Ангел Каралийчев (автор и преводач)

Ангел Каралийчев
	Ангел Каралийчев
български писател
	Ангел Каралийчев, 1932 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	21 август 1902 г. Стражица, Княжество България
Починал	14 декември 1972 г. (70 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Университет за национално и световно стопанство
Литература
Жанрове	разказ, приказка, повест, пътепис
Дебютни творби	„Орелът“ (1919)
Семейство
Съпруга	Вела Ушева
	Ангел Каралийчев в Общомедия

Ангел Иванов Каралийчев (1902 – 1972) е български писател и преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и издателства. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и чуждестранни приказки и легенди.

Биография

Ангел Иванов Каралийчев е роден на 21 август 1902 в Стражица, обл. Велико Търново. Писателската му дейност започва, когато е на 17 години – в сп. „Ученическа мисъл“ (Русе) помества стихотворението си „Орелът“. Работи известно време в общината в Стражица. Следва химия в Софийския университет. Дипломира се в Свободния университет

, (днес. УНСС), през 1928, където завършва дипломация.

Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“, 1925 – 1927 г. Каралийчев е последният вдясно на първия ред. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Първата му книга – революционната поема „Мауна лоа“ излиза през 1923 г., на следващата година – сборникът му с разкази „Ръж“, а през 1925 г. е издадена и първата му детска книга – „Мечо“. Работи като редактор във в. „Кооперативна просвета“ (1932 – 1944), изд. „Народна младеж“ (1947 – 1952), в. „Литературен фронт“ (1952 – 1953), изд. „Български писател“ (1952 – 1969). Сътрудничи на списанията „Нов път“, „Червен смях“, „Чернозем“ и др. След известния разрив на „новопътци“ с Георги Бакалов от 1925 г. публикува в сп. „Златорог“ на Владимир Василев, „Българска мисъл“, „Венец“, „Детска радост“, „Светулка“, „Кооперативна просвета“ и др.

Пише разкази, пътеписи, приказки, както и авторизирани приказки и легенди от българския и чуждестранния фолклор. Автор е на книгите с разкази „Ръж“ (1924), „Жълтици“ (1925), „Имане“ (1927), „Сребърна ръкойка“ (1935), както и на 15 книги за деца и юноши: „Приказен свят“ (1929), „Ането“ (1938), „Тошко Африкански“ (1940), „Житената питка“ (1948) и др.

Умира на 14 декември 1972 г. в София.

Повече от четиридесет години пише разкази, приказки и повести за деца. Една от най-обичаните му книги е „Приказен свят“. За нея през 1974 г. посмъртно му е присъдена Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга „Х. Кр. Андерсен“ от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY).

По мотиви от разказа на Ангел Каралийчев „Слепият гъдулар“ е сценарият на телевизионния филм „Чуй звездите“.

