Книги

Произведения

Инспектор Монталбано (Inspector Montalbano)

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Андреа Камилери от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Андреа Камилери
Andrea Camilleri
Роден6 септември 1925 г.
Починал17 юли 2019 г. (93 г.)
Професияписател, сценарист, драматург, театрален режисьор
Националност Италия
Активен период1950 – 2010
Жанркриминална литература
исторически роман
НаградиPrix Mystère de la critique (1999)
Подпис
Уебсайтwww.andreacamilleri.net
Андреа Камилери в Общомедия

Андрèа Калòджеро Камилèри (на италиански: Andrea Calogero Camilleri) е италиански писател, сценарист, театрален режисьор и драматург, известен най-вече като създател на литературния персонаж комисар Монталбано. Популярността му нараства през края на 90‑те години на XX век благодарение на телевизионната адаптация на романите му, излъчвана по Rai 1. Преподава режисура в Националната академия за драматично изкуство в Рим, където сред неговите студенти е Лука Дзингарети, бъдещият изпълнител на ролята на Монталбано.

Камилери е автор на над сто произведения – исторически романи, криминални истории и разкази, преведени на повече от 30 езика,[1] вкл. и български, и продадени в над 10 милиона екземпляра.[2][3][4] Носител е на отличия като Ордена за заслуги към Италианската република и наградата „Международна кама“. На български е преведен за първи път от Даниела Илиева; романът му „Пансион Ева“, написан на сицилиански диалект, е представен в София през 2009 г.

От края на 40‑те години живее в Рим, а от 1968 г. прекарва част от годината в Баньоло, подселище на Санта Фиора в Тоскана.[5] През 2014 г. е обявен за почетен гражданин на Агридженто,[6] а през 2017 г. театърът в Гросето е кръстен на негово име.[7]

Биография и кариера

Начални години

Андреа Камилери е роден на 6 септември 1925 г. в Порто Емпедокле, провинция Агридженто, Сицилия[8], като единствено дете на Кармелина Фрагапане и Джузепе Камилери, инспектор в пристанищната администрация, участвал в Похода на Рим.[9]

На десетгодишна възраст, по време на италианската война в Етиопия, Камилери попада под влиянието на фашистката пропаганда, разпространявана чрез детското списание „Балила“. Вдъхновен от разказ за измислен свой връстник, воюващ в Абисиния, той изпраща тайно писмо до Бенито Мусолини, в което заявява готовност да замине на фронта. Мусолини му отговаря, че е твърде млад за участие във военните действия, но че „в бъдеще ще бъде необходим“. Този епизод по-късно служи като основа за романа му La presa di Macallè, посветен на дете, подложено на фашистко индоктриниране по време на етиопската кампания.[10]

В периода 1939 – 1943 г. учи в Класическата гимназия „Емпедокъл“ в Агридженто, след кратък престой в Епископския колеж „Пио X“, от който е изключен. През 1943 г. завършва гимназията без матура, тъй като вследствие на бомбардировките и очаквания съюзнически десант в Сицилия училищата са затворени, а второто тримесечие е признато за валидно.[11][12] През юни същата година предприема продължително пътуване из Сицилия пеша или с военни камиони, извършвано под постоянен обстрел.

Между 1946 и 1947 г. живее в Ена, където започва да посещава Общинската библиотека, ръководена от адвокат Фонтанаца. Чрез него се запознава с творчеството на местните писатели Нино Саварезе и Франческо Ланца. В този период се сприятелява и с Франко Канарозо, по-късно известен като автор на научна фантастика под псевдонима Франко Ена. Престоят му в Ена го насърчава да участва в литературни конкурси, а през 1947 г. печели Наградата „Флоренция“ със свои стихове.[13]

Режисьорска и актьорска кариера

През 1942 г. Камилери започва работа като театрален режисьор. Две години по-късно се записва във Факултета по хуманитарни науки на Университета в Палермо, но не завършва обучението си.[11] В този период се присъединява към Италианската комунистическа партия.

От 1945 г. публикува разкази и стихотворения и достига финалите на журналистическата награда „Сен Венсан“. През 1949 г. е приет като единствен студент-режисьор в Националната академия за драматично изкуство в Рим, където завършва през 1952 г.[13] Сред неговите състуденти са бъдещите известни актьори Луиджи Ванучи, Франко Грациози и Алесандро Сперли. След дипломирането си режисира над сто театрални постановки, включително значителен брой пиеси на Луиджи Пирандело.

Между 1945 и 1950 г. Камилери публикува разкази и стихотворения, като печели и наградата „Сен Венсан“. Част от стиховете му са включени в антология, редактирана от Джузепе Унгарети. В този период пише и първите си разкази за издания като L’Italia socialista и палермския вестник L’Ora.

През 1958 г. поставя Fin de partie на Самюъл Бекет в Театъра на сатирите в Рим, което го прави първия режисьор, представил Бекет в Италия. По-късно създава и телевизионна адаптация на пиесата с участието на Адолфо Чели и Ренато Рашел. Работи и върху постановки на Йожен Йонеско („Новият наемател“, 1959; „Столовете“, 1976), Артур Адамов („Както бяхме“, 1957, първа постановка в Италия), Аугуст Стриндберг и Т. С. Елиът. Пренася на сцена и стихове на Владимир Маяковски в спектакъла „Гримът и душата“.

Кариера в Rai

През 1954 г. Камилери успешно участва в конкурс за служители на Rai, но по собствените му думи не е назначен поради членството си в Италианската комунистическа партия.[14][15][16][17] Влиза на работа в Rai три години по-късно.[11] През 1957 г. сключва брак с Розета Дело Сиесто, от която впоследствие има три дъщери.[12]

От 1958 до 1965 г., както и между 1968 и 1970 г., преподава в Експерименталния център по кинематография в Рим. В периода 1977 – 1997 г. ръководи катедрата по режисура в Националната академия за драматично изкуство. Публикува в италиански и чуждестранни списания, сред които Ridotto, Sipario, Il dramma, Le théâtre dans le monde, а от 1995 г. и в Almanaco letterario.

