като ученик издава в. „Зидари“ (1927), който сам списва, набира, печата и разпространява. Учи славянска филология в Софийския университет.

През 1930 година постъпва на редовна журналистическа работа.

Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. „Заря“ и „Зора“. Участва като военен кореспондент и боец в двете фази на Втората световна война. Раняван в Унгария и награден с два ордена за храброст, бойни отличия. Наградите му включват и орден „Червено знаме“, орден „Народна република България I степен“, много грамоти. Редактира вестник „Щурмовак“, сътрудничи във вестниците „Фронтовак“ и „Часовой“. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник главен редактор на сп. „Славейче“.

Работи във в. „Пладне“ като коректор и уредник на хумористичното приложение, като репортер и сътрудник на в. „Заря“ и „Зора“. Участва като военен кореспондент в двете фази на Втората световна война. Раняван в Унгария и награден с два ордена за храброст, бойни отличия. После работи във в. „Ден“ и „Земеделско знаме“. Главен редактор на детското списание „Кладенче“ (1947 – 1949), сътрудничи на всички детски периодични издания. Дълги години работи като заместник главен редактор на сп. „Славейче“.

Атанас Душков е активен читалищен деятел с близо 4500 лекции из цялата страна и срещи с детската публика. Той е и сред инициаторите на Националния събор на българското народно творчество, провеждан на всеки пет години в Копривщица.

Почива на 3 юни 2000 г., на 91-годишна възраст в София.

Литературният му дебют е през 1926 г. – със стихосбирката „Копачи“. Сътрудничи на „Обзор“, „Литературни новини“, „Мисъл и воля“, „Светлоструй“, „Литературен глас“ и др. Сам редактира хумористичните вестници „Гайда“, „Елаж“, „Смей се, палячо“, „Девойче“, „Бодил“, литературния в. „Порой“, издава възпоменателни листове за Христо Ботев, Христо Смирненски, Гео Милев и др. Печата стихове, басни, епиграми за възрастни и др. в периодичния печат. Редактор е на вестник „Дружба“, списанията „Сердика“, „Народен страж“.

Пише разкази, приказки, басни, епиграми, поеми, гатанки, но като творец е преди всичко детски поет. Съвместно с Жак Битев превеждат и издават книга със стихове на кубински поети – „Родина или смърт“ (НК, 1967). Маестро Илия Бешков илюстрира първите няколко книги на младия автор.

Издава над 60 книги за деца, сред които:

• „Момъкът с латерната“ (1934),
• „Зайо Байо радиолюбител“ (1934),
• „Весели приключения“ (1935),
• „Майчино сърце“ (приказки и разкази, 1935),
• „Ръжен хляб“ (приказки за деца и юноши, 1937),
• „Весели пътешественици“ (приказки и стихове, 1937),
• „Весели гости“, „Горски ягоди“ (и двете – 1938),
• „Слънчеви пътеки“, „Доктор Петлю“ (и двете – 1940),
• „Хубав дом под върха Ком“ (поема, 1940),
• „Послушните зайчета“ (приказка в стихове, 1941),
• „Четирите котенца“, „Щъркели“ – (1942),
• „Човешки чудеса“ (стихове за техниката, 1943),
• „Пакостници“ (1945),
• „Бежко и Таралежко. Приключения на двама смешници“, „Майчино сърце“, „Зъболекар Щъркелан“, „Синеоката хубавица“ (всички – 1946),
• „Малкият бригадир“, „Кладенче в гората“ (1947),
• „Бяло агънце“ (1954),
• „АБВ. Стихове за азбуката“ (1957, 1966),
• „Дядо Мраз“, „Зоологическа градина“, „Пионерски лагер“, „Летец-храбрец“, „Пъстри пеперуди“ (1958),
• „Юнаци-веселяци“ (1960),
• „Кибритената кутийка“ (поема, 1961),
• „Болната кукла“ (поема, 1961),
• „Заювата люлка“ (1963),
• „Разходка из София“ (поема, 1963),
• „Петю на фестивал“ (поема, 1964),
• „Първата пушка. 1876″ (поема, 1966),
• „Крилатият българин“ (приказки и разкази, 1967),
• „Защо Мечо се разболя“ (поема, 1967),
• „Горска стряха. Избрани стихотворения за деца“ (1969),
• „Слънчева книга“ (стихотворения за деца от съветски поети, превод, 1970),
• „Здравец от Копривщица“ (стихотворения, 1970),
• „Слушай, фронт“ (стихотворения, епиграми, басни, 1971),
• „40 гатанки“ (1971),
• „100 гатанки“ (1979),
• „Цветя за мама“ (1980),
• „Кладенче. Избрани стихове за деца“ (1979),
• „Гатанки“ (1981),
• „Чета от момчета“ (1985),
• „Песни от градината“ (1988),
• „Весела команда“ (1989) и др.

Заслужил деятел на културата.

Почетен гражданин на родния си град Копривщица и на град София.

Носител е на националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за 1989 г.

Отличен със специалната награда на Първия национален конкурс за поезия за деца „Стоян Дринов“ – гр. Панагюрище и за цялостно творчество през 1999 година.

Нормативен контрол CONOR.BG GND ISNI LCCN NKC VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Литература“          Портал „Втора световна война“          Портал „История на България“