Памет

На Ангел Каралийчев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

Произведения

Мауна лоа (1923; поема)
Крали Марко по народните песни (1925; 1930)
Ръж (1924; разкази)
Мечо (1925; разкази)
Жълтици (1925; малки разкази)
Имане (1927; разкази)
Крилатият юнак (1927; приказка)
Чудната свирка (1927; приказка)
Богородична сълза (1928; приказки)
Цар Иван Шишман (1928)
Приказен свят (1929; 1930, 1933; 1943; 1954; 1960; 1969; 1972; 1982; 1985)
Смъртта на хан Крума (1929)
Честит човек (1929; приказки)
Край огнището (1929; 1936; народни приказки)
Мравешка история (1931; 1945; малки разкази)
Дядовата броеница (1932; 1940; народни приказки)
Кошер. Стихове и разкази за малките спестовници (1932)
Лъжовен свят (1932, 1941, 1943, 1946; разкази)
Чудната птичка. Четири народни приказки (1932)
Бързоходната княгиня. Естонска приказка (1933)
Жълтите птички (1933)
Месечината и дяволът (1933)
Пророческият сън (1933)
Аз съм книга хубавица за най-мирните дечица (1935)
Сребърна ръкойка. Пътеписи. Настроения. Разкази (1935)
Ането (1938; 1966; 1976; 1985; 1999; повест)
Вихрушка (1938; разкази и легенди)
Крилата помощ (1938) – първата радиопиеса, излъчена в България по Варненското радио на 26 декември 1938 г. (съвместно с Матвей Вълев)^[3]
Ято (1938)
Земята на българите (1939; 1942; пътеписи)
Исторически разкази. Легенди, сказания, откъси от миналото на българския народ (1939)
Старопланинските бунтовници (1939)
Тошко Африкански (1940; 1945; 1948; 1953; 1970; 1985; 1999)
Птичка от глина (1941; разкази и пътеписи)
Русенският каменен мост (1941; 1943; 1945; разкази)
Българчета (1942; разкази и приказки за деца)
Кладенче (1943)
Книга за малките българчета (1943)
Надежда (1944; разкази)
Весели премеждия (1945; стихове)
Двете маймунчета. Весели картинки и приказки (1945)
Великанът и ламята (1946, приказка)
Соколова нива (1946; разкази)
Български народни приказки (1948; 1952; 1954; 1956; 1957; 1958; 1960; 1965; 1971; 1974; 1975; 1985; 1988)
Житената питка (1948; 1960; 1965; 1973; 1974; 1988)
Крали Марко освобождава три синджира роби (1948)
Най-хубавата земя (1948; 1950; 1953; 1957; 1954; разкази и приказки)
Мъничкият Мук. Източна приказка (1949)
Народен закрилник (1949; 1950; 1954; разкази)
Който не работи, не трябва да яде (1950; 1955; приказка)
Строители на републиката (1950; избрани разкази)
Бялото гълъбче (1951)
Рожен (1951; пиеска в две картини)
Разкази и приказки (1952)
Малкият орач (1953; 1961; 1970; народна приказка)
Приказка за житните зърна (1953)
Братче и сестриче (1954)
Наковалня или чук (1954; 1958; 1963; 1971; 1972; разкази и очерци за Георги Димитров)
Тримата братя и златната ябълка (1954; 1980)
Пътища далечни (1954; очерци и пътни бележки)
Гладният вълк. Глупавата мечка (1956; народни приказки)
Избрани произведения (1956)
Самотната елхица (1956; приказка)
Лъв без опашка (1958; приказка)
Трите патенца (1958; приказка)
Топла ръкавичка (1959; 1965; 1972; 1975; приказки и разкази)
Безценното камъче (1960; 1968; 1970; приказка)
Гостенчета крилати (1960; 1964; народни приказки от разни страни)
Пух-пах (1960; народна приказка)
Тримата юнаци (1960; приказка)
Избрани произведения в 3 тома (1962 – 1963)
Майстор на майсторите (1963; народна приказка)
Подрумчета (1963; сборник мъдрости, афоризми, спомени, случки и импресии)
Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца (1964)
Локомотивът на историята (1965; разкази и очерци)
Най-скъпият подарък (1965; 1973; разкази и приказки)
Майчина сълза. Житената питка. Лъв без опашка (1966; 1975; 1985; приказки)
Спомени. Из моя дневник. В широката съветска земя. Писатели. Капка мастило (1966; 1971)
Имало едно време (1968; 1985; народни приказки)
Безценно камъче. Юначният заек и вълчицата. Непослушните деца (1970)
Малкият орач (1970)
Най-старата приказка на света (1970)
Избрани произведения в 2 тома (1972)
Бялото агънце. Малкият скъперник (1975)
Лъв без опашка (1975; приказка)
Камбаната на свободата (1976, легенди и предания)
Дядо Божиловата надежда (1976)
Дарените години (1976)
Патаран и Цървулан (1976)
1877 (1977, исторически разказ)
Торбата с лъжите (1977)
Един за друг (1977, исторически разказ)
Торбата с жълтиците (1980)
Най-тежкото имане (1980)
Юначното петле (1986, приказка)
Камбаната на свободата (1989, легенди и предания)

Източници

↑ Виктор Иванов, „Трагичната история на Ангел Каралийчев“ (по книгата на Венелин Митев „Големите любови на българските поети и писатели“, „Четилище“.
↑ Милена Петкова, „Ангел Каралийчев – творецът на вълшебни светове“, „Аз чета“, 21 август 2014.
↑ Теодора Димова, 80 години от излъчването на първата радиопиеса, БНР, програма „Христо Ботев“, 28 декември 2018 г.

Външни препратки

От и за Ангел Каралийчев в Своден каталог НАБИС
Произведения на Ангел Каралийчев в Моята библиотека
Ангел Каралийчев. Орли, Литернет
Ангел Каралийчев в Литературен свят
„Ангел Каралийчев – писател на очите и сърцето“, БНР Архивен фонд, 21 август 2017 г.
Критика за Ангел Каралийчев в Литернет
Светлана Стойчева, „Белият приказен свят на Каралийчев“ Архив на оригинала от 2019-06-18 в Wayback Machine., Public Republic, 12 януари 2012

[1] Виктор Иванов, „Трагичната история на Ангел Каралийчев“ (по книгата на Венелин Митев „Големите любови на българските поети и писатели“, „Четилище“.

[2] Милена Петкова, „Ангел Каралийчев – творецът на вълшебни светове“, „Аз чета“, 21 август 2014.

[3] Теодора Димова, 80 години от излъчването на първата радиопиеса, БНР, програма „Христо Ботев“, 28 декември 2018 г.

[1]

[2]

[3]

Ангел Каралийчев (автор и преводач)

Книги

Произведения

1.Марко суче самодивско мляко 5,3

2.Хрельовата сватба 4,7

3.Чудната сабя 4,5

4.Крали Марко си намира конче и булче 5,3

5.Крали Марко спасява три синджира роби 5,4

6.Шаина 5,3

7.Крали Марко обикаля земята за един ден 5

8.Крали Марко и Филип Маджарина 5,3

Предговор

Новела

Разказ

Приказка