От края на 50-те години работи като делегат на продукцията в Rai и участва в създаването на редица успешни телевизионни драми, сред които Le avventure di Laura Storm с Ларета Мазиеро, сериалите за лейтенант Шеридан с Убалдо Лей и Le inchieste del commissario Maigret с Джино Черви. През 1968 г. режисира детската теленовела Lazarillo,[18] базирана на романа Lazarillo de Tormes, с участието на Паоло Карлини и Виторио Гуериери.

Актьор

Камилери рецитира Conversazione su Tiresia в Гръцкия театър в Сиракуза през 2018

Камилери се изявява и като актьор. През 1999 г. изпълнява ролята на възрастен археолог във филма на Роко Мортелити La strategia della maschera, посветен на събития, свързани с изчезването на археологически находки между Сицилия и Рим.[19] По собствените му думи това не е първата му актьорска поява: по-рано участва в телевизионния филм Questo treno da Vienna, втори от трилогията по романите на Корадо Аугиас, с Жан Рошфор, в който играе ръководител в тайните служби.[20]

Andrea Camilleri in "Conversazione su Tiresia", Teatro greco di Siracusa (2018)
Камилери с монолога си „Разговори за Тирезий“

В края на 2002 г. Камилери приема назначението за артистичен директор на Общинския театър „Кралица Маргарита“ в Ракалмуто, открит през февруари 2003 г. в присъствието на президента на Италия Карло Адзельо Чампи.

На 11 юни 2018 г. представя монолога Conversazione su Tiresia в Гръцкия театър в Сиракуза, в който проследява фигурата на Тирезий и я свързва със собствената си внезапна слепота.[21][22]

Писателска кариера

Основни творби

Ранни творби

През 1978 г. Камилери дебютира в художествената литература с романа Il corso delle cose, написан десет години по-рано и издаден от издателство „Лали“ за негова сметка. Книгата остава с ограничено разпространение, въпреки че по нея е заснета телевизионната драма La mano sugli occhi.[23]

През 1980 г. публикува в издателство „Гардзанти“ романа Un filo di fumo, първия от цикъла произведения, ситуирани във въображаемия сицилиански град Вигата в края на XIX и началото на XX век. С тази книга Камилери получава първата си литературна награда в Джела.

През 1984 г. издава чрез изд. „Селерио“ романа La strage dimenticata, който не постига значителен успех.[23]

90-те години

През 1992 г. Камилери възобновява литературната си дейност след дванадесетгодишно прекъсване и публикува романа La stagione della caccia, а през 1993 г. документалната книга La bolla di componenda, и двете издадени от „Селерио“.[23] През 1995 г. излиза романът Il birraio di Preston, който достига финалите на наградата „Виареджо“ и постига значителен читателски успех с близо 70 000 продадени екземпляра.[24] С него Камилери участва и в наградата „Виторини“ през 1996 г., където влиза сред тримата финалисти, но Супер наградата на журито е присъдена на Густав Херлинг-Груджински.[25]

През втората половина на 90-те години Камилери се утвърждава като един от най-успешните италиански автори. Книгите му се преиздават многократно и достигат средни продажби от около 60 000 екземпляра, въпреки че критиката понякога отбелязва повторяемост в творчеството му.[26]

Между 1995 и 2003 г. интересът към неговите произведения значително нараства, като особено силен подем се наблюдава през 1998 г. Романи като La concessione del telefono и La mossa del cavallo (1999) се превръщат в бестселъри. La mossa del cavallo е детективски роман, вдъхновен от действителни събития от XIX век в Барафранка (провинция Ена). По него е създаден телевизионният филм La mossa del cavallo – C’era una volta Vigata, излъчен по Rai 1 на 26 февруари 2018 г. с участието на Микеле Риондино, който представлява първата телевизионна адаптация на исторически роман на Камилери.

2000-те години

През 2000 г. Камилери публикува сборника Favole del tramonto, съдържащ приказки, написани по молба на кооперация от затворници и бивши затворници; първата от тях е La magaria.[27]

През 2001 г. излиза романът му Il re di Girgenti, ситуиран в XVII век и написан изцяло на сицилиански диалект с включени испански елементи. Същата година е публикуван и сборникът Le inchieste del commissario Collura, съдържащ криминални разкази, развиващи се на борда на круизен кораб, в които се появява и персонаж, вдъхновен от Силвио Берлускони. Изданието включва и интервю, в което авторът разказва за ранния си интерес към морските истории. По разказа Il fantasma nella cabina Роко Мортелити създава успешна театрална адаптация, докато планираната филмова версия не се реализира.[28]

През март 2005 г. е публикуван романът Privo di titolo. През 2008 г. излизат Il tailleur grigio (изд. „Мондадори“) и Il casellante (изд. „Селерио“), вторият роман от трилогията фантастични произведения, започната с Maruzza Musumeci (2007) и завършена с Il sonaglio (2009).

През 2007 г. Камилери получава литературната награда „Кулата на остров Елба“ (La Torre Isola d’Elba). На 4 септември 2008 г. печели Международната награда за ноар роман (Premio internacional de novela negra RBA).[29] с непубликуваната тогава творба La muerte de Amalia Sacerdote, издадена в Испания през октомври 2008 г. и в Италия през 2009 г. под заглавието La rizzagliata.

Особено място в творчеството му заема поредицата от биографични художествени романи, посветени на известни художници: Il colore del sole (2007, изд. „Мондадори“), посветен на Караваджо; La Vucciria (2008, изд. „Скира“), вдъхновен от Ренато Гутузо, и Il cielo rubato. Dossier Renoir (2009, изд. „Скира“), ситуиран в Агридженто и посветен на Пиер-Огюст Реноар.

През 2009 г. публикува с изд. „Рицоли“ пиранделовия роман La tripla vita di Michele Sparacino.

2010-те години
Камилери през 2010 г.

През 2010 г., наред с новите романи от поредицата за Монталбано, Камилери публикува с изд. „Селерио“ Il nipote di Negus, хумористичен роман, ситуиран във Вигата по време на фашисткия период. В издателство „Мондадори“ излиза и L’intermittenza, трилър, развиващ се в съвременен Милано.

През 2011 г. публикува краткия роман I fantasmi, който съчетава елементи на криминално, фантастично и сатирично повествование. Същата година си сътрудничи с Едоардо де Анджелис в песента Spasimo, включена в албума Sale di Sicilia, заедно с Франко Батиато. През 2011 г. писателят е удостоен и с наградата на Фондация „Кампиело“.[1]

През 2013 г. Камилери публикува романа La rivoluzione della Luna, вдъхновен от исторически епизод, който авторът интерпретира художествено, за да подчертае убеждението си, че жените притежават способности за смело и ефективно политическо действие, често възпрепятствано от консервативни и женомразки социални среди.

Романът Inseguendo un’ombra (2014) представлява белетризирана интерпретация на живота на хуманиста Флавио Митридате.

Последната книга, публикувана от писателя приживе, е криминалният роман Km 123 от 2019 г.

Поредица за Монталбано

 Вижте също: Салво Монталбано и Комисар Монталбано (сериал)
Първи разкази
Porto Empedocle, statua di Montalbano
Статуята на Монталбано в Порто Емпедокле

През 1994 г. Камилери публикува La forma dell’acqua („Формата на водата“) – първия криминален роман с участието на инспектор Монталбано, който постепенно се превръща в един от най-разпознаваемите персонажи в италианската жанрова литература. Телевизионната адаптация на романите, с Лука Дзингарети в ролята на Монталбано, допринася значително за популярността на автора.

Името „Монталбано“ е избрано от Камилери като почит към испанския писател Мануел Васкес Монталбан, създател на детектива Пепе Карвальо. Двамата литературни герои споделят любов към добрата храна и литература, нетрадиционни методи при разследване и сложни, често противоречиви романтични отношения[30]

През 1996 г. Камилери публикува романа Il ladro di merendine („Крадецът на закуски“), който за първи път разкрива елементи от семейния произход на инспектор Монталбано. През 1998 г. излиза Un mese con Montalbano, първият сборник с разкази за персонажа, последван през 1999 г. от антологията Gli arancini di Montalbano. Поредицата продължава с романа La gita a Tindari („Екскурзия в Тиндари“) от 2000 г.

Утвърждаване на поредицата

В началото на 2000-те години Камилери публикува поредица от нови произведения с участието на инспектор Монталбано, ситуирани във въображаемия град Вигата. През 2004 г. излиза романът La pazienza del ragno („Търпението на паяка“), а през юни 2005 г. – La luna di carta („Хартиена луна“). Между 2006 и 2008 г. публикува още пет романа от поредицата: La vampa d’agosto („Августовският пламък“), Le ali della sfinge („Крилата на сфинкса“), La pista di sabbia („Пясъчното трасе“), Il campo del vasaio („Полето на грънчаря“) и L’età del dubbio („Епохата на съмнението“). През 2007 г. Камилери получава литературната награда „Ла Торе – остров Елба“.

През 2008 г. публикува за първи път онлайн разказа La finestra sul cortile в електронното издание AgrigentoNotizie (по-късно включен и в печатното списание Il Nasone di Prati). Разказът, отново с главен герой инспектор Монталбано, е добавен като приложение към сборника Racconti di Montalbano.

Камилери през 2008 г. на Международния панаир на книгата в Торино

През 2009 г. Камилери публикува романа La danza del gabbiano („Танцът на чайката“), удостоен същата година с наградата „Чезаре Павезе“. Всички произведения от поредицата продължават да излизат в издателство „Селерио“ в колекцията La Memoria, основана от Леонардо Шаша.

През 2010 г. в същата поредица се появяват романите La caccia al tesoro („Ловът на съкровището“) и Il sorriso di Angelica („Усмивката на Анджелика“). Към тях се добавя и Acqua in bocca („Тихо“), публикуван от издателство minimum fax. Този роман, написан съвместно с Карло Лукарели в епистоларна форма, вече използвана в La scomparsa di Patò, представя за първи път взаимодействие между инспектор Монталбано и друг литературен следовател – инспекторката Грация Негро, създадена от Лукарели.

Успехът на поредицата за инспектор Монталбано утвърждава Камилери като широко разпознаваем автор и извън Италия. През 2012 г. романът Il campo del vasaio, преведен на английски от Стивън Сартарели, получава наградата International Dagger на Асоциацията на криминалните писатели (Crime Writers’ Association).[31]

Край на поредицата

През следващите години Камилери продължава да публикува множество романи както от поредицата за инспектор Монталбано, така и произведения, вдъхновени от исторически събития, преработени художествено.

Повествователната линия на Монталбано е замислена с предварително определен край. Още през 2006 г. Камилери предава на издателство „Селерио“ ръкописа на последния роман от поредицата, съдържащ финала на историята, с изричното условие книгата да бъде публикувана едва след смъртта му. Камилери разказва, че е написал финала на поредицата десет години по-рано, след като е намерил решение, което го удовлетворява, и го е завършил на един дъх, страхувайки се, че с времето може да загуби способността да го направи. Той добавя с усмивка, че често се говори как ръкописът се пази в сейф, докато всъщност просто стои в чекмедже.[32] Камилери подчертава, че финалът на поредицата е замислен така, че да не допуска изкуствено „възкресяване“ на героя. По думите му Монталбано не може да бъде поставен в ситуация като тази на Шерлок Холмс, който „пада в пропаст и после се появява отново в други образи“. Авторът уверява, че Монталбано не умира, а историята му завършва по начин, който изключва подобни сюжетни обрати[33].

Вдъхновение за комикси

В броя 2994 на списание Topolino („Мики Маус“) от 16 април 2013 г. е публикувана историята „Мики и обещанието на котката“, чието действие се развива в Сицилия. В нея Мики Маус си сътрудничи с комисар Салво Топалбано – пародийна версия на комисар Монталбано. Друг персонаж, г-н Пато, е изобразен по подобие на самия Камилери.[34] Историята е нарисувана от Джорджо Кавацано по текст на Франческо Артибани и е създадена под художественото ръководство на Камилери[35]. В интервю авторът отбелязва, че това е първата поява на негов герой в комикс, въпреки че е получавал подобни предложения и преди.[36]

Смърт

На 17 юни 2019 г., докато се подготвя за участие със своя монолог Autodifesa di Caino в планирано представление на 15 юли в Термите на Каракала, Камилери получава сърдечно‑дихателен арест и е откаран в тежко състояние в болница „Санто Спирито“ в Рим, където е настанен в интензивното отделение. Той не възвръща съзнание и умира месец по‑късно, на 17 юли 2019 г., на 93‑годишна възраст.[1][37] Погребан е в некатолическото Английско гробище в Рим, в близост до гроба на Антонио Грамши, след строго частна церемония, съобразена с неговото желание.[38][39]

Личен живот

От 1957 г. до смъртта си Камилери е в брак с Розета Дело Сиесто. Двамата имат три дъщери – Мариолина, Андреина и Елизабета, както и внуци и правнуци.

Особености на автора

Метод на писане

Камилери описва своя метод на писане като строго структуриран и предварително организиран. Той работи с фиксирана „геометрия“ на текста: романите за Монталбано са изградени от осемнадесет глави по десет страници, като всяка страница на компютъра му съдържа 23 реда – общо около 180 страници за завършен роман. Разказите следват подобна схема: 24 страници, разпределени в четири глави по шест страници. Ако текстът не се вписва в тази рамка, авторът смята, че нещо в композицията не е наред. Тази необходимост от математическа подреденост го кара предварително да „начертае карта“ на романа – схема с празнини, плътни части, „прозорци“ и „градини“, която трябва да бъде подредена, преди да започне писането. Камилери отбелязва, че подобен подход е използвал и неговият литературен модел Жорж Сименон, което го уверява, че не е сам в тези „заблуди“.[40][41]

Увреждане на зрението

В последната бележка към своята стотна книга L’altro capo del filo (май 2016 г.) Камилери отбелязва, че това е „Монталбано, написан в настъпващата слепота“. На 91‑годишна възраст той вече не може да пише самостоятелно поради прогресивната загуба на зрението и диктува текста на своята асистентка Валентина Алферж, „единствената, която може да пише на вигатезки“.[42][43]

Език

Porto Empedocle, murales di Andrea Camilleri
Изображение на Камилери на стена в родния му град Порто Емпедокле

Особена характеристика на част от романите на Камилери е използването на специфична смес от италиански и сицилиански.[44] Първите му литературни опити са стихотворения, написани в строгите норми на италианския литературен език и отличени в престижни конкурси; стихове на Камилери са включени в антологии, редактирани от Джузепе Унгарети и Уго Фазоло, а Салваторе Куазимодо насърчава тяхното публикуване. Интересът му към театъра обаче го отдалечава от поезията, макар че продължава да пише разкази на италиански. По-късно, стремейки се да представя собствените си пиеси със свои думи, той осъзнава, че не може да се изразява свободно на италиански в по-обемни произведения и временно прекратява писането.

Работата му в театъра го сблъсква с диалектната традиция на автори като Голдони и Руцанте, което поражда интереса му към Джузепе Джоакино Бели и Карло Порта и го насочва към литературната употреба на сицилианския. Именно това откритие го подтиква отново да се върне към писането.

Особеният му език се оформя окончателно, когато, разказвайки история на болния си баща,[45] Камилери осъзнава, че не може да я напише на италиански. По съвет на баща си започва да пише така, както говори. Тъй като желае да бъде разбран от широка публика, той развива балансиран език, в който диалектните думи имат същата тежест и звучене като италианските. Това изисква постоянна работа по уточняване и смесване на елементи от различни сицилиански говори върху италианска структурна основа, особено в романите, написани на вигатезки. Камилери описва този процес като създаване на „партитура“, в която звукът на думите води композицията, докато текстът придобие естествена, „втасала“ консистенция, в която конструкцията вече не се разпознава.[46]

Политически ангажимент

Камилери е член на Италианската комунистическа партия от 1945 г. През 2008 г. участва в демонстрацията No Cav Day на Пиаца Навона в Рим, насочена срещу политиките в областта на правосъдието на правителството „Берлускони IV“.

Камилери на протеста No Cav Day в Рим през 2008 г.

На 29 януари 2009 г. Камилери обявява намерението си да участва в политическия живот, като заедно с Антонио Ди Пиетро и Паоло Флорес д’Аркейс предлага създаването на „Партията на безпартийните“ за Изборите за ЕП през 2009 г.[47] Инициативата е прекратена на 12 март същата година поради липса на съгласие между тримата. През март 2013 г., след парламентарните избори в Италия, Камилери се включва в подписка, подкрепена от MicroMega, която цели да предотврати влизането на Силвио Берлускони в Сената поради предполагаем конфликт на интереси, позовавайки се на президентски указ № 361 от 1957 г. Инициативата възобновява подобни опити от 1994 и 1996 г., приключили тогава с отрицателно становище на избирателната комисия на Камарата на депутатите.[48]

На 5 юни 2013 г., по време на представянето на книгата си Come la pensi в телевизионно предаване, Камилери изразява критични позиции към политическата ситуация в Италия, включително несъгласие с правителството на Енрико Лета и преизбирането на президента на Италия Джорджо Наполитано.[49] По време на кампанията за европейските избори през 2014 г. той първоначално подкрепя листата на Алексис Ципрас, но впоследствие оттегля подкрепата си поради вътрешни разногласия.[50] Камилери многократно се изказва в подкрепа на гражданските съюзи – още през 2011 г. по повод регионален закон в Сицилия и по-късно чрез публична петиция в подкрепа на Закон „Чиринà“, която събира близо 100 000 подписа. През 2016 г. заема позиции, близки до движението No Cav, като подкрепя инициативите за защита на Апуанските Алпи.[51][52]

Библиография

Самостоятелни романи

  • Il corso delle cose (1978) – криминален
  • Un filo di fumo (1980) – исторически
  • La strage dimenticata (1984) – исторически
  • La stagione della caccia (1992) – исторически
  • Il birraio di Preston (1995) – исторически
  • Il gioco della mosca (1995) – исторически
  • La concessione del telefono (1998) – исторически
  • La mossa del cavallo (1999) – криминален
  • La scomparsa di Patò (2000) – криминален
  • Biografia del figlio cambiato (2000) – биографичен, за Луиджи Пирандело
  • Il re di Girgenti (2001) – исторически
  • La presa di Macallè (2003) – исторически
  • Privo di titolo (2005) – исторически
  • La pensione Eva (2006) – автобриографичен и образователен
    Пансион Ева, изд. „Casa Sicilia Bulgaria“ (2006), прев. Даниела Илиева
  • Il colore del sole (2007) – фантастично-биографичен
  • Le pecore e il pastore (2007) – криминален, исторически
  • Maruzza Musumeci (2007) – фантастичен
  • Il tailleur grigio (2008) – съвременен
  • Il casellante (2008) – фантастичен
  • La muerte de Amalia Sacerdote (2008) – криминален (на исп.), на итал. La rizzagliata (2009)
  • La tripla vita di Michele Sparacino (2008) – трагикомичен
  • Un sabato, con gli amici (2009) – съвременен
  • Il sonaglio (2009) – фантастичен
  • Il cielo rubato. Dossier Renoir (2009) – криминално-исторически
  • La rizzagliata (2009) – криминален
  • Il nipote di Negus (2010) – исторически, епистоларен
  • L'intermittenza (2010) – финансов трилър
  • La moneta di Akragas (2011) –
  • La setta degli angeli (2011) – криминално-исторически
  • Dentro il labirinto (2012) –
  • Il tuttomio (2013) – еротичен
  • La rivoluzione della luna (2013) – исторически
  • La banda Sacco (2013) – исторически
  • La creatura del desiderio (2013) – исторически, за Оскар Кокошка
  • Inseguendo un'ombra (2014) –
  • La relazione (2015) –
  • Noli me tangere (2016) – криминален
  • Km 123 (2019) – криминален

Поредица „Комисар Монталбано“ (Commissario Montalbano)

 Вижте също: Салво Монталбано

Романи

  • La forma dell'acqua (1994)
    Формата на водата: комисарят Монталбано се съмнява, изд. „Книгопис“ (2013), прев. Весела Цалова
  • Il cane di terracotta (1996) – награда „Кианти“
    Теракотеното куче: комисарят Монталбано упорства, изд. „Книгопис“ (2013), прев. Весела Цалова
  • Il ladro di merendine (1996)
    Крадецът на закуски: комисарят Монтелбано се вбесява, изд. „Книгопис“ (2013), прев. Весела Цалова
  • La voce del violino (1997)
    Гласът на цигулката: комисарят Монталбано действа по ноти, изд. „Книгопис“ (2014), прев. Весела Цалова
  • La gita a Tindari (2000)
    Екскурзия в Тиндари: комисарят Монталбано е потресен, изд. „Книгопис“ (2014), прев. Весела Цалова
  • L'odore della notte (2001)
    Ароматът на нощта: комисарят Монталбано в изкушение, изд. „Книгопис“ (2014), прев. Весела Цалова
  • Il giro di boa (2003)
    Двойният мъртвец: комисарят Монталбано убива, изд. „Книгопис“ (2014), прев. Весела Цалова
  • La pazienza del ragno (2004)
    Търпението на паяка: комисарят Монталбано нарушава правилата, изд. „Книгопис“ (2014), прев. Весела Цалова
  • La luna di carta (2005)
  • La vampa d'agosto (2006)
  • Le ali della sfinge (2006)
  • La pista di sabbia (2007)
  • Il campo del vasaio (2008)
  • Il commissario Montalbano. Le prime indagini (2008) – включва романите „Формата на водата“, „Теракотеното куче“ и „Крадецът на закуски“
  • L'età del dubbio (2008)
  • La danza del gabbiano (2009) – Награда „Чезаре Павезе“
  • Ancora tre indagini per il commissario Montalbano (2009) – съдържа романите La voce del violino; La gita a Tindari; L'odore della notte
  • La caccia al tesoro (2010)
  • Acqua in bocca (2010)
  • Il sorriso di Angelica (2010)
  • Il gioco degli specchi (2010)
  • Altri casi per il commissario Montalbano (2011) – съдържа романите Il giro di boa; La pazienza del ragno; La luna di carta
  • Una lama di luce (2012)
  • Una voce di notte (2012)
  • Tre indagini a Vigàta (2012) – съдържа романите La vampa d'agosto; Le ali della sfinge; La pista di sabbia
  • Un covo di vipere (2013)
  • La piramide di fango (2014)
  • La giostra degli scambi (2015)
  • L'altro capo del filo (2016)
  • La rete di protezione (2017)
  • Il metodo Catalanotti (2018)
  • Il cuoco dell'Alcyon (2019)
  • Riccardino (2020)
  • Riccardino bis. Edizione speciale 2005 – 2016 (2020) – две версии
  • La coscenza di Montalbano (2022)

Разкази и сборници с разкази

  • Un mese con Montalbano (1998) 
    Един месец с Монталбано, изд.: „Панорама“, София (2003), прев. Румяна Сарайдарова
    (разкази: Анонимното писмо. – Пророчески способности. – Буквите. – Равенство. – Любов)
  • Gli arancini di Montalbano (1999)
  • Quindici giorni con Montalbano (1999)
  • La paura di Montalbano (2002)
  • Storie di Montalbano (2002)
  • La prima indagine di Montalbano (2004)
  • Racconti di Montalbano (2008)
  • Una cena speciale – разказ, в „Capodanno in giallo“ (2012)
  • Notte di Ferragosto – разказ, във „Ferragosto in giallo“ (2013)
  • Morte in mare aperto e altre indagini del giovane Montalbano (2014)
  • I quattro Natali di Tridicino – разказ, в „Storie di Natale“ (2016)
  • La calza della Befana – разказ, в Un anno in giallo (2017)
  • Ventiquattr'ore di ritardo – разказ, в Una giornata in giallo (2018)
  • «Salvo amato...» «Livia mia...» (2020), ел. книга
  • Altre storie di Montalbano, 2003 – 2019 (2022)

Разкази, повести и приказки

  • Favole del tramonto (2000)
  • Racconti quotidiani (2001)
  • Gocce di Sicilia (2001)
  • Le inchieste del commissario Collura (2002)
  • Il medaglione (2005)
  • Il diavolo. Tentatore. Innamorato, с Jacques Cazotte (2005)
  • Troppi equivoci, в „Crimini“ (2005)
  • La novella di Antonello da Palermo (2007)
  • Gran Circo Taddei e altre storie di Vigàta (2011)
  • La targa (2011)
  • I fantasmi (2011)
  • Il giudice Surra, в Giudici (2011)
  • Il diavolo, certamente (2012)
  • La Regina di Pomerania e altre storie di Vigàta (2012)
  • Magaria (2013) – приказка
  • I racconti di Nenè (2013)
  • Donne (2014)
  • Le vichinghe volanti e altre storie d'amore a Vigata (2015)
  • La targa (2015)
  • Certi momenti (2015)
  • La cappella di famiglia e altre storie di Vigàta (2016)
  • I quattro Natali di Tridicino, в Storie di Natale (2016)
  • Esercizi di memoria (2017)
  • I tacchini non ringraziano (2018)
  • Conversazioni su Tiresia (2019)
  • La casina di campagna. Tre memorie e un racconto (2019)
  • La guerra privata di Samuele e altre storie di Vigàta (2022)

Антологии

  • Romanzi storici e civili (2004)

Драматургия

  • Teatro, con Giuseppe Dipasquale (2003)
  • Troppu trafficu ppi nenti (2009)
  • Autodifesa di Caino (2019)
  • Abbiamo fatto un viaggio. Racconto di una messa in scena, (2022)

Документална литература

  • I teatri stabili in Italia (1898 – 1918) (1959)
  • La bolla di componenda (1993)
  • Le parole raccontate. Piccolo dizionario dei termini teatrali (2001)
  • L'ombrello di Noè. Memorie e conversazioni sul teatro (2002)
  • La linea della palma. Saverio Lodato fa raccontare Andrea Camilleri (2002)
  • Vi racconto Montalbano. Interviste (2006)
  • Pagine scelte di Luigi Pirandello (2007) – антология
  • Voi non sapete. Gli amici, i nemici, la mafia, il mondo nei pizzini di Bernardo Provenzano (2007)
  • L'occhio e la memoria: Porto Empedocle 1950, с Italo Insolera (2007)
  • La Vucciria (2008)
  • Un inverno italiano. Cronache con rabbia 2008 – 2009 (2009)
  • Un onorevole siciliano. Le interpellanze parlamentari di Leonardo Sciascia (2009)
  • Di testa nostra. Cronache con rabbia 2009 – 2010 (2010)
  • Un'amicizia. Angelo Canevari (2012)
  • Come la penso (2013)
  • Segnali di fumo (2014)
  • Il quadro delle meraviglie. Scritti per teatro, radio, musica, cinema (2015)
  • Ora dimmi di te. Lettera a Matilda (2018

Филмография

Режисьор

  • Lazarillo (1968)
  • La carretta dei comici (1970)
  • Re Cervo (1970)
  • Finale di partita (1970)
  • Io, Caterina (1972)
  • Francesca Da Rimini (1980)
  • L'indizio (cinque inchieste per un commissario) (1982)
  • La cicaliera (1982), di Gilbert Léautier

Сценарист

  • Lazarillo (1968)
  • La mano sugli occhi (1979)
  • Western di cose nostre (1984)
  • Un siciliano in Sicilia (1987)
  • Il commissario Montalbano (1999 – ), Rai 2 (сезони 1 – 3), Rai 1 (сезон 4+), Rai HD (сезони 9 – 10)
  • Crimini (2006), Rai 2, еп. 1x01 Troppi equivoci
  • La scomparsa di Patò (2012)
  • Il giovane Montalbano (2012 – 2015), Rai 1
  • La stagione della caccia - C'era una volta Vigata (2018) реж. Роан Джонсън
  • La concessione del telefono - C'era una volta Vigata (2020), реж. Роан Джонсън

Тема

  • La strategia della maschera (1998)
  • Il commissario Montalbano (1999 – ), Rai 2 (st. 1 – 3), Rai 1 (st. 4+), Rai HD (st. 9 – 10)
  • Crimini (2006), Rai 2, еп. 1x01 Troppi equivoci
  • La scomparsa di Patò (2012)
  • Il giovane Montalbano (2012 – 2015), Rai 1
  • La mossa del cavallo - C'era una volta Vigata (2018), Rai 1
  • La stagione della caccia - C'era una volta Vigata (2019), Rai 1
  • La concessione del telefono - C'era una volta Vigata (2020), реж. Роан Джонсън

Награди и признания

  • 1997: Литературна награда „Кианти“ (с романа „Теракотеното куче“).[53]
  • 1998: Награда на читателите на Лука (с романа „Гласът на цигулката“)
  • 15 октомври 2002: Почетна диплома по Чужди езици и литература от Университет IULM (Милано)
  • 20 януари 2003: Литературна награда „Рикалмаре Леонардо Шаша“ за цялостно литературно творчество[54]
  • 23 януари 2003: Велик носител Орден за заслуги пред Италианската република[55]
  • 2003: Награда „Виторио де Сика“ в раздел „Култура“.[56]
  • 26 май 2005: Почетна диплома по „Комуникационни системи и проекти“ от Университета в Пиза
  • 3 май 2007: Почетна диплома по „Приложна психология“ от Университета в Акуила
  • 12 ноември 2007: Почетна диплома по „Модерна филология“ от Университет „Габриеле д'Анунцио“ (Киети)
  • 2008: Международната награда за ноар роман (с романа мистерия на испански La muerte de Amalia Sacerdote)[57]
  • 2009: Литературна награда „Чезаре Павезе“ (с романа „Танцът на чайката“)
  • 2009: Златна алебарда за литература, наградата „Град Триест“
  • 2010: Литературна награда „Пиеро Киара“ за цялостно творчество[58]
  • 2011: Награда на Фондация „Кампиело“
  • 5 декември 2011: Почетна диплома от Университетски колеж (Дъблин)
  • 16 март 2012: Доктор по Европейска история от Римски университет „Сапиенца“
  • 15 ноември 2012: Почетна диплома по „Езици за преподаване, публикуване, бизнес“ от Урбинския университет „Карло Бо“
  • 10 май 2013: Почетна диплома по „Съвременни европейски и американски езици и литератури“ от Университета в Каляри
  • 30 октомври 2013: Доктор по хуманитарни науки от Американския университет в Рим
  • 2014: в Барселона 9-ата награда на името на Пепе Карвальо – главният герой на детективските истории на испанския писател Мануел Васкес Монталбан, от чието фамилно име Камилери е взел това на своя комисар.[59]
  • 26 септември 2014: Почетен гражданин на Санта Фиора
  • 2015: „Златен грифон“ на град Генуа[60]
  • 4 февруари 2016: Почетен гражданин на Агридженто
  • 2017: Астероид 204816 Andreacamilleri[61][62]
  • април 2018: Заслужил професор (Professor Emeritus Honoris Causa) на Римския университет „Тор Вергата“[63]

Други

В албума Scotch на Даниеле Силвестри Камилери участва за първи път в музикален запис, появявайки се в края на песента Lo scotch, където разказва кратка история от пътуване с влак. От 2013 г. в списание Topolino са публикувани две комични истории с участието на Топалбано – пародийна версия на комисар Монталбано, нарисувани от Джорджо Кавацано и написани от Франческо Артибани, със съдействието на самия Камилери.[64] Аржентинският писател Карлос Салем отдава почит на Камилери, като включва герой на име Андрес Камилер в романа си Nuda è la morte.[65] През 2014 г. по Rai 1 е излъчен документалният филм Andrea Camilleri – Il maestro senza regole, посветен на живота и творчеството на писателя.[66]

Източници

Библиография

  • ((it)) Marcello Sorgi - Andrea Camilleri, La testa ci fa dire, Sellerio, Palermo, 2000
  • ((it)) Gianni Bonina, Tutto Camilleri, Siena, Barbera, 2009
  • ((it)) Francesco De Filippo - Andrea Camilleri, Questo mondo un po' sgualcito, Infinito Edizioni, Roma, 2010
  • ((it)) Francesca Santulli, Montalbano linguista, Arcipelago Edizioni, Milano, 2010
  • ((it)) Alessandro Trocino, Popstar della cultura, Roma, Fazi Editore, 2011
  • ((it)) Mariantonia Cerrato, L'alzata d'ingegno: analisi sociolinguistica dei romanzi di Andrea Camilleri, Franco Cesati Editore, Firenze, 2012
  • ((it)) AA.VV., Camilleri sono, MicroMega, Roma, 2018
  • ((it)) Roberto Nicorelli, Camilleri e Santa Fiora, Edizioni Fondazione Santa Fiora Cultura, Grosseto, 2021

Бележки

  1. 1 2 3 È morto Andrea Camilleri papà di Montalbano // Посетен на 2023-6-26.
  2. ↑ "16.500.000 Il record di volumi venduti in libreria è di Andrea Camilleri. Un boom iniziato nel 1997." архивно копие // Архивиран от оригинала на 5 май 2009. Посетен на 25 юни 2023. в статията на Ranieri Polese, на archiviostorico.corriere.it, Corriere della Sera, 13 novembre 2007, с. 49. Посетено на 18 август 2009 (архивирано от оригинала на 5 май 2009).
  3. ↑ "[...] Ma forse non tutti sanno che l'inventore del Commissario Montalbano, un personaggio che, interpretato in televisione da Luca Zingaretti, ha avuto e che ha un grande successo in tutto il mondo, che vanta traduzioni in decine di lingue e oltre dieci milioni di copie vendute" Camilleri uomo di teatro // Архивиран от оригинала на 2021-7-13.
  4. ↑ "... Il successo arriva nel '94, a 69 anni, con La forma dell'acqua (il primo libro con Montalbano): fino ad oggi Camilleri ha venduto 10 milioni di copie." архивно копие // Архивиран от оригинала на 9 ноември 2012. Посетен на 25 юни 2023. (articolo di Gabriela Jacomella), в archiviostorico.corriere.it, Corriere della Sera, 27 febbraio 2006, с. 25. посетено на 18 август 2009 (архивирано от оригинала на 9 ноември 2012).
  5. ↑ Lucio Niccolai, Santa Fiora. Invito alla scoperta del centro storico e del territorio, Effigi, Arcidosso, 2009, с. 91-96.
  6. ↑ Camilleri, cittadinanza onoraria di Agrigento per 90 anni // Посетен на 2023-6-26.
  7. ↑ Teatro: Santa Fiora lo intitola a Camilleri // Посетен на 2023-6-26.
  8. ↑ През 1927 г. Джирдженти е преименуван на Агридженто и впоследствие през 1929 г. и съответната провинция.
  9. ↑ В телевизионното предаване Acqua in bocca, документален филм за Камилери и Карло Лукарели, излъчено на 21 декември 2010 по Rai 3. И също е роман: Acqua in bocca.
  10. ↑ Quando Camilleri scrisse a Mussolini e lui gli rispose // Посетен на 2023-6-26.
  11. 1 2 3 Alessandro Trocino, Popstar della cultura, с. 161
  12. 1 2 Tutto su Andrea Calogero Camilleri // Архивиран от оригинала на 4 март 2020. Посетен на 2023-6-26.
  13. 1 2 Morto Camilleri: omaggio dell'Accademia della Crusca al padre di Montalbano // Посетен на 2023-6-26.
  14. ↑ "Nel 1954 partecipa con successo a un concorso per funzionari Rai, ma non viene assunto perché comunista." Matrimonio tra Nichi Vendola e Andrea Camilleri // Архивиран от оригинала на 2018-11-9.
  15. ↑ Camilleri e i ricordi in bianco e nero "Quando la Rai agganciò Eduardo..." Посетено на 26 юни 2023 г.
  16. ↑ Zingaretti: «Lascerò Montalbano» E festeggia gli 80 anni di Camilleri, архивирано от оригинала на 8 септември 2011 г.
  17. ↑ Festa di compleanno per Andrea Camilleri, посетено на 26 юни 2023 г.
  18. ↑ Raffaello Brignetti, Lazarillo furbo e briccone, v Radiocorriere TV, anno 45, n. 52, ERI, 1968, с. 30-32. Посетено на 26 юни 2023 г.
  19. ↑ La strategia della maschera // Посетен на 2023-6-26.
  20. ↑ Roberto Poppi, Dizionario del cinema italiano, Gremese Editore, 1991 с. 300
  21. ↑ Siracusa, conversazione su Tiresia, scritto e interpretato da Andrea Camilleri, al Teatro Greco - Siracusa News // 4 giugno 2018. Посетен на 2023-6-26.
  22. ↑ Andrea Camilleri: «La cecità mi ha reso libero. Non devo più vedere la mia faccia da imbecille» // Посетен на 2023-6-26.
  23. 1 2 3 Alessandro Trocino, Popstar della cultura, с. 162.
  24. ↑ Alessandro Trocino, Popstar della cultura, с. 164.
  25. ↑ Salvo Sorbello,Quando Andrea Camilleri non vinse il Superpremio Vittorini, La Sicilia, 21 luglio 2019
  26. ↑ През 2005 г. журналистът Мариано Сабатини включва в своята Trucchi d'autore глава за техниките на работа на Камилери.
  27. ↑ La magarìa е пренаписана от автора и публикувана във вестник l'Unità на 18 декември 2005 с цел адаптацията ѝ към музикалната ѝ версия на Марко Бета.
  28. ↑ Alessandro Trocinio, цит. съч. с. 107
  29. ↑ Andrea Camilleri gana el II Premio Internacional RBA de Novela Negra // Посетен на 2023-6-26.
  30. ↑ Hado Lyria, Dos Tardes con Camilleri, Editore Salamandra, 2003
  31. ↑ CWA International Dagger shortlist announced // Архивиран от оригинала на 2012-7-4.
  32. ↑ Silvia Fumarola, Camilleri: "Montalbano? Sparirà senza morire", в La Repubblica.it, 20 giugno 2017. Посетено на 26 юни 2023 г.
  33. ↑ Camilleri: "Ecco come finirà il mio Montalbano". Посетено на 26 юни 2023 г.
  34. ↑ Topolino nº 2994 с. 52
  35. ↑ цит.съч., с. 11
  36. ↑ цит.съч., с. 53
  37. ↑ Morto Camilleri, le lacrime per l'addio. Luca Zingaretti: "Addio maestro e amico" // 17 luglio 2019. Посетен на 2023-6-26.
  38. ↑ Andrea Camilleri è stato sepolto al Cimitero Acattolico di Roma: le immagini // Посетен на 2023-6-25.
  39. ↑ Roma, migliaia nel cimitero acattolico per salutare Andrea Camilleri. Il maestro sepolto vicino a Gramsci // Посетен на 2023-6-26.
  40. ↑ A. Camilleri, F.Piccolo, Quando scrivevo come Amado, in La Repubblica del 1º luglio 2009
  41. ↑ Eleonora Lombardo, Camilleri alla Gam: bagno di folla per parlare di Montalbano, в la Repubblica PALERMO.it, 5 giugno 2015. Посетено на 26 юни 2023 г.
  42. ↑ A. Camilleri, цит.съч., с.301
  43. ↑ Camilleri, "Sono cieco, ma scrivo ancora. E adesso ho più memoria" // Посетен на 2023-6-26.
  44. ↑ Andrea Camilleri, Tullio De Mauro, La lingua batte dove il dente duole, editori Laterza, 2013
  45. ↑ Ще бъде публикувана със заглавие Il corso delle cose
  46. ↑ Jana Vizmuller-Zocco, Il dialetto nei romanzi di Andrea Camilleri, на Camilleri Fans Club, 13 luglio 2011. Посетено на 26 юни 2023 г.
  47. ↑ Il partito dei senza partito // Посетен на 2023-6-26.
  48. ↑ Firma anche tu per cacciare Berlusconi dal Parlamento (facendo applicare la legge 361 del 1957) // Архивиран от оригинала на 19 ноември 2019.
  49. ↑ Camilleri: "Governo? Altro che Gattopardo. E Napolitano ne è responsabile // Архивиран от оригинала на 17 октомври 2013.
  50. ↑ Elezioni Europee 2014 | Lista Tsipras: Camilleri, Flores e la sinistra miope // Архивиран от оригинала на 2019-4-17.
  51. ↑ Carrara, in difesa delle Alpi Apuane l'appello di scrittori e intellettuali // Посетен на 2023-6-26.
  52. ↑ Appello alla Corte Costituzionale contro la privatizzazione e lo sfruttamento delle Alpi Apuane // Посетен на 2023-6-26.
  53. ↑ Premi Letterario Chianti // Архивиран от оригинала на 2016-7-13.
  54. ↑ Vincitori // Архивиран от оригинала на 2016-3-6.
  55. ↑ Presidenza della Repubblica: Camilleri Sig. Andrea Посетено на 26 юни 2023 г.
  56. ↑ Premi del 2003 Архив на оригинала от 2015-09-25 в Wayback Machine. nella cronologia del sito ufficiale del premio
  57. ↑ Premio Internacional de Novela Negra RBA // Посетен на 2023-6-26.
  58. ↑ ALBO D’ORO DEL PREMIO CHIARA ALLA CARRIERA // Посетен на 2023-6-26.
  59. ↑ Andrea Camilleri: "Vázquez Montalbán ha representat moltíssim per a mi" // Посетен на 2023-6-26.
  60. ↑ Grifo a Andrea Camilleri, lo scrittore con Genova nell'anima // Посетен на 2023-6-26.
  61. ↑ The MINOR PLANET CIRCULARS/MINOR PLANETS AND COMETS are published, on behalf of Division F of the International Astronomical Union, usually in batches on or near the date of each full moon, by: Minor Planet Center, Smithsonian Astrophysical Observatory, Cambridge, MA // Посетен на 2023-6-26.
  62. ↑ Un asteroide di nome Luca: l'omaggio a Parmitano // Посетен на 2023-6-26.
  63. ↑ Camilleri professore emerito Tor Vergata // Посетен на 2023-6-26.
  64. ↑ Topalbano: Topolino Limited Deluxe Edition 3 // Архивиран от оригинала на 2020-3-4.
  65. ↑ Matar y guardar la ropa // Посетен на 2023-6-26.
  66. ↑ Andrea Camilleri: Il Maestro senza regole // Посетен на 2023-6-26.

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Andrea Camilleri в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​